РЕШЕНИЕ
№ 4451
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20251110208625 по описа за 2025 година
Софийски районен съд е сезиран жалба от М. Г. П. от ххх, с ЕГН:
**********, чрез упълномощен защитник против Наказателно постановление
№ 9277/16.04.2025г., издадено от и.д. Началник на отдел ,,Оперативен контрол
в контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция ,,Анализ на риска
и оперативен контрол“ при Агенция ,,Пътна инфраструктура“ – гр.София, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 139,
ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл.7, ал.1, т.5 б.,,в“ от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
В жалбата се навеждат оплаквания, че наказателното постановление е
издадено в нарушение на материалния и процесуален закон, а самото
нарушение е необсновано, за което се развиват подробни съображения.
Алтернативно се иска от съда да измени акта като намали размера на
наложеното наказание към минимума.
В съдебно заседание жалбоподателят ххх. - редовно призован, не се
явява и не се представлява. В писмено становище от упълномощения
защитник до съда се заявява, че се поддържа жалбата и се иска същата да бъде
1
уважена, ведно с произтичащите законови последици. Административно
наказващият орган – и.д. Началник на отдел ,,Оперативен контрол в контрол
по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция ,,Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция ,,Пътна инфраструктура“ – гр.София –
редовно призован, не се явява и не се представлява.
В писмени бележки от упълномощен гл. юрисконсулт се оспорва
жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение като потвърди
наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
При извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е подадена
в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 21.03.2025г., около 09:40ч., на път АМ ,,Хемус“, км.0 + 200, на
отбивна площадка в посока гр.София – гр.Варна, М. П. бил спрян за проверка
от главен инспектор при дирекция ,,АРОК“ към АПИ ххх. Двамата свидетели
възприели, че жалбоподателят управлява и извършва превоз на товари с МПС
с четири оси с две управляеми оси, ххх като в процеса на проверката било
установено, че водачът извършва превоз на земна маса, видно от
товарителница с № 0395318/ 21. 03.2025г.
При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна
везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW – 10 №
KO200007 и ролетка № 1304/18/5м. е било констатирано, че при измерване
разстоянието между осите 1,35м., сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на МПС е 24.350т. при максимално допустимо натоварване на
оста 19т., съгласно чл.7, ал.1, т.5 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като превишаването е с
5.350т. В тази връзка и с оглед констатираното на водача на МПС – то бил
съставен АУАН, който му бил връчен лично и подписа от него с възражения.
Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от
2
жалбоподателя и неговия защитник, поради което и съдът я възприема като
обективна и достоверна. Същата се установява след анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно
показанията на свидетелите ххх. В своите показания разпитаните лица
потвърждават обстоятелството на извършена проверка и направените
констатации. Свидетелите са участвали при измерването на осите на спряното
за проверка МПС и са констатирали превишаването. Компетентността на
актосъставителя ххх се доказва от приложената към кориците на
административната преписка Заповед № РД – 11 - 97/29.01.2025г., издадена от
Председателя на Управителния съвет на АПИ.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни,
логични и непротиворечиви. Същите се подкрепят и от приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства, а именно пътен лист, товарителница
и Протокол за измерване на превозното средство.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на
процесуалните правила. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити
по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е описано ясно, точно и
конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна
квалификация. При съставяне на двата акта са спазени давностните срокове по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. В случая не е налице несъответствие между
отразените факти и правна квалификация, обуславящи наличие на съществено
процесуално нарушение. При описване на фактическата обстановка както в
АУАН, така и в обжалваното НП, е налице яснота и прецизност, касаеща
неизпълнителното деяние. Като доказателство за това служат показанията на
свидетелите, участвали в измерването на осите на ППС – то и протокол за
измерване на превозното средство. В АУАН и НП прецизно и са посочени
измерването на осите и констатираното превишаване на максимално
допустимото натоварване.
С оглед възприетата фактическа обстановка и извършен анализ на
доказателствата по делото съдът приема, че със своето поведение
жалбоподателят М. Г. П. е извършил административно нарушение по чл. 139,
ал.1, т.2 от Закона за Движение по пътищата във вр. с чл.7, ал.1, т.5 б.,,в“ от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
3
От обективна страна нарушението е формално и се счита за извършено
чрез действие. Налице е управление на МПС с натоварване на осите, над
означените от министъра на регионалното развитие и благоустройство норми,
отразени в съответната наредба.
Видно е, че констатираното претоварване е значително (над 5 тона),
което създава предпоставки за повреда както на ППС, така и до увреждане на
пътищата, по които се движи. Доколкото наложеното наказание в среден
размер, съдът намира, че същото е справедливо по размер и в достатъчна
степен изпълняващо целите по чл.12 от ЗАНН, поради което не се налице
основания за неговото намаляване. За пълнота следва да се посочи, че с
Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. на ОСС от НК на ВКС по т.
д. № 5/2023 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, е
прието, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно
превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е
налице разрешение за това, извършва нарушение именно по чл. 177, ал. 3, т. 1
във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е
собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач,
осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. (В тозисмисъл е
Решение № 39611 от 27. 11.2025г. по дело № 8947/2025г. по описа на АССГ.)
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вина – пряк умисъл. Деецът е съзнавал, че при такова голямо превишаване с
5.155т. е налице извършване на противоправно деяние и въпреки това е
управлявал пътно превозно средство.
По отношение на наказанието разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т.1, пр.3 от
ЗДвП, предвижда за нарушението деецът да се санкционира с глоба от 500 до
3 000 лева. В случая като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да
се отчете, че деянието е за първи път. От друга страна обаче е налице
значително превишаване на максимално допустимото натоварване на оста
19т., с 5.350т., което е било предпоставка за възникване на по – тежки
общественоопасни последици. Поради тази причина и правилно
административно наказващият орган е наложил наказание, съобразявайки
редакцията на ЗДвП към момента на нарушението, към средния предвиден в
закона размер от 1 500 лева, чиито мотиви в наказателното постановление
изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция.
4
Размерът на санкцията, определен от административно наказващия
орган, е в съответствие с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като наказанието е
определено в средния размер, предвиден в закона с оглед тежестта на
извършеното деяние. Поради тази причина и съдът намира, че наложено
наказание е в състояние да постигне целите по чл. 12 ЗАНН. В случая не е
налице маловажно деяние, поради високата му обществена опасност, което
изключва приложението на чл.28 от ЗАНН. Процесното нарушение не
разкрива специфики, които да го отличават от обикновените случаи на
нарушения от същи вид. Единствено поради факта, че извършеното е за първи
път, не прави нарушението маловажно. Законът за движение по пътищата
урежда обществени отношения, свързани с ползването и безопасността на
движението по пътищата и пътната инфраструктура. Размерът на
предвидените в закона административни наказания е показателен за важността
на регулираните обществени отношения. В случая с деянието се засягат
обществени отношения, които се ползват с висока степен на защита.
Жалбоподателят следва да притежава компетентност и като професионалист
да бъде запознат с нормативната уредба, касаеща неговата дейност и стриктно
да я спазва.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения обуславящи отмяната на наказателното
постановление на процесуално основание. Както беше посочено по – горе в
мотивите по административната преписка са приложени заповедите,
доказващи компетентността на актосъставителя и административно
наказващия орган. Също така е налице яснота на параметрите на
административното обвинение и съзнаването от страна на дееца за неговото
осъществяване. Поради тази причина и съдът намира, че обжалваният акт е
правилен, поради което и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото жалбоподателят М. Г. П. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Агенция ,,Пътна инфраструктура“ сумата в размер на
130.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на
СРС и сумата от 05.00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 9277/16.04.2025г.
5
издадено от и.д. Началник на отдел ,,Оперативен контрол в контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция ,,Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция ,,Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на М. Г.
П. от ххх, с ЕГН: **********, е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение на чл.
139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл.7, ал.1, т.5 б.,,в“
от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА М. Г. П. от ххх“, с
ЕГН: ********** да заплати по сметка на Агенция ,,Пътна инфраструктура“
сумата в размер на 130.00 (сто и тридесет) лева, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 (пет)
лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му, пред АССГ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6