Присъда по дело №189/2021 на Районен съд - Девня

Номер на акта:	2
Дата:	8 март 2022 г. (в сила от 23 май 2022 г.)
Съдия:	Юлиян Живков Николов

Дело:	20213120200189
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Девня, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при участието на секретаря И. М.
и прокурора Й. В. Я.
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Наказателно дело от общ
характер № 20213120200189 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ Д. П. Д. – роден на ***, ЕГН
********** за НЕВИНОВЕН в това, че:
На 03.11.2014 г. в с.Метличина, обл.Варненска, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност - носене и употреба на оръжие и боеприпаси и
упражняване право на ловуване по смисъла на чл.43 ал.З т.1 от Закона за лова
и опазване на дивеча, като участник в индивидуален лов на хищник, е
нарушил чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ „Лицата, получили разрешение за
придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за тях са длъжни да предприемат мерки за недопускане на
злополуки или наранявания при употребата им; т.17 от Раздел I от
Инструкцията за безопасност при боравене с ловно оръжие и боеприпаси по
време на ловни излети, приета с решение на Ловния съвет към
1

Изпълнителната агенция по горите „да не стреля в посока, където има хора
или домашни животни, дори и да са далече....“; т.4 от Раздел II от
Инструкцията за безопасност при боравене с ловно оръжие и боеприпаси по
време на ловни излети, приета с решение на Ловния съвет към
Изпълнителната агенция по горите „Забранява се: стрелба в населени места“ и
т.5 от Раздел II от Инструкцията за безопасност при боравене с ловно оръжие
и боеприпаси по време на ловни излети, приета с решение на Ловния съвет
към Изпълнителната агенция по горите „Забранява се: стрелба по шум или по
неясно видима цел“, като при употреба на собственото си огнестрелно оръжие
- Карабина „Walther“, модел „G22“, кал.22ЬЯ, с № WP 007756 и боеприпаси
за него, с цел упражняване право на ловуване, на основание притежавано
Разрешително за индивидуален лов Сер.Б, № 002212/ 01.11.2014 г., съгласно
което имал право да ловува за срок от един месец - за времето от 01.11.2014 г.
до 30.11.2014 г. в район Метличина, вид - хищник, не взел мерки за
недопускане на злополуки и наранявания, стрелял от разстояние с патрон по
неясно видима цел и в населено място, при което прострелял Р. Й. Б., с което
му причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на бъбрек и тежка
телесна повреда, изразяваща се в нараняване на дебелото черво, обусловило
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота-престъпление по
чл.134, ал.1,т.1 вр.чл.128, ал.2 от НК и го оправдава по първоначално
възведеното му обвинение поради установяване , че деецът не е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици/случайно деяние/
и поради неустановяване , че деянието е извършено виновно на основание чл.
15 НК вр. чл. 304 пр.3 НПК.
ДА СЕ ВЪРНАТ НА ПОДС.Д.:
1.Карабина”Walther“модел „G22“, кал.22LR, с №WP007756;
празни и кутия от цигари“Кинг“, червен- оставени на съхранение в РУ Девня.
2.Боеприпаси – пет патрона 22 кал, които са предадени на
20.10.2020г. на мл. полицейски инспектор по КОС при РУ Девня.
ДА СЕ ОТНЕМАТ в полза на държавата , след което да се
унищожат : /шест/ броя гилзи от патрон 22 кал., 3 /три/ броя проектила 22 кал.
и 1 /един/ проектил 22 кал. поставен в пластмасов контейнер, изваден от
коремната кухина на Р. Й. Б. по време на хирургична интервенция, запечатан
в жълт плик със слепка на БНТЛ- Бургас.
2

РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО остават за сметка на държавата, на
основание чл.190 ал.1 НПК.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна
в петнадесетдневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъдата по НОХД N189/2021 г. по описа на РС гр.Девня , 3- ти
състав
Варненският районен прокурор е повдигнал обвинение срещу Д. П. Д.,
ЕГН **********, за това, че:
На 03.11.2014г.в с.Метличина , обл. Варненска , поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност - носене и употреба на оръжие и боеприпаси и
упражняване право на ловуване по смисъла на чл.43 ал.З т.1 от Закона за лова
и опазване на дивеча, като участник в индивидуален лов на хищник, е
нарушил чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ „Лицата, получили разрешение за
придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за тях са длъжни да предприемат мерки за недопускане на
злополуки или наранявания при употребата им; т.17 от Раздел I от
Инструкцията за безопасност при боравене с ловно оръжие и боеприпаси по
време на ловни излети, приета с решение на Ловния съвет към
Изпълнителната агенция по горите „да не стреля в посока, където има хора
или домашни животни, дори и да са далече....“; т.4 от Раздел II от
Инструкцията за безопасност при боравене с ловно оръжие и боеприпаси по
време на ловни излети, приета с решение на Ловния съвет към
Изпълнителната агенция по горите „Забранява се: стрелба в населени места“ и
т.5 от Раздел II от Инструкцията за безопасност при боравене с ловно оръжие
и боеприпаси по време на ловни излети, приета с решение на Ловния съвет
към Изпълнителната агенция по горите „Забранява се: стрелба по шум или по
неясно видима цел“, като при употреба на собственото си огнестрелно оръжие
- Карабина „Walther“, модел „G22“, кал.22LR, с № WP 007756 и боеприпаси
за него, с цел упражняване право на ловуване, на основание притежавано
Разрешително за индивидуален лов Сер.Б, № 002212/ 01.11.2014 г., съгласно
което имал право да ловува за срок от един месец - за времето от 01.11.2014 г.
до 30.11.2014 г. в район Метличина, вид - хищник, не взел мерки за
недопускане на злополуки и наранявания, стрелял от разстояние с патрон по
неясно видима цел и в населено място, при което прострелял Р. Й. Б., с което
му причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на бъбрек и тежка
телесна повреда, изразяваща се в нараняване на дебелото черво, обусловило
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота-престъпление
по чл.134, ал.1,т.1 вр.чл.128, ал.2 от НК.
В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението като
счита същото за безспорно доказано. Твърди , че на 03.11.2014г. в
с.Метличина , обл.Варненска , подс.Д. излязъл на лов за подивели кучета
притежавайки за това надлежно разрешително , издадено от ЛРД гр.Вълчи
дол , със законно притежаваното си оръжие.Твърди също така , че подс.Д. се
намирал в границите на с.Метличина , когато забелязал в дясната страна на
1

черен път водещ в селото , че нещо се движи в храстите , находящи се в
близост до оградата на имота на Р. К.а.Според прокуратурата, подс.Д.
произвел изстрел с нарезно ловно оръжие карабина „Walther“, модел „G22“,
кал.22LR, с № WP 007756 по посока на движението в храстите , без да се
увели по какво точно стреля и без да има ясно видима цел.Като отишъл в
близост до храстите подс.Д. установил , че на земята е седнал пострадалото
лице Р. Б. и на гърба му ниско долу има кърваво петно.След като Рашко
Борисов споделил на подс.Д. , че не се чувства добре и тогава Д. със
собственият си лек автомобил го закарал в МБАЛ гр.Добрич, където Б. бил
настанен по спешност.След проведено рентгеново изследване било
установено , че в коремната кухина на Борисов се намира чуждо тяло, което
било премахнато по оперативен път и се установило , че представлява
проектил – куршум , за което било съобщено в полицията , където започнало
разследване по случая.Прокурора моли съда да наложи на подс.Д. наказание
„лишаване от свобода“ в размер около средния , изпълнението на което да
бъде отложено с подходящ изпитателен срок, за извършено престъпление по
чл. 134 ал.1 т.1 НК.
Тъй като пострадалото лице Р. Й. Б. е починало на 08.11.2014г. , ВРП и
настоящият съдебен състав са положили необходимите усилия да установят
лица – наследници или близки на пострадалото лице Борисов , за които
съществува процесуалната възможност да се конституират като гр.ищци и
частни обвинители в наказателния процес.Въпреки положените усилия такива
лица не бяха установени.
Подсъдимият Д. П. Д. се явява в с.з,представлява се от адв.Г.А. от АК-
Варна.В с.з дава подробни обяснения като твърди , че в действителност на
посочената в обвинителния акт по делото дата е бил в близост до
с.Метличина и е произвел изстрел със законно притежаваното ловно оръжие ,
но не по неясна цел , а по ясно видима цел – група от 5-6 кучета и по точно по
най- голямото от тях , които се намирали извън границите на
с.Метличина.След като възприел , че е наранил въпросното куче , подс.Д.
твърди , че е започнал да го търси и така се натъкнал на пострадалото лице
Борисов , който му споделил , че изпитва силни болки.Подс.Д. твърди , че
възприел , че Борисов има кърваво петно на дрехите си и рана на гърба си ,
поради което решил да го отведе в болница и тъй като гр.Добрич се намирал
по –близо до с.Метличина , отколкото гр.Варна , отвел Б. в МБАЛ
гр.Добрич.Твърди , че никога не би произвел изстрел ако е възприел човек по
посоката на изстрела и , че е стрелял по ясно видима цел –по най- голямото
куче в група от още 5 такива и твърди също така , че е сигурен че го е ранил
тежко , тъй като го чул да изквичава след изстрела.Изразява съжаление за
случилото се и твърди , че в момента на изстрела е целял само и единствено
засягането на кучето , което възприел като ясно видима цел.Твърди също така
, че преди произвеждането на изстрела и той и групата от кучета се намирали
извън Метличина и , че въобще не е възприел Р. Б. при произвеждането на
изстрела.Възползва се от правото се на последна дума и моли съда да бъде
2

оправдан по възведеното му обвинение , като многократно изразява
съжаление за случилото се.
Защитникът на подсъдимия- адв. Г.А. от АК-Варна не приема описаната
в обвинителния акт фактическа обстановка за безспорно установена. Твърди ,
че липсват категорични и безспорни доказателства за вината на неговият
подзащитен.Не оспорва факта , че подсъдимият Д. е произвел изстрел със
законно притежаваното си ловно оръжие , но твърди , че и Д. и кучетата които
той е възприел ясно и по които е произвел изстрел са се намирали извън
територията на с.Метличина.Твърди също така и , че неслучайно ДП по
делото се е водило в продължение на 5 години и , че и до настоящият момент
прокуратурата не е събрала еднозначни и убедителни доказателства за вината
на неговият подзащитен.Моли съда , подс.Д. да бъде признат за невиновен ,
като бъде приложена разпоредбата на чл.15 НК - случайно деяние , тъй като
Д. не е възприел пострадалото лице на мястото на инцидента , а е произвел
изстрел по бездомно куче и причината проектила от изстрела да попадне в
тялото на Борисов най вероятно е рикошет.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Пострадалото лице Р.Й. Б. и св.Г. Люб. Хр. живеели в с.Метличина ,
общ.Вълчи дол под наем в имот находящ се в края на селото и работели като
пастири.Съседен на имота в който живеели бил имота на Р. К.а.В с.Метличина
притежавал имот и подс.Д. П. Д..Въпреки , че бил адресно регистриран в
гр.Варна той често посещавал с.Метличина, тъй като бил ловец и през ловния
сезон често ходел на лов.Подс.Д. притежавал ловно оръжие и съответното
надлежно разрешително за съхранение, употреба и носене.Една от пушките
му била ловна карабина „Walther“, модел „G22“, кал.22LR, с № WP 007756.Д.
притежавал и разрешително за индивидуален лов на хищник със срок от
01.11.2014г. до 30.11.2014г.
На 03.11.2014г. преди обед подс.Д. управлявал автомобила си от
с.Брестак в посока с.Метличина , общ.Вълчи дол.Със себе си той носел и
карабината си „Walther“, модел „G22“,като целта му била лов на хищник и по
– точно на подивели кучета.Движейки се асфалтовото шосе той възприел , че
на черен път който водел към с.Метличина и бил разположен под прав ъгъл
на асфалтовото шосе , на около 60-70 метра от него , извън село Метличина
има глутница от около 5-6 кучета.Той ги възприел добре и решил да
произведе изстрел по най- едрото от тях.Слязъл от колата си ,прицелил се и
стрелял , като след изстрела чул как кучето квичи.Така той разбрал , че го е
улучил и тръгнал да го пресреща за да го доубие.Преминал през с.Метличина
и тръгнал по черния път в посока на излизане от селото и обратна на посоката
на произведения изстрел.Така и не намерил кучето по което бил стрелял , но в
близост до мястото където последно го възприел преди изстрела видял
пострадалото лице да се държи за един дървен стълб.Тъй като го познавал ,
3

той се приближил към него и видял , че е много пиян.В този момент до двата
се приближила и св.Г.Х. и тогава вече подс.Д. видял , че на гърба на Р. Б.в
има кърваво петно.Той се уплашил и се притеснил да не би да е ударил по
случайност Борисов и решил веднага да го заведе в болница за преглед.Тъй
като с.Метличина било по –близко до гр.Добрич отколкото до гр.Варна ,
подс.Д. качил пострадалото лице в автомобила си и го отвел в МБАЛ
гр.Добрич.По пътя се сетил , че има познат лекар в болницата- д-р И.В. и му
се обадил.След пристигането в болницата д-р В. прегледал Р. Б. и установил ,
че същият има рана в дясната долна част на гърба и диша тежко.Възприел
нараняването като порезна рана.Усъмнил се , че може би има някакви
проблеми с белия дроб и помолил дежурния лекар в спешно отделение- д-р
В.Я. да направи изследвания.При направените изследвания не се установили
проблеми с белия дроб и пострадалото лице било прието за наблюдение в
болницата.
На следващият ден на смяна в отделението където бил настанен Р. Б.
постъпил д-р Д.Д..Било му докладвано от дежурните сестри в отделението ,
че предният ден е настанен пациент с порезна рана на гърба и при
поставянето на катетър той прокървил.Д-р Д. бил хирург и се усъмнил за
състоянието на Б..Разпоредил да му бъде направен рентген на коремната
кухина.От рентгеновото изследване се установило , че в коремната кухина на
пострадалото лице има предмет.Д-р Д. преценил , че състоянието на пациента
е тежко и съобщил за това на д-р Г.В..Бил сформиран по спешност екип и
пострадалото лице Борисов бил опериран.При операцията проектила се
установил върху булото на корема и д-р В. го извадил с пинсета.След това
екипа от оператори проверили вътрешните органи на пострадалото
лице.Установил се раневи канал който преминавал през единия бъбрек на
Борисов, след това повърхностно покрай черния дроб и през дебелото
черво.Тъй като бъбрека не бил жизнен той бил отстранен ,а дебелото черво
било зашито.Така операцията приключила и Борисов бил настанен в
интензивно отделение.След операцията най вероятно пострадалото лице Р.Б.
получил инсулт и починал на 08.11.2014г. в МБАЛ гр.Добрич.Тъй като при
операцията в коремната кухина на Б. бил намерен проектил – куршум, за
случая бил уведомен ПУ Вълчи дол и започнало разследване.
В хода на ДП е назначена СМЕ на трупа на починалия Р. Б.,изготвена от
д-р Д. Г. Д.-съдебен медик при МБАЛ – гр.Добрич.В заключението си вещото
лице сочи като причина за смъртта на пострадалото лице масивен исхемичен
мозъчен инсулт на дясната голямомозъчна хемосфера.Вещото лице описва и
полученото огнестрелно нараняване , но не може да посочи наличието на
причинно – следствена връзка между нараняването и получения инсулт.В с.з
вещото лице не се явява поради служебна ангажираност , но депозира молба с
която заявява , че поддържа заключението си и моли да бъде прието.
В хода на досъдебното производство е назначена СМЕ/вещо лице доц.д-
р В. Д./ със задача да се установи характера и вида на телесните увреждания
получени от пострадалия Б. в следствие на полученото прострелване.В
4

заключението си вещото лице описва получената рана в дясната гръбна
половина на ниво десета ребрена дъга , като сочи , че тя напълно отговаря да е
причинена от един проектил с диаметър 5.6 мм.и раневия канал е „сляп“, т. е
налице е само входно отвърстие и завършва в коремната кухина.При хода на
получените увреждания не са засегнати костни структури, което говори за
това , че кинетичната енергия на проектила не е била особено голяма и
следователно изстрела е произведен от далечно разстояние.Всички травми в
коремната област , установени по време на извършената хирургична
интервенция на пострадалото лице са причинени от един единствен
изстрел.Засягането на жизнено важни органи като черен дроб , бъбрек и
дебело черво без медицинска намеса неизбежно биха довели до настъпването
на смърт.Повишеното кръвосъсирване в организма е обичайно състояние
спрямо получената травма и засягането на органите и появилите се
усложнения след тях биха могли да предизвикат тромб- емболични процеси,
които да обусловят запушването на сънната артерия, но това е сравнително
рядко срещано в клиничната практика.Почти хоризонталната посока на
проектила в тялото на пострадалото лице дава основание да се приеме , че
при получаването на нараняването той е бил с изправено тяло.В с. вещото
лице поддържа заключението си.
В хода на разследването по ДП е назначена тройна СМЕ , изготвена от
вещите лица доц.д-р В. Д. , д-р Е.К. и д-р Д. Г. с поставени въпроси относно
причината за смъртта на Рашко Борисов, , получените увреждания поради
които е бил приет за лечение в МБАЛ- гр.Добрич и налице ли е причинно –
следствена връзка между полученото огнестрелно нараняване и настъпилата
смърт.В заключените си вещите лица сочат , че непосредствената причина за
смъртта на пострадалото лице Борисов е мозъчния инсулт.Вещите лица
подробно описват получените наранявания на пострадалия в следствие на
прострелването, а именно- входна рана в дясната половина на гърба и раневи
канал навлизащ в коремната кухина и преминаващ през десен бъбрек,
тангенциално край черния дроб, през напречната част на дебелото черво и
завършващ в меките тъкани на предната коремна стена.Оперативно е
отстранен десния бъбрек и част от напречното дебело черво, както и
евакуация на кръвоизлив в коремната кухина.Медико – биологичната
квалификация на травмата от получените увреждания в резултат на
огнестрелното нараняване е постоянно общо разстройство на здравето ,
опасно за живота.Самостоятелен признак „загуба на бъбрек“ може да се
определи увреждането на десния бъбрек , довело до оперативното му
отстраняване.вещите лица сочат , че е възможно да има причинно- следствена
връзка между полученото нараняване и смъртта на пострадалото лице от
исхемичен мозъчен инсулт.В с.з вещите лица поддържат заключението си,
като на зададен въпрос категорично посочват ,че описаните увреждания /
трасологични следи/ върху проектила изваден от коремната кухина на
пострадалото лице не могат да са от хирургичен инструмент / пинсети/, тъй
като за изваждането на проектила не са били нужни особенни усилия , поради
5

мястото където е намерен при извършената операция от хирурзи в МБАЛ
Добрич.
В хода на разследването по ДП е назначена и тройна комплексна СМЕ и
съдебно – балистична експертиза, изготвена от вещите лице д-р Д.Д. , Е.А. и
Ц.Ц..Вещите лица твърдят , че съобразявайки се с получените наранявания на
пострадалото лице, разположението на раневия канал и наличната
денивелация , следва пострадалия да се намирал в седнало и легнало
положение.Полученото нараняване е в причинно- следствена връзка с
произведения изстрел от подс.Д..Според вещите лица , нараняването на
пострадалото лице е настъпило в резултата на отклонение на куршума при
изстрела от праволинейното му движение , след двукратни удари / рикошети/
в твърди предмети, като е възможно първото отклонение да е настъпило след
нараняване на кучето или след удар в твърд предмет с неостри ръбове, а
второто след рикошет в твърд предмет с аморфен строеж и неравна
повърхност / камък , тухла, бетон/ .От медицинска гледна точка,
пострадалото лице Рашко Борисов е получил огнестрелно нараняване на
дясната гръдна половина, раневи канал ангажиращ кожа ,подкожие,
подлежаща мускулатура, задперитонеалното пространство в дясно, десен
бъбрек, пристенен перитонеум, черен дроб, напречно дебело черво, излив на
500 мл.кръв в коремната кухина, тромбоза на дясното голямомозъчно
полукълбо.Вещите лица твърдят че между установеното огнестрелно
нараняване и настъпилия смъртен изход не се установява причинно
следствена връзка.В с.з вещите лица поддържат заключението си , като
вещите лица А. и Ц. подробно описват механизма на отклонението /
рикошета/ на куршума и обръщат особенно внимание на побитостите /
трасологични следи/ по него.Според вещите лица се забелязват общо две
следи разположени съответно в челната част и странично по корпуса на
проектила.Поддържат заключението си за произхода на тези следи , а именно
рикошети.В.л д-р Д. на въпроси на страните и на съда подробно описва
липсата на причинно- следствената връзка между нараняването от куршума
изстрелян от оръжието на подс.Д. и смъртта на пострадалото лице , настъпила
от инсулт.Вещото лице се позовава на резултатите от аутопсията на
починалия, изследванията , направени му преди провеждане на оперативната
интервенция и данни за предходни заболявания и общото състояние преди
прострелването.
В хода на разследването по ДП е изготвена и тройна СМЕ от вещите
лица доц.д-р П.Л., доц.д-р Б.Н. и д-р П.Д. с основен въпрос налице ли е
причинно – следствена връзка между нараняванията получени от
пострадалото лице в резултат от прострелването му и настъпилата смърт от
исхемичен инсулт.Вещите лица са категорични , че не може да се твърди за
пряка причинно – следствена връзка между прострелването и настъпилата
смърт на пострадалото лице в следствие на исхемичен инсулт.Вещите лица
твърдят , че травмата от прострелването може да е благоприятствала за
развитието на инсулта, но не може да се твърди , че е пряка причина за
6

усложнението.Давността на инсулта остава неясна, поради липса на
хистологично изследване, но описанието му при извършената аутопсия
отговаря на по- голяма давност , като в потвърждение на това са извършените
консултации преди провеждането на хирургичната интервенция и
показанията на свидетелите за състоянието на пострадалото лице- трудно
контактен, неориентиран, с нарушена координация на движенията и др. В с.з
вещите лица не се явяват поради служебна ангажираност , но депозират
молба с която заявяват , че поддържат заключението си и молят да бъде
прието.
От извършената трасологична и балистична екстпертиза от вещи лица
при НИКК – МВР София А.А. и С.С. е видно , че проектила намерен в тялото
на пострадалия Рашко Борисов е изстрелян от карабина „Walther“, модел
„G22“, кал.22LR, с № WP 007756, собственост на подс.Д.. В с.з вещите лица
не се явяват поради служебна ангажираност , но депозират молба с която
заявяват , че поддържат заключението си и молят да бъде прието.
Съдът прочете и прие към доказателствата по делото и съдебно –
трасологична експертиза изготвена от вещото лице Ст. Ст., съгласно
заключението на която трасологичните следи върху проектила , изваден от
тялото на пострадалото лице са от хирургически инструмент и са получени
при изваждането на поректила по време на проведената операция в МБАЛ –
Добрич. В с.з вещото лице не се явява поради служебна ангажираност , но
депозира молба с която заявява , че поддържа заключението си и моли да
бъде прието.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена след
анализ и преценка на всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност.
След съвкупната преценка на доказателствата съдът стигна до извода за
невиновността на подсъдимият Д. П. Д., за това, че на 03.11.2014г.в
с.Метличина , обл. Варненска , поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност -
носене и употреба на оръжие и боеприпаси и упражняване право на ловуване
по смисъла на чл.43 ал.З т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, като
участник в индивидуален лов на хищник, е нарушил чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ
„Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях са длъжни да
предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при
употребата им; т.17 от Раздел I от Инструкцията за безопасност при боравене
с ловно оръжие и боеприпаси по време на ловни излети, приета с решение на
Ловния съвет към Изпълнителната агенция по горите „да не стреля в посока,
където има хора или домашни животни, дори и да са далече....“; т.4 от Раздел
II от Инструкцията за безопасност при боравене с ловно оръжие и боеприпаси
по време на ловни излети, приета с решение на Ловния съвет към
Изпълнителната агенция по горите „Забранява се: стрелба в населени места“ и
7

т.5 от Раздел II от Инструкцията за безопасност при боравене с ловно оръжие
и боеприпаси по време на ловни излети, приета с решение на Ловния съвет
към Изпълнителната агенция по горите „Забранява се: стрелба по шум или по
неясно видима цел“, като при употреба на собственото си огнестрелно оръжие
- Карабина „Walther“, модел „G22“, кал.22LR, с № WP 007756 и боеприпаси
за него, с цел упражняване право на ловуване, на основание притежавано
Разрешително за индивидуален лов Сер.Б, № 002212/ 01.11.2014 г., съгласно
което имал право да ловува за срок от един месец - за времето от 01.11.2014 г.
до 30.11.2014 г. в район Метличина, вид - хищник, не взел мерки за
недопускане на злополуки и наранявания, стрелял от разстояние с патрон по
неясно видима цел и в населено място, при което прострелял Рашко Йорданов
Борисов, с което му причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба
на бъбрек и тежка телесна повреда, изразяваща се в нараняване на дебелото
черво, обусловило постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота-престъпление по чл.134, ал.1,т.1 вр.чл.128, ал.2 от НК.
Разпоредбата на чл.303 НПК указва , че присъдата не може да почива
на предположения и съдът признава подсъдимия за виновен само тогава ,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин.От доказателствата ,
събрани в хода на съдебното следствие се установява единствено ,че на
03.11.2014г. подс.Д.Д. се намирал в района на с.Метличина, общ.Вълчи дол ,
обл.Варненска. Въпреки , че бил адресно регистриран в гр.Варна той често
посещавал с.Метличина, тъй като притежавал имот там,бил ловец и през
ловния сезон често ходел на лов.Подс.Д. притежавал ловно оръжие и
съответното надлежно разрешително за съхранение, употреба и носене.Една
от пушките му била ловна карабина „Walther“, модел „G22“, кал.22LR, с №
WP 007756.Д. притежавал и разрешително за индивидуален лов на хищник
със срок от 01.11.2014г. до 30.11.2014г.На 03.11.2014г. преди обед подс.Д.
управлявал автомобила си от с.Брестак в посока с.Метличина , общ.Вълчи
дол.Със себе си той носел и карабината си „Walther“, модел „G22“,като целта
му била лов на хищник и по – точно на подивели кучета.Движейки се
асфалтовото шосе той възприел , че на черен път който водел към
с.Метличина и бил разположен под прав ъгъл на асфалтовото шосе , на около
60-70 метра от него , извън село Метличина има глутница от около 5-6
кучета.Той ги възприел добре и решил да произведе изстрел по най- едрото от
тях.Слязъл от колата си ,прицелил се и стрелял , като след изстрела чул как
кучето квичи.Така той разбрал , че го е улучил и тръгнал да го пресреща за да
го доубие.Преминал през с.Метличина и тръгнал по черния път в посока на
излизане от селото и обратна на посоката на произведения изстрел.Там той
забелязал пострадалото лице Рашко Борисов , когото познавал като жител на
с.Метличина да се държи да бетонен стълб.Борисов се оплакал на Д. , че се
чувства зле и тогава Д. забелязал по дрехите му петно от кръв.Тогава подс.Д.
решил незабавно да откара Борисов до най- близката болница, а именно
МБАЛ Добрич, където Борисов бил настанен на лечение.При проведен
преглед в болницата се установила огнестрелна рана в дясната половина на
8

гърба на Борисов , а при рентгеново изследване се установило чуждо тяло в
коремната кухина на Борисов.При проведена хирургическа интервенция от
коремната кухина на Борисов бил изваден проектил – куршум 22 кал.като при
проведеното по късно разследване се установило , че е изстрелян от законно
притежаваната ловна карабина „Walther“, модел „G22“, кал.22LR на
подс.Д..След операцията Рашко Борисов бил настанен в интензивно
отделение , където на 08.11.2014г. починал от исхемичен мозъчен инсулт. В
тази насока са и гласните доказателства събрани в хода на съдебното
следствие каквито са показанията на свидетелите Ант. Хр. Н.,Ив. Анг. В.,
Д. Б. Д., Г. Г. В.,Ив. К. Й. и Г. Люб. Хр..Съдът счита , че тези показания
напълно кореспондират със заключението на вещите лица по назначените
СМЕ – еднолични , тройни и комплексни, както и по назначените съдебно –
трасологични експертизи с изключение на съдебно – трасологичната
експертиза изготвена от в.л Ст. Ст..Това е така , тъй като заключението по
тази експертиза изцяло противоречи както на свидетелстите показания по
делото , така и на заключенията на изготвените тройна и тройна комплексна
СМЕ и съдебно трасологична експертиза в частта относно произхода на
следите по проектила изваден от тялото на пострадалото лице.Единствено
вещото лице С. в заключението си твърди , че това са следи от въздействие на
хирургичен инструмент / най- вероятно пинсети/ върху
проектила.Свидетелските показания на свидетелите Д. Д. и Г.В., както и
заключенията на вещите лица доц.д-р В. Д., д-р Д. Д. и вещите лица Е.А. и
Ц.Ц. напълно опровергават тезата , че следите са в следствие на въздействие
от хирургичен инструмент при ваденето на проектила от коремната кухина на
пострадалото лице ,като ясно и аргументирано сочат , че върху проектила не
е оказван никакъв сериозен натиск при ваденето му и , че следите са
разпорожени в две различни повърхности , което пък от своя страна изцяло
подкрепя тезата че най- вероятно са от рикошет , преди проникването в
тялото на пострадалото лице.Вещите лица също сочат, че при проникването
на куршума в тялото на Борисов той не е срещал твърди повърхности /
напр.кости/, което пък от своя страна означава , че
побитостите/трасологичните следи/ по него са получени извън тялото на
пострадалото лице.
При така събраните и кредитирани доказателства съдът приема , че по
безспорен и категоричен начин е установен механизма на причиняване на
телесните повреди на пострадалото лице Р. Б..По същия начин стои въпроса
и с установяването на причинно – следствената връзка между нараняванията
получени от Борисов в следствие на огнестрелното нараняване и настъпилата
по –късно смърт в резултата на исхемичен инсулт.Единствено вещите лица
доц.д-р В. Д., д-р Е.К. и д-р Д. Г. в заключението си твърдят , че е възможна
причинно – следствена връзка между нараняването и последвалия исхемичен
инсулт.Всички други вещи лица със знания в областта на медицината в
заключенията си аргументирано сочат , че такава причинно- следствена
връзка не е налице , като се съобразяват изцяло с историята на предходните
9

заболявания на пострадалото лице , така и на направените му изследвания
преди извършената хирургична намеса.По отношение на вината за настъпване
на описания по- горе вредоносен резултат съдът намира , че в конкретния
случай е налице хипотезата на чл. 15 НК , а именно „случайно деяние“.В хода
на разследването по ДП и в хода на проведеното съдебно следствие
категорично е установено , че подс.Д. не е могъл да предвиди настъпването на
вредоносния резултат / в случая нанасянето на средни и тежки телесни
повреди на пострадалото лице.На първо място подс.Д. е упражнявал правно –
регламентирана дейност каквато е ловът , уредена със Закона за лова и
опазването на дивеча и ЗОБВВПИ.Към 03.11.2014г. той е притежавал
притежавал както разрешително за индивидуален лов на хищник със срок от
01.11.2014г. до 30.11.2014г. така и законно ловно оръжие- това с което е
произвел изстрела.Видно от неговите обяснения , които поради липса на
свидетели-очевидци и други преки доказателства съдът изцяло кредитира,
подс.Й. е произвел изстрел по ясно видима цел- скитащо подивяло куче на
разстояние 50-60 метра , извън населено място и без по никакъв начин да
възприема пострадалото лице, което е било клекнало в страни от посоката на
изстрела в крайпътни храсти.Следователно Д. не само не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но не е бил длъжен и нене
могъл да предвиди тези последици.Т.е налице са всички елементи на
непредпазливата вина, които взети заедно подкрепят хипотезата на извършено
случайно деяние.Особенно важно в случая е да се отбележи , че в хода на
съдебното следствие по един безспорен и категоричен начин се доказа , че
куршумът от изстрела причинил телесните увреждания на пострадалото лице
е попаднал в неговото тяло в следствие на рикошет , и то двоен , т.е отклонил
се е на два пъти в различни посоки преди да попадне в тялото на Борисов.При
положение ,че изстрелът е бил отправен в посока съвсем различна от
местоположението на Борисов, очевидно подсъдимият не е могъл да
предположи , че куршумът ще рикошира и ще порази пострадалия, т.е
куршумът е попаднал в тялото на Б. по непредвидими от подсъдимия
обстоятелства.В този смисъл са и Решение № 729 от 03.02.1992г. по Н.Д
№585/1991г. на 2-ро н.о на ВКС и решение № 293 от 16.06.2010г. по Н.Д
№231/2010г. на 1-во н.о на ВКС.Липсата на възможност с предвидените в
НПК процесуално – следствени действия да бъде установена по категоричен и
безспорен начин вината на подс.Д. разколебават изложената от страна на
прокуратурата обвинителна теза и не позволяват на съда да формира
категорично вътрешно убеждение за виновността му.
Писмените доказателства, потвърждаващи приетата за установена
фактическа обстановка са приобщените по реда на чл.283 НК
документи:докладна записка,писма, протоколи за извършени следствени
действия,свидетелство за съдимост, справка за характеристични данни,
заключения на извършени експертизи.
За да е осъществен състава на престъпление по чл.134 ал.1 НК
подсъдимия трябва по незнание или поради немърливо изпълнение на
10

занятие или на друга правно регламентирана дейност , представляваща
източник на повишена опасност трябва да е причинил тежка телесна повреда.
Деянието следва да е осъществено от субективна страна при форма на
вината непредпазливост- подсъдимият не е предвиждал и не е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици , но е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди.
Както в хода на разследването по ДП , така и в хода на съдебното
следствие са събрани единствено категорични и безспорни доказателства за
това , че подс.Д. е упражнявал правно регламентирана дейност
представляваща източник на повишена опасност , но спазвайки всички
установени правила , като към момента на произвеждане на изстрела
причинил телесните увреждания на пострадалото лице на повишена опасност
, каквато е ловът той е притежавал както разрешително за индивидуален лов
на хищник със срок от 01.11.2014г. до 30.11.2014г. така и законно ловно
оръжие.Подс.Д. е произвел изстрел по ясно видима цел – скитащо се
подивяло куче , извън границите на с.Метличина, като не е могъл нито да знае
, нито да предполага ,че куршумът от изстрела му ще засегне пострадалото
лице Борисов , който се е намирал в посока различна от тази към която е бил
насочен изстрела и е бил невидим за Д. , тъй като е бил клекнал зад храсти ,
които напълно са го закривали.Не е установена и причинно- следствена
връзка между настъпилото нараняване и смъртта на пострадалото лице. Не се
установи , че деянието е извършено виновно от подсъдимия Д. , но се
установи , че той не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици , поради което съдът приема че е налице
хипотезата на чл. 15 НК /случайно деяние/ , поради което и съдът оправда
подсъдимият по възведеното му обвинение за извършено престъпление по
чл.134 ал.1 т.1 НК,на основание чл.304 пр.3 НПК вр. чл. 15 НК.
Не следва да се възлагат разноски на подсъдимият на основание чл.190
ал.1 НПК.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

11

Съобщи за изтекли лични данни