Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …
гр. София, 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на
двадесет и девети януари
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №6055 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца
„Т.С.“ срещу решение от 18.02.2020 г. по гр.д. №49144/2019 г. на Софийския районен съд, 167 състав, в частта, в
която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Л. К. Я. установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за
разликата над сумата от 924,73 лв. до пълния претендиран размер от 1963,89 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия, и за разликата над
сумата от 150,57 лв. до пълния претендиран размер от 349,90 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №10783/2019 г. по описа на СРС,
167 състав.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че част от
процесните вземания са погасени по давност, както и че ответникът е заплатил
частично дължимите суми. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд
да отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Л. К. Я. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Третото
лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в
която предявените установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за дялово разпределение и за лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение са отхвърлени изцяло, и от ответника в
частта, в която исковете с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.149
ЗЕ и чл.86 ЗЗД са уважени до посочените по-горе
размери, поради което решението в тези части е влязло
в законна сила.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Тъй като
решението на СРС е влязло в законна сила в посочените по-горе части, то
основанието на предявените искове е установено със сила на присъдено нещо,
поради което спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството
дали вземанията за посочения по-горе период са погасени по давност и дали
ответникът е заплатил част от процесните суми.
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Т.” ЕАД е тригодишна.
За процесния период
са действали Общите условия, влезли в сила от 14.03.2014 г., според които
клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на
десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна
консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост,
присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение,
заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2, месечната консумация се
определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната
топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от
Общите условия, месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента
се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1
/ т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато
при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума,
по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към
продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ
период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при
издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма
от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със
сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на
продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми
по ежемесечните фактури в 30–дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. С други думи, при тази уредба на отношенията и с оглед
момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна
енергия, следва извод, че вземанията за цена на топлинна енергия за периода
01.11.2015 г. - 21.02.2016 г. се явяват погасени по давност, тъй като от датата
на настъпване на изискуемостта им до датата на депозиране на исковата молба
/22.02.2019 г. - чл.422 ал.1 ГПК/ е изтекъл тригодишният срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД. Обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни
дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по
давност, като се позовава на обща фактура, издадена на 31.07.2016 г. и чрез
включването им в тази фактура, е незаконосъобразно и граничи със злоупотреба с
права, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения за
давност от страна на клиентите на топлинна енергия.
Поради изложеното,
съдът намира, че вземанията за главница за топлинна енергия и дялово
разпределение за периода 01.11.2015 г. – 21.02.2016 г. са погасени по давност,
както правилно е приел и СРС.
От събраните по
делото доказателства – платежни нареждания и ССчЕ, която и настоящият въззивен
състав кредитира напълно, се установява при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът е заплатил част от процесните вземания. Във всяко
платежно нареждане е посочена конкретната фактура, по която е извършено
плащането, поради което и с оглед разпоредбата на чл.76 изр.1 ЗЗД следва да се
приеме, че са погасени посочените задължения, които са отчетени и от вещото
лице при изготвяне на ССчЕ. Останалите
неизплатени задължения за периода 22.02.2016 г. – 30.04.2018 г., които
вземания не са погасени по давност, са в общ размер на сумата от 924,73 лв., до
който размер и искът за главница за топлинна енергия се явява основателен.
Размерът
на лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2016
г. - 13.02.2019 г. възлиза на сумата от 150,57 лв., до който размер искът за
мораторна лихва е основателен.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението в обжалваните части следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №44743 от 18.02.2020
г., постановено по гр.д. №49144/2019 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в обжалваната му част.
Решението е постановено при
участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.