Р Е Ш
Е Н И Е
№472/21.7.2020г.
Гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град ПАЗАРДЖИК, в публичното
заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: МАРИАНА ШОТЕВА
при участието на
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от административния
съдия АД № 1462 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Пазарджик,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗДвП и е образувано по жалба на В.А.К. с ЕГН **********, в
качеството на управляващ „Хотел Вионас Клуб“ЕООД,с ЕИК *********, чрез адв.П.П. против Заповед за прилагане на ПАМ № 19-1006-000772/13.11.2019г. на Началник
група към ОДМВР Пазарджик, сектор пътна
полиция.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по
съображения за постановяването му при неправилно приложение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Жалбоподателят поддържа, че нито е предоставял автомобила за ползване
и управление на неправоспособен водач, нито е знаел или е могъл да предположи,
че автомобилът му ще бъде взет и съотв. управляван от лице, което не притежава
СУМПС. Твърди, че дружеството жалбоподател, чийто управител е той е отдало
автомобила по наем / рента кар / на М. О. М., като изрично в договора за
отдаване под наем, в т.5.3 е посочено, че Наемателят с подписа си под приемо предавателния
протокол декларира, че притежава редовно СУМПС, не е лишен от право да
управлява МПС и има стаж като водач на МПС повече от една година. Твърди, че
при сключване на договора наемателя е представил валидно СУМПС издадено от
Великобритания. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане
за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по
жалбата – Началник на група към ОДМВР Пазарджик в сектор "Пътна полиция", редовно и своевременно призован
за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по
основателността на оспорването.
Въз основа на
съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
На М. М. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АА с
бл.№153396/12.11.2019 г. за това, че на 12.11.2019г. управлява лек автомобил „*****“
с рег.№*****, собственост на „Вионас клуб“ЕООД, без да притежава СУМПС / отнети
всички контролни точки/ и не носи СРМПС.
С оспорената в
настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП № 19-1006-000772/13.11.2019г. на Началник
група към ОДМВР Пазарджик, сектор пътна
полиция, на жалбоподателя „Вионас Кллуб“ЕООД, представлявано от В.К. е наложена
принудителна административна мярка – "прекратяване на регистрацията на
ППС", за срок от шест месеца, считано от 12.11.19 г. Обжалваният
административен акт е постановен на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, като от
фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 12.11.2019г. около 19.30
часа в гр.Пазарджик, ул.“Г.Бенковски“, лек автомобил „*****“ ДКН *****,
собственост на хотел“Вионас Клуб“ЕООД се управлява от водач М.М., който е
неправоспособен водач / отнети всички контролни точки/ и на който е съставен
АУАН за управление без да притежава СУМПС, както и без да представи СРМПС.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната
административна преписка по издаване на обжалваната Заповед № ПАМ
№ 19-1006-000772/13.11.2019г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор пътна полиция .
По делото е
прието като доказателство копие от свидетелство за управление на МПС издадено
във Великобритания на лицето М. О. М., както и заверено копие от общи условия
на Договор за отдаване под наем на МПС в едно с приемо-предавателен прокол
сключен между „Вионас Клуб“ЕООД, представлявано от В.К. и М. О. М., в
качеството му на наемател.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за
установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения
преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По делото е представена и приета като доказателства Заповед № 312з-74/18.01.2017
г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Паазарджик, с която на основание чл. 43, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 165 и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед №
8121з-48/ 16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени
длъжностни лица от ОД на МВР – Пазарджик, които да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, сред които е
и началникът на група "Пътен контрол" в РУ – Пазарджик при ОД на МВР
– Пазарджик. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП № 19-1006-000772/13.11.2019г. на
Началник група към ОДМВР Пазарджик,
сектор пътна полиция е издадена от материално и териториално компетентен административен орган в
рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материално правната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП на
собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо свидетелство за управление – неправоспособен водач. С оглед на
гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, за
постановяване на мотивиран административен акт.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно -
следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните
административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 19-1006-000772/13.11.2019г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор пътна полиция, е издадена на
основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, съгласно
която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна
административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да
е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на „Хотел
Вионас Клуб“ЕООД с обжалвания административен акт ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП от фактическа
страна се основава на това, че водачът на автомобила по време на извършваната
проверка не притежава СУМПС – неправоспособен. Следователно наложената на
жалбоподателя принудителна административна мярка е в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а", предл. последно от ЗДвП - на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, което е
неправоспособен водач.
Не е спорно по
делото, че л. а "Опел Вектра" с рег. № РА8100ВК- превозното средство,
което е било управлявано от неправоспособен водач и респ. което ППС е обект на
приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, е собственост
на дружеството. Но от събраните писмени доказателства по несъмнен начин се
установява и че дружеството жалбоподател е сключило договор за предоставяне на
МПС под наем / рента кар/ с М. М. преди 12.11.2019г., като изрично в договора –
т.5.3 е посочено, че наемателя с подписа си, декларира, че притежава валидно
СУМПС, както и че не е неправоспособен водач. Освен това изрично в приемо
предавателния протокол е посочено, че М. М. е представил СУМПС издадено във
Великобритания – индивидуализирано с номер на СУМПС.Поделото е представено и
копие от това СУМПС.Жалбоподателят е направил всичко необходимо, преди да
предостави автомобила да се увери, че го предоставя на правоспособен водач с
валидно СУМПС. Няма как дружеството да извърши проверка в КАТ, за да провери
дали лицето е неправоспособно, още повече че М. М. е представил валидно СУМПС
издадено в друга държава и се е подписал под договора, че е правоспособен.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с
обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП/, са
инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на
определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват
репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения,
като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен
правен резултат. Законът регламентира прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП при управление
на пътно превозно средство от лице, непритежаващо свидетелство за управление
/неправоспособен водач/, като законодателното решение за налагане на ПАМ на
собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо СУМПС съотв. от неправоспособен водач /в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а", предл. последно от ЗДвП/, се свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че е
предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т. н управлението на
притежавания от него автомобил от неправоспособен водач. В случая обаче от
доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че собственикът на лекия
автомобил по никакъв начин, с никакви действия или бездействия, не е
предизвикал противоправния резултат – управлението на притежавания от него
автомобил от неправоспособен водач. Напротив , налице са действия от страна на
дружеството, в обратна насока – сключване на Договор, в който изрично е
упоменато, че наемателя е правоспособен и притежава валидно СУМПС, освен това е
и приложено СУМПС – издадено от друга държава.
Разпоредбите на
чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират
като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи
трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят
вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира
осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото
за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се
основава изключително на личното поведение на лицето. В случая освен че
прилагането на оспорената ПАМ не е обосновано, още по-малко е доказано с
необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона
цел, мярката не се основава на действия /бездействия/ на дружеството, сочещи на
съпричастност на собственика на автомобила към установения противоправен
резултат – управление на МПС от неправоспособен водач. Поради което с наложената
на дружествотос обжалваната заповед ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, се нарушава и
принципа на съразмерността по чл. 6 от АПК.
Оспорената
заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Жалбоподателят нито е бил уведомен за
образуваното производство за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, нито преди
издаването на заповедта са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за
случая, нито са обсъдени събраните по преписката доказателства, еднозначно сочещи,
че собственикът на МПС нито е допускал, нито е знаел, още по-малко е разрешавал
притежавания от него автомобил да бъде ползван и управляван от неправоспособен
водач. Допуснатите процесуални нарушения са довели до фактическа, правна и
доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия административен
орган извод, собственикът на автомобила е допуснал собствения му автомобил да
бъде управляван от неправоспособния водач при посочените в заповедта
обстоятелства.
С оглед на
изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-1006-000772/13.11.2019г. на Началник група
към ОДМВР Пазарджик, сектор пътна
полиция, с която на „ХОТЕЛ ВИОНАС КЛУБ“ЕООД е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, като
постановена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, при неправилно приложение на
материалния закон, в несъответствие с целта на закона и при неспазване на
регламентираното като основен принцип изискване за съразмерност по чл. 6 от АПК, следва да
бъде отменена, като незаконосъобразна.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен
съд Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на „ХОТЕЛ ВИОНАС КЛУБ“ЕООД ЕИК *********, подадена чрез В.А.К. – управител,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 19-1006-000772/13.11.2019г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор пътна полиция, с която
заповед на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП на „ХОТЕЛ
ВИОНАС КЛУБ“ЕООД ЕИК ********* е наложена принудителна административна мярка
"прекратяване на регистрацията на ППС", за срок от шест месеца, като
незаконосъобразна.
Решението не
подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ:/п/