РЕШЕНИЕ
№ 2969
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й.
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110105274 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетната Р. А. С., ЕГН: **********, действащ лично
и със съгласието на своята майка Р. Б. П., ЕГН: ********** иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2
СК срещу А. М. С., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете, от 200,00 лв. на 600,00 лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба /31.01.2023 г./. Претендира се и присъждане на законната лихва
за забава на основание чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият е задължен по
силата на влязлото в сила на 26.05.2020 г. решение № 100524/26.05.2020 г., постановено по
гр.д. № 22250/2019 г. по описа на СРС, 149-ти състав, да заплаща издръжка на ищцата, чрез
нейната майка в размер на 200 лева, считано от 26.05.2020 г. Сочат се увеличени нужди на
ищцата предвид изминалия период от време от определяне на предишния размер на
издръжката, нейното израстване и настъпилите инфлационни процеси в страната. Навеждат
се и твърдения за разходи за обучение, предвид, че ищцата е ученичка в 3-ти клас, както и за
социални дейности. Твърди се, че разходите за ищцата, обичайните за храна, дрехи, обувки
и лекарства, както и за извънкласни занимания, възлиза на 1200 лева, както и че бащата има
възможност да заплаща претендирания размер на издръжката
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с които оспорва исковата молба
по размер, като излага съображения, че няма възможност да заплаща издръжка в
претендирания размер, както и че има други две деца, които издържа.
1
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Видно от удостоверение за раждане /л. 4 от делото/, Р. А. С., ЕГН: **********, е
малолетна към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на устните състезания
по делото, като нейни родители са Р. Б. П., ЕГН: **********, и А. М. С., ЕГН **********.
Следователно ответникът, като баща на ненавършилия пълнолетие ищец, е задължен да му
дава издръжка.
Съгласно решение № 100524/26.05.2020 г., постановено по гр.д. № 22250/2019 г. по описа
на СРС, 149-ти състав, влязло в сила на 26.05.2020 г. /л. 5-6 от делото/, ответникът е
задължен да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 200,00 лв., считано от
26.05.2020 г. От определяне размера на издръжката на ищеца са изминали почти четири
години, като към датата на устните състезания 11 години, към момента на определяне на
предходния размер на издръжката ищцата е била на седем години. Съдът намира, че
израстването на детето в периода от определяне предишния размер на неговата издръжка
само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за издръжката му.
Ищцата е записан като ученик в трети клас в 39-то СУ в ...., като детето посещава
допълнително баскетбол и тенис, за които се заплаща допълнителна такса в размер на 200
лева /л. 25 от делото/. Нуждите на ищцата, обичайни за деца на нейната възраст /за храна,
дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на
домакинството на майката, в което тя се отглежда, се установява от самия факт на
биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 233,25 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител,
доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява
гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото се установява, че за майката на ищеца в периода м.11.2021 г. – м. 09.2023 г.
е начислен средномесечен облагаем доход в размер на около 790 лв. /л. 72 от делото/.
По отношение на ответника по делото се установява, че в периода м.08.2021 г. – м.
11.2021 г. му е начислен средномесечен облагаем доход в размер на около 650 лв. Същията е
регистриран като самоосигуряващо се лице – собственик на „РЕЛОУД СИСТЕМС“ ЕООД
до 01.12.2021г. /л. 101-41, л. 52 от делото/. В писмото от НАП е посочено, че в тяхната
система няма данни за подадена годишна данъчна декларация за 2022г., както и че има
данни за подадена справка по чл. 73 от ЗДФЛ за изплатен доход в размер на 195 763,76 лева
и удържан данък в размер на 9788,20 лева. За ответника е постъпила и информация, че
същия има открити няколко сметки, но не се установява същите да са високи постъпления.
От друга страна видно от удостоверение от МВР Отдел „Пътна полиция“ – СДВР се
установява, че ответника е собственик на лек автомобил „Ауди А 3“ (л. 114 от делото ),
както и че същия притежава поземлен имот от 770кв.м., заедно с триетажна еднофамилна
жилищна сграда с площ от 204кв.м. и гараж от 29кв.м. в гр. София, район „Овча купел“ (л.
5-6), както и тристаен апартамент – 95,31кв.м. апартамент в гр. София, кв. „Люлин“ (л. 11-
12 и л. 9-10), както и идеални части от поземлен имот в гр. София, район „Люлин“ (л. 13 от
делото), както и подземен гараж за 21 автомобила (л. 14- 15). Останалите доказателства
съдът не обсъжда, защото са неотносими или са негодни да установят процесните факти
/снимки, фискални бонове, от които не се установява нито кой е извършил съответните
плащания, нито кой е потребител на закупените стоки/.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищеца от издръжка с оглед
възрастта му, доходите на ответника и имуществото с което разполага, намира, че искът се
явява изцяло основателен, като претенцията на ищцата в размер от 600,00 лв. месечно
следва да бъде изцяло уважена. По отношение твърдението на ответника за наличието на
алиментни негови задължения и към други две ненавършили пълнолетие деца не се
доказват, поради липсата на представено от страната доказателства в тази връзка.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2023 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Следва да бъде уважено искането за присъждане на законната лихва за забава с правно
основание чл.146 СК.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
3
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, такива му се следват с оглед уважената
част от предявения иск, като такива се установява да се реално направени в размер на 350
лева (л.1 от делото). На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС сумата от 288,00 лв. - държавна такса върху увеличения размер на
присъдената издръжка. Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса по делото за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на
бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от А. М. С., ЕГН **********, определена по силата на решение №
100524/26.05.2020 г., постановено по гр.д. № 22250/2019 г. по описа на СРС, 149-ти състав,
влязло в сила на 26.05.2020 г., в полза на Р. А. С., ЕГН: ********** , действащ лично и със
съгласието на своята майка Р. Б. Василева, ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК А. М. С., ЕГН **********, да
заплаща на Р. А. С., ЕГН: ********** , действащ лично и със съгласието на своята майка Р.
Б. Василева, ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 600,00 лв., считано от
31.01.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК А. М. С., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 288,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от 21.02.2024 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4