Р Е Ш Е Н И Е № ......
гр. Враца, 31 октомври 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 19.10.2017
г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря Мария Богданова
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 3388 по описа за 2017 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива по реда на чл. 310 и следващите от ГПК.
Образувано е по предявен от Ц.Г.Р.
с ЕГН **********, в качеството на баща и законен представител на малолетния Г.Ц.Г.
с ЕГН **********, и двамата от с. Тишевица, община Враца, срещу Л.М.Б. с ЕГН **********
***, иск по чл. 143, ал.
1, във вр. с чл. 149 от СК и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплаща на ищеца Г.Ц.Г., чрез неговия
баща и законен представител Ц.Г.Р., месечна издръжка в размер на 160,00 лева, считано от дата, предхождаща
подаването на исковата молба-07.08.2016 г. до настъпването на обстоятелства,
които обуславят изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че детето Г.е родено от съвместното
съжителство на Ц.Р. и ответницата Л.Б.. През 2015 г. двамата се разделили, като
след раздялата майката на Г.спряла да полага грижи за него и не давала каквито
и да било средства за издръжката му. Ищецът поддържа, че не е в състояние да
осигури необходимата издръжка за детето Георги, тъй като е безработен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Л.Б. не е подала
писмен отговор и не е взела становище по иска.
Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, съдът прие за
установено следното:
Видно от представеното удостоверение, издадено въз основа на акт за
раждане № 0335 от 14.07.2011 г. на Община Враца, Г.Ц.Г. с ЕГН ********** е
роден от майка Л.М.Б. и баща Ц.Г.Р..
Установява се от представената служебна бележка от 25.07.2017 г. на
Кметство с. Тишевица, че ищецът Ц.Р. е безработен, получава ежемесечно социална
помощ и отработва всеки месец по 14 дни.
От постъпилия с вх. № 13849/13.10.2017 социален доклад на дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Враца се установява, че страните по делото са във
фактическа раздяла от около три години – от месец декември 2014 г., като съгласно
постигната уговорка между страните бащата Ц.Г. и детето Г.живеят заедно в собствено
жилище – двуетажна къща на адрес с. ********** в която са налице всички
необходими жилищно-битови условия за отглеждане на детето, а майката Л.Б. живее
на семейни начала с лицето К.Д.Г. в с. *********и от това съжителство е родено
детето Даниела на 1 година и 8 месеца. Майката Л.Б. към момента е безработна,
като нейният съжител К. Г. работи и я подпомага финансово. Основни грижи за
детето Г.полага бащата, който осъществява необходимия родителски надзор и е
авторитет за детето. Бащата в пълна степен задоволява потребностите на Георги, същият
получава социални помощи по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за
социалното подпомагане, като изпитва финансови затруднения относно задоволяване
на материалните потребности на детето. Детето Г.често гостува на майка си в с. *******,
като при тези посещения майката купува на детето дрешки, храна, играчки и
напълно задоволява потребностите на детето. Бащата не ограничава контактите на
детето с майката. Детето Г.се развива нормално за възрастта си, няма
здравословни проблеми и посещава детска градина.
Видно от удостоверение, приложено към писмо от ТД на НАП-Велико Търново,
офис Враца, постъпило с вх. № 13127/29.09.2017 г., ответницата Л.Б. няма
регистрирани трудови договори и не получава трудово възнаграждение.
Видно от писмо на ТД на НОИ гр.
Враца, постъпило с вх. № 13228/02.10.2017 г., ответницата не е подавала
заявление за отпускане на пенсия и няма други плащания от бюджета на Държавното
обществено осигуряване.
При така установеното, съдът достигна до следните изводи:
Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето
му-чл. 143, ал. СК. Размерът на тази издръжка се определя съобразно правилото
на чл. 142 СК-според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи, но не по-малко от една четвърт от
размера на минималната работна заплата. Към момента на приключване на съдебното
дирене минималната работна заплата за страната е в размер на 460,00 лв., т.е.
нормативно установеният минимум на издръжката възлиза на 115,00 лв.
Като съобрази
възрастта, социалното обкръжение и условията на живот на детето Георги, съдът
приема, че нуждата на детето от издръжка е в размер, който съвпада с обичайния
за дете на предучилищна възраст и възлиза на 300 лв. месечно, като с оглед
упражняването на родителските права от бащата до този момент и полаганите от него
грижи по-голямата част от тази сума следва да се поеме от майката, при
съотношение 60:40. От друга страна обаче, по делото се установи, че ответницата
Л.Б. не реализира доходи от трудово или гражданско правоотношение или от използването
на собствено имущество, има и друго дете на 1 година и 8 месеца, за което се
грижи и разчита на финансово подпомагане от страна на своя съжител К. Г.. Поради тези
обстоятелства съдът счита, че предявеният иск за издръжка на малолетното дете Г.е
основателен само до минималния предвиден в чл. 142, ал. 2 СК размер от 115,00
лв., а в останалата част следва да се отхвърли поради недоказаност на една от
кумулативно дадените предпоставки-възможност на лицето, което дължи издръжката.
По отношение на
периода на иска.
На основание чл. 149
от СК издръжката на детето Г.следва да бъде присъдена от 07.08.2016
г.-една година преди завеждането на иска и до настъпването на обстоятелства,
обуславящи нейното изменение или прекратяване.
Поради
основателността на главния иск за издръжка основателен се явява и акцесорния
иск за присъждане на законната лихва от момента на евентуално просрочване на
вноските до изплащането им.
Нито ищецът, нито
ответницата са представили доказателства за направени деловодни разноски,
поради което съдът не присъжда такива.
При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати
по сметка на Врачанския районен съд държавна такса в общ размер на 220,80 лева
/165,60 лева за издръжка за бъдеще време и 55,20 лева за издръжка за минал
период/.
По отношение на присъдения размер издръжка съдът следва да постанови предварително
изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от всичко
гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл. 143, ал. 2 от СК Л.М.Б. с ЕГН ********** *** да заплаща на
детето Г.Ц.Г. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител
Ц.Г.Р. с ЕГН **********,***,
месечна издръжка в размер на 115,00
лева, считано от датата на подаване на исковата молба-17.08.2017 г., с падеж всяко 10-то число на съответния месец, за
който се дължи издръжката, до настъпването на обстоятелства, водещи до
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер от 115,00 лв. до пълния предявен размер от 160,00 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 149 от СК Л.М.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на
детето Г.Ц.Г. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител
Ц.Г.Р. с ЕГН **********,***
сумата 1 380,00 лева-издръжка
за периода от 07.08.2016 г. до 06.08.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1 380,00 лв. до
пълния предявен размер от 1 920,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК Л.М.Б. с ЕГН ********** *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд
държавна такса в размер на 220,80 лева,
дължима върху присъдения общ размер на издръжката за минало и бъдеще време.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението В ЧАСТТА за присъдената издръжка на основание чл. 242,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от 02.11.2017 г., на
основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: