Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 16.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на осемнадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1680 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр.чл.92 ЗЗД.
В ***е постъпила искова молба
от ***със седалище и адрес на
управление:*** против Н.М.Т. с ЕГН **********, в която се твърди, че между
страните бил сключен Договор за мобилни услуги с индивидуален потребителски
номер- ***За предоставените по този договор услуги били издадени следните
фактури: ***, с падеж на плащане 09.12.2015 г., за отчетен период от 21.10.2015
г.до 20.11.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 9.11
лв.; ***с падеж на плащане 10.01 2016 г., за отчетен период от 21.11.2015 г.до
20.12.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 1.49 лв.
Поради неплащането им в срок била дължима и мораторна
лихва в размер на 1.65лв. за периода от 11.01.2016г. до 24.07.2017г.
Твърди
се, че между страните бил сключен и друг договор с индивидуален потребителски ***,
за предоставените по който услуги били издадени следните фактури: *** с падеж на плащане 10.09.2014 г., за отчетен период
от 23.07.2014 г.до 22.08.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 22.79 лв.; *** с падеж па плащане 11.10.2014 г., за отчетен период от
23.08.2014 г.до 22.09.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 22.79 лв.; *** с падеж па плащане 11.11.2014
г., за отчетен период от 23.09.2014 г. до 22.10.2014 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 8.89 лв.; ***с падеж на плащане 12.12.2014 г., за отчетен период от 23.10.2014 г. до
22.11.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 8.89 лв.; ***с
падеж на плащане 12.01.2015 г., за отчетен период от 23.11 2014 г. до
22.12.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 8.89 лв.; ***
с падеж на плащане 10.02.2015 г., за отчетен период от 23.12.2014 г. до
22.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 8.89 лв.; ***с
падеж на плащане 13.03.2015 г., за отчетен период от 23.01.2015 г.до 22.02.2015
г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 8.89 лв.; *** с падеж
на плащане 10.04.2015 г., за отчетен период от 23.02.2015 г.до 22.03.2015 г.,
за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 8.89 лв.; ***с падеж на
плащане 13.05.2015 г., за отчетен период от 23.03.2015 г. до 22.04.2015 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 8.89 лв.; ***с падеж на
плащане 11.06.2015 г., за отчетен период от 23.04.2015 г.до 22.05.2015 г. за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 8.89 лв.; *** с падеж
на плащане 05.06.2015 г., за отчетен период от 23.04.2015 г.до 22.05.2015 г., в
която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 23.04.2015.; *** с падеж на плащане
11.07.2015 г., за отчетен период от 23.05.2015 г.до 22.06.2015 г.,
за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 36.56 лв. Поради
неплащането им в срок била дължима и мораторна лихва
в размер на 31,69лв. за периода от 12.07.2015г. до 24.07.2017г.
Пояснява се, че претендиранта
сума в размер на 255,10 лв., посочена като главница представлява сбор от
предоставени на абоната от Оператора далекосъобщителни услуги по сключените
между страните договори за далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, а именно
главницата била формирана като сбор от потребените и
незаплатени далекосъобщителни услуги по договори ***и ***в размер на 163,86 лв.
- незаплатена далекосъобщителна услуга и сума за начислена неустойка в размер
на 57,90 лв. за предсрочно прекратяване
на сочените договори за далекосъобщителни услуги, както и мораторната
лихва в размер на 33,34лв. Сочи се, че ищеца имал право да получава в срок
всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги, както и
имал право да получава в срок всички суми по т. 34.а-34.в от настоящите Общи
условия. Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставявни на абоната, била отразена в представените
фактури. Доколкото последните не са били погасени от абоната-ответиик,
***е прекратил едностранно сключените с абоната договори за мобилни услуги,
поради което на последния е била начислена неустойка. В случая клаузата за
неустойка била рагламентирана и уредена в договора за
мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите условия на оператора,
които представлявали неразделна част от индивидуалния договор и имали
задължителна сила за страните. Клаузата за неустойка фигурирала в представените
с исковата молба Приложения в Раздел Отговорност и гласяла „В случай че
абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или
Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина Договорът по
отношение па Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения
срок за ползване, Операторът има право да прекрати Договора по отношение на
тези или всички Услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата па прекратяване до
изтичане на определения срок на ползване. Основанието за прекратяване на
договора следвало и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които се
предвиждало, че ***имал право да ограничи достъпа до част от услугите или да
прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания
към ***. А съгласно чл. 54 от ОУ „***има право едностранно да прекрати Договора
за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи:
54.1 При неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане. За самото
прекратяване на договора не се изисквала форма нито за валидност, нито за
доказване, тъй като то настъпвало по силата на договора, поради неизпълнението
на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги. Клаузата за
неустойка била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата
на подписването му и Общите условия на оператора.
Неизпълнението от страна на
абоната-ответник да заплати сумите за потребените
услуги, съгласно издадените фактури довело до прекратяването на индивидуалните
договори на ответницата Е.Т.М.и начисляването на договорка неустойка.
Твърди се, че горните суми били претендирани
със заявление по реда на чл.410 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№6750/2017г.
по описа на *** била издадена заповед за изпълнение. При наличие на основанията
по чл.415, ал.1 от ГПК били дадени указания на заявителя за предявяване на установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.
Като следствие от изложеното се
претендира да се признаят за установени вземанията на ищеца спрямо ответницата,
за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6750/2017г. по описа
на ***, а именно : сумата 163,86 лв., представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга, сумата 57,90лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, сумата 33,34лв., представляваща мораторна лихва. Претендират се и направените в заповедното
и исковото производство деловодни разноски.
Ответницата Н.Т., чрез назначения особен представител адв.А. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Оспорва представителната власт на
лицето, подписало процесните договори. Навежда
доводи, че с оглед прекратяване облигационното правоотношение между страните на
21.07.2014г. , ответницата не дължала плащане след тази дата. Релевира възражение за нищожност на неустоечните
клаузи, като противоречащи на добрите нрави. Релевира
и възражение за давност.
С влязло в сила определение от 23.07.2018г. е прекратено
производството по делото по отношение на претенцията за мораторна
лихва в размер на 33,34лв., поради отказ на ищеца от този иск.
Настъпила
е промяна в наименованието на ищеца, като вписаното такова в търговския
регистър е ***
Съдът, след като прецени събраните
доказателства и обсъди доводите на страните с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК приема за установено следното от фактическа страна:
Искът
е предявен в законоустановения едномесечен срок от
връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.№6750/2017г. по описа на ***
и се явява допустим, поради което следва да се разгледа по същество.
Установява
се от приложения препис на Договор с индивидуален потребителски номер ***и Приложение №1 към него (на л.14-л.17), че
същият е бил подписан между ответницата, в качеството на потребител (абонат) и ***,
в качеството на доставчик (оператор), представлявано от служител при партньор
на оператора. Договорът е бил сключен за срок от 24 месеца (т.5.2), като с
клаузите му страните са регламентирали предмета, насрещните си права и
задължения.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответницата, че договора не е породил
правно действие спрямо нея, т.к. не бил подписан от лице с представителна власт
по отношение на търговеца. В случая се касае за страна по правоотношение, която
е търговец и важи правилото по чл.301 от ТЗ, регламентиращо, че когато едно
лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването. Операторът безспорно е узнал за сделката, след като е започнал да
предоставя уговорената услуга. Отделно от това, поради горното правило, подобно
възражение може да се релевира единствено от търговеца,
когато е задължен от лице без представителна власт, а не от насрещната страна
по сделката.
По
делото е представено с исковата молба Заявление, изходящо от ответницата и
адресирано до ***за прекратяване на сключения договор с ***(на л.23). В
изявлението се съдържат посочени няколко момента, от които договорът да се
счита прекратен, като най-късният от тях е изтичане на регламентирания в него
срок, т.е. 22.10.2014г. Съдът счита, че заявлението е достигнало до адресата,
след като в настоящото производство е представено от ищеца. Съобразявайки това
писмено доказателство, съдът приема, че сочения договор от 22.10.2012г. е бил
прекратен най-късно на 22.10.2014г., когато е изтекъл уговорения в него 24-месечен
срок.
Ищецът
е представил две фактури, които са били издадени по Договор с индивидуален
потребителски номер ***както следва:
-
***, с падеж на плащане 09.12.2015 г., за
отчетен период от 21.10.2015 г.до 20.11.2015 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 9.11 лв. и
-
***с падеж на плащане 10.01 2016 г., за отчетен
период от 21.11.2015 г.до 20.12.2015 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 1.49 лв.
С
оглед приетото от съда, че договорът, по който са били издадени тези фактури е
бил прекратен най-късно на 22.10.2014г. и липсата на данни дали след посочената
дата са били доставяни мобилни услуги на ответницата въз основа на същия
договор, съдът счита, че не може да се приеме за установено единствено въз
основа на едностранно издадените документи за два едномесечни периода,
настъпили една година след крайния уговорен срок на договора, че оператора е
доставил на абоната фактурираните услуги в общ размер на 10,60лв. (9.11+1.49)
по същото правоотношение.
Установява се от приложения препис
на Договор с индивидуален потребителски *** и приложение №1 към него (на
л.18-л.20), че между страните е било постигнато съгласие за предоставяне на
предлагани от оператора мобилни услуги – мобилен интернет при определена
месечна такса. По изложените вече по-горе съображения, съдът намира за неоснователно
възражението на ответницата, че съглашението не е породило действие по
отношение на нея, поради това че не било подписано от лице, имащо
представителна власт спрямо мобилния оператор.
Видно е от обективираното в т.5.2.1
от Приложението към договора, че срокът на действието му е бил уговорен на 24
месеца, т.е. до 02.12.2015г. Видно е също така, че в раздел „Отговорност”
(т.5.3.1), е била предвидена неустойка в тежест на абоната, дължима в случай на
извършено поради негово виновно поведение предсрочно прекратяване на договора,
в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими
от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
На 02.12.2013г. между страните е бил сключен и Договор за
лизинг, препис от който е приложен на л.21—л-22, по силата на който оператора е
предостави на абоната описан артикул на обща лизингова стойност 178,08лв. и
уговорени 24 лизингови вноски от 7,42лв.
без ДДС или 8,90лв. с ДДС.
Видно е от приложените Общи условия,
за които е безспорно, че са действали през процесния период, че според обективираното в т.26.4 заплащането на услугите е следвало
да бъде извършвано въз основа на издавани месечни фактури, като неполучаването
им от клиента не го освобождава от задължението за плащане на дължимите суми.
Съгласно т.26.5, на абоната е следвало да се предоставя 15-дневен срок за
плащане след издаване на фактурата.
Според предвиденото в т.54.1 от
Общите условия, операторът е имал право да прекрати договора за услуги или
временно да спре достъпа на абоната до мрежата при неплащане в срок на дължими
суми по правоотношението, а според предвиденото в т.54.12 договорът се е считал за едностранно
прекратен от страна на ***в случай, че забавата на плащането е продължила
повече от 124 дни.
От представените писмени
доказателства се установява, че по действалите между страните Договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер М3896301 от 02.11.2013г. и
Договор за лизинг от същата дата, са били издадени посочените в исковата молба
фактури, както следва :
-
*** с падеж на плащане
10.09.2014 г., за отчетен период от 23.07.2014 г.до 22.08.2014 г., за сумата от
22.79 лв.;
-
*** с падеж па плащане
11.10.2014 г., за отчетен период от 23.08.2014 г.до 22.09.2014 г., за сумата от
22.79 лв.;
-
*** с падеж па плащане 11.11.2014 г., за отчетен период от 23.09.2014 г. до
22.10.2014 г., за сумата от 8.89 лв.;
-
***с падеж на плащане 12.12.2014 г., за отчетен период от 23.10.2014 г. до
22.11.2014 г., за сумата от 8.89 лв.;
-
***с падеж на плащане
12.01.2015 г., за отчетен период от 23.11 2014 г. до 22.12.2014 г., за сумата
от 8.89 лв.;
-
*** с падеж на плащане
10.02.2015 г., за отчетен период от 23.12.2014 г. до 22.01.2015 г., за сумата
от 8.89 лв.;
-
***с падеж на плащане
13.03.2015 г., за отчетен период от 23.01.2015 г.до 22.02.2015 г., за сумата от
8.89 лв.;
-
*** с падеж на плащане
10.04.2015 г., за отчетен период от 23.02.2015 г.до 22.03.2015 г., за сумата от
8.89 лв.;
-
***с падеж на плащане
13.05.2015 г., за отчетен период от 23.03.2015 г. до 22.04.2015 г., за сумата
от 8.89 лв.;
-
***с падеж на плащане
11.06.2015 г., за отчетен период от 23.04.2015 г.до 22.05.2015 г. за сумата от
8.89 лв.;
Видно е от съставените към всяка от цитираните фактури
Приложение А, че в начислената по първите две от тях сума са били включени месечна такса за мобилен интернет и лизингова
вноска за закупено устройство по договорите за предоставяне на мобилни услуги и
лизинг от 02.12.2013г., а в следващите е била начислявана единствено дължима
лизингова вноска.
По делото е представена и *** с
падеж на плащане 11.07.2015 г., в която е начислена сумата от 36.56 лв. Видно
от Приложение А към същата фактура, че сумата е формирана от остатъка на
лизинговите вноски за предоставения артикул по договора за лизинг от
02.12.2013г.
Операторът е съставил и *** в която е
начислил неустойка в размер на 57,90лв.
При така установеното, съдът намира, че ответницата Н.Т. дължи на ищеца ***част
от присъдената в заповедното производство главница в размер на 153,26 лв.,
представляваща сбора от начислените
такси за предоставен мобилен интернет за отчетните периоди от 23.07.2014г. до 22.08.2014г.
и от 23.08.2014г. до 22.09.2014г. по ***(начислени във ***) и
дължимите лизингови вноски по договора за лизинг на таблет
от 02.12.2013г.
Не се установи съществуването на вземане на ищеца в размер
на 10,60лв., представляващо стойност на предоставени далекосъобщителни услуги
по Договор с индивидуален потребителски номер ***и издадени ***
Във връзка с претенцията на ищеца за
вземане за неустойка в размер на 57,90лв., съдът обсъди въведеното от
ответницата възражение за нищожност на уговорената клауза за неустойка и го
намира за основателно. Съдът счита, че неустоечната
клауза се явява нищожна, на основание чл.146, ал.1 от Закона за защита на
потребителите, във вр. с чл.143, т.14 от ЗЗП.
Съображенията за това са следните: Ответницата Н.Т. има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
защита на потребителите. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. В
нормата на чл.143 от ЗЗП се съдържа примерно изброяване на неравноправни
клаузи, а разпоредбата на чл.144 посочва изключенията. Т.е, за да е нищожна
една клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да е неравноправна,
осъществявайки някой от фактическите състави на чл. 143 от ЗЗП; да не попада в
някое от изключенията на чл. 144 от ЗЗП и да не е уговорена индивидуално. Съдът
намира, че процесната клауза за неустойка осъществява
фактически състав по чл.143, т.14 от ЗЗП, т.к. налага на потребителя изпълнение
на неговите задължения за заплащане на абонаментната такса за предоставяните от
оператора услуги до края на първоначално уговорения срок, без доставчика на
практика да предоставя услугите. В същото време не попада в изключенията по
чл.144 от ЗЗП. Съдът намира, че клаузата от процесния договор, предвиждаща
търсената от ищеца неустойка не е
индивидуално уговорена, тъй като представлява част от предварително изготвен от
оператора бланков договор/приложение, в който се попълват при подписването му
единствено данните индивидуализиращи конкретния потребител и избрания план/вид
предоставяна услуга. Поради това, очевидно е, че ответника, в качеството на
потребител не би могъл да влияе върху съдържанието му, договаряйки със
служителя на дружеството промени в бланкетните
клаузи. Противното – предоставена такава възможност при подписване на процесните договори, не се установява от ангажираните от
ищеца доказателства. Съдът счита, че
тази неустоечна клауза е нищожна и по смисъла на
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. В тази насока е
формирана задължителна съдебна практика на ВКС (изразена например в Решение
№110 от 21.07.2016г. на ВКС по т.д.№1226/2015г., I т.о.), приемаща нищожност
поради противоречие с добрите нрави на неустоечни
клаузи в договори с периодично изпълнение, които предвиждат при прекратяване на
правоотношението заплащане на неустойка в размер на останалите периодични
платежи до крайния уговорен срок на договора, т.к. позволяват едната страна по правоотношението
да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получила, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя своята
насрещна престация. Така се създават условия за
неоснователно обогатяване на едната страна
и позволяващата това неустойка излиза извън присъщите й по закон функции
и нарушава принципа за справедливостта.
С оглед горното, съдът намира, че претендираната въз основа на нищожната договорна клауза
неустойка не се дължи.
Съдът обсъди и заявеното от ответницата възражение за
погасяване по давност на претендираните от ищеца
вземания и го намира за неоснователно. Всички търсени вземания се погасяват с
три годишен давностен срок, който не е изтекъл от
датата на изискуемостта на най-старото от тях – 10.09.2014г. до датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, от когато се счита предявен иска –
08.08.2017г.
Предвид изложеното, съдът счита, че
следва да се признае за установено съществуването на част от присъденото в
заповедното производство вземане на ищеца за главница - в размер на 153,26 лв.,
дължима по сключения договор № ***и
договор за лизинг от същата дата, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане. Претенцията за главница в останалата част до пълния претендиран размер от 163,86лв. следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана. Като такава следва да се отхвърли и изцяло
претенцията за неустойка.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски
в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 180лв. (платени при подписване на договора за правна
защита и съдействие, според отразеното в него) или общо разноски в размер на 205лв.
С оглед изхода на спора, ответницата дължи част от тези разноски, съразмерно
частта от вземанията, чието съществуване се установи или 141,45лв. В исковото
производство са направени от ищеца разноски за държавна такса в размер на 75лв.,
за адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. и за особен представител в
размер на 300лв. или общо разноски в размер на 555лв. Съразмерно предявените по
исков ред и уважени претенции, ответницата дължи част от тези разноски в размер
на 382,95лв.
По изложените съображения ***Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че Н.М.Т. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на ***(предишно наименование ***), ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 153,26лв.,
представляваща главница по договор за
далекосъобщителни услуги № ***и договор
за лизинг от
02.12.2013г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, която сума представлява част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.09.2017г. по
ч.гр.д.№6750/2017г. по описа на ***, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване съществуването на вземане за главница за разликата до пълния претендиран размер от 163,86лв. и на вземане за неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга в размер на 57,90лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Н.М.Т. с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на ***(предишно наименование ***), ***, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 141,45лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 382,95лв.,
представляваща разноски за исковото производство, съразмерно установената част
от вземанията.
Решението подлежи на обжалване пред ***с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: