№ 5726
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20211110140591 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба за защита с правно основание чл. 2 от ЗЗДН , депозирана от Г. П. Г.
– ЕГН **********, с която молба се иска спрямо ответника, да бъдат наложени подходящи мерки
за защита от домашно насилие (визирани в чл. 5 ЗЗДН) по отношение на нейния съпруг Д. Л. Д..
Ответникът Д. Л. Д.– ЕГН ********** счита подадената молба за неоснователна и моли тя
да бъде отхвърлена, тъй като изнесените в нея данни не отговаряли на истината.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното:
Молбата е депозирана в съда на 13.07.2021 г. , т.е. в преклузивния едномесечен срок по
чл.10, ал.1 от ЗЗДН от извършване на акта на домашно насилие на 12.07.2021 г., от процесуално
легитимирано лице /чл.8 ЗЗДН/ и против ответник, който е пасивно процесуално легитимиран да
отговаря по нея /чл.3 от ЗЗДН /, поради което е допустима.
Молителят твърди ,че ответника е упражнил спрямо него акт на психическо и емоционално
насилие по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН . От събраните в хода на производството писмени
доказателства : удостоверение за граждански брак и съдебни удостоверения се установява, че
страните са съпрузи и отношенията между тях са обтегнати, дори враждебни. Съгласно и
изготвеното заключение на СТЕ между страните е осъществен акт на домашно насилие,
изразяващо се в психическо такова, цитират се изрази, отправени от мъж към жена, която е и
бременна/вж.медицински документи на л.л.11,12,13,14/, които са обидни. Които независимо, че
вещото лице не идентифицира лицата, произнасящи възпроизведените реплики, принадлежат на
ответника спрямо молителката. Същите съвпадат с посоченото в молбата и декларацията по чл.9
ал.3 от ЗЗДН. Декларацията от молителя по чл. 9 ,ал. 3 от ЗЗДН следва да се цени като
доказателство в настоящия случай, тъй като съвпада с изложеното в молбата и съдържа всички
индивидуализиращи белези на насилническите актове и следва да бъде изцяло кредитирана (арг.
от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН). Тази декларация кореспондира на показанията на св. К. М., който е
видял двете страни да спорят. Твърди, че физиономиите на страните са били агресивни и това е
наблюдавал от видеозаписи от камери във входа/същите въз основа, на които е извършена СТЕ/.
Очевидец е била свидетелката Детелина Устинова Рамова , но съдът кредитира нейните показания
само в частта на обстоятелството, че молителката и ответника са спорили, но не са се били .
Свидетелят Г. С. С. също е бил свидетел на случилото се между страните на 12 април 2021г., а
1
именно че двамата нещо са се дърпали и е имало викове, съдът дава вяра на свидетелските
показания на свидетеля С., макар че не сочи часа на инцидента точно, предвид изминалото време.
Със заповед за незабавна защита от 14.06.2021г. съдът е наложил мярка за защита срещу
ответника по чл.5, ал.1, т.1 , т.3 предл.1 и 2 от ЗЗДН .
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по надлежния ред да бъде
установен осъществен спрямо молителя или друго лице, пострадалото да се намира в роднинска
връзка с молителя какъвто е случая в това производство, конкретен акт на домашно насилие,
изразяващ се във физическо или психическо насилие от страна на ответника по молбата- чл.2 от
ЗЗДН. Съобразно общите правила - 154, ал.І от ГПК приложими и в производствата по ЗЗДН-
чл.§1 от ЗР на ЗЗДН доказателствената тежест е на молителя да установи обстоятелствата, на
които основава молбата си за защита от осъществено спрямо него или роднини домашно насилие.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН като доказателствено средство в процеса по молба
за защита срещу домашно насилие е предвидена декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която се
подава към молбата за защита и същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита
на пострадалото лице. На декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е придадено доказателствено
значение и в случай на липса на други доказателства, съдът може да издаде заповед за защита от
домашно насилие само на основание така приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание на извършения акт: датата, мястото, времето, съответно и конкретните
действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, тъй като в
много от случаите актовете на насилие са извършвани, без да има свидетели. В конкретният
случай представената от молителя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдържа данни, че е налице
домашно насилие по см. на чл.2 от закона. В нея са посочени конкретни действия, които сочат да
е извършено психическо насилие. Смисълът на декларацията е да опише развилия се акт на
домашно насилие лично от страна на пострадалия и да покаже неговото становище и позиция
относно случилото се.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че спрямо ответника, като извършител на домашно
психическо насилие, с нисък интензитет, следва да бъде наложена мярката по чл. 5, ал. 1, т.1 от
ЗЗДН, чрез която ще се даде защита на пострадалите лица и възможност на ответника да
преосмисли бъдещото си поведение, като на последния следва да се наложи и глоба по чл. 5, ал. 4
от ЗЗДН в размер на 200 лева, съобразен не само с по-ниската тежест на деянието, но и с липсата на
данни по делото за доходи и имуществото на последния. Съдът не е обвързан от искането на
пострадалите и следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1
ЗЗДН). Същевременно, неизпълнението на мярката ще доведе до влизането в действие на
предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
При този изход на спора и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да осъди ответника да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25 лева. Това е така,
защото съгласно чл.11, ал.2 ЗЗДН „при издаване на заповед за защита съдът възлага държавната
такса и разноските по делото на извършителя на домашното насилие”.
Молителят по делото претендира разноски. При този изход на спора на молителя се следват
разноски съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, като са доказали направени такива в общ
размер на 1385 лева –като заплатеното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие е в размер на 750 лева без ДДС, а с ДДС -900 лева. Направено е възражение за
прекомерност, което съдът не уважава, предвид продължителността на процеса и броя на
откритите съдебни заседания, в които е участвал адвоката на молителката.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД , на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу Д. Л. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр.София, кв.Изгрев, ул. Тинтява, №15г, вход Д, ет.2, ап.204, тел.0888.913.734, като:
ЗАДЪЛЖАВА Д. Л. Д., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г. П. Г.а -Д.а, ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Л. Д., ЕГН **********, че при неизпълнение на настоящата
заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на Д. Л. Д., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер на
2
200 (двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА Д. Л. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер
на 25.00 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Д. Л. Д., ЕГН **********, да заплати на Г. П. Г.а -Д.а, ЕГН **********, сумата
от 1385.00 (хиляда триста осемдесет и пет) лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок от
връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 от
ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на районните управления на МВР по адресите на
страните.
Да се уведоми съответното РУ СДВР, че издадената Заповед за незабавна защита №76 от
14.07.2021г. преустановява своето действие.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3