Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260065 13.08.2020 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На тридесети юли две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2217 по описа за 2019г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б., действащ чрез юрисконсулт Ц. П., твърди в исковата си молба, че с Договор за цесия от 25.03.2019г.( Приложение № 1 от 25.03.2019г.), кредиторът „Сити кеш” ООД, ЕИК ********* цедирал на ищеца вземането си по Договор за паричен заем № 154807/22.11.2017г., сключен с ответника Г.А.А. с ЕГН ********** с пост. адрес ***. Твърди още, че тъй като ответникът не изпълнявал задълженията си по договора, а срокът му изтекъл на 22.11.2018г., т.е. преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 30.09.2019г., то ищецът претендира заплащане на всички дължими и непогасени суми по договора в размер на 700лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2019 год. до окончателното плащане на главницата, договорна лихва в размер на 139.88 лв. за периода 22.12.2017 год. – 22.11.2018 год., неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 624,12лв. за периода от 22.12.2017 год. – 22.11.2018 год., изискуеми на краен падеж-22.11.2018г. и обезщетение за забава в размер на 398,73лв. за периода от 22.12.2017г. до 29.09.2019г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 880/01.10.2019г., постановена по ч.гр.д.№ 1652/2019г. по описа на РСТ, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове, излага подробни съображения; претендират се законната лихва и разноските в заповедното и в настоящото производства. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява; постъпило е писмено становище, с което предявените искове се поддържат и се иска уважаването им, ведно със законните последици, като е направено искане при наличие на предпоставките за това, против ответника да бъде постановено неприсъствено решение.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв. В. Неийчев-ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответника, предявенште искове се оспорват, като неоснователни, въведени са възражения за нищожност на клаузите на неустойка на осн. чл. 26,ал.1,пр.трето от ЗЗД, за наличие на неравноправни клаузи в договора, както и за липса на валидно съобщена цесия на длъжника; излагат се подробни съображения.В съдебно заседание възраженията се поддържат от адв.Н.-ТАК.
По искането за постановяване на неприсъствено решение против ответника, съдът, като е съобразил обстоятелството, че същото е въведено под условие, както и предвид назначаването на особен представител на ответника, приема, че доколкото не са се осъществили предпоставките въз основа на които е направено искането, същото не следва да се обсъжда, а претенциите следва да се разгледат по същество.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От Договор за паричен заем № 154807/22.11.2017г., представен по делото се установява, че „Сити кеш” ООД, ЕИК ********* и ответникът Г.А.А. с ЕГН ********** с пост. адрес ***, са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 700лв. с дванадесет месечни погасителни вноски с размер на всяка вноска от 69,99лв., и последна вноска на 22.11.2018г.; с фиксиран годишен лихвен процент от 35,05%, общ размер на всички плащания в размер на 839,88,15лв. и ГПР 41,31%-чл.3; в чл. 4 е уговорено усвояване на сумата веднага след сключването на договора, като е уговорено, че с полагането на подписа си, кредитополучателят декларира, че е получил заемната сума от 700лв. в брой. В чл. 6 е уговорено, че страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: б. гаранция или поръчител, отговарящ на условията по чл. 9,ал.2 от ОУ, като в чл. 8 е уговорено, че ако кредитополучателят не предостави в тридневен срок от сключването на договора уговореното обезпечение, той дължи на кредитора неустойка в размер на 622,92лв. с начин на разсрочено плащане, посочено в Приложение № 1 към договора.От посоченото приложение се установява, че същото съдържа погасителен план, в който е посочена дължимата месечна вноска без начислена неустойка(в размер на 69,99лв.) и обща дължима сума в размер на 839,88лв. и с начислена неустойка(в размер на 122лв.) и обща дължима сума в размер на 1464лв.От приложените към договора ОУ се установява, че съгл. чл. 9,ал.2 от същите, поръчителят трябва да отговаря кумулативно на следните условия:осигурителен доход минимум в размер най-малко 7 пъти МРЗ при един поръчител и поне 4 пъти МРЗ при двама поръчители,да не са поръчители по други заеми, сключени със заемодателя, да не са заематели по други сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, да нямат кредити към банки и финансови институции с класификация, различна от „редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания доход, както и предоставяне на безусловна б. гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна месечна вноска и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем. Представени са стандартният европейски формуляр, както и договорът за прехвърляне на вземанията между заемодателя и настоящия ищец от 25.03.2019г., както и приложение № 1/01.05.2019г., в което е посочено и вземането по процесния договор, потвърждение по чл. 99 ,ал.3 от ЗЗД, както и пълномощно от цедента в полза на цесионера за съобщаване на цесията.Приложено към исковата молба е и уведомление до длъжника-ответник за извършената цесия.От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като отговарящо на поставените задачи се установява, че ответникът не е изплатил нито една вноска по договора, като дължимата главница е в размер на 700лв., договорната лихва върху главницата за периода от 22.12.2017 год. – 22.11.2018 год. е в размер на 139,88лв., неустойката за непредоставено обезпечение е в размер на 624,12лв. за периода от 22.12.2017 год. – 22.11.2018 год., а обезщетението за забава върху главницата е в размер на 125,99лв. за периода от 22.12.2017г. до 30.09.2019г.-датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявените установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с неизпълнение на задълженията на ответника по договора за заплащане на дължимите месечни вноски, като ищецът твърди, че към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-30.09.2019г., срокът на договора е изтекъл – на 22.11.2018г., при което се претендират задължения по процесния договор, изискуеми на краен падеж- 22.11.2018г. Видно от съдържанието на договора, спрямо него е приложима регламентацията по Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, с оглед неговата действителност, в която връзка са и част от възраженията на особения процесуален представител на ответника. Съдът, преценявайки договора съобразно императивните изисквания на ЗПК, приема, че същият съдържа конкретни данни за параметрите на задълженията, лихвеният процент е фиксиран, с посочен ГПР, поради което възраженията на ответната страна за противоречие на договора с изискванията на ЗПК са неоснователни. Що се отнася до съобщаването на цесията, това е направено с исковата молба и съдът го приема за редовно.С оглед на изложеното и като взе предвид заключението по назначената СИЕ, съдът приема, че от събраните доказателства е безспорно установено обстоятелството, че ответникът не е погасил никаква част от задължението си по договора, поради което същият дължи на ищеца сумата от 700лв., договорната лихва върху главницата за периода от 22.12.2017 год. – 22.11.2018 год. в размер на 139,88лв., и обезщетение за забава върху главницата в размер на 125,99лв. за периода от 22.12.2017г. до 30.09.2019г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 880/01.10.2019г., постановена по ч.гр.д.№ 1652/2019г. по описа на РСТ, при което предявените искове за тези суми са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главницата от 30.09.2019г. до изплащане на задължението, като претенцията за обезщетение за забава следва да се отхвърли за разликата над 125,99лв. до пълния предявен размер от 398,73лв., като неоснователна, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
По претенцията за присъждане на
неустойка за непредоставено обезпечение по чл.8 от договора в размер на 624,12лв.
и като съобрази практиката на ВКС, обективирана в решение № 384/02.11.2011 г. по
гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО, Определение №
751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО, съобр. която ако съдът установи нищожност на договор, от който страните черпят права
е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато
тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено
възражение за нищожност, съдът приема следното:
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на
договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и
при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.В този смисъл е
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски
кредити.Разгледана в този аспект, клаузата в чл.4 от договора за заем, според
която се дължи неустойка в размер на 667,82 лв. при
неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения
чрез поръчителство на физически лица или б. гаранция в полза на заемодателя, се
намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК
директива.Подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията.По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го
стори, дългът му нараства.Според чл.16 от ЗПК, проверката за
кредитоспособността на потребителя трябва да се извърши преди сключване на
договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от
проверката.В конкретния случай и след като кредитът е бил разрешен, от лицето е
изисква да представи обезпечение и да заплати неустойка,
предварително определена по размер и разсрочена в погасителните вноски.На
следващо място, неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди (няма данни за ищеца
да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение), е пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване.Според т.3 от Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г.,
ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.По посочения начин се заобикаля и разпоредбата на чл.33
ал.1 от ЗПК.С процесната клауза за неустойка в полза
на ищеца се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – непредоставено обезпечение, от което
обаче не произтичат вреди.Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от
това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по
чл.33 ал.1 от ЗПК.По изложените съображения, с оглед нищожността по
чл. 26,ал.1, пр. трето от ЗЗД на клаузата по чл.8 от договора съдът намира, че
ответникът не дължи уговорената неустойка в размер на 624,12лв., за която е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 880/01.10.2019г.,
постановена по ч.гр.д.№ 1652/2019г. по описа на РСТ, обстоятелство,
обуславящо отхвърлянето на иска, като неоснователен, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл.
415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 92,ал.1 от ЗЗД вр.
чл. 9 от ЗПК.
По
разноските: С оглед изхода от спора и предвид задължението на съда да се
произнесе по разноските в заповедното и в исковото производство, съдът приема,
че ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, като съдът следва да определи и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца съгл. чл. 78,ал.8 от ГПК, което приема, че следва да се определи в
размер на 100лв., на осн. чл. 37,ал.1 от ЗПП вр. чл.25,ал.1 от НЗПП.Така, от направените разноски в
заповедното производство в размер на 87,25лв. ищецът има право на разноски в
размер на 45,20лв.В настоящото производство ищецът е направил разноски в размер
на 162,75лв. държавна такса, 200лв. депозит за вещо лице, 300лв. депозит за
особен представител на ответника и определеното от съда юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. или общо 762,75лв., при което съобразно
уважената част от исковете, ищецът има право на 395,10лв. на осн. чл. 78,ал.1 и ал.8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б., действащ чрез юрисконсулт Ц. П., против
Г.А.А. с ЕГН **********
с пост. адрес ***, за сумата от 700лв. главница по Договор за паричен заем №
154807/22.11.2017г., сключен между длъжника и „Сити
кеш” ООД, ЕИК *********, цедирано на настоящия ищец, ведно
със законната лихва върху главницата от 30.09.2019г. до изплащане на
задължението, договорната лихва върху главницата за периода от 22.12.2017 год. – 22.11.2018 год. в размер на 139,88лв., и обезщетение за забава
върху главницата в размер на 125,99лв. за периода от 22.12.2017г. до
30.09.2019г., като за разликата над 125,99лв. до пълния предявен размер от
398,73лв., отхвърля претенцията, като неоснователна, за които суми е издадена
заповед по чл. 410 от ГПК № 880/01.10.2019г., постановена по ч.гр.д.№
1652/2019г. по описа на РСТ, на осн. чл. 422, ал.1 във вр.
с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл.
от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б., действащ чрез юрисконсулт Ц. П., против
Г.А.А. с ЕГН **********
с пост. адрес ***, установителен иск за
съществуване на вземане за сумата от 624,12лв.,
неустойка за непредоставено обезпечение за периода от 22.12.2017 год. – 22.11.2018 год., за която суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 880/01.10.2019г., постановена по ч.гр.д.№ 1652/2019г. по
описа на РСТ, като неоснователен, на осн. чл. 422, ал.1 във вр.
с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 92,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК.
ОСЪЖДА Г.А.А. с ЕГН **********
с пост. адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б., действащ чрез юрисконсулт Ц. П., разноските в заповедното производство в размер на 45,20лв.,
както и разноските в исковото производство в размер на 395,10лв., определени по
съразмерност, на осн.
чл. 78,ал.1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: