Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Перник, 23.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х - ти състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като разгледа
гр. д. № 4323 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4
чрез пълномощника-Миглена Симеонова - юрисконсулт срещу Г.С.М., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***,сумата
493,80 лв. /четиристотин деветдесет и три лева и 80 ст./ - главница
по Договор за кредит „Б.К.“ № ******, сключен на 22.06.2017 г.,сумата
59,06 лв. /петдесет и девет лева и 06 ст./ - договорна лихва за периода от
25.08.2017 г. до 06.12.2017 г.,сумата 120,64 лв. /сто и двадесет лева и 64
ст./ - неустойка за периода от 6.10.2017
г. до 6.12.2017 г.,сумата 77,50 лв.
/седемдесет и седем лева и 50 ст./ - такса разходи за събиране за периода от
6.11.2017 г. до 6.12.2017 г.,сумата 120,00 лв.
/сто и двадесет лева/ - такса разходи за дейност на служител, сумата
61,54 лв. /шестдесет и един лева и 54 ст./ - обезщетение за забава за периода
от 6.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съдаи законна лихва
върху главницата 493,80 лв. от 28.02.2019 г.
до изплащане на вземането. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че на 11.07.2018 г, е подписано Приложение №1
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата **.**.****г.
между «Аксес Файнанс»-ООД, ВИК ********* и „Агенция за събиране на вземания»-ЕООД,
ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит „Б.К.
№ ****** от дата 22.06.2017 г, сключен между „Акеес Файнанс“ ООД и Г.С.М. е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, Договорът
за заем е описано, че съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица, „Агенция за. събиране на
вземания” АД /сега „Агенция за събиране на вземания ЕАД, БИК ********* е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********,
Приложение
1 от 11.07.2018 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
дата **.**.****г., е представено само е данните на длъжника Г.С.М., тъй като
данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните
данни /чл. 2, ад, 2, % 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, въз вр. с.чл,
26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и приложенията към исковата молба не се представят само ма
съда.
С изрично
пълномощно законният представител на „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от **.**.**** г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името
на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД До ответника от
„Аксес Файнанс“ ООД чрез Агенция за събиране на вземания ЕАД е изпратено писмо
съдържащо Уведомително писмо от 16.07.2018 г. за извършената продажба на
вземането, изпратено с известие за доставяне на посочения постоянен адрес в
Договора за кредит. Писмото е описано, че се е върнало в цялост, като в
известието за доставяне е отбелязано, че пратката е непотърсена, Ищцовото
дружество изпратило повторно до ответника Уведомително писмо, с изх.№ УПЦ-С-АФ/******
от 09.07.2019 г. на постоянния адрес на длъжника, посочен в Договора за кредит.
Видно от обратна разписка към товарителница 68453489, писмото отново се върнало в цялост,
тъй като получателят не е бил намерен на посочения адрес.
Към
исковата молба са представени- копие от
Уведомително писмо за извършената цесия с изх. № ***-*-***/******/09.07.2019
г., което да бъде врачено на ответника ведно с исковата молба и приложенията
към нея. Сочи се, че лицето може да бъде
уведомено и чръз връчване на исковата молба. Посочена е релевантна съдебна
практика.
На следващо
място е посочено, че съгласно сключения договор за кредит, Кредиторът се е
задължил да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален
размер на 500,00 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна, кредитна карта ****** ****** **************, a
Кредитополучателят, се задължавал да го ползва и върне съгласно условията и а
сключения договор. Съгласно договореното от страните, в случай, че
Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на
разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличавали
максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за
кредит, Кредитодатедят е описано, че предоставя на Кредитоподучателя платежен
инструмент - кредитна карта с № ******, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД
/Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на
картата, като Кредитополучателят може да усвои изцяло максималния, размер на
кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за
кредит, което съставлява изпълнение на задължението на Кредтодателя да предостави
заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит -
Рамков договор за предоставяне на
платежна карта Бяла Kapra/AccessFmance/iCard, който съдържа общи условия
и Тарифа за дължимите такси за КЬбрандирана платежна карта Б.К. Access
Finance/lCard.
Съгласно
договореното от страните, Кредитополучателят получавал от Кредитодателя месечно
извлечение за извършените с картата транзакции, което е достъпно на
персоналната страница /личен акаунт/ на Кредитополучателят на следната интернет
страница: www.bialakarta.bg, който
Кредитополучателят
се е задължил да си създаде в срок от два дни от подписване на договора за
кредит. Страните са се съгласили, че кореспонденцията, във връзка с
изпълнението на договора ползването ка
картата ще се осъществява на личния акаунт на Кредитоподучателя, който се
задължава да архивира получените документи на свой дълготраен носител за срок,
достатъчен за целите на информацията. Така, Кредитополучателят е изразил
съгласие да получава на личния си акаунт всички съобщения във връзка с
изпълнението иа договора и ползването па картата, като например: стандартен
европейски формуляр,
Общи
условия към договора за кредит, информация, за извършени транзакции, месечни
извлечения за транзакциите, извършвани с картата, съобщения за блокиране на
картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит по картата и др.
Кредитодателят предоставил на Кредитополучатея кредит при следните условия: вид
на предоставения заем - ревеш виравд погребителски кредит;
- срок на договора; 2 години;
- фиксиран годишен лихвен процент по
заема - 43,2 %. Върху усвоения размер на кредита Кредитополучателят дължи
дневен лихвен процент в размер на 0Д2 %, като лихвата се изчислява всеки ден
върху усвоената и непогасена главница, като за изчисляването й се приема, че
календарния месец е е продължителност 30 дни;
- годишен процент на разходите /ППР/ на
заема: 45,9 %;
- обща сума, дължима от
Кредитополучателя, съгласно чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. - сборът от усвоената и
непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница,
такси за ползване на картата, съгласно Тарифата,
- заплащане на текущото задължение,
дължимо за предходен месец, /което представлява сбор от усвоена, и непогасена
главница на текущия месец, усвоена ш непогасена главница, начислена и
непогасена договорна лихва върху главницата и неустойка за неизпълнение, лихва
за забава, и разходи, за събиране, в случай, че такива са начислени през
текущия месец/ - до всяко 2 - ро число та месеца.
Кредитополучателят
е усвоил заемни суми но дати, както следва: 400 лв. на 26.06/2017 г.; 100 лв.
на 29.06.2017г.; 200 лева. на 24.08.2017 п; 200 лв. на 29.08.2017 г.; 50 лв. на
02.09.2017 г.; 50 лв. на 03.09.2017 г. или обща сума, в размер на 1000,00 лв.
Страните са договорили, ч.е върху усвоената сума по кредита, Кредитополучателят
дължи договорна лихва, в размер посочен ь договора, която се начислява
ежедневно.
На
посочените по-горе основания и поради забава при заплащането на текущото
задължение на Кредитополучателя е била начислена договорна лихва в размер на
92,90 лв., за периода от 27.06.2017 г. до 6.12.2017г.
В случай,
че Кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор,
страните са договорили задължение на Кредитополучателят да представи на
Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за
което между Кредитодателя и поръчителя се подписвал договор за поръчителство
със срок or 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство
възниква при всеки отделен случай на забава, за плащане на текущото задължение
на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от
страна на Кредитополучатеяя, същия дължи на Кредитогюлучатеяя неустойка в
размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото
задължение за. настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно
неизпълнение на задължението на шесто число на месеца, в който т е погасено до
5-то число на следващия месец текущото задължение. На посоченото основание, на
Кредитополучателят е начислена неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 1.98,14 лв.. за периода, от 6.08.2017 г, до 6, 12.2017
г.
Разпоредбите
на договора за кредит предвиждали, че в случай, че Кредитополучателят не погаси
текущото си задължение на посочения в договора падеж, същия е длъжен да
предостави на Кредитодателя, както
обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от
максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на
задължението му в три дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава
за плащане на посочената по-горе сума, в размер на 15% от максималния кредитен
лимит, Кредитополучателят дължал на Кредитодателят разходи за действия по събиране
на задължението в размер т 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. В
настоящия случай, на Кредитополучателят е описано, че е била начислена такса
разходи за събиране в размер на 167,50 лв за периода от 6.08.2017 г. до
6.12,2017 R
Съгласно
клаузите на сключения договор, в случай, че Кредитополучателят не е заплатил
минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни
месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения
кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит става автоматично
предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили, че предсрочната
йзискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия Кредитодателят не е длъжен да уведомява
Кредитополучатеяя за това обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост е
описано да е настъпила автоматично на 6.02.2018 г. като считано от тази дата
Кредитополучателят дължи заплащането на законна лихва за забава за всеки ден
забава върху общия размер на задължението си.
На длъжникът
е била начислена лихва за забава в размер, на 61,54 лв. за периода от 6.02.2018
г/датата, на която вземането е станало автоматично предсрочно изискуемо/ до
датата на входиране на задължението в съда.
Подписвайки
договора за кредит Кредитоподучателят се е съгласил, че след настъпване на
предсрочна изисуемост дължи на Кредитодателя еднократно заплащане на такса в
размер на 120 /сто и двадесет/ лева, включваща разходите на Кредитодатедя за
дейността на лице/служителя, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на Кредитопопучателя.
Така общият
размер на всички плащания, договорени от страните при подписването на договора
за кредит, който Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодатедя е
сбор от: усвоения размер на кредита, ведно с начислената договорна лихва, лихва
за забава, неустойка за неизпълнение на задълженията по договора, за който
същата се дължи съгласно условията на договора, и разходи за събиране, дължими
съгласно договора и Общите условия.
Длъжникът
се твърди да не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството.
Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 707,54 лв,, с която са
погасени както следва: такса разходи за събиране: 90лв,, неустойка: 77,5 лв.
договорна лихва: 33,84 лв., главница: 506,20 лв.
Моли се
съдът да постанови решение, с което да признаие за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: сумата 493,80 лв. /четиристотин
деветдесет и три лева и 80 ст./ -
главница по Договор за кредит „Б.К.“ № ******,
сключен на 22.06.2017 г., сумата 59,06 лв. /петдесет и девет лева и 06 ст./ -
договорна лихва за периода от 25.08.2017 г. до 06.12.2017 г., сумата 120,64 лв.
/сто и двадесет лева и 64 ст./ -
неустойка за периода от 6.10.2017 г. до 6.12.2017 г.,
сумата
77,50 лв. /седемдесет и седем лева и 50
ст./ - такса разходи за събиране за периода от 6.11.2017 г. до 6.12.2017 г.,
сумата
120,00 лв. /сто и двадесет лева/ - такса
разходи за дейност на служител,
сумата
61,54 лв. /шестдесет и един лева и 54 ст./ - обезщетение за забава за периода
от 6.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съдаи законна лихва
върху главницата 493,80 лв. от 28.02.2019 г.
до изплащане на вземането, за които суми по ч.гр .д. № 01547 по описа на
съда за 2019 г. на ПРС е била издадена заповед за изпълние по чл.410 ГПК.
Към
исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими към
предмета на делото и следва да бъдат приети по делото. Моли се да бъде изискано
и приложено по делото ч.гр .д. № 01547 по описа на съда за 2019 г. на ПРС.
Посочено е, че в случай, че ответникът оспори вземането се иска съдът да
допусне и назначи, съдебно -
счетоводна експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с
материалите по делото и с документите съхранявани в деловодството на ищеца,
както и в тези на „Аксес файнаис“ ООД да отговори на следните въпроси:
1.Какъв е остатъкът от задължението по пера на ответника
по горепосочения Договор кредит „Б.К.“?
2. Какъв
следва да бъде размерът на лихвата за забава, който ответникът дължи вследствие
на забавено плащане по посочения.Договор?
Претендират
се разноски.
В срока за отговор на исковата молба, е
постъпил такъв от адв. Т., назначена за особен представител на ответника, като
същата е получила съобщението за депозиране на отговор по делото на 20.01.2020
г., като е депозирала такъв на 31.01.2020 г. Видно от отговора се оспорва
изцяло претенцията, както по основание, така и по размер, като се излагат
конкретни възражение, в това число и във връзка с цесията и уведомяването на
длъжника за същата. Сочи се, че клаузите за неустойки и допълнителни такси се
явяват нищожни.Моли се за отхвърляне на заявените претенции.
По делото съдът е назначил и изслушал СИЕ, като заключението на същата е било приобщено към доказателствената съвкупонст. По делото в последното по делото с.з. не са се явили представители и на двете страни по делото.
Пернишкият районен съд, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Г.С.М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** за следните суми: ,сумата 493,80 лв. /четиристотин деветдесет и три лева и 80 ст./ - главница по Договор за кредит „Б.К.“ № ******, сключен на 22.06.2017 г.,сумата 59,06 лв. /петдесет и девет лева и 06 ст./ - договорна лихва за периода от 25.08.2017 г. до 06.12.2017 г.,сумата 120,64 лв. /сто и двадесет лева и 64 ст./ - неустойка за периода от 6.10.2017 г. до 6.12.2017 г.,сумата 77,50 лв. /седемдесет и седем лева и 50 ст./ - такса разходи за събиране за периода от 6.11.2017 г. до 6.12.2017 г.,сумата 120,00 лв. /сто и двадесет лева/ - такса разходи за дейност на служител, сумата 61,54 лв. /шестдесет и един лева и 54 ст./ - обезщетение за забава за периода от 6.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда и законна лихва върху главницата 493,80 лв. от 28.02.2019 г. до изплащане на вземането, касаещо вземания, за които са предявени настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01547 по описа на съда за 2019 г. на Пернишки районен съд, която е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания за предявяване на искове за установяване на процесните вземания.
По делото е представен договор за кредит „Б.К.”, № ******/22.06,2017г. ведно
с Приложение I към договора, сключен
между „Акеес Файнанс“ ООД и Г.С.М., с която е прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, Договора за заем съдържа изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица, „Агенция за събиране на вземания” АД /сега „Агенция за събиране на
вземания44 ЕАД, БИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране
на вземания” ООД, ЕИК *********. Видно
от Приложение 1 от 11.07.2018 към Договора, е подписано
Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата
**.**.****г.
между «Аксес Файнанс»-ООД, ВИК ********* и „Агенция за събиране на
вземания»-ЕООД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от
Договор за кредит „Б.К. № ****** от дата 22.06.2017 г, сключен между „Акеес
Файнанс“ ООД и Г.С.М. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания”
ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, Договорът за заем е описано, че съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица,
„Агенция за. събиране на вземания” АД /сега „Агенция за събиране на вземания
ЕАД, БИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД,
ЕИК *********,
Приложение
1 от 11.07.2018 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
дата **.**.****г., е представено само с данните на длъжника Г.С.М., тъй като
данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните
данни /чл. 2, ад, 2, % 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, въз вр. с.чл,
26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и приложенията към исковата молба не се представят само ма
съда.
Видно от
представените към исковата молба писмени доказателства се установява, че с
изрично пълномощно законният представител на „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от **.**.**** г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името
на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД До ответника от
„Аксес Файнанс“ ООД чрез Агенция за събиране на вземания ЕАД е изпратено писмо
съдържащо Уведомително писмо от 16.07.2018 г. за извършената продажба на
вземането /представено по делото/, изпратено с известие за доставяне на
посочения постоянен адрес в Договора за кредит. Писмот се е върнало в цялост,
като в известието за доставяне е отбелязано, че пратката е непотърсена.
Ищцовото дружество изпратило повторно до ответника Уведомително писмо, с изх.№
УПЦ-С-АФ/****** от 09.07.2019 г. на постоянния адрес на длъжника, посочен в
Договора за кредит, също представено по делото. Видно от обратна разписка към
товарителница 68453489, писмото отново
се върнало в цялост, тъй като получателят не е бил намерен на посочения
адрес.
Към
исковата молба са представени- копие от
Уведомително писмо за извършената цесия с изх. № ***-*-***/******/09.07.2019
г., което да бъде врачено на ответника ведно с исковата молба и приложенията
към нея.
Видно от
договора, то съгласно сключения договор за кредит, Кредиторът се е задължил да
предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 500,00
лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна,
кредитна карта ****** ****** **************, a Кредитополучателят, се
задължавал да го ползва и върне съгласно условията и а сключения договор.
Съгласно договореното от страните, в случай, че Кредитополучателят извърши
транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита,
сумите на тези транзакции увеличавали максималния размер на кредитния лимит.
Заедно с подписване на договора за кредит, Кредитодатедят съгласно договора
предоставя на Кредитоподучателя платежен инструмент - кредитна карта с № ******,
издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик,
съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като Кредитополучателят може да усвои
изцяло максималния, размер на кредита, веднага след активиране на картата и
влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на
задължението на Кредтодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали
и Приложение № 1 към договора за кредит - Рамков договор за предоставяне
на платежна карта Бяла
Kapra/AccessFmance/iCard, който съдържа общи условия и Тарифа за дължимите
такси за КЬбрандирана платежна карта Б.К. Access Finance/lCard.
Видно от
Общите условия към договора за кредит, информация, за извършени транзакции,
месечни извлечения за транзакциите, извършвани с картата, съобщения за
блокиране на картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит по картата и
др. Кредитодателят предоставил на Кредитополучатея кредит при следните условия:
вид на предоставения заем - ревеш виравд погребите дек и кредит;
- срок на договора; 2 години;
- фиксиран годишен лихвен процент по
заема - 43,2 %. Върху усвоения размер на кредита Кредитополучателят дължи
дневен лихвен процент в размер на 0Д2 %, като лихвата се изчислява всеки ден
върху усвоената и непогасена главница, като за изчисляването й се приема, че
календарния месец е е продължителност 30 дни;
- годишен процент на разходите /ППР/ на
заема: 45,9 %;
- обща сума, дължима от Кредшшояучатедя
съгласно чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. - сборът от усвоената и непогасена
главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за
ползване на картата, съгласно Тарифата,
- заплащане на текущото задължение,
дължимо за предходен месец, /което представлява сбор от усвоена, и непогасена
главница на текущия месец, усвоена ш непогасена главница, начислена и
непогасена договорна лихва върху главницата и неустойка за неизпълнение, лихва
за забава, и разходи, за събиране, в случай, че такива са начислени през
текущия месец/ - до всяко 2 - ро число та месеца.
Кредитополучателят
се твърди да е усвоил заемни суми но дати, както следва: 400 лв. на 26.06/2017 г.;
100 лв. на 29.06.2017г.; 200 лева. на 24.08.2017 п; 200 лв. на 29.08.2017 г.;
50 лв. на 02.09.2017 г.; 50 лв. на 03.09.2017 щ или обща сума, в размер на
1000,00 лв. Страните са договорили, ч.е върху усвоената сума по кредита,
Кредитополу чаггел ят дължи договорна лихва, в размер посочен ь договора, която
се начислява ежедневно.
На
посочените по-горе основания и поради забава при заплащането на текущото
задължение на Кредитоподучатедя е била начислена договорна лихва в размер на
92,90 лв., за периода от 27.06.2017 г. до 6.12.2017г.
По делото е била назначена и изслушана съдебно – счетоводната експерти за установяване на посочените спорни факти по делото, като видно от заключението на същата се установява, че на 25.06.2017 г. кредиторът е заредил кредитната карта в момента на активиране на картата със сумата от 500.00 лв.. Кредитът е бил усвоен чрез международна кредитна карта ACCESS Finance / Card Visa /, издадена от “Интеркарт Файнанс”АД заедно с предоставен в запечатан плик ПИН код за ползване на картата. Кредита се усвоява автоматично.Кредитополучателят- ответникът- Г.С.М. е изтеглил чрез кредитната “Б.К.” сума в размер на 1000.00 лв. от предоставения кредитен лимит на следните дати: / ползвал е два пъти кредитния лимит от 500.00 лв./
- теглене на 26.06.2017 г. - 400.00 лв.
- теглене на 29.06.2017 г. - 100.00 лв.
- теглене на 24.08.2017 г. - 200.00 лв.
- теглене на 29.08.2017 г. - 200.00 лв.
- теглене на 02.09.2017 г. - 50.00 лв.
- теглене на 03.09.2017 г. - 50.00 лв.
общо изтеглена сума: 1000.00 лв.
погасена главница :_____ - 506.20 лв. 22.08.2017 г.
непогасена главница: 493.80 лв.
Посочено е, че постъпленията по картовата сметка е
сумата- в размер на 707.54
лв., осчетоводени на 22.08.2017 г. - 632.54 лв. и на 24.10.2017 г. -
75.00 лв. От постъпилите суми са погасени следните задължения на
кредитополучателя: е описано и в
табличен вид, че от постъпилата на
22.08.2017 г. сума - 632.54 лв, е била погасена главница от 506, 20 лв,
договорна лихва от 33, 84 лв, погасена неустойка от 50 лева, такса разходи за
събиране на вземането- 42, 50лв., като относно втората дата е описано, че на 24.10.2017 г. –е постъпила сума от 75.00
лв, от която е погасена неустойка от 27, 50 лв и такса разходи от 47, 50 лв
Описано е, че постъпленията по картовата сметка е сумата- в размер на 707.54 лв.,, от
които погасена главница. 506, 20 лв,
договорна лихва 33, 84 лв, погасена неустойка- 77, 50 лв и такса разходи- 90
лева.
На следващо място в заключението е посочено, че начислената дължима лихва за забава в размер на 61.54 лв. включва:лихва начислена до цесията 30.52 лв. до 11.07.2018 г.лихва начислена след цесията 31.02 лв. / 12.07.2018 Г.-27.02.2019 г. датата на Заповедта.
Вещото лице е извело заключение, че задължението на Г.С.М. произтичащо от Договор за револвиращ кредит “Б.К.” № ******/ 22.06.2017 г. е в общ размер на 932.54 лв, от които:
- усвоен и непогасен кредитен лимит /главница/ 493.80 лв.
- начислена просрочена лихва61.54 лв. за периода:
/06.02.2018 г.- 27.02.2019 г./
- остатък договорна лихва59.06 лв. за периода:
/25.08.2017 г.-06.12.2017 г./
- остатък такси за дейност на служител-120.00 лв.
- остатък разходи за събиране-77.50 лв. за периода:
/06.11.2017 г.-06.12.2017 г./
- неустойка за неизп. договор, задължение-120.64 лв. за периода:
/ 06.10.2017 г.-06.12.2017 г./. Така заявените суми са съответни на претенциите, описани в исковата молба. Съдът намира даденото заключение на експертизата за компетентно, което налага неговото кредитиране.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК.
Правоотношението е породено от договор, сключен на 22.06.2017 г., по силата на който ответникът е получил по
Б.К. сума в размер на 500 лева срещу
поето задължение за връщане на сумата, заедно с договорена лихва.
От
съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на
правата и задълженията, съдът прави
извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори, които са
уредени в чл. 11 ЗПК. Договорът е съобразен
с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски. Това е така, тъй като в чл. 2 от договора е посочен
размера на всяка една месечна погасителна вноска и задълженията на длъжника по
кредит. В ЧЛ.23 от Договора са уговорени и хипотезите на прекратяване на същия,
като съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски
договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК,
които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на
сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и
служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да
провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и
съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност, като в случая в отговора по чл.131 ГПК ответната
страна е навела и такива възражения (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Съдът намира за неравноправни и нищожни клаузите, с които в договора е уговорена неустойка в размер на на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява, съгласно договора за всяко отделно неизпълнение на задължението на шесто число на месеца, в който е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. На посоченото основание, на Кредитополучателят е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 120,64 лв за периода от 6.08.2017 г, до 6.12.2017 г. Предвидени са и редица обезпечения в договора /чл.15 и следв. И чл. 20 и следва от Договора/, като в случай, че Кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор, страните са договорили задължение на Кредитополучателят да представи на Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за. което между Кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок oт 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен случай на забава, за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателят, същият дължи на Кредитодателя посочената неустойка. С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено задължително тълкуване, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Неустойката по
чл. 20 от договора, която е в размер на сумата 120,64 лв. /сто и двадесет лева и 64 ст./ - неустойка за периода от 6.10.2017 г. до
6.12.2017 г., надвишава
в пъти пъти всяка погасителна вноска и представлява в пъти повече от главница.
Предвид изложеното тази неустойка се явява несъответна на очакваните от неизпълнение на задължението вреди и
противоречи на обезщетителната й функция. Тази
неустойка по своя характер е единствено санкционна,
доколкото се дължи при неизпълнение на договорни
задължения
(непредставяне на обезпечение и забава на плащане),
но същите не зависят от вредите от това неизпълнение и
по никакъв начин не кореспондират с последиците от неизпълнението. Тази
клауза задължава потребителя при неизпълнението на договора да
заплати необосновано висока неустойка.
В допълнение
следва да се посочи, че неустойката по чл. 20 и следващите от договора се кумулира и други условия като
начисляване за всяко едно неизпълнено задължение като
по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и
води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин и описана така тази неустойка по същество е добавка
към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява
неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по
предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на
заемодателя.
Следва да се отбележи, че изискването за обезпечение (двама поръчители,
отговраящи на множество изисквания – описани по-горе, не обезпечават други
договори, липса на неплатени осигуровки, липса на също противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде
единствено и
само предпоставки за начисляване на неустойка, която да се включи към
печалбата на търговеца заемодател, т. е. въвежда се
още един сигурен източник на доход на икономически по - силната страна. В този смисъл клуазата за неустойка се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1,
пр. трето ЗЗД. Предвид изложеното неоснователна е претенцията за неустойка в размер на 120,64 лева.
Съдът намира
за неоснователна претенцията за установяване дължимостта на сумата 77,50 лв. /седемдесет и седем лева и 50 ст./ -
такса разходи за събиране за периода от 6.11.2017 г. до 6.12.2017 г., и сумата
120,00 лв. /сто и двадесет лева/ - такса
разходи за дейност на служител. В чл. 21, ал.5 от договора е предвидена таска в размер до
120 лева -еднократно заплащане на такса в размер на 120 /сто и двадесет/
лева, включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/сяужитея, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на Кредитополучателя, както и в ал.4 на същия член такса- за действия по
събиране на задълженията в размер на 2,50 лева /два дева
и. петдесет стотинки/ за всеки ден, до- заплащане- на съответното текущо
задължение или на сумата по чл.12, ал.1. В случай,- че Кредитоподучатедят не
предостави допълнителното обезпечение по чл. 15 от Договора, но заплати 15%
/петнадесет, процента/ от кредитния лимит, съгласно чл12, л.1, до 5-то- число
на съответния месец, същият не дължи разходите за действия по събиране на
задълженията по настоящата алинея, но дължи, неустойката по чл.20 от Договора в
размер на 10%/десет процента/. Макар и тези вземания да са
наименувани „такса“, то срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а точно
обратно – изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане
на длъжника в забава. При това става ясно, че това не са никакви такси, защото
не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование прикрива истинската
цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. В действителност
таксата нараства с всеки ден забава, като нейното начисляване не е свързано с
извършване на каквото и да е действия или разноски. Тоест в случая е налице
клауза за неустойка за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал.
1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за
забава обаче вече е начислено. По изложените съображения процесната клауза
преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
По тази причина тя влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл.
33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме че посочените клаузи са нищожни.
По делото се установи частично плащане –или постъпленията по картовата
сметка е сумата- в размер на 707.54 лв.,, от които погасена главница. 506, 20 лв,
договорна лихва 33, 84 лв, погасена неустойка- 77, 50 лв и такса разходи- 90
лева, които вещото лице е взело предвид
пре рекапитулацията и определянето на останалите като дължими суми, като видно
от заключението същите са съответни на заявените претенции в исковата молба.
- Съгласноч чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. По делото е изслушано заключение на съдебно – икономическа експертиза, от която се установява, че мораторната лихва върху главницата за периода от начислена просрочена лихва61.54 лв. за периода:/06.02.2018 г.- 27.02.2019 г./.
По делото се установи, че между «Изи Асет Мениджмънт» АД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е
сключен договор за цесия по смисъла на
чл. 99, ал. ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени
вземанията по процесния договор
за потребителски кредит. В този смисъл цесионерът
(ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението със стария
кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на
прехвърлянето от цедента.
Съгалсно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът не изисква специална
форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното
вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на
цедента – такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионерът (в този смисъл Решение № 16
от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). В настоящия случай упълномощеният
цесионер е уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземането, като се
установява от уведомителното писмо, приложено към исковата молба- 2 броя,
че пратките, макар и да са се връщали
като непотърсени, то уведомяването следва да се приеме, че е станало най-късно
с получаване на исковата молба.
Предвид
изложеното ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми:
сумата
493,80 лв. /четиристотин деветдесет и три лева и 80 ст./ - главница
по Договор за кредит „Б.К.“ № ******, сключен на 22.06.2017 г.,
сумата
59,06 лв. /петдесет и девет лева и 06 ст./ - договорна лихва за периода от
25.08.2017 г. до 06.12.2017 г.,
сумата 61,54
лв. /шестдесет и един лева и 54 ст./ - обезщетение за забава за периода от
6.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съдаи законна лихва върху
главницата 493,80 лв. от 28.02.2019 г.
до изплащане на вземането, за които суми по ч.гр .д. № 01547 по описа на
съда за 2019 г. на ПРС е била издадена заповед за изпълние по чл.410 ГПК.
като претенциите за разликата
от тези стойности до предявените размери следва да се отхвърлят като
неоснователни. По отношение на исковите претенции за сумата 120,64 лв. /сто и двадесет
лева и 64 ст./ - неустойка за периода от
6.10.2017 г. до 6.12.2017 г.,
сумата
77,50 лв. /седемдесет и седем лева и 50
ст./ - такса разходи за събиране за периода от 6.11.2017 г. до 6.12.2017 г.,
сумата
120,00 лв. /сто и двадесет лева/ - такса
разходи за дейност на служител,
лева – такса
разходи и 1473,73 лева – неустойка, съдът намира за изцяло неоснователни и като
такава следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената част на исковите претенции. Ищцовото дружество е направило следните разноски в настоящото производство: 50 лева – държавна такса; 150 лева – възнаграждение за особен представител, 180 лв- депозит за експертиза по делото и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), а в заповедното производство разноските са следните и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото претенцията за 350 лв. юк възнаграждение тоест за разликато от 150 до 350 лв, съдът намира за неоснователно по делото.. Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от 316,124 лева – съобразно уважената част на иска. Ответникът няма право на разноски, като е бил представляван в производството от особен представител.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.С.М., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 в
размер на 493,80 лв. /четиристотин деветдесет и три лева и 80 ст./ - главница
по Договор за кредит „Б.К.“ № ******, сключен на 22.06.2017 г.,сумата
59,06 лв. /петдесет и девет лева и 06 ст./ - договорна лихва за периода от
25.08.2017 г. до 06.12.2017 г.,сумата 61,54 лв. /шестдесет и един лева и 54
ст./ - обезщетение за забава за периода от 6.02.2018 г. до датата на подаване
на заявлението в съда и законна лихва върху главницата 493,80 лв. от 28.02.2019
г. до изплащане на вземането, за които
суми по ч.гр .д. № 01547 по описа на съда за 2019 г. на ПРС е била издадена
заповед за изпълние по чл.410 ГПК,
които вземания са прехвърлени на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции, както следва: за
разликата от 493,80 лв до предявения
размер от 932,54 лева по цитирания договор за кредит; а именно изцяло отхвърля като неоснователни исковите
претенции за сумата от 120,64 лв. /сто и двадесет лева и 64 ст./ - неустойка за периода от 6.10.2017 г. до
6.12.2017 г.,сумата 77,50 лв.
/седемдесет и седем лева и 50 ст./ - такса разходи за събиране за периода от
6.11.2017 г. до 6.12.2017 г., сумата 120,00 лв.
/сто и двадесет лева/ - такса разходи за дейност на служител, лева – такса разходи по горепосочения
договор за кредит.
ОСЪЖДА Г.С.М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2,
офис 4 сумата в размер на 316,124 - направени разноски съобразно уважената част
на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила, изисканото ч. гр. д. № № 01547 по описа на съда за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г.
Районен съдия: