Присъда по дело №547/2022 на Районен съд - Смолян

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 8/21.03.2023г., постановена по НЧХД №
547/2022г. по описа на РС – гр. Смолян

Производството по делото е образувано по частна тъжба, депозирана от
Л. В. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.***, ул.***, чрез
процесуалния представител – адв. И. С. от АК – гр. Смолян против В. *** ***
– ***, с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул.“***“ № ***, блок
„***“, с която е повдигнато обвинение за това, че на 04.08.2022г. за времето
от 19.33 ч. до около 19.50 ч., в гр. ***, на детската площадка, намираща се
пред блок с административен адрес: ул. “***“ № 6, от тераси на апартамента
си, намиращ се в гр.***, ул.“***“, бл. “***“ № *** подсъдимата В. *** *** –
*** е казала и извършила нещо унизително за честта и достойнството на Л. В.
К. в нейно присъствие, и в присъствието и на други лица, а именно отправила
е към нея следните думи и действия „Спри се, за нищо не ставаш.“,
„Простачка проста.... Боклук! Никой не те иска. За нищо не ставаш! Путко
проста! Ама ти си супер мега проста“, „Миризливнице, парцалана Парцал“,
„Ти си някаква ненормалница, стара мома луда. Никой не я иска, целият град
я ебе и в цялата област“, както и е показала среден пръст с думите „Ама ей
такъв ще ти го покажа направо“, като деянието е извършено публично –
престъпление по чл. 148. ал. 1. т. 1. във вр. с чл. 146. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане и граждански
иск, предявен от частния тъжител Л. К. против подсъдимата В. *** – *** за
заплащане на сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени от частната тъжителка неимуществени вреди в резултат на
противоправното деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 148, ал. 1,
т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК.
В хода на съдебните прения, частната тъжителка, чрез процесуалния си
представител - адв. И. С. от АК – гр. Смолян, поддържа обвинението, като
твърди, че същото е доказано от обективна и субективна страна. Предлага
подсъдимата да бъде призната за виновна, като моли съдебният състав да
уважи и предявения граждански иск.
Подсъдимата В. *** – *** в хода на съдебното следствие дава
обяснения, като отрича да е отправяла обидни думи и жестове към частната
тъжителка. Моли да бъде оправдана по повдигнатото обвинение, както и да
бъде отхвърлен предявеният граждански иск в цялост.
Защитникът на подсъдимата – адв. *** от АК – гр. Смолян пледира за
постановяване на оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението
от обективна и субективна страна. Настоява за отхвърляне на предявения
граждански иск.
Районен съд – гр. Смолян, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимата В. *** – *** е родена на 25.02.1974г. в гр. ***, българка,
1

българска гражданка, омъжена, неосъждана.
Частната тъжителка Л. К. и подсъдимата В. *** – *** били съседки в гр.
*** и се познавали.
Частната тъжителка Л. К. живеела в гр. ***, на ул. „“***“ № 6, като в
жилището си отглеждала куче порода „Кокер шпаньол“. Тъжителката често
извеждала домашния си любимец пред блока, в който живеела, с цел
задоволяване на физиологичните потребности на животинчето. При тези свои
излизания, Л. К. осъществявала комуникация със своите съседи, които често
се събирали на пейката до детската площадка, находяща се в близост до блока
на частната тъжителка.
На 04.08.2022г., около 19.00ч., частната тъжителка Л. К. решила да
изведе кучето си на разходка пред блока, в който живее. Слизайки пред блока,
тъжителката видяла свидетелките *** и *** и трите решили да седнат на
намиращата се отпред пейка, в близост до детската площадка пред блока на
частната тъжителка.
Подсъдимата В. *** – *** живеела в блок, който се намирал на около 50
метра от детската площадка и пейката, на която се намирали тъжителката и
свидетелките *** и ***, като от блока на подсъдимата имало видимост към
детската площадка.
Около 19:30ч. частната тъжителка Л. К. и свидетелките *** и *** все
още се намирали на пейката пред жилищния блок на тъжителката, където
стоели и разговаряли. Изведнъж подсъдимата В. *** – *** излязла на терасата
на своя апартамент и започнала да изрича думите: „***, тоя помияр пак ли си
го изкарала, ма? Защо не си го вкараш вътре, да си го гледаш? Така и така
вътре го гледаш- сере, пикае, мирише, целия блок се оплаква.“
След като изрекла тези думи, подсъдимата *** – *** се прибрала вътре
в своя апартамент и излязла на другата тераса на жилището, която била
остъклена и се намирала в по – голяма близост до частната тъжителка и
свидетелките *** и ***. След като се преместила на другата тераса на
жилището си, подсъдимата отворила прозореца на остъклената тераса и се
обърнала към частната тъжителка Л. К. с думите: „***, чуваш ли какво ти
казвам? Тебе цяло *** те проеба и целият окръг. Едно дете не можеш да
родиш. Спри се, за нищо не ставаш. На 50 години си и никой не те взе. Аз
няма да си цапам обувките. Аз ти казвам, така ще ме накараш да направя една
голяма глупост и не можеш да я докажеш, честно ти казвам. „Простачка
проста.... Боклук! Ще идеш знаеш ли къде, където ти е мястото. Никой не те
иска. За нищо не ставаш! Путко проста! Ама ти си супер мега проста. Виж,
бирата да не я плъзнеш между краката. Ей ся ша видиш ти, кон боб яде
ли...Махни го тва куче, защото утре може и да го няма. Няма тука само да
сере и да разнася боклуци. Махни го, да, да, махни го, много персонално
можеш да си платиш. Гледай, старата мома, няма кой да я вземе, махни го тва
куче, омръзна ми от лайната на твойте кучета. Миризливнице, парцалана
….Парцал. Вместо да вземе да ражда деца, тя се занимава с кучета. В
нарушение си с всякакви закони, тука на катерушката, нямаш право отпред.
Никой не я иска, целия град я ебе и в цялата област, Ама ей такъв ще ти го
2

покажа“ – като показала среден пръст на частната тъжителка Л. К..
Изречените от страна на подсъдимата думи били непосредствено
възприети както от частната тъжителка К., така и от двете свидетелки
Дикови.
След като възприела непосредствено тези думи, частната тъжителка се
разтревожила, разплакала се и решила да позвъни на спешен телефон 112, с
цел да подаде сигнал за случилото се. Отзовавайки се на подадения сигнал, на
мястото пристигнали свидетелите А. К. и Т. П. /и двамата служители на РУ на
МВР – гр. ***/.
Пристигайки на мястото, откъдето е получен сигнала, свидетелите К. и
П. установили, че там се намират частната тъжителка К. и свидетелката ***.
Частната тъжителка била много разстроена. След като тъжителката разказала
на полицейските служители за случилото се, свидетелите А. К. и Т. П. се
отправили към жилището на подсъдимата, с цел да снемат от същата
обяснения по случая. Когато двамата полицейски служители отишли на
адреса на подсъдимата *** – ***, тя обяснила, че я дразни фактът, че частната
тъжителка К. разхожда кучето си в тревните площи на междублоковото
пространство. В хода на разговора, на свидетелката К. й направило
впечатление, че подсъдимата В. *** – *** лъха на алкохол. Двамата свидетели
решили да съставят протокол за предупреждение на подсъдимата В. *** –
***, с който същата била предупредена да се въздържа от отправяне на
обидни думи по отношение на частната тъжителка Л. К., след което си
тръгнали.
На следващия ден след случилото се /05.08.2022г./, частната тъжителка
К. се свързала по телефона със свидетелката ***. К. била много разстроена от
изречената от страна на подсъдимата В. *** – *** думи, както и от показания
й среден пръст. Тъжителката споделила на свидетелката ***, че смята да
подаде жалба в полицията заради случилото се.
След процесния случай, Л. К. изцяло променила начина си на живот –
срамувала се от хората, които започнали да я одумват, плакала, започнала да
води кучето на разходка на друго място, изпитвайки неудобство от случилото
се. Отделила се от компанията си, като вече не желаела да посещава детската
площадка и пейката пред жилищния си блок, с цел да не провокира и дразни
подсъдимата. Тъжителката се страхувала, че подсъдимата може да отрови
кучето й и никой да не разбере за това. Била много разстроена и често
плакала заради случилото се.
Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства – показанията на свидетелите А. К., Т. П., ***, ***, *** *** и
***, както и надлежно приобщените като писмени доказателства по делото по
реда на чл. 283 НПК материали по НЧХД №122/2022 г. по описа на РС- ***,
материали по ЧД №927/2022 на трето н.о. на ВКС; Справка за съдимост на
името на В. М. ***- *** от 09.12.2022 г.; заверено копие на преписка с рег. №
373000-2333/05.08.2022 г. по описа на РУ- ***, съобразно направен опис;
писмо с вх.№ 6892/12.12.2022 г. на РС- Смолян.
3

Съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетели, доколкото
същите взаимно се допълват и очертават една логична и житейски приемлива
фактическа обстановка, идентична с тази, изложена в частната тъжба. Следва
изрично да се отбележи, че свидетелките *** и *** са не само свидетели, но и
преки очевидци на отправените към тъжителката Л. К. обидни думи и
действия от страна на подсъдимата В. *** – ***. Двете свидетелки са се
намирали се в непосредствена близост до мястото на инцидента и несъмнено
са имали възможност правилно и пълноценно да възприемат случилото се.
В унисон с показанията на свидетелките Екатерина и *** Дикови са
показанията на двамата полицейските служители, които съставили на
подсъдимата В. *** – *** протокол за предупреждение и пред които
подсъдимата заявила, че я дразни фактът, че частната тъжителка К. разхожда
кучето си в тревните площи на междублоковото пространство.
Съдът намира, че на показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел Т. *** не следва да се дава вяра. На първо място,
свидетелят е съпруг на подсъдимата В. *** – *** и като такъв е заинтересован
от изхода на делото. На следващо място, показанията на свидетеля ***
остават изолирани от съвкупния доказателствен материал по делото, същите
се намират в противоречие с него, поради което настоящият съдебен състав
не ги кредитира.
Застъпено в правната доктрина и съдебната практика е становището, че
обясненията на подсъдимия имат двояко значение. Същите представляват
както доказателствено средство по смисъла на НПК, така и средство за
защита на привлеченото към наказателна отговорност лице. В настоящия
случай, подсъдимата В. *** – *** се възползва от правото си да даде
обяснения, но съдът не възприема тези обясненията на подсъдимата за
правдиви и убедителни. Обясненията на подсъдимата В. *** – *** са
изолирани и се опровергават от останалите събрани по делото и възприети от
съда доказателства – показанията на посочените по-горе свидетели, което
дава основание на съда да приеме, че същите представляват защитна теза.
Правни изводи:
Престъплението "обида", регламентирано в основния му състав в
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от НК, представлява престъпление против
личността, чиито непосредствен обект са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство,
самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има за
собствената си личностна и обществена ценност.
От обективна страна се изисква деянието да е извършено в
присъствието на пострадалия, за да може същият да възприеме обидните
думи.
За да е налице съставомерност по квалифицираните състави на чл. 148,
ал. 1, т. 1 от НК, от обективна страна е необходимо да се установи, че обидата
е нанесена публично, т. е. деянието е осъществено на място, където е имало
минимум две лица.
Безспорно, най-вече предвид показанията на свидетелите *** и *** се
4

установява, че подсъдимата е отправила към тъжителката изрази, унизителни
за нейните чест и достойнство, както и че е извършила нещо унизително за
честта и достойнството на тъжителката К., изразяващо се в показване на
среден пръст.
В настоящия случай, безспорно е налице изразяване на отрицателна
оценка, унижаваща чувството за лично достойнство на засегнатата К., чрез
думите „Простачка проста.... Боклук! Никой не те иска. За нищо не ставаш!
Путко проста! Ама ти си супер мега проста“, „Миризливнице, парцалана
Парцал“, „Ти си някаква ненормалница, стара мома луда. Никой не я иска,
целият град я ебе и в цялата област“. С тази си думи подсъдимата В. *** – ***
е изразила своето презрително, негативно отношение към личността на
тъжителката, по начин противоречащ на приетите в обществото морални
норми за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството
на другите. Обидните думи на подсъдимата, тъжителката възприела лично, на
мястото на изричането им и непосредствено след тяхното изричане.
Честта и достойнството са морално-етични категории, свързани с
дължимото уважение към личните качества на пострадалия, към неговите
етични и морални принципи, репутацията и доброто му име, почитта и
уважението, което хората си дължат един на друг. Тези две понятия поначало
са неделими, като обикновено честта се свързва с положителната обществена
оценка за личността, а достойнството - със самооценката на човека за
собствената му обществена значимост.
Настоящият съдебен състав приема, че обидите са нанесени „публично“
по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 НК. В практиката си ВС приема, че за да се
квалифицира обидата като публична, е достатъчно обидните думи или изрази
да са казани пред повече от две-три лица /в този смисъл е напр. Решение №
102 от 24.02.1976 г. по н. д. № 59/76 г., I н. о., ВС/. В случая казаното от
подсъдимата В. *** – *** е станало достояние, освен на тъжителката Л. К. на
още поне две лица – свидетелките *** и ***.
От субективна страна, подсъдимата *** е осъществила деянието при
пряк умисъл. Тя е съзнавала, че казва и извършва нещо, което унижава честта
и достойнството на тъжителката в присъствието на свидетелките *** и ***.
Подсъдимата е била наясно, че използва думите в присъствието на частната
тъжителка и двете свидетелки, както и че те ще бъдат възприети от тях като
обидни. Съзнавала е и, че показваният на тъжителата среден пръст
представлява действие, което е насочено към накърняване честта и
достойнството на личността на тъжителката Л. К..
Авторството на деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от
НК, както и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване, се доказаха по несъмнен и категоричен начин.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че с действията си
подсъдимата В. *** – *** е осъществила всички елементи от обективната и
субективната страна на състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК по
5

отношение на подсъдимата. За деянието се предвиждат наказания "Глоба" и
"Обществено порицание". Престъплението е умишлено. Подсъдимата *** не е
осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от
наказателна отговорност по чл. 78а, ал. 1 НК. С деянието не са причинени
съставомерни имуществени вреди. Поради това подсъдимата В. *** – ***
следва да бъде освободена от наказателна отговорност, като й се наложи
административно наказание. При индивидуализацията на наказанието, съдът
отчете като отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на
подсъдимата, въз основа на което може да бъде направен извод, че
настоящото деяние е изолиран и инцидентен случай. Отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът не отчита.
Предвид това, съдът приема, че с оглед наличието само на смекчаващи
отговорността обстоятелства, целите на наказанието ще се постигнат с
определяне на наказание в размер на минимума предвиден в разпоредбата на
чл. 78а от НК, а именно "Глоба" в размер на 1000. 00 лв. Така наложеното
наказание, по преценка на съда, съответства в пълна степен на обществената
опасност на деянието и дееца. С налагането му, подсъдимата ще има
възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в обществото.
Относно гражданския иск:
Подсъдимата В. *** - *** е извършила деяние по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 146, ал. 1 от НК, с което причинила на частната тъжителка Л. К.
неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани. С това си деяние,
подсъдимата е осъществила фактическия състав на непозволеното увреждане,
поради което и дължи обезщетение за причинените на тъжителката
неимуществени вреди. Противоправното деяние, извършено от подсъдимата е
в нарушение на правни норми, свързани с неприкосновеността на личното
чувство за достойнство и охранявани от нормите на чл. 146 и сл. от НК.
Налице са и останалите визирани в закона елементи на състава на чл. 45 от
ЗЗД. Предвид това съдът приема, че в хода на съдебното производство
предявеният граждански иск е доказан по своето основание. Доказателства за
причинени неимуществени вреди съдът установи в показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели ***, ***, *** *** и ***.
Последните категорично заявяват, че Л. К. изцяло променила начина си на
живот – срамувала се от хората, които започнали да я одумват, плакала,
започнала да води кучето на разходка на друго място, изпитвайки неудобство
от случилото се. Отделила се от компанията си, като вече не желаела да
посещава детската площадка и пейката пред жилищния си блок, с цел да не
провокира и дразни подсъдимата. Тъжителката се страхувала, че подсъдимата
може да отрови кучето й и никой да не разбере за това. Била много
разстроена и често плакала заради случилото се.
С оглед правилата на деликтната отговорност и като съобрази критерия
за справедливост по чл. 52 ЗЗД, и като взе предвид причинените на
гражданския ищец морални страдания от деянието, както и обстоятелството,
че обидата е била възприета и от трети лица, съдът оценява претърпените от
частната тъжителка Л. К. неимуществени вреди в размер на 2500 лв.
6

Съдът приема, че по този начин в пълна степен ще бъдат репарирани
причинените на тъжителката морални страдания, резултат от огорчението,
унижението и накърненото достойнство. Съдът счита това обезщетение за
справедливо и съответно на обществената опасност на извършеното
престъпление. Тази сума подсъдимата В. *** – *** следва да заплати на
частната тъжителка Л. К., ведно със законната лихва от деня на деликта до
окончателното й изплащане. Останалата част от гражданския иск до пълния
предявен разме от 5000 лв., съдът счита за недоказан.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН
СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	8
Дата:	21 март 2023 г. (в сила от 6 април 2023 г.)
Съдия:	Крум Гечев

Дело:	20225440200547
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	6 декември 2022 г.

Присъда по дело №547/2022 на Районен съд - Смолян

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите