№ 4984
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. М.
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110210864 по описа за 2022
година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Ц. Д. срещу наказателно постановление
(НП) № 20-4332-013771 от 20.07.2022 г., издадено от началник група към
отдел „Пътна полиция“ (ОПП) – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са
наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП като неправилно
и незаконосъобразно, като се развиват доводи за липса на субективната
страна на нарушението, тъй като собственикът на дерегистрирания служебно
автомобил не е бил уведомен по надлежния ред.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. С., преупълномощен от адв. М. с пълномощно по
делото. Адв. С. поддържа жалбата и моли за отмяна на НП на основанията,
изложени в жалбата. Претендира разноски за платен от жалбоподателя
адвокатски хонорар на адв. М..
Въззиваемата страна, редовно призована, също не изпраща свой
процесуален представител и не взема отношение по подадената жалба.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
1
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, както
и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане
по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 09.04.2022 г., около 14:55 часа, жалбоподателят В. Ц. Д. управлявал
лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № СВ **** НА в гр. София по ул.
„Околовръстен път“, с посока на движение от бул. „Царица Йоанна“ към ул.
„Суходолска“. Водачът бил спрян за проверка от служители на ОПП – СДВР,
които установили, че лекият автомобил е със служебно прекратена
регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Въз основа на така установеното младши автоконтрольор при ОПП –
СДВР Б. Крушов съставил срещу последния акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) сер. GA № 589427 от 09.04.2022 г.
По повод извършената проверка била образувана прокурорска преписка
№ 27208/2022 г. по описа на СРП, която била прекратена с постановление на
СРП от 06.07.2022 г., с което бил постановен отказ за образуване на
досъдебно производство поради несъставомерност на деянието по чл. 345, ал.
2 от НК – от една страна прокурорът е приел, че е налице малозначителност
на деянието, а от друга - че липсва субективната страна на деянието, тъй като
е прието, че Д. не е знаел за служебната дерегистрация на автомобила. Препис
от постановлението, ведно с материалите по преписката, били изпратени на
ОПП – СДВР за преценка за налагане на административно наказание.
Въз основа на прокурорското постановление и материалите по
преписката било издадено обжалваното НП № 20-4332-013771 от 20.07.2022
г. от началник група към отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на В. Ц. Д. били наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на оспореното
НП било отразено, че е установено, че регистрацията на автомобила била
прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Наказателното постановление
било връчено на жалбоподателя на 03.08.2022 г., а жалбата срещу него била
подадена чрез наказващия орган на 12.08.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетеля М.С. Д.а, които съдът кредитира с доверие като последователни и
логични, както и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283
от НПК към доказателствената съвкупност, които са непротиворечиви в
своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от
съда.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
2
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на
доказателствените материали съдът не дължи да излага.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
НП е съставено от териториално и материално компетентно длъжностно лице,
съгласно приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, в изпълнение на делегираните му
правомощия по закон, в кръга на неговата функция и по предвидения в закона
ред и форма. Спазени са давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Обстоятелствата по извършване на нарушението са описани подробно, при
което нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН не се
констатират. Налице е редовна процедура по съставяне на АУАН и
връчването му срещу подпис на жалбоподателя. Процедурата по връчване на
оспореното НП също е редовно извършена.
При преценка на правилното приложение на материалния закон съдът
приема, че въпреки обективното установяване на факта, че на посочените в
НП време и място жалбоподателят е управлявал МПС, чиято регистрация е
била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, то неговата
административнонаказателна отговорност е неправилно ангажирана за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП поради несъставомерност на деянието от
субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които
са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на
определените за това места. Тази норма разграничава два състава на
административни нарушения – първият е, когато се управлява автомобил,
който изобщо не е регистриран, а вторият – когато се управлява регистриран
автомобил, на който обаче липсват, не са поставени на съответните места
табелите с регистрационни номера. Видно е от обстоятелствената част на
издаденото наказателно постановление, че административнонаказващият
орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя, като текстово е изписал
нарушението по следния начин „управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред“, т. е. отговорността е за първия състав, предвиден в нормата
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (въпреки липсата на цифрово изражение), а не за
втория (управление на МПС, което е надлежно регистрирано, но на което не
3
са поставени съответните регистрационни табели).
В случая собственикът на процесния лек автомобил не е изпълнил
своевременно задължението си да сключи задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, поради което регистрацията на последния е
прекратена на 29.03.2022 г. съгласно правилото на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП –
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система.
Настоящият съдебен състав приема, че по делото не са налице
безспорни и категорични доказателства, че от субективна страна са
осъществени елементите на състава на административно нарушение по чл.
140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Липсват доказателства за субективната страна на
вмененото административно нарушение, предвид обстоятелството, че
автомобилът е бил собственост на трето лице – свид. М. Д.а, и е бил с
регистрационни табели, които не са били отнети от органите на МВР след
вписване на прекратената регистрация. Обстоятелството, че автомобилът е
бил с поставени табелите с регистрационни номера, е отразено и в НП. По
делото не се събраха доказателства, от които да се установи, че
жалбоподателят е знаел, че управлявания от него лек автомобил е с
прекратена регистрация, предвид факта, че същият е бил с поставени
регистрационни табели. Отделно от това дори собственика на автомобила –
свид. Д.а, не е знаела за прекратената служебно регистрация, тъй като не била
уведомена за това от ОПП – СДВР. Не са представени от въззивника никакви
писмени доказателства в тази посока също. Ето защо съдът счита, че
процесното деяние от субективна страна не покрива състава на
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо (чл. 7, ал. 1 от ЗАНН). Според приложимите
субсидиарно разпоредби на НК деянието е умишлено, когато деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици, а е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
В административнонаказателното производство тежестта на доказване е
на наказващия орган, който следва по безспорен начин да докаже както
извършването на административно нарушение, така и вината на нарушителя,
което в случая не е сторено. В частност, за състава на вмененото нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, чиято съставомерност предполага вина във формата
на пряк умисъл, не са налице годни доказателства. В случая от наличните по
4
делото доказателства не се обезпечават категорични правни изводи, че
жалбоподателят е знаел изобщо за прекратената регистрация на автомобила.
От приложеното като писмено доказателство по делото постановление на
СРП от 06.07.2022 г. също става ясно, че в хода на проведеното наказателно
производство е установено, че собственикът на автомобила не бил уведомен
за служебното прекратяване на регистрацията на МПС, което подкрепя
показанията на свид. Д.а. В тази връзка се налага изводът, че жалбоподателят
не е могъл да знае, че управлява лек автомобил със служебно прекратена
регистрация. При липса на интелектуалния елемент на вината не би могъл да
бъде формиран и волевият такъв – отношението към съставомерните
последици. Следователно и изводът на наказващия орган за наличие на
виновно поведение се основава единствено на предположение, обусловено от
качеството на жалбоподателя на водач на моторното превозно средство,
поради което този извод не се споделя от съда, тъй като е неправилен.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая
неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя В. Ц. Д., поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото и направеното изрично искане от
процесуалния представител на жалбоподателя в жалбата и в хода на
съдебното производство, на основание чл. 63д от ЗАНН
административнонаказващият орган – ОПП - СДВР, следва да бъде осъден да
заплати в полза на жалбоподателя сумата от 400 лева, представляваща
заплатено от последния адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по настоящото дело (съгласно приложен договор за правна
защита и съдействие от 09.08.2022 г. – л. 8 от делото).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-4332-022937 от 30.12.2020
г., издадено от началник група към отдел „Пътна полиция“– СДВР, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Ст.Гр.Н. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 300 (триста) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза
на В. Ц. Д., ЕГН **********, сумата от 400,00 лева, представляваща платено
адвокатско възнаграждение за оказана на правна защита и съдействие по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
5
АПК пред Административен съд – София - град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6