№ 40098
гр. София, 28.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110175709 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 262245/31.07.2025 г. на ЗАД “А. Б.“ АД, ЕИК , в която се
съдържа искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по настоящото дело
Определение № 29965/14.07.2025 г. в частта за разноските, чрез отмяна на същото в частта, в
която съдът е присъдил в полза на ЗЕАД "Б. В. И. Г.", ЕИК , разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Молителят поддържа, че в нарушение на принципа на служебното начало съдът е
присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ЗЕАД "Б. В. И. Г.", макар
последният да не е направил искане за присъждане на такива нито в срока по чл. 131 ГПК,
нито с последваща писмена молба, вкл. не е представил списък по чл. 80 ГПК. При тези
съображения моли за отмяна на определението на съда в частта, в която на ищцовото
дружество разпределена отговорност за разноски.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна – ЗЕАД "Б. В. И. Г.", изразява
становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за
разноските. Посочва, че в депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор се съдържа
изрично искане за присъждане на разноски, като същевременно поддържа, че дружеството
не е дало повод за завеждане на делото, поради което правилно искането му е било уважено
от съда.
Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК
доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена в срок и от
лице, което е легитимирано да иска допълване/изменение на постановения по делото краен
акт в частта за разноските.
Разгледана по същество молбата е неоснователна. Мотивите на съда за това са
следните:
Производството по делото е образувано по искова молба на ЗАД "А. Б." АД, с която е
предявен за разглеждане частичен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ЗЕАД
"Б. В. И. Г." да му заплати сумата в размер на 1 700,00 лева - главница, представляваща
регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ за щети по лек автомобил марка , модел , с рег. №
, причинени при ПТП на 05.04.2023 г. в гр. Варна, реализирано по вина на застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил марка , модел ,
с рег. № , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
ЗАД "Б. В. И. Г.", чрез юрисконсулт В. Д. /с пълномощно на л. 44 от делото/, с изразено
1
становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
С молба вх. № 182046/27.05.2025 г. ищецът ЗАД "А. Б." АД е направил искане за
замяна на ответника при условията на чл. 228, ал. 2 и ал. 3 ГПК, като е насочил иска си
срещу „Д. – О. З.“ АД, и е направил изявление за отказ от иска срещу първоначалния
ответник.
С Определение № 29965/14.07.2025 г., постановено по гр. д. № 75709/2024 г., съдът е
прекратил, на основание чл. 233 ГПК, производството по настоящото дело спрямо ЗЕАД "Б.
В. И. Г.", ЕИК . На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдът е присъдил в полза на първоначалния
ответник, спрямо когото производството е прекратено, разноски за юрисконсултко
възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Предмет на направеното искане по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК са присъдените в полза
на ЗЕАД "Б. В. И. Г." разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В молбата по чл. 248 ГПК не се навеждат възражения относно правото на насрещната
страна на разноски по делото съобразно изхода на спора. Независимо от това, следва да се
отбележи, че прекратяването на производството по реда на чл. 233 ГПК – в хипотезата на
насочване на иска срещу ненадлежен ответник, е основание да се приеме, че ищецът с
действията си е довел до неоснователно въвличане на ответника в исково производство,
поради което следва да понесе санкционните последици на разноските, на основание чл. 78,
ал. 4 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ЮЛ се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Необходимо и достатъчно условие за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на страната, получила благоприятен правен резултат от развилото се съдебно
производство, е осъществяването на процесуално представителство от юрисконсулт с
надлежна представителна власт, каквото в случая е налице – в срока по чл. 131 ГПК е
депозиран отговор вх. № 174457/20.05.2025 г., чрез юрисконсулт В. Д., с приложено към
ОИМ пълномощно /на л. 44 от делото/. В съответствие с посочената процесуална норма и
предвид нарочното искане на ЗЕАД "Б. В. И. Г.", направено на стр. 2, изр. 3 отдолу нагоре от
ОИМ /л. 43 от делото/, съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на
първоначалния ответник, като отчитайки правната и фактически сложност на делото, е
определил такова в минимален размер. При това положение съдът намира, че са налице
предпоставките на закона за присъждане на разноски в полза на ЗЕАД "Б. В. И. Г.", което
обуславя извод за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 262245/31.07.2025 г. на ЗАД “А. Б.“ АД,
ЕИК , за изменение по реда на чл. 248 ГПК на Определение № 29965/14.07.2025 г. по гр. д. №
75709/2024 г. на СРС, 29 състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на ЗАД “А. Б.“ АД и на ЗЕАД "Б. В.
И. Г.".
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2