№ 18813
гр. С., 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110121121 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу А. Н. А. и К. Г. Д. - А.а, с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване
за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 69083/2024 г. по описа на СРС, 48 състав: сумата
от 56,38 лв. - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021 г. до 30.06.2022 г., ведно със законна лихва за период от 18.11.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 10,48 лв. - мораторна лихва за период от 16.12.2022 г. до
07.11.2024 г., за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „К.С., бл. 193, вх. В, ет. 10, ап. 85, с
абонатен № 117967. Сумите се претендират в условията на разделна отговорност – по 1/2
част от всеки ответник.
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на топлоснабдения
имот са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, през
исковия период, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
имота на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена,
формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок след периода, за който се отнасят вземанията, а като не са сторили това, ответниците са
изпаднали в забава, поради което дължат обезщетение за забава върху главницата за
1
топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ
разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се
извършва от „Н.” АД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето
защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
Извън срока по чл. 131 ГПК е подадена молба от 11.09.2025 г. от ответниците А. Н. А.
и К. Г. Д. - А.а, с която твърдят, че задълженията са погасени изцяло чрез плащане, за което
представят съответни доказателства. Молят за прекратяване на производството по делото.
С молби от 30.09.2025 г. и от 15.10.2025 г. процесуален представител на ищеца
признава, че в полза на дружеството е постъпило плащане от ответниците в общ размер на
122,85 лв., както и че с извършеното плащане са погасени изцяло вземанията за главници,
лихви и държавна такса. Ищецът поддържа искането си за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер за заповедното производство и за исковото
производство.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и субективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците въз
основа на твърдяното право на собственост върху имота през исковия период, че е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в
забава, както и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за
себе си последици.
С оглед становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е
отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства, изграждащи
фактическите състави на процесните вземания за главници и лихви за забава, а именно, че 1)
през исковия период ответниците са имали качеството на клиенти на топлинна енергия за
2
битови нужди за процесния имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „К.С., бл. 193, вх. В, ет.
10, ап. 85, с абонатен № 117967; 2) процесният имот е бил топлоснабден; 3) за исковия
период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума; 4) за исковия
период е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия; 5) налице е
забава по отношение на задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия, с
оглед на което в полза на ищеца са възникнали вземания за мораторна лихва в размер на
исковите суми и за сочения период на забава. Обстоятелството, че ответниците са били
собственици на процесния имот през исковия период се установява от приетия Нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 140, том IV, рег. № 13119, дело № 0698/2022 г., видно
от който на 12.07.2022 г., т. е. след процесния период, ответниците са продали имота на
Веселин Пламенов Дерибеев. Като съсобственици на имота през исковия период,
ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и имат задължение да заплащат стойността на доставената от
ищеца топлинна енергия в имота за исковия период. Установява се също, че сградата –
етажна собственост, в която се намира имотът, е присъединена към топлопреносната мрежа
и че за нея се извършва услуга топлинно счетоводство от „Н.“ АД, за което е сключен
договор от 03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, по чл. 139в от Закона за енергетиката между „Т.С.“ ЕАД и „Н.“ АД.
В хода на исковото производство от ответниците е заявено единствено
правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми. Съобразно разпоредбата на
чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да зачете релевантните за спора факти, настъпили след
предявяване на иска. Едно от съществените правнорелевантни обстоятелства, имащо
значение за правилното разрешаване на спора, безспорно е извършеното от ответниците
доброволно плащане на исковите суми в хода на исковия процес. В случая задълженията са
изцяло погасени чрез плащане в хода на процеса, включително и разноските за държавна
такса, което се потвърждава и от приетото като писмено доказателство платежно нареждане
от 22.08.2025 г. на стойност 122,85 лв., видно от което ответниците са заплатили в полза на
ищеца сумата от 56,38 лв. - главница, сумата от 10,48 лв. - мораторна лихва, сумата от 50 лв.
- съдебни разноски и сумата от 5,99 лв. - законна лихва. С плащането на исковите суми
ответниците са признали задълженията си за главници и лихви, поради което съдът не
дължи обсъждане на възражението за погасяването им по давност (заявено във възраженията
по чл. 414 ГПК), което не се поддържа в хода на исковото производство. Ищецът не оспорва
така извършеното плащане и факта, че с него са погасени в пълния им размер начислените
за исковия период задължения по партидата на процесния имот, включително законната
лихва върху главницата и дължимата по делото държавна такса. С оглед на изложеното,
предявените искове следва да се отхвърлят като погасени чрез извършено плащане в хода на
процеса.
По разноските:
Предвид обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане, извършено в
хода на процеса и след подадени възражения по чл. 414 ГПК, право на разноски има ищецът,
3
на който следва да се присъди, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата от общо 80
лв. - юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство (50 лв.) и за исковото
производство (30 лв.) при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на
делото, както и разясненията на определение № 518/03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4461/2019 г.
по описа на ВКС, IV г. о., според което законът допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато
сложността му е ниска. Ответниците следва да заплатят юрисконсултското възнаграждение
при равни квоти – по 40 лв. всеки от тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23 Б, срещу А. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., община
„Т.“, ж. к. „С.“, бл. 87, вх. Б, ет. 2, ап. 30, и К. Г. Д. - А.а, ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
община „Т.“, ж. к. „С.“, бл. 87, вх. Б, ет. 2, ап. 30, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца (при равни квоти –
по 1/2 част) следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 69083/2024 г. по описа на СРС, 48 състав: сумата от 56,38 лв. - главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.06.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 18.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 10,48 лв. -
мораторна лихва за период от 16.12.2022 г. до 07.11.2024 г., за имот, находящ се на адрес: гр.
С., ж. к. „К.С., бл. 193, вх. В, ет. 10, ап. 85, с абонатен № 117967, като погасени чрез плащане
в хода на процеса.
ОСЪЖДА А. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., община „Т.“, ж. к. „С.“, бл. 87,
вх. Б, ет. 2, ап. 30, и К. Г. Д. - А.а, ЕГН **********, с адрес: гр. С., община „Т.“, ж. к. „С.“,
бл. 87, вх. Б, ет. 2, ап. 30, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата от общо
80 лв. (по 40 лв. всеки ответник) - юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач - „Н.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „К.С., ул. „Х.Г.“ № 58, на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4