№ 22
гр. Плевен, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20224430201959 по описа за 2022
година
С Наказателно постановление №21-0938-004068/29.10.2021г. на НАЧАЛНИК
на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на А. И. С., ЕГН: ********** е
наложено административно наказание на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона
за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено
нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното
лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Изтъква, че
извършването на процесното административно нарушение е недоказано и че
почива на предположения. Изтъква, че в АУАН и НП са посочени като
нарушени различни разпоредби на ЗДвП; оспорва нарушението по същество
като отбелязва, че в действителност, е преминал на жълт, а не на червен
сигнал на светофарната уредба. На тази основа, пледира за отмяна на
обжалваното Наказателно постановление и за присъждане на направените
разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лева.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и се представлява от адв.Д.- АК-гр.Плевен.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН,
поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали
поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административно наказателното производство е започнало със съставяне на
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
1
544854/18.10.2021г. от страна на Г. В. Д. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР
„ПП“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Д. А. Х., както и
на нарушителя А. И. С.. Съставен е за това, че на 18.10.2021г. около 17:00
часа в гр.ПЛЕВЕН, кръстовище образувано от улица „ЦАР БОРИС ІІІ“ и бул.
„ДАНАИЛ ПОПОВ“, с посока на движение към улица „Д.
КОНСТАНТИНОВ“, управлява лек автомобил „ХЮНДАЙ АЙОНИК“ с
регистрационен № *****, като извършва следното нарушение - движейки се
по улица „„ЦАР БОРИС ІІІ“ не спира, навлиза на неразрешаващ /червен/
сигнал на светофарната уредба в нормален режим на работа, след което
извършва десен завой и продължава движението си по булевард „ДАНАИЛ
ПОПОВ“ – нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП; отбелязано е, че водачът заявил, че е
преминал на жълт сигнал. При съставяне на АУАН жалбоподателят е
отбелязал, че няма възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по
чл.44 ал.1 ЗАНН. Административно наказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението.
На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на А.
И. С., ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100
/сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.
0 Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е
съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от
компетентни лица /л.10 – 11 от делото/. Не е налице соченото от
жалбоподателя разнопосочно отбелязване на нарушената правна разпоредба в
АУАН и НП – напротив, видно е, че и на двете места е посочено, че се касае
за нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП. Служебната проверка за законосъобразност,
извършвана от въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода
на административно наказателното производство, нарушения на
процесуалните правила. Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно.
По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства -
показания на свидетелите Г. В. Д. и Д. А. Х., писмени доказателства /л.9, л.26
– 31 от делото/. Показанията на свидетелите Д. и Х. са относително подробни,
последователни, убедителни и не оставят каквито и да било съмнения за
проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране.
Тези свидетелски показания са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП
фактическа обстановка, докато в нейно опровержение не се събраха
доказателства, в т.ч. – относно твърдяното от страна на С. преминаване на
жълт светлинен сигнал на светофарната уредба.
Поради това, Съдът приема изложената по-горе фактическа обстановка за
доказана по несъмнен начин и няма да я преповтаря, още повече, че
презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана. Следва да бъде
напомнено, че съобразно чл.6 т.1 ЗДвП, „Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка…“.
2
Видно е, че наред с другото, налице е изводимо задължение за водачите да
съобразяват своето поведение със светлинните сигнали – което задължение,
при приетите по-горе условия на време, място, обстановка, водачът А. И. С.,
не е изпълнил. Следователно, нарушението се явява доказано по несъмнен
начин и принципно са били налице условията административно наказващият
орган да наложи административно наказание на основание чл.183 ал.5 т.1 от
Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева.
От друга страна обаче, от приетата по делото справка за нарушител е видно,
че жалбоподателят няма други административни наказания за нарушения на
ЗДвП, т.е. касае се за изолиран случай в неговата практика като водач, която
практика впрочем, датира от лятото на 2021г.; наред с това С. е неосъждан и
неосвобождаван от наказателна отговорност, с налагане на административно
наказание на основание чл.78а НК; същевременно, процесното
административно нарушение е такова на просто извършване, т.е. не
предвижда настъпване на противоправен резултат и не се отличава с висока
степен на обществена опасност.
Ето защо Съдът намира, че при съобразяване обществената опасност както на
дееца, така и тази на извършеното деяние, следва да се приеме, че е налице
„маловажен случай“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН. Въз основа на така
изложените съображения Съдът намира, че е налице доказано
административно нарушение, което обаче представлява „маловажен случай“.
Поради това и при отчитане на измененията в ЗАНН, влезли в сила на
23.12.2021г. / ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, налага се извода,
че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено, а
нарушителят – предупреден, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. При този изход на
административно наказателното производство, на основание чл.143 ал.1 АПК
ОД на МВР-ПЛЕВЕН следва да бъде осъдена да заплати паричната сума в
размер на 300 /триста/ лева на А. И. С., ЕГН: **********, представляваща
разноски за адвокатски хонорар по АНД №29/2022г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН. Доказателства за направените разноски се съдържат в
представеното по делото Пълномощно /л.6 от делото/, а основания за
намаляване на размера на разноските не са налице, тъй като адвокатското
възнаграждение е в минималния размер, предвиден в чл.18 ал.4 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.4 вр. ал.2 т.2 вр.ал.1 ЗАНН,
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПОРАДИ МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ Наказателно
постановление №21-0938-004068/29.10.2021г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР
„ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на А. И. С., ЕГН: ********** е
3
наложено административно наказание на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона
за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено
нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП. ПРЕДУПРЕЖДАВА А. И. С., ЕГН: **********,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на настоящото Решение, за това друго нарушение, ЩЕ МУ БЪДЕ
НАЛОЖЕНО АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ.
На основание чл.143 ал.1 АПК ОСЪЖДА ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на
А. И. С., ЕГН: ********** паричната сума в размер на 300 /триста/ лева,
представляваща разноски за адвокатски хонорар по АНД №29/2022г. по описа
на РС-ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Плевен, в 14 - дневен срок от съобщение че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4