Решение по дело №392/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от З. И. Г. с [ЕГН], адрес: с.Аспарухово, [улица], чрез адв. Р. Р. – АК-Плевен, съдебен адрес: гр.Левски, [улица], против Решение №20/29.03.2024г. по АНД №300/23г. по описа на РС-Левски. Посочва се в жалбата, че неправилно РС-Левски е приел за доказано, че нарушението е доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Твърди се, че от доказателствата по делото не може да се обоснове извод за доказаност на твърдяното нарушение. Посочва се, че между показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители е налице противоречие по отношение на изложеното какъв вид сигнал за спиране е бил подаден, което не е отчетено от въззивната инстанция. Сочи се още, че в хода на производството не е изяснено в какво се състои отказът да бъде извършена проверка, като наличието на неяснота относно кое поведение на жалбоподателя съставлява нарушение . обуславя извод за допуснато съществено процесуално нарушение. Иска се от съда да отмени както незаконосъобразно Решение №20/29.03.2024г. по АНД №300/23г. по описа на РС-Левски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява.

Ответникът по касационната жалба – Началникът на РУ-Левски при ОД на МВР-Плевен, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратурата Плевен прокурор И. Р. дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на РС-Плевен за правилно и законосъобразно и предлага на съда да го остави в сила.

АС-Плевен, трети касационен състав, след като се запозна със събраните по делото доказателства и прецени доводите и възраженията на страните, намира следното:

С оспореното пред настоящата инстанция Решение №20/29.03.2024г. по АНД №300/23г. по описа на РС-Левски е потвърдено Наказателно постановление (НП) №23-0293-001119/29.09.2023г. на Началника на РУ-Левски при ОД на МВР-Плевен, с което на З. И. Г. с [ЕГН], адрес: с.Аспарухово, [улица], за нарушение на чл. 175, ал.1 т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 175, ал.1 т.3 от ЗДвП била наложена Глоба в размер на 50 лв., както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 1 месец.

Районен съд -Левски приел от фактическа страна, че на 17.06.2023г. около 02,40 часа в гр.Левски по [улица]З. И. Г. управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег.№[рег. номер], негова собственост. Междувременно в РУ-Левски бил получен сигнал за автомобил, който вдига шум. Съдът приел, че полицейските служители, които посетили мястото, установили автомобила „БМВ“ с рег.№[рег. номер] и разпознали неговия водач - З. И. Г.. Служителите на МВР го последвали като подали светлинен и звуков сигнал от служебния автомобил на МВР. Г. не спрял, а увеличил скоростта, влязъл в междублоково пространство и осуетил извършване на полицейска проверка. Като стигнал до място, от което не може да продължи движението си, спрял. На мястото служителите на МВР възприели, че на предната седалка няма водач, а на задната седалка се намирал жалбоподателя. Била образувана прокурорска проверка за установяване наличие на данни за извършено престъпление от общ характер, която приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 07.09.2023г. по пр.пр. В 5001/23г. по описа на РП-Плевен. Въз основа на постановлението, входено под № 293000-3531/23г. по описа на РУ-Левски било издадено НП №23-0293-001119/29.09.2023г. на Началника на РУ-Левски при ОД на МВР-Плевен, с което на З. И. за нарушение на чл. 175, ал.1 т.3 от ЗДвП била наложена Глоба в размер на 50 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. НП-то било връчено на 21.12.2023г. на З. И. Г..

Въззивният съд приел за установена фактическата обстановка въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Д. П. Д. и К. Л. Л.. Съдът кредитирал с доверие показанията на свидетелите като последователни и логични, поради липса на противоречие помежду им и като съответни на доказателствения материал по делото. Позовал се на показанията на св. Л., който е разпознал жалбоподателя и е възприел ясно водача на МПС-то, както и ясно възприел, че след спирането от предната дясна врата е излязло дете. Показанията на свидетеля се подкрепяли и от приобщената докладна записка в тази насока. Приел, че невъзможността на свидетеля Д. да посочи кое лице е управлявало МПС-то се дължи на изминалия период от време. Районният съд счел, че нарушението е безспорно доказано както от обективна, така и от субективна страна, а наложените наказания са в минимален размер.

Предвид изложеното РС-Л. приел, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушение на чл.175, ал.1 т.3 от ЗДвП, поради което законосъобразно и правилно е била ангажирана отговорността му.

Решението е правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав на Административен съд Плевен намира, че РС-Плевен е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора писмени и гласни доказателства. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда.

НП-то е издадено от компетентен орган, в срок и с изискуемото от ЗАНН съдържание. Видно от доказателствата по делото не са допуснати съществени нарушения при издаването на НП-то, които да доведат до отмяната му на самостоятелно основание.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касаторът е осъществил от обективна и от субективна страна фактическия състав на нарушение на чл. 175, ал.1 т.3 от ЗДвП, поради което законосъобразно е бил привлечен към административно наказателна отговорност на това основание. Правната квалификация за нарушението е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Последното е доказано по безспорен и категоричен начин в развилото се административно и съдебно производство.

Обжалваното съдебно решение е подробно и мотивирано, съдържа доказателствен анализ и съображения за допустимост и достоверност на доказателствените източници, поставени в основата на фактическите изводи. Мотивирани са и правните изводи на съда и са изложени съображения във връзка с наложеното административно наказание. Парелелно с анализа на събраните по делото доказателства, съдът е разгледал всички възражения и доводи на защитата на жалбоподателя, които е отхвърлил като неоснователни, излагайки подробни съображения.

Следва да се има предвид, че при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление материалите се изпращат на съответния прокурор. В тази хипотеза административнонаказващият орган установява, че деянието е противоправно, извършителят е известен, а признаците на фактическия състав на конкретно административно нарушение са налице. Това деяние обаче е въздигнато в престъпление по смисъла на НК. Затова органът е длъжен да изпрати материалите в прокуратурата за преценка дали да се образува наказателно производство срещу виновното лице. От своя страна, прокурорът може да откаже да образува наказателно производство, да прекрати образуваното или да привлече извършителя като обвиняем. При отказ от образуване или при прекратяване на наказателното производство, прокурорът може да препрати (т.е. да върне) преписката на административнонаказващият орган за налагане на административно наказание. Последният от своя страна разполага с шестмесечен срок от получаването на преписката да издаде наказателно постановление, по аргумент от чл. 34, ал. 3 във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. В случая постановлението за отказ да се образува досъдебно производство е издадено на 07.09.2023г., а НП-то – на 29.09.2023г. т.е. в законовия срок.

Неоснователно е възражението на пълномощника на касатора, че е налице противоречие между показанията на свидетелите – полицейски служители, което не е обсъдено от въззивната инстанция. Т. противоречие не се установи при преглед на показанията на свидетелите Д. П. Д. и К. Л. Л.. Обратно и двамата свидетели са единодушни, че е бил подаден светлинен сигнал от служебния автомобил. Действително св. Д. сочи, че е възприел подаване на светлинен сигнал, а не сочи звуков такъв, но този пропуск съдът приема, че се дължи на изминалия период от време. Видно от показанията на св. К. Л., последният е категоричен, че е подаден както светлинен, така и звуков сигнал. Не е налице противоречие в показанията на свидетеля, а допълнителни факти, възприети от св. Л.. Показанията на последния са по–подробни и обстоятелствени, което е проявление на индивидуалното възприемане на факти и обстоятелства от обективната действителност от свидетеля. Ето защо съдът приема, че възражението на пълномощника на касатора, относно наличие на противоречие между показанията на свидетелите, за неоснователно.

На следващо място неоснователно е и твърдението, че е налице неяснота в какво се изразява поведението на касатора, съставляващо административно нарушение. От доказателствения материал по безспорен и категоричен начин се установява, че на процесната дата и място като водач на МПС, З. И. Г. не е спрял управлявания от него автомобил, като се е опитал да се укрие от проверка на служители на МВР чрез отдалечаване и паркиране в междублоковото пространство. Деянието е подробно описано в обжалваното наказателно постановление, подкрепя се от писмените доказателства – материалите по преписка № 5001/2023г. по описа на РП-Плевен вкл. справка с рег.№ 293000-4398/07.08.2023г., докладни записки с рег.№ 293р-8747/19.06.2023г. и № 293р-8885/29.06.2023г., както и от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. Д. П. Д. и К. Л. Л., и не буди неяснота относно елементите от състава му, поради което и това възражение следва да се приеме за неоснователно.

С оглед на гореизложеното и при извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, настоящият касационен състав не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. Постановеното от районния съд решение е валидно и правилно и следва да бъде потвърдено, а касационната жалба-като неоснователна – да бъде оставена без уважение, със законните последици от това.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав,

Оставя в сила Решение №20/29.03.2024г. по АНД №300/23г. по описа на РС-Левски.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.