РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Луковит, 02.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря М.Х.Д.
като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20244320100784 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД от А. Г. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: [заличен адрес по GDPR чрез пълномощника си адв. Д. Г.,
вписан в АК - Л. с №***, служебен адрес: [заличен адрес по GDPR против Ф.Б. ЕООД, ЕИК
**** със седалище и адрес на управление: [заличен адрес по GDPR, представлявано от
управителите си И.В.Д. и Д.В.Н., чрез юрк. Г.Г.. Ищеца моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати сумата от 4 393.73 лв., платена от него при изначална
липса на основание при сключен договор за поръчителство. Претендират се и разноски по
делото.
Ищеца твърди, че в периода 2021 - 2023г. между него и Ф.Б. ЕООД, ЕИК **** са
сключени множество договори за потребителски кредит. Всеки един от тях ищеца погасявал
предсрочно и в кратък срок. Във всички договори за кредит е била включена клауза съгласно
която ищецът следвало да сключи и допълнителен договор с дружество-партньор за
предоставяне на поръчителство, за което е дължал възнаграждение на този поръчител,
платимо чрез ответника. Твърди се, че поради неточното посочване от страна на ответника
на ГПР в договорите води до тяхната недействителност. Претендира се, че част от сумите
платени по тези договори за кредит са получени при изначална липса на основание,
съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Към молбата са приложени заверени с КЕП документи за получени и платени суми от
ищеца /платежни нареждания за получаване и плащане на кредити/. В молбата се
претендират плащания при изначална липса на основание по следните договори и за
съответните суми:
На 03.11.2021 г. е сключен договор за заем с главница 5,000 лв., за който са платени
7,045.34 лв., от които 2,045.34 лв. платени при изначална липса на основание. - (платежни
нареждания от ****.)
На 09.09.2022 г. е сключен договор за заем с главница 5,000 лв., за който са платени
5,814.83 лв., от които 814.83 лв. платени при изначална липса на основание. - (платежно
нареждане от ***г.)
1
На 08.11.2022 г. е сключен договор за заем с главница 5,000 лв., за който са платени
5,129.32 лв., от които 129.32 лв. платени при изначална липса на основание. - (платежно
нареждане от ***)
На 16.12.2022 г. е сключен договор за заем с главница 6,000 лв., за който са платени
6,200 лв., от които 200.00 лв. платени при изначална липса на основание.
- (платежни нареждания от ****)
На 23.02.2023 г. е сключен договор за заем с главница 6,000 лв., за който са платени
6,463.33 лв., от които 463.33 лв. платени при изначална липса на основание. - (платежни
нареждания от****.)
На 03.05.2023 г. е сключен договор за заем с главница 6,000 лв., за който са платени
6,060.01 лв., от които 60.01 лв. плаееии при изначална лппса на основание. - (платежно
нареждане от ****)
На 13.02.2023 г. е сключен договор за заем с главница 6,000 лв., за който са платени
6,266.36 лв., от които 266.36 лв. платени при изначална липса на основание. - (платежно
нареждане от ****.)
На 13.03.2023 г. е сключен договор за заем с главница 6,000 лв., за който са платени
6,345.15 лв., от които 345.15 лв. платени при изначална липса на основание. - (платежно
нареждане от ****.)
На 27.03.2023 г. е сключен договор за заем с главница 6,000 лв., за който са платени
6,069.39 лв., от които 69.39 лв. плаееии при изначална лппса на основание. - (платежно
нареждане от ****.)
Посочва се общ размер на платените при изначална липса на основание суми в размер
на 4,393.73 лв.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД Ф.Б.
ЕООД, ЕИК **** да заплати на А. Г. М. сумата от 4,393.73 лв., платена при изначална липса
на основание. Също така се иска присъждане на ищеца на сторените в настоящото
производство деловодни разноски и на адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 1, т.
3, предл. 2 от Закона за адвокатурата, за което е представен договор за правна защита и
съдействие.
Видно от приложеното по делото съобщение препис от исковата молба с приложенията
са връчени на ответника на 09.12.2024г. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор.
Като взе предвид събраните по делото доказателства, изготвената по делото Съдебно –
счетоводна експертиза и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че между страните А. Г. М. и Ф.Б. ЕООД в периода от
02.11.2021г. до 27.03.2023г. са сключени 9 /девет/ броя договори за потребителски кредит,
както следва: Договор № 1****; Договор № ***.; Договор № ****.; Договор № ****.;
Договор № ****г.; Договор № ****; Договор № ****.; Договор № ***.; Договор № ****
По делото не са спорни платените от заемодателя на заемателя суми по договорите.
По делото е назначена и приета Съдебно счетоводна експертиза, от която се
установяват: главницата по всеки един от кредитите; реално изплатената от заемодателя на
заемателя сума; разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран същият /от
какви компоненти/; в уговорените ГПР по кредитите били ли са включени процесните
възнаграждения за предоставяне на поръчителство; какъв ще бъде ГПР по всеки един от
договорите, ако процесните възнаграждения за предоставяне на пъоръчителство се включат
в тях; какви суми кредитополучателят е платил по всеки един от договорите за кредит;
какви суми кредитополучателят е платил по всеки един от договорите за процесните
възнаграждения за предоставяне на поръчителство.
В чл. 5 от договорите за потребителски кредит е уговорено, че кредитът се обезпечава с
2
поръчителство, предоставено за част от договори с «Ф.б.», а за друга с правоприемника й
„M.B., както и декларация от кредитополучателя, че е запознат, че може да предложи на
кредитора обезпечение чрез личен поръчител. Уговорено е че, поръчител, който не е
"предложеният" (т. е. «Ф.б.» или „M.B.) следва да бъде предварително одобрен от
кредитодателя.
Представени са по делото и Договори за гаранция (поръчителство), сключени между
«Ф.б.» за част от договорите и „M.B. за останалата част от договорите и ищеца А. Г. М..
Установява се, че са уговорени възнаграждения за гаранта, платими от ищеца -
кредитополучател, в различни размери.
От приетото по делото заключение по съдебно счетоводна експертиза се установява,
че в уговорените 9 /девет/ броя договори за кредит в годишният процент на разходите е
включена единствено възнаградителната лихва. За това обстоятелство заключението се
кредитира като пълно и компетентно изготвено. На следващо място вещото лице е посочило
в табличен вид какъв процент биха били ГПР по всеки един от договорите, ако в тях се
включваха процесните възнаграждения за предоставяне на поръчителство.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на
даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът
– основанието да го задържи (в този смисъл Решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 896/2018 г., III г. о., ГК.
В настоящия случай се установява, че ответникът е получил от ищеца по процесните
договори за кредит парична сума в общ размер на 56 235,69 лева. /съгласно заключението по
ССЕ – стр. 123/. Самият ищец признава, че дължи на годно основание заемната сума по
всички договори в общ размер от 51 000 лева / видно от заключението на ССЕ – стр. 120/, но
счита, че всяка горница е платена без основание, като е посочил размер на иска си 4393,73
лева. Ответникът следва да докаже, основанието си да задържи всяка сума горницата над
чистата стойност на кредита, която видно от ССЕ в общ размер на 5 235,69 лева /за всичките
девет договора/, за която ищецът твърди да е дадена без основание. Това в случая не бе
сторено по долуизложените съображения.
Като взе предвид характеристиките на съглашенията, които се сочат като основание
за престацията, и на страните по него, съдът намира, че се касае за договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а
кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договорите за задоволяване на свои
лични потребности. Потребителят А. Г. М. се ползва от защитата, която императивните
норми на закона предоставят.
Следва да се разгледа на първо място въпросът за действителността на договора за
кредит, доколкото той обуславя наличието на основание у ответника да задържи процесната
сума. По този въпрос съдът намира следното:
Съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Явно е, че
ГПР е величината, чрез която следва да се изрази по ясен и разбираем за потребителя начин
оскъпяването на заетата сума. Ако в ГПР не са включени всички посочени разходи, то
потребителят е в невъзможност да прецени финансовите последици от поемането на
задължението. Посочването в договора за кредит на ГПР, който не отговаря на
действителния такъв, води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В случая уговореното възнаграждение за гарантите в деветте договора за
потребителкси кредит с «Ф.б.» и „M.B., видно от ССЕ не е включено в ГПР по кредита. То
съставлява допълнителен разход за потребителя, който съпътства задължаването му по
договора. Не могат да се споделят доводите на ответника, че кредитополучателят е бил
напълно информиран за условията по кредите, като е разполагал с разумен срок и
възможност да прецени дали предоставената услуга отговаря на нуждите му. На следващо
3
място съдът не споделя доводите на ответника, че „Ф.Б." не носи отговорност за действията
на потребителя, свързани с евентуални плащания към трети лица и твърдението, че
потребителят е взел решение да превежда суми, предназначени за гаранция, не към
съответния поръчител, а към „Ф.Б.“ и следователно последващо предявяване за връщане на
тези суми нямало правно основание.
По делото се установява, че предоставянето на гарант или поръчител е задължителен
елемент от процедурата за кандидатстване за кредита – на потребителя се дава възможност
да отбележи една от две затворени опции – "личен гарант" или "гаранция от „Ф.б.“ за част от
договорите и „M.B. за останалите. Свързаните с това разходи е следвало да се включат в
ГПР, а понеже е сторено противното – посоченият ГПР по кредитите не отговаря на
действителния такъв. Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22
от ЗПК процесните договори за потребителски кредит са недействителени. В този смисъл е
и Решение на СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г., в което е прието: "... когато в договор
за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. "
При горните изводи, финансовата институция има основание да получи само чистата
стойност по кредита (чл. 23 ЗПК). Установява се, че потребителят е дал на ответника
парична сума в общ размер на 5 235,69 лева – горница над чистата стойност на кредитите.
На основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД тази горница се явява получена от дружеството без
основание. Доколкото се претендира от ищеца връщане на парична сума от 4393,73 лева, то
искът следва да се уважи изцяло.
Съдът намира възражението на ответника относно плащането на гаранцията по
кредитите за неоснователно. Във връзка с недействителността на договорите за кредит, то и
договорите за гаранция /поръчителство/ са лишени от основание с оглед обезпечителният им
характер по отношение на основния договор. Следователно плащането на възнаграждението
и по гаранцията подлежи на връщане от ответника, тъй като го е получил без основание.
По разноските:
С оглед изхода от спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ответника следва да се възложат
сторените от ищеца разноски в производството за ДТ в размер на 215,75 лева.
На ответника следва да се присъди и остатъка от разноските за ССЕ в размер на
200,00 лева.
На основание чл. 38, ал. 2, т. 3, предл. 2 от ЗА, следва да се осъди „Ф.Б.““ ЕООД да
заплати на адвокат Д. Г. възнаграждение в размер на 720,00 лева с ДДС за настоящото
производство. Доколкото при определянето на размера му съдът не следва да се ръководи от
предвидените в Наредбата № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Съдът определи възнаграждението като съобрази степента и фактическата сложност на
делото. По делото е изготвена исковата молба, в последствие от адвоката са предоставени
още няколко молби /становища/. Съдът отчита при определяне на възнаграждението на
адвоката и правната сложност, като в случая се касае за 9 /девет/ броя договори за
потребителски кредит, чието проучване изисква време.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, Ф.Б. ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: [заличен адрес по GDPR да заплати на А. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: [заличен
адрес по GDPR парична сума в размер на 4393,73 лева / четири хиляди триста деветдесет и три
лева и седемдесет и три стотинки/, платена при изначална липса на основание.
4
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, Ф.Б. ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: [заличен адрес по GDPR да заплати на ищеца А. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: [заличен
адрес по GDPR сторените от него в производството разноски за държавна такса в размер на 215, 75 /двеста и
петнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 от ГПК, Ф.Б. ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:
[заличен адрес по GDPR да заплати в полза на бюджета на съда сумата от 200,00 /двеста/ лева, представляваща
разлика от внесен депозит и реално изплатено възнаграждение по Съдебно счетоводна експертиза, която следва
да се внесе по сметката на районен съд – Луковит.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, т. 3, предл. 2 от ЗА, Ф.Б. ЕООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: [заличен адрес по GDPR, да заплати на адв. Д. Г. вписан в АК - Л. с №***
парична сума в размер на 720,00 /седемстотин и двадесет/ лева с вкл. ДДС, представляваща
възнаграждение за безплатна адвокатска защита и съдействие в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Л. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
5