Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 10.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, Трети състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР Г.
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 408/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е по молба от 28.06.2021г. на „М. П.“ ЕООД с правно основание чл. 250, ал. 1 от ГПК за допълване на Решение от 01.06.2021г. по гр.д. №408/2020г. по описа на РС- Ихтиман с осъждане на ответника да заплати законна лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В молбата се твърди, че в съдебно заседание на 11.05.2021г. е направено изявление в този смисъл.
Ответникът взема становище за неоснователност на молбата.
Съгласно чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.
В случая молбата е подадена в едномесечния срок от връчване на решението, поради което е допустима. Разглеждана по същество е неоснователна.
В конкретния случай с петитума на исковата молба е претендирана главница и „лихва за просрочено плащане“.
С разпореждане от 29.06.2020г. исковата молба е оставена без движение, като са дадени указания да се посочи период на лихвата с начален момент. Указано е същото така, че ако се претендира лихва за период преди депозиране на исковата молба следва да се посочи начален и краен момент, размер и да се внесе държавна такса.
С уточнителна молба от 15.07.2020г. (л. 24 от делото) ищецът е уточнил, че претендира мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 25.06.2015г. до датата на исковата молба- 24.06.2020г., в размер на 2766,72лв..
В уточнителната молба не е обективирана претенция за законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В последващите молби и изявления на ищеца до приключване на съдебното дирене не се претендира присъждане на законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
За първи път изявление, че се претендира тази законна лихва, е направено в хода на устните състезания.
В Определение №376/02.07.2018 по дело №272/2018 на ВКС, ТК, II т.о. е прието, че съгласно чл.214, ал.2 от ГПК, прибавянето на изтекли лихви след предявяване на иска не се смята за увеличение, поради което това искане може да бъде заявено и след сроковете по чл.214, ал.1 от ГПК във всеки един момент, но само в хода на първоинстанционното производство по делото до приключване на съдебното дирене - чл.149, ал.1 от ГПК, като след този момент страните не могат да могат да въвеждат нови искания, да изтъкват нови факти или да представят нови доказателства -чл.147 ГПК, вкл. да въвеждат искане за присъждане на изтекли лихви - в този смисъл споделяното от настоящия състав разрешение, дадено в Решение №474 от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 1499/2011 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение.
В това Решение №474 от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 1499/2011 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение е прието също така, че по реда на ГПК от 2007 г., след приключване на съдебното дирене, в устните състезания по делото страните излагат становището си по фактическите и правни доводи, въведени в хода на производството, без да могат да въвеждат нови искания, да изтъкват нови факти или да представят нови доказателства - чл. 147 ГПК, поради което искане за присъждане на изтекли лихви не може да бъде въведено нито с устните състезания, нито в писмена защита, представена в определен от съда подходящ срок при условията на чл. 149, ал.3 ГПК.
В конкретния случай с исковата молба, уточнителната молба и до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция не е заявено искане за присъждане на законна лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Такова искане е направено за първи път едва в хода на устните състезания. Както вече беше посочено, такова искане не може да бъде направено за първи път в хода на устните състезания, поради което молбата за допълване на решението е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл.250, ал. 3 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 28.06.2021г. на „М. П.“ ЕООД с правно основание чл. 250, ал. 1 от ГПК за допълване на Решение от 01.06.2021г. по гр.д. №408/2020г. по описа на РС- Ихтиман с осъждане на ответника да заплати законна лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 250, ал. 2 от ГПК може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в 2-седмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: