№ 207
гр. Русе, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Йорданов
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Мирослав Йорданов Административно
наказателно дело № 20254500200688 по описа за 2025 година
съобрази следното:
Производството е по чл.83а и следващите от ЗАНН вр. с § 47 от
Преходните и заключителни разпоредби към ЗИДНК.
Образувано е въз основа на постъпило от Районна прокуратура – Русе
предложение, на основание чл.83а, ал.1, т.2 от ЗАНН да бъде наложена на „С.
85“ЕООД, ЕИК № *********, с управител С. С. А., имуществена санкция до 1
000 000 лв., но нe пo-мaлкo oт равностойността нa облагата, която би могло да
получи - 17 232 лева, в резултат от извършеното oт А. престъпление пo
чл.172б, ал.1 от НК, зa което била осъдена със Споразумение № 166 /
14.04.2025г. пo HOXД № 586 / 2025 година, пo oпиca на Районен съд - Русе,
влязло в сила на 14.04.2025г.
В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура - Русе
не поддържа предложението на Районна прокуратура – Русе, тъй като
юридическото лице не е имало възможност да участва във воденото срещу А.
наказателно производство и да упражни правото си на защита.
Защитата на юридическото лице - адв. Д. М. от АК - Русе, изцяло се
придържа към изложеното от представителя на държавното обвинение.
Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираното предложение,
съобрази доводите на страните в съдебно заседание и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Предложението е допустимо, изхожда от компетентен орган, подадено е
в срока по чл.83б, ал.1, т.1 от ЗАНН (изм.) вр. с § 47 от Преходните и
1
заключителни разпоредби към ЗИДНК и има изискуемото от чл. 83б, ал. 2 от
ЗАНН (изм.) вр. с § 47 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИДНК
съдържание.
След като разгледа предложението на Районна прокуратура - Русе,
Окръжен съд – Русе прецени, че следва да откаже да наложи исканата
имуществена санкция.
Cъc Споразумение № 166 / 14.04.2025 година пo HOXД № 586 / 2025
година, по описа на Paйoнeн съд - Русе, влязло в сила на 14.04.2025 година, С.
С. А. била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.172б, aл.
1 от HК и й било наложено наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лева и
„Лишаване от свобода“ за срок oт една година, чието изтърпяване на
основание чл.66, aл. 1 от НК било отложено за изпитателен срок от три
години.
При този развой на събитията прокурорът от Районна прокуратура -
Русе счел, че е налице пряка причинно – следствена връзка между
извършеното от А. престъпление и облагата, която би настъпила за
юридическото лице „С. 85“ЕООД – сумата от 17 232 лева, поради което било
внесено предложението, предмет на настоящото производство.
Във връзка с преюдициално запитване от Окръжен съд – Бургас, Съдът
на Европейския съюз, с Решение от 10 ноември 2022 година по дело C-203/21
е посочил, че чл.48 от Хартата на основните права на Европейския
съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба,
съгласно която националният съд може да наложи на юридическо лице
наказателна санкция за престъпление, за което евентуално е отговорно
физическо лице, овластено да формира волята на това юридическо лице или
да го представлява, в случай че на последното не е била дадена възможност да
оспори действителното извършване на престъплението.
Чл.48 от Хартата гарантира презумпцията за невиновност и правото на
защита, като сочи, че:
1. Всеки обвиняем се счита за невинен до установяване на вината му в
съответствие със закона.
2. На всеки обвиняем се гарантира зачитане на правото на защита.
При така изложеното, макар Решението на СЕС да е във връзка с казус,
по който не е имало окончателен съдебен акт относно извършеното
престъпление, в резултат на което юридическото лице се е обогатило или би
могло да се обогати, е очевидно, че то следва да се отнесе и към настоящият
случай, тъй като „С. 85“ЕООД не е участвало в образуваното наказателно
производство срещу физическото лице – неговия управител С. А., и не е могло
да оспори престъплението, за което е призната за виновна. По този начин
гарантираното му в чл. 48 от Хартата право на защита е било засегнато.
Това е така, защото Наказателно - процесуалният кодекс на Република
България, в редакцията му по време на провеждане на наказателното
производство срещу А., не предвижда възможност юридическото лице, което
се е обогатило или е могло да се обогати от престъпление, осъществено от
2
негов управител, представляващ или служител, в рамките на това наказателно
производство да оспори инкриминираното деяние и авторството му. Така при
влязъл в сила съдебен акт, с който деянието е установено и на осъществилото
го лице е наложено съответното наказание, юридическото лице, спрямо което
се иска да бъде наложена административна санкция по реда на чл.83а и
следващите от ЗАНН, предвид предмета на доказване в производството по
ЗАНН, на практика не може да упражни правото си на защита,
регламентирано в чл.48 от Хартата, като оспори извършването на
престъплението в това производство.
Налага се извода, че действащата правна уредба в НПК към момента на
воденото срещу А. наказателно производство и ЗАНН не позволя на „С.
85“ЕООД да оспори извършването на престъплението нито в същинското
наказателно производство по НПК, нито в процесното, а това влиза в
противоречие с Решението на СЕС и чл.48 от Хартата на основните права на
Европейския съюз, което е недопустимо.
По тези съображения съдът следва да откаже да наложи на „С. 85“ЕООД
предложената от прокуратурата имуществена санкция.
Мотивиран така и на основание чл.48 от Хартата на основните права на
Европейския съюз във връзка с чл.5, ал.4 от Конституцията на Република
България, Окръжен съд - Русе
РЕШИ:
ОТКАЗВА да наложи на „С. 85“ЕООД, ЕИК № *********, имуществена
санкция по чл.83а, ал.1, т.2 от ЗАНН в размер до 1 000 000 лв., нo не пo-малко
oт равностойността на облагата от 17 232 лева, която би могло да получи в
резултат от извършеното oт С. С. А. престъпление чл.172б, ал.1 от НК.
Решението подлежи на обжалване или протест пред Апелативен съд –
Велико Търново в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
3