Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С., 08.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, търговско отделение, VІ-10 състав, в публичното заседание на двадесет и първи
февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА КАЗАКОВА
При
участието на секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдия Казакова т.д.№5380
по описа за 2011г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.625 и сл. от ТЗ.
Постъпила е молба от
“С. БГ
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Молителят
е представил ГФО на дружеството към 31.12.2009г., уведомление до НАП по чл.78 от ДОПК, междинен
баланс към 30.09.2010г. както и списък на кредиторите на дружеството, съгласно
който дружеството има трима кредитори: „ОББ”АД с вземания с падеж 31.05.2010г.;
„К.И Ф.”АД с вземания, които са с падеж 31.12.2010г. и „И.К.***”ЕООД с вземания
с падеж на 31.12.2011г.
От представения договор за банков кредит №28
от 07.02.2008г. се установява, че „О.Б.Б.”АД е предоставил на „С.БГ 2”ЕООД
кредит в размер на 1 554 054 евро за оборотни средства в условията на
кредитна линия при лихвен процент на кредита от 6,87% годишно към датата на
сключване на договора. Кредитополучателят е поел задължение да върне
предоставения кредит до 01.03.2009г., а в случай, че срокът за ползване на суми
по кредита бъде удължен, в срок до 01.03.2010г. или 01.03.2011г., ако срокът бъде
повторно удължен. Страните са уговорили и неустойка за забава на плащането на
главницата от страна на кредитополучателя в размер, определен съобразно
договорения лихвен процент и наказателна надбавка.
Молителят
е представил нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №172, том І,
рег.№2147, д.№157/2008г. на И.Н., нотариус
с рег.№40 на НК с район на действие СРС, от който е видно, че третото лице
„Н.Х.”АД е учредило договорна ипотека върху два недвижими имота,
собственост на дружеството, за
обезпечаване на всички вземания на „О.Б.Б.”АД, произтичащи от посочения договор
за кредит, сключен с „С. БГ 2”ЕООД.
Представено е допълнително споразумение №1 към договора
за кредит от 27.08.2008г., от което е видно, че страните са се съгласили да
бъде намален срокът за усвояване на суми по кредита до 22.12.2008г., както и
срокът за погасяване на суми по кредита до 23.12.2008г.
С допълнително споразумение №2 от 27.11.2008г.
страните са се съгласили да бъде удължен срокът за усвояване на суми по кредита
до 30.01.2009г., както и срокът за погасяване на суми по кредита до
31.01.2009г.
Страните
са сключили и допълнително споразумение №3 на 14.01.2009г., с което са приели,
че кредитополучателят е усвоил целия кредит, но не е в състояние да изпълнява
задълженията си по договора съобразно уговорените срокове, а ипотекарният
длъжник „Н.Х.”АД има правен интерес и желае да встъпи в задължението на
кредитополучателя, а кредиторът е съгласен и приема встъпващия длъжник, който
да отговаря солидарно с кредитополучателя. С оглед постигнатото съгласие посоченото
дружество е встъпило в дълга на С. БГ 2”ЕООД. Страните са променили срока за
плащане на главницата, ведно с договорната лихва, като са го удължили до 31.05.2010г.
Молителят е представил нотариална покана от 25.08.2010г. от която е видно, че „ОББ”АД е
уведомил „С.БГ 2”ЕООД и „Н.Х.”АД, че е
допуснато просрочие по договор за банков кредит №28 от 07.02.2008г., като
дължимата просрочена главница е в размер на 1
554 054 евро, а просрочената
лихва за редовна главница, наказателната лихва и неустойка за забава са общо в размер на 121 195,74евро. Длъжниците по договора са уведомени, че независимо,
че срокът за плащане е изтекъл на 31.05.2010г., към датата на поканата не са
извършени плащания, поради което същите са поканени в седмодневен срок от
получаване на поканата за заплатят дължимите суми.
Представен е договор за заем от 07.02.2008г., по
силата на който „М.И.”ЕАД е поел
задължение да предостави на „С.БГ 2”ЕООД
сума в размер на 20 300лв. чрез банков превод, а заемателят е поел
задължение да я върне в срок до 31.12.2008г., ведно с годишна лихва в размер на
8%.
Молителят е представил и договор за заем от 29.02.2008г., сключен между същите
страни, по силата на който „М.И.”ЕАД е
поел задължение да предостави на „С.БГ 2”ЕООД сума в размер на 9 867,14лв. чрез банков
превод, а заемателят е поел задължение да я върне в срок до 31.12.2008г., ведно
с годишна лихва в размер на 8%.
От представения договор за заем от
04.04.2008г. е видно, че „П.С.”АД се е задължил да предостави на „С.БГ
2”ЕООД сума в размер на 8 976 евро
чрез банков превод, а заемателят е поел задължение да я върне в срок до
31.12.2008г., ведно с годишна лихва в размер на 8%.
На 15.05.2008г. е сключен договор, по силата
на който „С.”ЕООД е поел задължение да
предостави на „С.БГ 2”ЕООД сума в размер
на 9 310 евро чрез банков превод, а заемателят е поел задължение да я
върне в срок до 31.12.2008г., ведно с годишна лихва в размер на 8%.
С договор от 02.07.2008г. „С.”ЕООД е поел задължение да предостави на „С.БГ
2”ЕООД сума в размер на 37 500лв.
чрез банков превод, а заемателят е поел задължение да я върне в срок до
31.12.2008г., ведно с годишна лихва в размер на 8%.
Представен е договор от 31.07.2008г.,
по силата на който „С.”ЕООД е поел
задължение да предостави на „С.БГ 2”ЕООД
сума в размер на 18 950лв. чрез банков превод, а заемателят е поел
задължение да я върне в срок до 31.12.2008г., ведно с годишна лихва в размер на
8%, която ще се начислява при база 365/365 дни.
С договор от 29.12.2009г. „И.К.***”ЕООД е поел
задължение да предостави в заем на „С.БГ
2”ЕООД сума в размер на 143 569,62
евро, която ще бъде преведена в деня на
сключване на договора, а заемателят е поел задължение да я върне в срок до
31.12.2011г., ведно с годишна лихва в размер на 9%, която ще се начислява при
база 365/365 дни.
С
договор от 08.02.2008г.. „И.К.***”ЕООД е
поел задължение да предостави в
заем на „С.БГ 2”ЕООД сума в размер на
54 392 щатски долара, а заемателят
е поел задължение да я върне в срок до 08.02.2009г., ведно с годишна лихва в
размер на 8%.
Представено е уведомление от заемодателя по посочения
договор за заем, с което е уведомен
длъжника, че вземанията по договора са прехвърлени на „К.И Ф.”АД. Уведомлението е
получено от адресата на 02.09.2008г.
Молителят е представил договор за
прехвърляне на вземане от 01.09.2008г., от който е видно, че „С.”ЕООД е прехвърлил
на „К.И Ф.”АД възмездно вземането
си към „С.БГ 2”ЕООД в размер на 31 506,59лв.Цедентът е
уведомил длъжника за извършената цесия, като уведомлението е получено на
02.09.2008г.
Представено е уведомление от „М.И.”ЕАД, получено на
02.09.2008г. „С.БГ 2”ЕООД за прехвърлено
на „П.”ЕАД вземане по договори за заем в размер на 31 506,59лв. Длъжникът
е уведомен от новия кредитор на същата дата, че това вземане е прехвърлено на „С.”
ЕООД.
Със
споразумение от 03.09.2008г. „К.И Ф.”АД и молителят са се съгласили, че последният дължи на първото дружество сумата
от 56 835,06 щатски долара съгласно договори за прехвърляне на
вземания. Страните са се съгласили „К.И
Ф.”АД да предостави посочената сума в
заем на „С. БГ 2”ЕООД, като последният е
поел задължение да я върне на заемателя в срок до 31.12.2010г., ведно с годишна
лихва в размер на 8%.
На същата дата е сключено споразумение
между същите лица, по силата на което страните са приели, че „С.БГ 2”ЕООД дължи
на „К.И Ф.”АД сумата от 125 369,59лв. съгласно договори за прехвърляне на
вземания, като кредиторът предоставя на длъжника в заем тази сума, която
последният поема задължение да върне в срок от 31.12.2010г., ведно с годишна
лихва в размер на 8%.
От заключението на вещото лице, което не оспорено от
молителя и съдът приема като вярно, обективно и компетентно, се установява,
че дружеството към 31.12.2008г. е
притежавало краткотрайни активи на обща стойност 3 191 000лв., към
31.12.2009г. същите са на стойност 3 129 000лв., а към 30.09.2010г.
вече не притежава такива. За изследвания период дружеството не притежава
материални запаси, като вземанията към трети лица към 31.12.2008г. са в размер
на 3 191 000лв., но през 2009г. и към 30.09.2010г. вече няма такива
активи, а с парични средства през
изследвания период дружеството не разполага.
Съгласно
заключението, показателят за обща ликвидност на молителя към 31.12.2008г.
е 0,965, към 31.12.2009г. е 0,873, а към
30.09.2010г. е нула. Показателят за бърза ликвидност за изследвания период е
със същите стойности, показателят за незабавна ликвидност е нула към 31.12.2008г., към 31.2.2009г.е 0,873, а
към 30.09.2010г. също е нула.
Показателят за абсолютна ликвидност за целия изследван период е нула. Вещото
лице е установило, че молителят към 30.09.2010г. няма публични задължения.
Съгласно
заключението молителят е спрял
плащанията, като показателят за финансова автономност към 30.09.2010г. е
отрицателна величина.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съобразно
разпоредбата на чл.608,ал.1 от ТЗ неплатежоспобен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо парично задължение
по търговска сделка или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение
по частно държавно вземане.
Молителят е
търговец по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество
съобразно правно-организационната си форма.
От събраните по делото доказателства се установи, че
молителят има изискуеми парични задължения към „О.Б.Б.”АД по
търговска сделка-договор за банков кредит №28 от 07.02.2008г общо в
размер на 1 675 249,74 евро, от които
1 554 054 евро просрочена
главница и 121 195,74евро
задължения за просрочена лихва за
редовна главница, наказателна лихва и неустойка за забава. Вземанията за
главница и възнаградителна лихва са изискуеми на 31.05.2010г. съгласно сключения договор,
изменен с три анекса.
От събраните по делото доказателства се установи, че молителят
има финансови затруднения, които имат траен характер, тъй като същите започват през 2008г. и продължават за
целия изследван период до 30.09. 2010г. Данните от ГФО към 31.12.2009г. сочат,
че молителят има финансови затруднения още през 2008г., тъй като е отразена непокрита загуба от 120 000лв. Към 31.12.2009г.
молителят вече има текуща загуба от
342 000лв. Анализът на финансовото състояние на дружеството към
30.09.2009г. сочи, че търговецът вече не е в състояние с краткотрайните си активи да
погаси краткосрочните си задължения.
С оглед изложеното, съдът счита, са налице
предпоставките на чл.608,ал.1 от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност, тъй като молителят не е в състояние да изпълни изискуеми парични
задължения към кредитор по търговска сделка.
Датата не неплатежоспособност обаче не следва да бъде определяна както твърди
молителя на 30.09.2010г. Към тази дата е
изготвен междинния счетоводен баланс на дружеството, но обективното състояние
на неплатежоспособност е настъпило на
31.05.2010г.
От събраните по делото доказателства се установи, че
задълженията на молителя към
„ОББ”АД за главница и
възнаградителна лихва по договор за кредит от 07.02.2008г. са изискуеми на
31.05.2010г. Молителят не е заплатил
изискуемите си задължения по търговска сделка на падежа, тъй като не е бил в
състояние да ги изпълни, поради което е
неплатежоспособен към тази дата.
Финансовият анализ на дружеството за периода
2008г.-30.09.2010г. показва, че през целия период е натрупвана само загуба, която се
увеличава, като затрудненията на
молителя са започнали още през 2008г., продължават през 2009г., а през 2010г.
вече имат траен характер.
Този извод се подкрепя и от факта на сключването на
споразумение №3 от 14.01.2009г. към договора за кредит, с което срокът за
връщане на сумата по кредита, ведно с договорната лихва, е продължен до
31.05.2010г. именно поради
обстоятелството, че молителят е изпитвал затруднение да заплаща задълженията си
в уговорения срок.
Страните са удължили срока за връщане на кредита, но
на падежа молителят не е изпълнил
задълженията си, тъй като не е бил в състояние да ги погаси, както сам сочи в
молбата по чл.625 от ТЗ.
Ето защо, съдът счита, че за начална дата на
неплатежоспособността следва да се приеме 31.05.2010г., към която дата
молителят не е в състояние да заплати изискуемите си парични задължения по
търговска сделка-договор за кредит от 07.02.2008г., сключен с „ОББ”АД.
С оглед липсата на налични парични средства и бързо ликвидно
имущество на дружеството, с което да се покрият разноските в производството по несъстоятелност към
момента на откриването му, съдът е дал срок на кредиторите да предплатят сумата от 3000лв. на основание чл.629б от ТЗ и
им е указал последиците по чл.632,ал.1 от ТЗ, като определението е вписано в
книгата по чл.634в от ТЗ. В определения от съда едноседмичен срок не е предплатена
определената от съда сума за покриване на началните разноски, поради което
съдът счита, че са налице предпоставките
на чл.632 от ТЗ.
Ето защо, съдът счита, че следва да се постанови
решение, с което да се обяви длъжникът в неплатежоспособност, като се
определени началната й дата, да се
открие производство по несъстоятелност, да се допусне обезпечение чрез обща възбрана и запор върху имуществото на
длъжника, да се постанови прекратяване на дейността на длъжника, да се обяви
дружеството в несъстоятелност, като се спре производството по делото.
Длъжникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 250лв.,
представляваща държавна такса, която следва да бъде събрана от масата на
несъстоятелността.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на “С. БГ
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност по отношение на “С. БГ
ДОПУСКА
обезпечение чрез обща възбрана и запор върху имуществото на “С. БГ
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на “С. БГ
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ “С. БГ
ОСЪЖДА С.
БГ
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д.№5380/11г. по описа на Софийски градски
съд, търговско отделение, VІ-10състав.
Решението
подлежи на вписване в търговския
регистър към Агенцията по вписванията и може да се обжалва пред САС в седмодневен срок от вписването му.
СЪДИЯ: