Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 06.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на седми февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№3259 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че с влязло в сила
решение №840/10.06.2019г. по гр.дело №490/2019г. по описа на ВТРС е прието за
установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите по изп.дело
№262/2012г. по описа на ЧСИ*****, в общ размер 919,75лв., поради погасяване
по давност. Сочи се, че по изпълнителното дело е настъпила перемция на
24.06.2015г., като предприетите след това изпълнителни действия са извършени по
прекратено изпълнително дело. Ищцата заявява, че по посоченото изпълнително
дело са постъпили суми след 24.06.2015г. Излага твърдения, че ответното
дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело на 18.10.2016г.
и събраните след това суми са събрани и разпределяни без основание. Ищецът
твърди, че плащанията след 24.11.2016г. до 25.09.2019г. са в общ размер
728,31лв. Ищецът заявява, че се дължи и лихва за забава от момента на удържане
на незаконосъобразно събраните суми до завеждане на настоящото дело, която
претендира в общ размер 123лв. Отправя искане за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата 728,31лв., събрани по изпълнителното дело №262/2012г. и сумата
123лв. лихва за забава върху отделните вноски. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, в който оспорва иска. Счита, че събраните по изпълнителното
дело суми не подлежат на връщане, тъй като са събрани законосъобразно. Сочи, че
давността по чл.120 от ЗЗД не се прилага служебно и кредиторът може да
предприема действия по събиране на вземането си, ако длъжникът не се е позовал
на погасителна давност. Ответникът заявява, че след постановяване на решение по
гр.дело №490/2019г. взискателят не е получавал суми по изпълнението, а
последната разпределена сума е от 27.05.2019г. Заявява, че ако кредиторът
получи плащане след изтичане на давностния срок, плащането не е недължимо и не
подлежи на връщане, като излага съображения в тази насока. Отправя искане за
отхвърляне на иска или в условията на евентуалност, счита искането на ищеца за
частично основателно. Счита, че до 24.06.2018г., когато е настъпила давността,
сумите са редовно събрани и евентуално следва да бъдат възстановени сумите,
събрани след 24.06.2018г. Претендира
разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото се установи,
че пред ЧСИ ****е било
образувано изп.дело №262/2012г., с взискател „******”ЕАД и длъжник А.Ц.Т., по
изпълнителен лист от 04.10.2011г., издаден по частно гр.дело №1515/2011г., за сумата 380,18 лв.,
представляваща главница по договор за паричен кредит
от 06.02.2008 г., възнаградителна лихва в размер на 46,13 лв. за периода
от 28.11.2008 г. до 27.02.2009 г., мораторна лихва в размер на 107,22лв. за
периода от 30.12.2008 г. до 17.06.2011 г., както и законна лихва върху
главницата, считано от 08.07.2011г. до изплащане на вземането и сумата 125 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
Между „*****”ЕАД и „*******” е сключен договор за прехвърляне
на вземания от 22.04.2016г. и по молба на„******, ответното дружество е
конституирано като взискател по изпълнителното дело.
С влязло в сила съдебно решение
от 10.06.2019г. по гр.дело №490/2019г. по описа на ВТРС, съдът е приел за установено
по отношение
на „******, че ищцата А.Ц.Т. не
дължи на „******сумите по изпълнително
дело №*******по описа на ЧСИ*****, рег.№***, с район на действие
ВТОС, в общ размер 919,75 лв, поради
погасяване по давност.
Видно от представеното в
настоящото производство удостоверение от 02.10.2019г. издадено от ЧСИ *****, общия размер на дълга по
изпълнителното дело е 622,33лв., от които 380,18лв.-главница, законна лихва в
размер на 176,82лв. за периода 08.07.2011г.-02.10.2019г., такси по Тарифа към
ЗЧСИ-65,33лв.
От представеното извлечение за
извършени плащания по изпълнителното дело, за периода 20.06.2012г.-25.09.2019г.
са постъпили плащания от длъжника в общ размер 1443,31лв.
Видно от приложените към
удостоверението справки за постъпили плащания по изпълнителното дело и
разпределени суми се установява следното: на 24.11.2016г. е направено плащане
от длъжника по изпълнителното дело в размер на сумата 60лв., от които 18,43лв.
са изплатени на взискателя за частично погасяване на дълга, а 41,57лв. са за
такси за ЧСИ******. На
09.12.2016г длъжникът е направил погасителна вноска в размер на 60лв., от които
51,23лв. са разпредели на взискателя за частично погасяване на дълга, а 8,77лв.
са за такси на ЧСИ. На 10.01.2017г. длъжникът е направил погасителна вноска в
размер на 100лв., от които 86,97лв. са разпредели в полза на взискателя, а
13,03лв.-за такси ЧСИ. На 09.02.2017г. длъжникът е заплатила по изпълнителното
дело сумата 100лв., от които 81,61лв. са за взискателя, а 18,39лв. за такси
ЧСИ. На 10.03.2017г. длъжникът е заплатила по изпълнителното дело сумата 70лв.,
от които 60,19лв. са за частично погасяване на дълга към взискателя, а
9,81лв.-за такси ЧСИ. На 08.08.2018г. е постъпила
сумата 6лв., която не е разпределена. На 15.01.2019г. са преведени от длъжника
сумата 42,89лв. по изпълнителното дело, които са за такси за ЧСИ. На
27.05.2019г. по сметката по изпълнителното дело са постъпили от длъжника
203,42лв., от които 32,16лв. са изплатени на взискателя за погасяване на дълга,
а 171,26лв.-такси за ЧСИ. На 25.09.2019г. са постъпили 86лв., от които
74,61лв-са с получател взискателя „*********”, а сумата 11,39лв.-такси ЧСИ.
Видно от приложението към удостоверението
общият размер на постъпилите плащания от длъжника по изпълнителното дело за
периода 24.11.2016г.-25.09.2019г./последното плащане/ е 728,31лв., от които
405,20лв. са с получател взискателя „******”, а 323,11лв.-за такси с получател ЧСИ.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД е
допустим, а разгледан по същество е частично основателен по следните
съображения:
Неоснователното обогатяване е институт на
гражданското право, регламентиран в чл. 55 и сл. ЗЗД и изхожда от основния
принцип за недопускането на неоснователно разместване на имуществени блага. В чл.55, ал.1 ЗЗД са правно регламентирани
три специални хипотези на неоснователно
обогатяване, а именно: получено без основание или с оглед на неосъществено
основание или на отпаднало основание. Фактическия състав на неоснователното обогатяване по
чл.55 и в трите хипотези изисква
предаване, съответно получаване на нещо, като в първата хипотеза при самото получаване не
е налице основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго лице.
В конкретния случай ищецът основава
претенцията си на получена без основание
от ответника след неговото конституиране като взискател на 18.10.2016г.
суми по изпълнително дело №262/2012г по описа на ЧСИ******, което дело е прекратено по
перемция на 24.06.2015г.
Между
страните по делото не е спорно, че е било образувано изпълнително дело №262/2012г.
по описа на ЧСИ *******, по
което ищцата е длъжник, а ответното дружество е конституирано като взискател на
мястото на взискателя „********”ЕАД. От представените писмени доказателства се установи,
че след конституирането през месец октомври 2016г на взискателя „**********” са постъпвали от длъжника суми
по изпълнителното дело, общо 9 плащания, считано от 24.11.2016г. до
25.09.2019г., които са в общ размер 728,31лв. и представляват процесната сума,
която се претендира за връщане като
получена без основание от ответника.
Установи се, че на 24.06.2015г.
изпълнителното дело е прекратено ex lege поради настъпила перемция, с оглед на това, че за периода
24.06.2013г.-24.06.2015г. не са извършвани изпълнителни действия, насочени към
принудително изпълнение, които да водят до прекъсване на давността, поради
което е налице хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Това обстоятелство не е спорно
понастоящем между страните по делото, като същото е установено и по влязлото в сила съдебно
решение по гр.дело №490/2019г по описа на ВТРС, водено от ищцата А.Ц.Т., по
предявен от нея иск по чл.439 от ГПК срещу ответника „*******”.
Предвид на това, че изпълнителното
производство е било прекратено по силата на закона и разпоредбата на чл.433
ал.1 т.8 от ГПК на 24.06.2015г., то провежданите след тази дата изпълнителни
действия не следва да бъдат зачетени, като проведени по прекратено изпълнително
производство, поради което не е било
налице основание за събиране на суми по изпълнението. Постъпилите плащания по
изпълнителното дело след датата 24.06.2015г са постъпили по прекратено
изпълнително производство, т.е. след прекратяване на изпълнителното
производство липсва основание за провеждане на изпълнителни действия по
принудително събиране на суми по изпълнителното производство.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че липсата на основание за събиране на суми по
изпълнителното дело настъпва едва с влизане в сила на съдебното решение, с
което е уважен иска по чл.439 от ГПК. Действително, с посоченото съдебно
решение е прието, че е настъпила перемция по изпълнителното дело и сумите,
дължими по него са погасени по давност, но следва да се отбележи,че перемцията
настъпва по силата на закона, с изтичане на двугодишния срок от последното
валидно изпълнително действие, прекъсващо давността, а не с акта на съдебния
изпълнител по прекратяване на изпълнителното производство, респ. с влизане в
сила на съдебното решение по уважен иск по чл.439 от ГПК. На следващо място, не
е налице основание за задържане на получените суми, с аргумент, че длъжникът е
изпълнил съзнателно свой нравствен дълг, тъй като в съдебната практика се
приема, че извършеното по изпълнителното дело плащане не представлява
признаване на вземането по чл.116 б.”а” от ЗЗД, нито изпълнение по смисъла на
чл.118 от ЗЗД, тъй като разпоредбата на чл.118 от ЗЗД се отнася до случаите,
когато длъжникът извърши плащане в изпълнение на свой нравствен дълг, какъвто
не е настоящия случай, тъй като плащането е във връзка с предприето
принудително изпълнение срещу длъжника.
Съдът намира за основателно
възражението на ответника, че следва да върне само тези суми, които са му били
разпределени и получени от него, без таксите на ЧСИ. За да е налице
неоснователно обогатяване следва да се установи каква сума е получена от
ответника без основание. В конкретния случай съдът от приложените писмени
доказателства установи, че сумата, която е изплатена на взискателя „*********” от процесните девет вноски за
периода 24.11.2016г.-25.09.2019г. е в общ размер 405,20лв. Останалата част от
плащанията, направени от длъжника за същия период са разпределени за такси за
ЧСИ по изпълнителното дело, видно от справката, т.е. тази част, която се
равнява на сумата общо 323,11лв. не е платена на взискателя и не разпределена
за погасяване на дълга. Тази сума не е получена от взискателя и не е налице
основание същият да бъде осъден да я върне, след като не е получена от него.
Сумата, с която взискателят се е обогатил неоснователно е в размер на
получената от него по перемираното изпълнително дело за процесния период, а
именно сумата 405,20лв., която следва ответникът да бъде осъден да върне на
ищеца, като получена без основание, по перемирано изпълнително дело. Останалата
част от исковата претенция следва да бъде отхвърлена, доколкото тази част не е
изплатена на взискателя и същият не дължи връщането й. С оглед изложеното искът
за главница е основателен и доказан до размер 405,20лв., а за разликата над
405,20лв. до пълния претендиран размер от 728,31лв. искът следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан в тази част.
По иска за лихва за забава.
В настоящото производство ищецът претендира лихва за забава, за периода от
24.11.2016г. до подаване на исковата молба. Съгласно ТР №5/2017г от
21.11.2019г. се приема, че при връщане на даденото при начална липса на
основание в хипотезата на чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за
забава от поканата да изпълни задължението. В настоящото производство не се
установи ищецът да е поканил ответникът
да му заплати сумата преди завеждане на делото, поради което ответникът не е изпаднал в забава преди подаване на исковата
молба и не следва да заплаща лихва за забава за период преди завеждане на
делото. Искът за сумата 123лв. за обезщетение за забава в общ размер, за
периода 24.11.2016г до подаване на исковата молба е неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски за държавна такса в размер на
50лв. и 300лв. за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по чл.80
от ГПК. С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 166,60лв.,
съразмерно на уважената част на исковата претенция.
Ответникът е
претендирал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. По отношение претенцията на
ответника за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът
следва при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази
разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона
за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съдът намира, че предвид на това ,че делото не е с голяма фактическа и правна
сложност, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото
исково производство в размер от 100лв., като с оглед отхвърляне на част от
исковите претенции и разпоредбата на
чл.78 ал.3 от ГПК, следва в полза на ответника да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 52,40 лв., съразмерно на отхвърлената
част на исковите претенции.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
„К И И****“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление гр.******** ДА ЗАПЛАТИ на А.Ц.Т. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** сумата 405,20 лв. /четиристотин и
пет лева и двадесет стотинки/, като
получена от ответника без основание сума по изпълнително дело №262/20102г. по
описа на ЧСИ*******, рег.№725, получена след
прекратяване на изпълнителното дело поради перемция, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.55
ал.1 от ЗЗД в частта за разликата
над 405,20лв. до пълния претендиран размер от 728,31лв., като неоснователен и недоказан в тази част.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Ц.Т. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** срещу К И И“ ЕАД, ЕИК******, със седалище и адрес на
управление ********иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 123лв./сто двадесет и три
лева/,представляваща лихва за забава върху главницата, претендирана за период
от 24.11.2016г до подаване на исковата молба/24.10.2019г./, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К И И***“ ЕАД, ЕИК******, със седалище и адрес на
управление гр.********** ДА
ЗАПЛАТИ на А.Ц.Т.
с ЕГН **********, с настоящ адрес *** сумата 166,60 лв./сто шестдесет и шест лева и
шестдесет стотинки/, представляваща направени от ищеца в настоящото
производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно
на уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА А.Ц.Т. с ЕГН **********, с настоящ
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на *********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.*********** сумата
52,40 лв./петдесет и два лева и четиридесет стотинки/, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на
исковите претенции.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: