МОТИВИ
към Присъда № 260008/13.09.2021
г. по
НОХД № 364/2019 г. на Районен съд – гр.
Тутракан
гр. Тутракан, 01.06.2022 г.
Районен съд – гр. Тутракан на основание чл. 308, ал. 1
от НПК излага мотивите си към Присъда № 260008/13.09.2021
г. по НОХД № 364/2019 г., постановена в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
Г.Г. (р.с.)
|
|
ЧЛЕНОВЕ:
|
1. Н.И. (с.з.)
|
|
|
2. Ю.М. (с.з.)
|
Производството е проведено
по реда на глава двадесета от НПК.
1. Привличането на подсъдимият като обвиняем е извършено на 13.08.2019 г. с Постановление на разследващ полицай от
06.08.2019 г. (л. 120 от ДП);
2. Повдигнатите обвинения са срещу: С.М.А., род. на *** ***, обл.
Русе, ***************, с ЕГН **********, за
това че на 16.11.2018 г. в гр.
Тутракан, обл. Силистра, причинил средна телесна
повреда на А. ***, изразяваща се в счупване на дясното рамо на долната челюст,
което обусловило трайно затруднение на храненето във фазата на отхапването и
дъвченето - престъпление по чл.
129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
3. Прокурорът в хода на съдебното производство поддържа повдигнатите обвинения.
4. Пострадалият е конституиран като частен обвинител с Протоколно определение
от 26.02.2020 г. (л. 47). Участието
му като частен обвинител е прекратено с Протоколно определение от 23.07.2020
г. (л. 178), с оглед многократно
направените изявления в същото заседание, че не желае подсъдимия да бъде
наказван: „Много Ви моля, не искам да го
съдите и ми е братовчед. Той е заврян зет. Той даже не иска братята да му
дадат, щото искал да се прави на турчин. Не искам да го съдите. […] Господ да
го накаже. Никой не искам да се сърди. Не искам да го съдя С..”
4.1. Пострадалият е упълномощил
като повереник адв. В.М. (л. 97).
4.2. В предходна фаза на процеса
като пълномощник е бил упълномощен адв. М.Х. *** (л. 45), чиито правомощия са
оттеглени (л. 92).
5. Защитата на подсъдимият и самият подсъдим пледират, че е невинен.
5.1. Като защитник е упълномощен
- адв. Е.Г. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 46).
5.2. В ДП е бил назначен
защитник - адв. Г.П. от АК - гр. Разград (л.
128), чиито пълномощия са оттеглени в с. з. на 26.02.2020 г. (л. 47).
От фактическа страна
Съдът, като прецени
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
I. Общи положения
6. По делото са изслушани показанията на свидетелите:
6.1. посочени от обвинението:
6.1.1. А.А.М. (пострадал - л. 177), като на осн чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 са прочетени
показанията му, дадени по от ДП № 362 ЗМ-27/2019 г. на РУ на МВР – гр. Тутракан
(л. 85 от ДП).
6.1.2. Т.П.А. (съпруга на пострадалия - л. 179)
6.1.3. В.Ц.Ц.
(в
приятелски отношения с пострадалия - л.
114), като на осн. чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК са
прочетени показанията ѝ по ДП № 362 ЗМ - 27/2019 г. на РУ на МВР – гр.
Тутракан (л. 80 от ДП).
6.1.4. С.А.А. (син на пострадалия - л. 181);
6.1.5. К.Ц.Т. (служител на МВР - л. 181);
6.1.6. Н.Л.Н. (служител на МВР - л. 116);
6.1.7. А.С.Л. (служител на МВР - л. 116);
6.2. посочени от защитата:
6.2.1. Н. И.Ф.
(л. 116);
6.2.2. Н.И.А. (л. 117);
6.2.3. Б.М.А. (брат на подсъдимия - л. 117);
6.2.4. Х.Х.М. (брат на пострадалия - л. 306);
6.2.5. С. М.М. (л. 117);
6.2.6. А. Филипов И.(л. 306).
7. По делото са приети заключенията на назначените съдебни медицински
експертизи (СМЕ):
7.1. Kомплексна съдебно – медицинска експертиза (л. 107 и сл.
от ДП 27/2019 г.);
7.2. Допълнителна съдебно –
медицинска експертиза (л. 138 и сл. от ДП 27/2019 г.);
7.3. Допълнителна съдебно – медицинска експертиза №
1645/2020 г. (л. 239);
8. Съдът кредитира
заключението на всички експертизи, като същите се допълват, т. е. не съдържат
противоречия, които подлежат на коментар.
II. По отношение на събитията
преди 16.11.2018 г.
9. Пострадалият и подсъдимия
са роднини. Според свид. А. пострадалия е първи братовчед на майката на
подсъдимия (и свидетеля). Пострадалия твърди, че с подсъдимия са първи
братовчеди, както и че не го е виждал от 20 - 25 години. В проведеното на
23.07.2020 г. открито съдебно заседание същият
първоначално не разпознава подсъдимия. В края на разпита си го разпознава „…тогаз го видях,
смятам, че той ме удари. Такъв як беше. Един вид беше така.”
10. На 02.02.2018 г. пострадалият
А.М. и свид. Т.А. сключили граждански брак.
10.1. На 12.11.2018 г. свид. Ц.,
твърди, че пристигнала в с. Богданци. Целта на посещението било да окаже
съдействие на пострадалия М. и съпругата му, които „докарали” четири коли от
ФРГ. Това се потвърждава от показанията на пострадалия. Автомобилите липсвали,
което наложило тримата да посетят брата на пострадалия (Шукри), където били три
от колите. Посрещнала ги съпругата на брата на пострадалия (А.), която ги
„обиждала, псувала и изгонила”. Този факт се потвърждава от показанията на пострадалия,
дадени в ДП. Според свид. М. (брат на пострадалия) изпратените му от
пострадалия коли били две - „Опел“ и „Мерцедес“. Вторият автомобил бил предаден
на подсъдимия. Според него свид. А. и Ц. били пияни и са „скочили на бой”,
когато посетили дома му, което била и причината за скандала между тях и
съпругата на свид. М. (А.).
11. Според пострадалия
между него и подсъдимия имало уговорка четвъртият автомобил (с марка
„Мерцедес”) да бъде закупен от подсъдимия за сумата от 5 000 евро. От тях обаче
били заплатени само 450 евро, след което автомобилът бил предаден на подсъдимия
от свид. М.. В този смисъл са и показанията на свид. А.. Последната
уточнява, че два или три пъти посещавала дома на подсъдимия, за да поиска заплащането
на остатъка от сумата. Последния се „укривал”. Пострадалият също се обаждал
няколкократно на подсъдимия, в отговор на което последния го заплашил да не се
обажда повече, защото щял да го направи на А. на „лед и сол”.
12. Подсъдимият твърди, че пострадалият му
дължал сумата от 5 000 лв. Двамата постигнали договорка от подсъдимия да
бъде закупен процесния л. а. „Мерцедес” за сумата от 4 000 лв. Подсъдимият
напомнил на пострадалия, че му дължи 5 000 лв., в отговор на което
пострадалия му отговорил „Вземи колата - ще се оправим”. Подсъдимият взел автомобила от свид. М., но имал
проблеми, свързани с документацията. Пострадалият му изпратил телефона на свид.
Ц., която да му съдейства. Впоследствие свид. Ц. и пострадалия искали
подсъдимия да им заплати допълнителни суми. След като последния отказал, те го
били заплашвали.
13. На 15.11.2018 г. свид. Ц. и А. посетили и дома на
подсъдимия, за да търсят автомобила с марка „Мерцедес”. Подсъдимият не бил вкъщи,
като присъствала само съпругата му. Свид. Ц. се обадила по телефона на
подсъдимия, като го поканила да се разберат с пострадалото лице за автомобила.
Подсъдимият отказал, твърдейки, че автомобилът е негов, като напсувал свид. Ц.
и ѝ казал „Коя си ти, ще ме викаш и
ще ме питаш?!“. Решили на следващия
ден да отидат в гр. Тутракан, за да подадат жалби с цел установяване на
местонахождението на автомобилите. Според пострадалия разговорът между
подсъдимия и свид. Ц. се състоял на следващия ден - 16.11.2018 г., като след
разговора той, съпругата му и свид. Ц. тръгнали незабавно за гр. Тутракан. Свид.
А. също сочи, че разговорът се провел на 16.11.2018 г.: „Започна да ѝ казва: „Ела да се
разберем, ела да ти дам парите за колата!“. Г-жа Ц. каза: „Ами ние се намираме
пред полицията.“. Той каза: „И аз съм пред полицията. Къде пред полицията?“. Тя
казва: „Ами ние сме в Главиница.“. Той казва: „Аз съм пред полицията в
Тутракан. Елате да се разберем за колата“. Оттам ние тръгнахме за Тутракан”.
III. Относно процесното събитие
и последващите дни (16 - 20.11.2018 г.)
14. На 16.11.2018 г. според свид.
Ц. свид. А. паркирала своя автомобил на паркинга в близост до РУ на МВР -
гр. Тутракан. В автомобила били свид. Ц. и пострадалия. Тримата слезли от
автомобила. През това време до тях паркирал автомобил с марка „Мерцедес” и
регистрационен номер Р 0864 КВ. Свид.
А. твърди, че л. а. „Мерцедес” е бил вече на паркинга при пристигането им.
15. Свид. Ц. твърди, че разпознала
автомобила с марка „Мерцедес”, като единият от тези, които били транспортирани
от пострадалия и съпругата му от ФРГ до Република България, като обърнала
внимание върху този факт на спътниците си (В показанията си в ДП същата сочи,
че свид. А. първа забелязала автомобила, същото твърди и пострадалия). Свид.
А. твърди, че тя разпознала автомобила и обърнала внимание на спътниците
си, които се движели пред нея. Автомобилът бил с русенска регистрация.
16. Тогава, според свид. Ц.,
пострадалият се отправил към автомобила. Подсъдимият разбрал по обръщението на
свид. Ц. към пострадалия, че приближаващото лице е А.М., излязъл от автомобила
и се нахвърлил без предупреждение върху пострадалия, като го „пребил”, удрял го
„като коте у дирек”. Отправил към него закана: „Аз ще те оправя сега тебе!“. Пострадалият, от своя страна,
твърди, че след като видял мерцедеса, се върнал, за да си вземе телефона, с
цел „…да
покаже в МВР-то, че действително мерцедеса не е платен.”. В резултат на
това подсъдимият казал: „Ти защо снимаш
моята глава?!“ и нападнал пострадалия.
Според свид. А. тя извикала на пострадалия да се върне, защото е видяла
автомобила. Пострадалият снимал с телефона си номера на автомобила отзад, след
което отишъл да заснеме превозното средство отпред. Свид. А. същевременно
записвала номер на автомобила отзад.
17. Свид. Ц. сочи, че подсъдимия е
ударил пострадалото лице с юмрук. Впоследствие свид. Ц. конкретизира, че
ударите били няколко: „Имаше и повторен
удар. Ами то беше едно млатене и не мога да преброя ударите. Няколко удара
бяха. Господин съдия, това млатене, може ли да преброя колко удара са?! […]
Няколко удара бяха. С двете ръце нанасяше ударите известно време. А. падна на
земята […] С., като събори А. на земята, продължи да си го млати на место. Аз
видях, че с ръце го удря в лицето. Затова го обезобрази. Не е спирал да го
псува и да се заканва, че ще му види сметката, докато го удряше. Повече от 10 -
15 минути го би.”. Според свид. Ц., междувременно свид. А. започнала да снима
подсъдимия, който започнал да я псува. Същевременно свид. А. се опитвала да
разтърве двамата с думите: „Стига, дай да
се разберем!“. Подсъдимия посегнал да удари и свид. А., в резултат на което
последната „пострадала”. Свид. А. се опитвала да вдигне пострадалия.
18. Според показанията на пострадалия
ударите са били два: „Той ми вкара един,
вкара ми още един и аз паднах.”. Единият от ударите попаднал в лявото
слепоочие, а вторият - в лявата част на
челюстта. Когато го ударил подсъдимият, пострадалият държал телефона с две
ръце. В резултат на удара, пострадалия изпуснал телефона си и се скъсало
някакво „ланче”,
което било на врата му, върху което имало часовник. „Ланчето”
се е скъсало. При
падането се е огънало кутрето на ръката му. (В
показанията си в ДП пострадалия твърди, че бил ударен в гръб, в лявата част на
главата, в областта на ухото, в резултат на което паднал по лице.). Според пострадалия
съпругата му снимала „отзад” и когато подсъдимия посегнал да го удари, тя го
попитала „Кой си ти, че искаш да биеш
мъжът ми?!“. В последствие подсъдимият блъснал свид. А. и тя паднала върху
пострадалия. (В показанията си в ДП конкретизира, че свид. А. се намесила след
като пострадалия паднал на земята, като подсъдимия я избутал на страни.) Междувременно пострадалият се изправил и подсъдимия го
ударил още 2 - 3 пъти в лявата част на главата, в резултата на което
пострадалия отново паднал на земята. Едва тогава пострадалия попитал нападателя
дали е С. и нападателят отговорил положително. Пострадалият попитал нападателя
защо го бие, след като му дължал пари и колата е на пострадалия. Подсъдимият се
упътил след това към полицията.
19. Според свид. А., подсъдимият ударил съпруга
ѝ „за секунди” от лявата страна. Подсъдимият не бил в колата (в колата
имало някакъв слаб човек с мустаци), а се появил отстрани. Към този момент
свид. А. и пострадалия не знаели, че човекът, нанасящ ударите е подсъдимия.
След удара телефонът на пострадалия „изхвърчал
на дванадесет метра напред”, когато пострадалият паднал земята. Пострадалият се
изправил, свид. А. отишла и взела телефона, но докато се обърнала видяла втори
удар, в резултат на който пострадалия отново паднал на земята. При второто
падане свидетелката предполага, че пострадалият е счупил кутрето на ръката си. Пострадалият
отново се опитал да се изправи, като в този момент подсъдимият започнал да го
удря по главата и след това - в слабините с крак. Пострадалият бил на колене и
се бил подпрял на ръцете си. В този момент свид. А. започнала да дърпа
подсъдимия и да го пита защо бие мъжът ѝ. Последният се обърнал и я попитал:
„Ти коя си?!“, след което блъснал
свидетелката върху пострадалия. Свидетелката се спънала в крака на пострадалия
и паднала върху гърба на съпруга си. Пострадалият отново паднал на земята. При
падането си свидетелката наранила коляното си, но не изпуснал телефона, който
държала в ръцете си. Свидетелката разпознава в съдебно заседание подсъдимия
като нападателят на съпруга ѝ.
20. Подсъдимият излага друга версия за
случилото се: „А. ме прегърна и ми прасна
една глава. Не можах да отида в полицията и се върнах обратно в колата. Те
тръгнаха с Т. и Ц. остана до тротоара, до парка. Не дойде до колата. На
петнадесет – двадесет метра разстояние. Започнаха да ме ритат. Ти знаеш ли тая Т.
как се бие?! Няколко пъти ме удари и А., като ме удари веднъж и аз се залюлях.
Главата ми се замая. Извади нещо като гвоздей, нещо, като отвертка, не мога да
кажа точно. Като ме хакна тука тъй (показва долната си устна), кръвта започна
да тече. Аз паднах с гръб на тротоара. Затворих очите да не ме ударят и
започнаха да ме ритат като футболна топка. Т. видя, че почна да
тече кръв и вика: „А., остави го, че ще умре!“. Т. сложи нещо на ръката, но не
можах да видя какво. Посегна да ме удари и аз се дръпнах назад. А. веднага
падна на колене. Сигурно Т. го удари, защото той падна на колене. Той, като
посегна, аз се дръпнах. Тогава тя започна да вика: А., оле, извинявай,
извинявай!“.
21. Според свид. Ц. на подсъдимия
не са нанасяни удари и същият нямал наранявания. В същият смисъл и твърденията
на пострадалия и свид. А.. Обратно, свид. Л. твърди, че срещнал
подсъдимия пред полицейското управление. Последният имал кръв в областта на
носа и по лицето. Подсъдимият обяснил на свид. Л., че се е скарал с лице - брат
или братовчед. Това лице му е нанесло удар. Подсъдимият твърдял, че нищо не бил
направил, били го провокирали и попитал свидетеля къде може да се измие. Показанията
на свид. Л. се подкрепят от обясненията на подсъдимия.
22. Свид. Ц. твърди, че побягнала към
полицията викайки:
„Олеле, помощ, бой!“. Подсъдимият преустановил боя и я подгонил. После, като
чул че свидетелката вика за помощ, преустановил преследването и не знаел накъде
да тръгне. Междувременно свид. А. успяла да изправи пострадалия и двамата се
упътили към полицията. Свид. А. прикрепяла пострадалия. Свид. Ц. „връхлетяла”
вътре в полицията. Полицейските служители излезли и довели пострадалия,
съпругата му и подсъдимия. Пострадалият също твърди, че полицай е
излязъл и го е завел в сградата. Свид. А. твърди, че докато се изправяли
със съпруга ѝ, видяла как подсъдимия влиза в „бяла сграда”. Свид. Ц. и
пострадалия влезли в друга сграда, свид. А. посочила на полицаите, че
побойникът е влязъл в „бялата сграда”. Когато полицаите се отправили натам,
подсъдимият излязъл оттам като по него имало кръв.
23. Според свид. Ц. при влизането в
полицията от устата и носа на пострадалия течала кръв. Главата му към бузата и
ухото са започнали да се подуват към този момент. Според свид. А.
пострадалият имал болки в предната част на устата и отток в дясната страна, под
ухото, колкото орех. Според свид. Ц. подсъдимия заявил на дежурния: Този
господин застана пред дежурния и казва: „Тоя
идиот има да ми дава пари.”. Подсъдимият псувал същевременно и свид. Ц.
пред дежурния. Пострадалият твърди: „С.
дойде и каза, че съм имал фалшива книжка. Снахата на брата ми дойде с бебето и
с дъщеря ѝ дойдоха в полицата, и казаха, че тази жена ми краде колата.”
24. Свид. Н., твърди, че заема
длъжността „командир на отделение” в РУ на МВР - гр. Тутракан и на същата дата
е бил на работа. Преминавайки от деловодството, което се намирало на втория
етаж на управлението, слизайки надолу към дежурната част, той видял мъж и жена,
които стояли прави. Нищо в поведението или външният им вид не му направило
впечатление. Впоследствие свидетеля разбрал, че е имало конфликт. Не разпознава
подсъдимия. Свид. Т. също твърди, че пред него са се явили пострадалия,
свид. А. и свид. Ц. за да подадат жалба, оплаквайки се, че друг мъж бил
нападнал пострадалия. След около половин час, се явил и подсъдимия и заявил, че
искал също да подаде жалба срещу някаква жена, която се представила за прокурор и е ходила в домът
му. В районното управление не е имало съприкосновения между същите лица. По
никое от лицата нямало видими следи от насилие - кръв, драскотини, подувания. Въпросният
мъже не показвал признаци, че изпитва болка. Пострадалият споделил на
полицейския служител, че се „дърпали” и другият мъж е направил опит да го
удари: „Хващане за ревери, за ризи, в
такъв смисъл. За реално нанесени удари не видях да им по лицето. Не съм видял
кръв. По жените нищо нямаше. Другият мъж го видях само от прозорчето. Само
торса. Нямаше кръв по дрехите.”.
25. Пострадалият твърди, че след това
отишли в болницата в гр. Тутракан, но там не могли да им издадат „медицинско”,
поради което отишли в болницата в гр. Силистра (при показанията в ДП се
конкретизира, че това е станало на следващия ден). Болката в челюстта
първоначално била по - слаба, но постепенно се засилила: „Оплакването ми не беше чак толкоз, но беше туп
- туп - туп, но не чак
толкова.”. *** било проведено лечение на травмите на кутрето и челюстта. Свид.
А. конкретизира: „В понеделник
отидохме при зъбен лекар. Имаше отток на устата. Долната устна му беше посиняла
и имаше оток под ухото. Не можеше да си отваря устата. Трудно разговаряше. Така
отидохме на зъболекар в Силистра. Направиха панорамна снимка и тогава
разбрахме, че има спукване от дясната страна на челюстта. А. е имал протеза,
която е отбила част от удара. Зъболекар каза, че самата протеза е отбила удара.
Не е успял, но три зъба се клатеха. Така ги извадиха в Германия. Направи се
нова протеза, защото старата се беше счупила. Не ставаше нищо от нея. Самият
лекар, който направи панорамната снимка,
издаде епикриза. Отидохме в Бърза помощ при съдебен лекар. Първо минахме на
снимки. Оправиха му пръста, защото три дни ходи със счупен пръст. Наместиха му
пръста, като казаха, че има съмнение, че има повредена капачка. И не може да се
възстанови. А. държа два месеца завързан пръста за другите пръсти. Беше много
зле. Сложиха му превръзка на челюстта. Повече от два месеца е на попари, не
може да дъвче, трудно се храни. В Германия вече му извадих три зъба, които се
клатеха от побоя. Направиха му нова протеза”.
26. На същата дата (16.11.2018
г.) е издаден фиш за спешна
медицинска помощ, който е трудно четлив. Откроява се констатирани наранявания
на пръстта на дясната ръка (вписана е диагноза: „fractura digitus
V, manus, dextra” - фрактура на 5-ти пръст на дясна ръка) и дясното коляно (л. 88 от ДП)
27. На същата дата от УМБАЛ
„Канев” АД е било издадено съдебномедицинско удостоверение, с което са били
установени следните наранявания на подсъдимия: одрасквания и охлузване по носа,
дясна скула и долна устна. Кръвонасядане и разкъсно контузна рана на лигавицата
на долната устна (л. 304).
28. На неустановена дата в
периода 16.11.2018 г. - 19.11.2018 г. свид. А. споделя, че
пострадалият, съпругата му и свид. Ц. го посетили в с. Богданци, като
споделили, че тримата са били с подсъдимия. Инициатор на боя била свид. А.,
която „едва ли не” ударила подсъдимия и го съборила на земята. По пострадалия
нямало външни белези от наранявания, но последният подозирал, че му е счупено
„ченето”.
29. На 19.11.2018 г. след
извършена образна диагностика в „МБАЛ Силистра” АД е установено
изкълчване/счупване на 5-ти пръст на дясната ръка на пострадалия (л. 87 и 89 от ДП). На същата дата
пострадалия е прегледан и от д-р Т.П. в гр. Силистра (също назначен като в. л.
по СМЕ), който е установил счупване на долна челюст в основата на десния
възходящ клон, без разместване на фрагментите (л. 90 от ДП).
30. На 20.11.2018 г. от д-р Т.И.
(назначен като в. л. по СМЕ) е съставено съдебномедицинско удостоверение, с
което са установени следните увреждания на здравето на пострадалия: контузия на долната челюст с рентгенови и
клинични данни за счупване на дясното рамо на долната челюст, недислоцирано,
наличие на частично подвижни протези за горна и долна челюст с разклащане на
носещите собствени зъби, наличие на старо парадонтозно
заболяване на наличните собствени зъби, контузия на предната коремна стена,
контузия на дясното коляно с кръвонасядане, контузия на пети пръст на дясната
ръка с рентгенови и клинични данни за луксация на пети пръст и недислоцирани
счупвания на основната и средната фаланги на пети пръст на дясната ръка.
IV. Относно събитията след
20.11.2018 г.
31. Няколко дни по - късно според свид. И.пострадалия
му споделил, че се сбил с подсъдимия в гр. Тутракан, като пострадалия бил
ударил подсъдимия с някаква отвертка. Пострадалият пиел бира или вино, като
пред него имало мезе. По лицето му нямало „нищо”.
32. На 14.08.2019 г. на свид. В.Ц.
е издадено пълномощно от А.М. и Т.А. (л. 29)
33. На 30.08.2019 г. свид. В.Ц.
е подала до ОП - гр. Силистра сигнал, в който твърди, че свид. С.А. (син на
пострадалия) нанесъл на баща си побой и му отхапал парче от бузата. За това деяние
не били събрани доказателства (л. 31).
Свид. А. споделя, че с пострадалия не са в много добри отношения, тъй
като нямал добро детство, като баща му и
съпругата му имали претенции за неговата къща. Споменава, че са се карали с
баща си в Богданци и последния го обвинил, че свидетелят го бил.
34. На 12.09.2019 г. свид. В.Ц.
е подала до ОП - гр. Силистра друг сигнал за нанесен на пострадалия „як побой”
на пострадалия М. във връзка с три автомобила, „докарани” от ФРГ от свид. Т.А..
Прокурорът установил, че по този сигнал вече било образувано досъдебно
производство (което е предмет и на настоящото дело) (л. 31).
35. На 21.10.2019 г. от Районна
прокуратура – гр. Тутракан е постановен отказ да се образува досъдебно
производство по двата сигнала (л. 31).
36. На неустановена дата през 2019
г., според свид. А., пострадалият и съпругата му са гостували на
свидетеля. Пострадалия споменал, че са се скарали „малко” с подсъдимия. Свид. А. му казал, че ще се оправят. Пострадалия пил
ракия и ял, като свидетелят не установил последния да има видими белези от
наранявания. За събирането споменават и свид. Ф. и А.. Подсъдимият
твърди, че това събитие се състояло в края на 2018 г.
37. Показанията на свид. С. М.М. не допринасят
за изясняване на обективната истина. Същият преразказва обстоятелства,
споделени му от пострадалия и подсъдимия, без да е пряк очевидеца на събитията.
38. На 15.10.2019 г. от писмо на
трима лекари (от неустановена болница) до М. А.се установява, че на пострадалия
са поставени диагнози: инфаркт (Ponsinfarkt) вляво, латентана пареза на дясната ръка
с пронация при AHV, и брадидиадохокинеза,
слабост в устата и дизартия и предишни заболявания - захарен диабет, артериална хипертионя
и Hyperlipoproteinämie (HLP - хиперлипопротеинемия) (л.
170).
39. На 07.04.2020 г.
пострадалият е лежал в Център по ортопедия Н. с диагноза: лумбаго, разкъсване
на преден горен лабрум със свързано увреждане на
хрущяла вдясно, което няма отношение към изследваните по делото факти и
обстоятелства (л. 106).
40. Свид. А. твърди, че съпругът
ѝ получил инфаркт, който причинил от своя страна частична амнезия: Когато получи инфаркта, през главата изкриви
му се дясната страна и получи парализа на крака. Шест месеца ни посещаваха
вкъщи, тъй като не знае немски, не пожелаха да го вземат в клиника. Започнаха
вкъщи гимнастики, купиха му легло, специално. Закупиха електроавтомобил,
с който може да се придвижва, за да може да се движи. Откриха, че има
заболяване на крака от удара. Спукване на хрущял. Казаха, че август ще му
правят операция, записаха ни за август, ако всичко е наред с вируса. Откакто станаха проблемите, първо със С.,
после със С., А. много му е дошло и получи инфаркт. Дали от побоя, дали от...
не мога да кажа. А., след като заминахме за Германия, А. имаше някакво
заболяване на самото око от удара на С..
Тогава го гледаха на специален апарат казаха, че има леко увреждане на тъпанчето,
но ще се възстанови. Сега като вдигне кръвно, започва болка в ухото.”
41. От заключенията на СМЕ се
установява, следното:
41.1. Експертизите са базирани
върху установените увреждания на пострадалото лице, установени със
съдебномедицинското удостоверение от 20.11.2018 г.
41.2. В. л. са посочили, че за да
бъде счупена долната челюст при нанесен удар, той трябва да попадне върху нея,
а не върху друга част на главата. Възможно е да се причини счупване в дясната
част на челюстта при нанесен удар в лявата й част или в областта на брадичката,
тъй като костта се чупи в местото на най - силното огъване. В настоящия случай
поради силно редуцираното съзъбие и наличие на недобре фиксирани протези за
долна и горна зъбни редици е възможно да настъпи счупване на челюстта при
нанасяне на силен удар с юмрук. Наличието на недислоцирано счупване на дясното
рамо на долната челюст предполага, че поради неразместване на фрагментите, няма
да има съществено разкъсване на меките тъкани на венеца около местото на
счупване, което предполага минимално кървене в устната кухина или липса на
такова. В рамките на няколко часа след травмата постепенно поради бавното
натрупване на кръв в меките тъкани около местото на травмата, в областта под
дясното рамо на долната челюст се натрупва кръвна колекция (хематом), който е
установен при освидетелстването. Независимо, че липсва разместване на
фрагментите в местото на счупване, на долната челюст, при травма на костта
винаги е налице болка, проявяваща се при ексцесивно натоварване на челюстта,
при движение и хранене. Чувството за болка и нейния праг са твърде индивидуални
характеристики.
41.3. По отношение на възможността
за причиняване на увреждането при падането на пострадалия на земята вещите лица
уточняват в с. з. (л. 252), че когато е налице травма на кости, в
случая долна челюст, лицева кост, ударът задължително трябва да е с достатъчно
голяма кинетична енергия, за да причини счупване на костта. Ако ударът е в
резултат на падане на тялото от височина на собствения ръст върху издаден
предмет - земна повърхност или твърда равна земна повърхност, много често, за
да бъде счупена челюстта, в зоната на контакт, там, където попада удрящата
повърхност, задължително трябва да има дълбоки мекотъканни травми - охлузвания,
разкъсни рани. Тъй като такива не са описани
в докумeнтацията в. л. приемат за малко
вероятно това счупване да е в резултат на този механизъм, отколкото от
механизъм от нанесен удар - юмрук, шамар.
В. л. сочат, че счупването се дължи
по - скоро на огъване. От вида на счупването може да се предположи, че силата
на удара не е била много голяма. Не са констатирани размествания на мястото на
счупването, което донякъде се дължи
разположената в тази част масивна мускулна прашка, която държи фрагментите.
Въпреки всичко, при удар с достатъчно сила тези фрагменти биха се изместили.
Тази не толкова голяма сила на удара би могла да обясни и липсата на видими
белези - синини, разкъсвания по външната част, такива не са описани. В. л.
предполагат, че по - скоро ударът е попаднал върху отпусната челюст.
41.4. По своят характер
счупването на дясното рамо на долната челюст обуславя наличието на трайно затруднение
на храненето във фазата на отхапване и дъвчене. Останалите увреждания обуславят
наличието на временно разстройство на здравето не опасно за живота.
41.5. По отношение счупването на
основната и средната фаланги на пети пръст на дясна ръка, не се установява
дислокация или фрагменти, поради което не се касае за траен функционален
дефицит. По отношение на луксацията на същия пръст, от графията на дясната ръка
не се установяват данни за такова увреждане.
41.6. Зъбите, за които се залавят
протезите за горна и долна челюст са собствени но разклатени от дългогодишен
пародонтозен процес, довел до силна редукция на съзъбието, поради което не
обуславя траен функционален дефицит. Във връзка с твърденията за разклащане на три
зъба, извадени в Германия и направа на нова протеза, по делото не е представена
документация, поради което СМЕ приемат, че не е налице причинно - следствена
връзка между тези манипулации и събитието от 16.11.2018 г.
41.7. По отношение данните за
прекаран мозъчен инсулт около година след процесния инцидент, в. л. не приемат,
че е налице причинно - следствена връзка с евентуално нанесените при процесния
инцидент травми. От подробните медицински изследвания направени при този
мозъчно - съдов инцидент в болницата в гр. К. е установено, че са налице
патологични предпоставки за това, съдови стеснения, дългогодишен лошо
контролиран диабет, високи нива на нископлътностните липопротеини
и т. н.
V. Анализ на фактическата
обстановка
42. За да се установи дали е
реализирано инкриминираното от прокуратурата деяние съдът намира, че на първо
място следва да бъдат фиксирани безспорно установените факти.
43. От събраният по делото
доказателствен материал безспорно се установява, че между пострадалия и
съпругата му от една страна и подсъдимия от друга страна е съществувал спор,
свързан със заплащането на автомобил с марка „Мерцедес”. Уреждането на спора
наложило тримата да се срещнат в гр. Тутракан на 16.11.2018 г. Пострадалият и
съпругата му били придружавани по време на срещата от свид. Ц.. Срещата
прераснала във физическо съприкосновение. Тази фактическа обстановка се
подкрепя от показанията на пострадалия, на свид. А., Ц., на разпитаните
полицейските служители и обясненията на самия подсъдим.
44. След съприкосновението
пострадалият, свид. А., свид. Ц. и подсъдимият се явили в РУ на МВР - гр. Тутракан.
Относно състоянието на четиримата съдът кредитира поради липса на
заинтересованост показанията на полицейските служители Т. и Н., който сочат, че
пострадалият нямал видими наранявания - кръв, драскотини, подувания и не се
оплаквал от болки. Пострадалият е заявил пред свид. Т., че подсъдимия само е
направил опит да го удари. В тази насока не следва да бъдат взети под внимание
показанията на свид. Ц., че при влизането в полицията от устата и носа на пострадалия
течала кръв, както и че главата му към бузата и ухото са започнали да се
подуват към този момент, както и показанията на свид. А., която твърди, че
пострадалият имал отток в дясната страна на главата, „колкото орех”.
Показанията на двете свидетелки не кореспондират и с последващите им действия
по установяване на нараняванията, концентрирани около травмата на коляното и
кутрето на дясната ръка, видно от фиша за спешна медицинска помощ, издаден на
същата дата (вж. 26).
45. Последното налага извода, че към момента, в
който пострадалият е влязъл в полицейското управление, той не се е оплаквал от
болки в устата, а те са се появили, към по - късен момент, като първите
обективни доказателство в тази насока могат да бъдат открити в извършените три
дни по - късно - на 19.11.2018 г. медицински прегледи. Тогава от д-р П. е
установено и счупването на долна челюст в основата на десния възходящ клон,
което нараняване е включено в инкриминирания състав на престъпното деяние.
46. При посещението на полицейското
управление обаче свид. Л. (чиито показания съдът кредитира напълно, поради
липса на заинтересованост) сочи категорично, че подсъдимия е имал кръв в
областта на носа и по лицето. В тази връзка не следва да бъдат кредитирани показанията
на свид. Ц., която твърди, че подсъдимия нямал никакви наранявания, а още по -
малко на свид. А., която твърди, че по време на боя подсъдимия нямал
наранявания, но след като излязъл от „бялата сграда” на полицията по него вече
е имало кръв. Показанията на свид. Л. съответстват с констатациите на
съдебномедицинското удостоверение, издадено от УМБАЛ „Канев” АД на подсъдимия (вж. т. 27). Показанията
на свид. Л. не противоречат и на показанията на свид. Т., че и подсъдимият
нямал видими наранявания. Видно от съдебномедицинското удостоверение,
нараняванията на подсъдимия са били леки (одрасквания, охлузвания кръвонасядания
с малки размери). Подсъдимият съгласно показанията на свид. Л. се е измил в
„бялата сграда”, след което съдът приема, че тези наранявания и възможно да не
са били възприети от свид. Т..
47. На базата на така
установените безпротиворечиво факти, следва да бъдат разгледаните двете версии
за случилото се, а именно:
47.1. на обвинението - която е
застъпена в показания на пострадалия, тези на свид. А. (негова съпруга) и свид.
Ц. (дългогодишна приятелка на пострадалия);
47.2. на защитата - която е
залегнала в неговите обяснения на подсъдимия и косвено в показанията на свид. И.и
А. (син на пострадалия, с който са в лоши отношения).
48. По отношение на версията на
обвинението:
48.1. Същата сочи на
причиняването на инкриминираното счупване на челюст на 16.11.2018 г., в
резултат на удари, нанесени от подсъдимия. Съдът приема, че тази версия е
вероятна, но не и доказана по безспорен начин.
48.2. Версията се гради върху
изключителни заинтересовани показания - тези на пострадалия и съпругата му (с
които подсъдимия е в конфликтни отношения за ради спора, свързан с автомобила),
както и на свид. Ц., която освен, че е близка приятелка на пострадалия очевидно
е основно действащо лице в уреждането на конфликта между пострадалия и
подсъдимия, в частност подател на сигналите срещу подсъдимия и сина на
пострадалия (вж. т. 33 и 34).
48.3. Показанията на пострадалия,
дадени пред настоящия състав на съда, са несвързани и непоследователни. Пострадалият
говори за различни събития, нехронологично, не може да си спомни детайли.
Същият не може да разпознае първоначално подсъдимия, към края на разпита
колебливо заявява, че го ударил човек с подобно яко телосложение. Заявява, че
не е виждал подсъдимия от 20 - 25 години. Същевременно процесното събитие е на
през 2018 г. Съдът отчита, че тези неясноти в показанията на пострадалия
вероятно се дължат на прекарания мозъчен инсулт, установени във ФРГ през 2019
г. (вж. т. 38),
които обаче нямат връзка с инкриминираното увреждане на здравето съгласно
заключенията на СМЕ (вж. т. 41.7). В
тази връзка са и прочетени показанията му от ДП, които обаче също не са особено
особено последователни.
48.4. Показанията на свид. Ц.
също са непоследователни, изпълнени с преувеличения.
48.5. Отделно от това показанията
на пострадалия, съпругата му и свид. Ц. взаимно си противоречат.
48.6. Свид. Ц. твърди, че е
провела разговор с подсъдимия на 15.11.2018 г., в който той отказал да предаде
автомобила. На следващия ден тя, пострадалия и свид. А. решили по собствена
инициатива да посетят гр. Тутракан, къде случайно се срещнали с подсъдимия.
Обратно, пострадалият и свид. А. твърдят, че разговорът с подсъдимия се е
провел на 16.11.2018 г., като подсъдимият им казал, че е в гр. Тутракан, поради
което те се отправили натам, за да се срещнат.
48.7. Свид. А. твърди, че л. а. „Мерцедес”
е бил вече на паркинга, когато са пристигнали с пострадалия. Обратно, свид. Ц.
твърди, че „Мерцедеса” е пристигнал, след като слезли от техния автомобил.
48.8. По отношение на това кой е
разпознал автомобила също са налице противоречия, които обаче съдът не намира
за съществени.
48.9. Свид. Ц. твърди, че
подсъдимият излязъл от л. а. „Мерцедес”, докато свид. А., твърди, че подсъдимия
не е бил в автомобила.
48.10. Пострадалият и свид. А.
твърдят, че пострадалия е започнал да снима л. а. „Мерцедес”, което
предизвикало негодуванието на подсъдимия и последния го нападнал. (Свид. А.
дори твърди, че съпругът и имал време да снима автомобила отзад, след което е
заобиколил, за да го снима отпред.). Свид. Ц. твърди, че подсъдимия е нападнал
пострадали директно с излизането си от автомобила.
48.11. Свид. Ц. сочи, че
подсъдимия е ударил пострадалия няколко пъти с юмрук и го съборил на земята,
след което с ръце го удрял 10 - 15 минути. Пострадалия твърди, че е ударен два
пъти - в лявото слепоочие и в лявата част на челюстта, в резултат на което той
паднал на земята. След това пострадалия се изправил и подсъдимият го ударил още
два пъти и пострадалия отново паднал на земята. Същият въобще не споменава да е
удрян от подсъдимия, докато е бил паднал на земята. Свид. А. твърди, че
съпругът ѝ е ударен отляво, паднал е на земята, изправил се е, след това
отново бил ударен и паднал на земята. След второто събаряне подсъдимият започнал да го удря по главата и след това
- в слабините с крак (за ударите с крак не споменава нито един от другите
свидетели).
48.12. Действията на свид. А. също
не кореспондират с описаната ситуация. Според нейните показния тя видяла как
удрят съпругът ѝ и последният изпуска телефона си. Вместо да се притече
на помощ на пострадалия свид. А. отишла да вземе телефона и тогава се отправила
към биещите се. Междувременно съпругът ѝ се изправил и бил повален втори
път. Едва тогава свид. А. се намесила, като попитала подсъдимия защо бие мъжът
ѝ, след което подсъдимият я блъснал и свидетелката паднала върху съпруга
си, събаряйки го отново на земята, за трети път. Свид. Ц. тук споменава, че
подсъдимия посегнал да удари свид. А., което не кореспондира с показанията на последната
(свид. А. сочи, че подсъдимият я е блъснал).
48.13. Според свид. Ц. и
пострадалия, полицейски служители са излезли от управлението, за да им окажат
съдействие, което не кореспондира с показанията на свид. Т., който твърди, че
всички участници са влезли сами в управлението. Свид. Ц. и пострадалия
споменават и за отправени обиди и обвинения на подсъдимия към тях в
полицейското управление, което не се потвърждава от показанията на разпитаните
полицейски служители.
48.14. Освен че показанията на
пострадалия и двете му спътнички са изключително противоречиви, те се
опровергават и от установеното състояние на пострадалия в полицейското
управление (вж. т. 44).
В случай, че на пострадалия бяха нанесени действително толкова удари с юмрук, а
още повече, ако същият е бил „млатен” на земята в продължение на 10 - 15 минути
е невъзможно същият да няма външни белези от наранявания по лицето като кръвонасядания,
оттоци, евентуално кръвоизливи в устната кухина. Също така е малко вероятно да
липсват белези по дрехите му - разкъсвания, протривания на материята, следи от
кръв по дрехите. Както вече бе упоменато по - горе, такива белези не са
констатирани от свид. Т., като са липсвали и сериозни оплаквания за болка в
областта на челюстта, поради което тази симптоматика е третирана три дни по -
късно.
48.15. В тази връзка съдът
принципно приема, че е възможно пострадалия да е претърпял инкриминираните
увреждания на 16.11.2018 г., но изключва категорично възможността на
пострадалия да са нанесени удари по начина, посочен от него и свид. Ц. и А. (за
да се направи категоричния извод, че увреждането е именно в резултат на
нанесените удари).
49. По отношение на версията на
подсъдимия:
49.1. Същият твърди, че
пострадалият и свид. А. са започнали съприкосновението и са го били. В хода на
съприкосновението свид. А. ударила пострадалото лице. Съдът приема, че тази
версия е вероятна, само в частта, касаеща инициирането и активното участие на
пострадалия в съприкосновението, но и тя не е доказана по безспорен начин.
49.2. Подсъдимият твърди, че
пострадалия го ударил с глава, после го е ударил още няколко пъти в лицето,
използвайки гвоздей или отвертка, след това заедно със свид. А. започнали да го
ритат „като топка”. Тези твърдения не се подкрепят от установеното му състояние
от полицейските служители. Подобно на изложените аргументи във връзка с
версията на пострадалия, такива удари би следвало също да причинят оток,
сериозни кръвонасядания и порезни рани, каквито не са установени. В съдебномедицинското
удостоверение, издадено на подсъдимия, се говори за одрасквания и охлузване по
носа, дясна скула и долна устна.
49.3. Изключително
неправдоподобно от житейска гледна точка е и твърдението на подсъдимия, че
свид. А. сложила нещо в ръката си и посягайки да удари подсъдимия, по погрешка
е ударила пострадалия.
49.4. Тук следва да бъдат
коментирани показанията на свид. А. и И., пред които пострадалият признал, че
се е бил с подсъдимия. Пред свид. И.подсъдимия споменал, че е ударил подсъдимия
с отвертка. Пред свид. А. той признал дори, че със свид. А. са били подсъдимия,
като последната била инициатор на боя. Свид. А. е син на пострадалия, но
отношенията му с последния са лоши, поради което обективността на показанията
следва да бъде поставена под съмнение. Независимо от това обаче те
кореспондират с показанията на незаинтересования свидетел И.по отношение на
факта, че пострадалия е взел активно, участие в съприкосновението, а не е
понасял само удари, в какъвто смисъл е версията на обвинението. Поради тази
причина съдът не кредитира показанията на свид. А. само по отношение на
твърденията, че пострадалия и свид. били подсъдимия (т. е. че само те са
нанасяли удари), както и че свид. А. била и инициатор на боя.
50. По отношение показанията на
свид. А., Ф. и А. за събирането между тях и пострадалия, проведено през 2019 г.
(според пострадалия през 2018 г.) следва да се отбележи, че то потвърждава
единствено наличието на съприкосновение, в което пострадалия и подсъдимия са
участвали. От фактът, че пострадалият е присъствал на такова събиране и
евентуално се е хранил, не се налага извода, че не е било налице счупване на
челюстта (който факт е установен с медицинската документация), нито пък че
счупването не затруднява трайно храненето във фазата на отхапване и дъвчене (което
е медицински извод, направен в СМЕ). Тези показания биха могли да бъдат ценени
единствено с оглед възстановяването на пострадалия и интензитета на
общественоопасните последици. Тези факти обаче, с оглед крайният извода на съда
за несъставомерност на деянието, не следва да бъдат обсъждани.
51. В обобщение съдът приема, че съприкосновението се е
състояло само в „дърпане” и „хващане за ревери”, както е описано то от
пострадалия на свид. Т.. При този вид съприкосновения могат да причинят значителни увреждания на
здравето, при (на пръв поглед) безобидни стълкновения.
51.1. В конкретният случай обаче,
противоречивия доказателствен материал не позволява да се установят по
категоричен начин нито участвалите в съприкосновението лица (пострадалия,
подсъдимия, свид. А.) нито развитието на съприкосновението (нанасяни ли са
удари, кой ги е нанесъл, на кого ги е нанесъл).
51.2. На първо място, не е
доказано категорично дали инкриминираното увреждане - счупване на дясното рамо
на долната челюст на пострадалия е причинено в резултат на съприкосновението от
16.11.2018 г. Според СМЕ в рамките на няколко часа след травмата постепенно
поради бавното натрупване на кръв в меките тъкани около местото на травмата, в
областта под дясното рамо на долната челюст би следвало да се образува хематом.
Т. е. при посещението на ЦСМП в гр. Тутракан пострадалият би следвало вече да
изпитва болка в челюстта, която би следвало да е закрепена в медицинската
документация. Във фиша за спешна медицинска помощ обаче са отразени единствено
счупването на кутрето на ръка и охлузването на коляното (те обаче не попадат в
инкриминирания престъпен състав). От събраната по делото медицинска документация
се установява, че травмата на челюстта е диагностицирана три дена по - късно. Този
извод косвено се подкрепя и от показанията на свид. А., който говори за
събиране с пострадалия и съпругата му на неустановена в периода 16.11.2018 г. -
19.11.2018 г., на което пострадалият е започнал да се оплаква от болки в
челюстта, които обаче явно все още не са били особено силни, след като
пострадалия се е шегувал със състоянието си, твърдейки, че „…май му е счупено
ченето” (Независимо от заинтересоваността на свид. А. показанията му и в тази
им част кореспондират с медицинската документация от 19.11.2022 г. и
заключението на СМЕ, поради което следва да бъдат ценени от съда).
51.3. На следващо място, не може
да бъде игнорирана и възможността пострадалото лице да е участвало активно в
съприкосновението и дори да го е инициирало, в каквато насока са наведени твърдения
от защитата, които се потвърждават отчасти и от показанията на свидетелите А. и
И.. При това положение, дори счупването на челюстта на пострадалия да е
причинено от удар на подсъдимия, не може да се установи дали същия не се е
отбранявал и дали подсъдимият би могъл да предвиди, че действията му ще доведат
до този вид увреждане на здравето на пострадалия. Още веднъж следва да се
върнем на показанията на свид. Т., който твърди, че пострадалия му споделил, че
е ставало въпрос за „Хващане за ревери,
за ризи, в такъв смисъл.”, което съприкосновение е завършило с видими
външни белези на подсъдимия, а не на пострадалия. Този род схватки са свързани
обикновено със захвати от едната или двете страни,
при които в резултат на упражнения натиск и инерционната сила на телата, може
да се стигне до колизия между крайници и други части на тялото, които не могат
да бъдат предвидени от участниците в тях. T.
e. не може да
бъде изключена възможността счупването да е причинено от подсъдимия в опит
същият да се предпази от удар на пострадалия, при което не е имал възможност да
предвиди, нанесения от него сравнително по - лек удар (който не е оставил
видими белези) ще причини счупване на челюстта на пострадалия. В. л. П. изрично
пояснява, че счупването на челюстта може да бъде причинено и от удар с по -
малък интензитет (юмрук, шамар), стига той да причини огъване на костта. Това
обяснява и липсата на синини и разкъсвания по лицето на пострадалия.
51.4. Не на последно място, не
може да бъде изключена и възможността увреждането на пострадалия да е причинено
от случайно съприкосновение между него и свид. А., например в резултат на
падане на последната върху него (което съдът приема за най - малко вероятната
хипотеза). Становището на в. л. изключва възможността счупването да е причинено
в резултат на падане на пострадалия на земята или при съприкосновение на
пострадалия с твърд предмет (поради липсата на външни наранявания). В. л. обаче
не изключват по - лек удар с юмрук или шамар, като причина за огъването на
костта. Свид. А., Ц. и самия пострадал твърдят, че свид. А. е паднала върху
пострадалия, тъй като подсъдимия я бутнал настрани, за не му пречи да нанася
удари на пострадалото лице. При това положение не може да се изключи
възможността свид. А. при падането си неволно да нанесе удар с ръка, или
крак на пострадалия, причинявайки огъване на челюстта. Ако се приеме тази
хипотеза, за подсъдимия е изключена възможността да предвиди, че с падането си
свид. А. може да счупи челюстта на пострадалия. Показанията на самата
свидетелка сочат на намерение подсъдимия да я отмести от пътя си към
пострадалия, а не да я събори върху последния.
От правна страна
VI. Наличие на престъпление
52. Залегналата в закона
презумпция за невинност налага обвинението да бъде доказано по безспорен начин.
53. В случая от обвинението е
доказана единствено принципната възможност процесното счупване на дясното рамо
на долната челюст да е причинено от подсъдимия при съприкосновението между двамата,
състояло се на 16.11.2018 г.
54. Не е изключена възможността
обаче увреждането да е причинено след това, доколкото същото е установено по
категоричен начин на 19.11.2018 г.
55. Не са оборени и
възраженията на защитата сочеща за следните възможности:
55.1. Ако се приеме, че счупването
е причинено на 16.11.2018 г. от подсъдимия, не е изключена възможността същият
да е действал в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК, отблъсквайки
нападението на пострадалото лице.
55.2. Не на последно място, ако
се приеме, най - нереалистичната хипотеза, че свид. А. е паднала върху
пострадалия счупвайки челюстта му, не може да бъде изключена възможността за
случайно деяния, доколкото подсъдимия не е могъл и бил длъжен да предвиди, че с
отместването ѝ от пътя му същата може да падне върху пострадалия
нанасяйки му удар, огъващ челюстната кост.
56. Доколкото обвинението не е
доказано по категоричен начин, подсъдимия следва да бъде оправдан.
Въпроси по чл. 309, ал. 1 от НПК
57. С оглед оправдаването на
подсъдимия, на осн. чл. 309, ал. 4, изр. 1 от НПК взетата по отношение на него мярка за
неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена.
Съдът произнесе присъдата въз
основа на изложените съображения.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
______________________
|
|
|
/р. с. Г. Г./
|