РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Перник, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20231700500007 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. рег. № 1489/11.11.2022 г. от Главна дирекция
„Гранична полиция” при МВР, с адрес: гр. София, ул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, чрез
пълномощника юрисконсулт Д. П., срещу Решение № 35/31.10.2022 г. по гр. дело № 87 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Трън, с което Главна дирекция „Гранична полиция” на
МВР, с адрес: гр. София, ул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, е осъдена да заплати на Р. С. К.,
по исковете с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД:
сумата 858,04 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 25.05.2019 г. до 10.07.2020 г., получен след
преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 858,04 лева в размер на сумата 184,62
лева, както и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
дължимата сума от датата на завеждане на исковата молба в Районен съд – Трън /от
26.05.2022 г./ до окончателното плащане, както разноски за производството в размер на 400,
00 лева и по сметка на Районен съд – Трън държавна такса в размер на 41,71 лева, държавна
1
такса от 5,00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист и сумата от 180,00 лева,
представляваща разноски за съдебно-счетоводна експертиза.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния
закон, и необосновано. Излагат се подробни съображения, че решението е постановено при
неправилна преценка на нормативната уредба като съдът не се е съобразил със служебния
статут на служителя и приложимите спрямо него норми. Сочи се, че за служителите в МВР,
за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, е установена еднаква
продължителност за дневния и за нощния труд, а именно 8 часа, поради което нормата на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ е неприложима. Иска се отмяна на решението включително и относно
разноските, присъдени в полза на ищеца и съда, и решаване на спора по същество от
въззивната инстанция с отхвърляне на исковете. Претендират се сторените разноски за
производството по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата. С
писмена защита оспорва въззивната жалба, моли обжалваното решение да бъде потвърдено
и за присъждане на разноските за производството.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства
факти, че през процесния период ищецът е работил по служебно правоотношение при
ответника Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР и е държавен служител –
полицейски орган, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР – чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР /чл. 142, ал. 2 от ЗМВР/. Предвид
характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд по
утвърдени графици при режим на труд - дневни и нощни смени в група „***“ на ******* в
МВР по утвърдени графици за 8, 12 или 24 часови дежурства, а отработеното работно време
се е изчислявало сумирано на тримесечие - чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното обжалване, дали
при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са
приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Съгласно разпоредбите на ЗМВР в приложимите им за процесния период редакции,
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), като
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,
2
00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов
период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период са действали Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. Текстовете на чл. 3, ал.
3 в наредбите са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В горепосочените наредби, приложими към
процесния случай, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен, каквато уредба е съдържал чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и
според който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143.
Настоящият въззивен състав намира, че нито Кодексът на труда, нито НСОРЗ се
прилагат за отчитането на работното време в МВР. Тази материя е уредена в специален
закон – ЗМВР и издадените въз основа на него наредби и заповеди на министъра.
Посочените нормативни актове изчерпват правната регламентация на нощния труд на
работещите в системата на МВР, поради което е недопустимо субсидиарното
приложение на НСОРЗ, поради което не е налице непълнота в специалната уредба и
следователно е недопустимо КТ и НСОРЗ да се прилагат по аналогия или субсидиарно за
полицаите. Както и съгласно постановеното тълкувателно решение № 1/2020 г., постановено
на 15.03.2023 година от ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на
ОСГК на ВКС, явяващо се задължително за съдилищата, с което е прието, че „При
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на
труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“.
Ето защо в случая, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба), като следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
В тази насока ВКС акцентира, че това разрешение съответства и на правото на
Европейския съюз, като съдът в Люксембург е приел допускане на определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем
часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор,
вкл. за полицаите и пожарникарите, ако тази разлика в третирането се основава на обективен
и разумен критерий, обусловена от допустима от закона цел на посоченото законодателство
3
и е съразмерно с нея.
За да се приложи правна уредба по аналогия, трябва да има празнота в закона. В
Закона за МВР обаче няма празнота за продължителността на работното време, изразено в
брой на часовете. Този въпрос е уреден в чл.187, ал. 1 ЗМВР. Нормите на чл. 187, ал. 1 и 3
ЗМВР, съпоставени с чл.140 КТ установяват, че разпоредбите на ЗМВР регламентират по-
голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР, в
сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение, което се
обосновава с основните функции на МВР, визирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.
В наредбите липсва правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но самият законодател не е
изразил воля да преобразува нощните часове в дневни. Освен това, неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира от други
начини: допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР), по-
голям основен платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 ЗМВР), обезщетение при прекратяване
на служебно правоотношение (чл.234, ал. 1 ЗМВР), по-благоприятен режим за заплащане на
извънреден труд (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР), липса на задължение за заплащане на
осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия (чл. 69, ал.
2 КСО), пенсиониране при условията на І категория труд (чл. 69 КСО) и др., както приемат
върховните съдии.
Всичко изложено дотук мотивира настоящата въззивна инстанция да приеме, че с
решението си районният съд е достигнал до правни изводи и краен резултат, различни с тези
на въззивния съд и в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в
тълкувателно решение № 1/2020 г., постановено на 15.03.2023 година от ОСГК на ВКС по
тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСГК на ВКС, поради което атакуваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено, включително и в частта за
разноските, а въззивната жалба - уважена.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.3, вр.ал.8 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски в размер на 325,00 лева, от
който 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
двете инстанции и 25,00 лева платена държавна такса за производството пред възивния съд.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 35/31.10.2022 г., постановено по гр. дело № 87/2022 г.,
по описа на Районен съд Трън, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на Главна дирекция „Гранична
полиция” при МВР, с адрес: гр. София, ул. „Княгиня Мария Луиза” № 46 да заплати на Р. С.
Х., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 858,04 лева, представляваща дължимо
4
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.05.2019 г. до
10.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 26.05.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и за сумата от 184,62 лева обезщетение за забава върху
неизплатеното трудово възнаграждение за положения извънреден труд, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. С. Х., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ Главна дирекция
„Гранична полиция” при МВР, с адрес: гр. София, ул. „Княгиня Мария Луиза” № 46 сумата
в размер на 325.00 – сторени разноски пред първоинстанционния и въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3, пр.
Първо ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5