№ 257
гр. Перник, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20241720200302 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4785336 на ОД на МВР
Перник, с който на В. Н. Х., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 1200 лв (хиляда и двеста лева) на основание чл.
189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, установено на
29.04.2021г. в 11:27 часа, в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин”, бензиностанция
Шел-Перник, когато при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е
заснет лек автомобил „Опел Астра” с рег. № *** със скорост от 95 км/ч, при
което превишението е 45 км/ч и е установено с автоматизирано техническо
средство № 1174d0, което е било насочено към кв. „Тева”, като нарушението
е извършено в условията на повторност.
Санкционираното лице В. Н. Х., чрез пълномощника си адв. Л. Т.,
излага в жалбата съображения за незаконосъобразност на издадения ЕФ и
моли за неговата отмяна. Счита, че същият е издаден при неспазване на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Твърди, че ОД
на МВР Перник не е компетентен орган, наложеното наказание е явно
несправедливо и че в процесния случай не се касае за повторно нарушение.
Смята, че при ползването на автоматизираното техническо средство са
нарушени установените правила в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
1
системи за контрол на правилата за движение, издадена от министъра на
вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), което е довело до
съществени нарушения на процесуалния закон. Твърди, че наказващият орган
не е доказал мястото на извършване на нарушението и разположението на
автоматизираното техническо средство. Оспорва правната квалификация на
нарушението, като същевременно заявява, че същото не е доказано по
безспорен начин. При условията на евентуалност се иска преквалифициране
на деянието като извършено в условията на повторност. Претендира за
присъждане на разноски, представляващи заплатено от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят В. Н. Х. - редовно призован не участва лично в хода
на съдебното производство. Представлява се от пълномощника си адв. Л. Т.,
която излага допълнителни съображения за отмяна на оспорения ЕФ във
връзка със създадения снимков материал от автоматизираното техническо
средство снимков материал.
Административнонаказващия орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена в
съда, при условията на евентуалност, е направено искане за редуциране на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, като прави
възражение за прекомерност, с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
По допустимостта:
ЕФ е обжалван в законоустановения срок, за което са изложени доводи
в приложеното по делото Разпореждане № 427 от 01.03.2024г., които не е
необходимо да бъдат преповтаряни. Обжалването е направено от активно
легитимирано лице, поради което жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
От фактическа страна:
На 29.04.2021г. на ул. „Юрий Гагарин” в гр. Перник с преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано
техническо средство за измерване на скоростта № 1174d0, бил извършва
контрол на скоростния режим на движещите се в двете посоки моторни
превозни средства. Мястото се намирало до бензиностанция „Шел”, където
за пътните превозни средства важало общото ограничение на скоростта от 50
км/ч. В 11:27 часа през обсега на радарното устройство преминал лек
автомобил „Опер Астра” с рег. № ***, при което е фиксирана скорост на
движение от 98 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се моторни превозни средства на посочената дата и място,
полицейският служител И. Иванов изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В същия било удостоверено
2
използването на споменатото автоматизирано техническо средство на
процесната дата и в посоченото населено място, периода от време, през който
същото е работело - от 10:15 часа до 12:15 часа, посоката на движение на
контролираните моторни превозни средства – от кв. „Изток” към кв. „Тева”,
липсата на пътен знак В26, който да променя общо валидното ограничение за
населено място от 50 км/ч, отразен е режимът на измерване – стационарен и
посоката на задействане на АТСС – отдалечаващ трафик.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на В. Н. Х., ЕГН **********.
В отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
издаден срещу него процесния ЕФ. Във фиша, след приспадане на толеранса
от минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при
измерване на скорост до 100 км/ч, отчетената скорост е редуцирана на 95
км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение
било с 45 км/ч. При това положение за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4, вр.
ал.1, т.5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 1200 лв.
Същият не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал. 5 и ал.6
от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката от централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства доказва, че лек автомобил „Опер Астра” с рег. № *** е собственост
на В. Н. Х., което не се и оспорва от жалбоподателя. Същата кореспондира с
разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство –
статично изображение № 11743D0/035503 от 29.04.2021г., установяваща, че
на 29.04.2021г. в 11:27 часа лек автомобил с рег. № *** е засечен със скорост
от 98 км/ч, която съвпада с обективираната такава от 98 км/ч в процесния
фиш, предвид приспаднатия толеранст за допустимата техническа грешка.
Съдебният състав кредитира към доказателствения материал
протокола от 29.04.2021г. за използване на автоматизираното техническо
средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., ведно
с снимка, удостоверяваща неговото разположение, Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. доказващо, че
преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е вписана
в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126,
Протокол за проверка № 01-С-ИСИС от 05.02.2021г., Ръководство на
потребителя (техническо описание и инструкция за експлоатация) на
процесната система, Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД
на МВР Перник, създадения снимков материал от автоматизираното
3
техническо средство и писмо с изх. № 22/слу-1866-(1) от 21.03.2024г. на
Община Перник.
От правна страна:
Съдът прие за безспорно доказано, че В. Н. Х. е субект на извършеното
нарушение по силата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, тъй като към датата на
нарушението е легитимен собственик на превозното средство, с което
нарушението е извършено. От страна на жалбоподателя не се навеждат и
възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице
доказателства за упражняване по надлежния ред, в законовия 14-дневен срок
от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът
прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия
факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ, поради което и
правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
В процесния ЕФ недвусмислено е записано, че нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като ясно е
посочен неговия идентификационния номер 11743d0. В протокола по чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., освен тези белези е
документиран и типа на АТСС, предвид направеното вписване на
наименованието ARH CAM S1, т.е. налице са еднопосочни данни както за
типа, така и за индивидуалния номер на автоматизираното техническо
средство, което е заснело процесното нарушение.
Същевременно от приложеното Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български
институт по метрология за преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 е видно, че същата е вписана в регистъра на
одобрените за за използване типове средства за измерване под № 5126, като
удостоверението е със срок на валидност 07.09.2027г. От приложения
Протокол № 01-С-ИСИС от 05.02.2021г. на отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на
Български институт по метрология се установява, че на 05.02.2021г. е
извършена проверка на автоматизираното техническо средство с номер
11743d0 и е установено съответствие с одобрения тип. Следователно налице
са достатъчно доказателства относно типа на автоматизираната техническа
система и нейната техническа годност, което води до извод, че контролният
орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г.
По категоричен начин се доказа, че процесната преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и
автономен режим, без участие и намеса на служител, който само разполага
техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и
изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва
4
скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи
се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на
моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част към
удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната
система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са
получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат
променени от човешки фактор. В случая се касае за автоматизирано
техническо средство, което е мобилно по смисъла на § 6, т. 65, б. „б” от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, тъй като е временно разположено на
участък от пътя, като установява нарушението в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес.
От съдържанието на приложения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е видно, че той е изготвен надлежно, по
утвърдения образец, като в него са попълнени необходимите реквизити.
Същият е изготвен от И. Иванов, който го е подписал. Не е спорно, че
полицейският служител е преминал обучение за работа със системата за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, с която именно е
извършено заснемането на автомобила на жалбоподателя, поради което и е
включен в списъка на служителите от ОД на МВР Перник, които са
определени със Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на
МВР Перник да осъществяват дейност по заснемане на нарушения с
процесната система, последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в
АИС „АНД”, поради което и не може да бъде поставено под каквото и да е
съмнение, че е бил осъществен контрол по отношение на установеното
нарушение съгласно нормативните предписания и при посочените в
протокола обстоятелства.
Предвид изложеното съдът намира, че посочените в протокола данни
могат да се ползват с доказателственото значение, тъй като се касае за
редовно съставен документ.
Следва да бъде отбелязано, че при извършената проверка във връзка с
посочения протокол, съдебният състав констатира, че в същия не е попълнена
частта, отнасяща се до неговото приемане, съответно свалянето на статичните
изображения/видеозаписи от системата, и съдържаща информация къде се
съхранява, но този пропуск не е съществен, тъй като е извършена проверка от
съответното структурно звено - в конкретния случай от инсп. В.Батева от
АСКПД, която чрез вписване на името си и със своя подпис е удостоверила,
че данните за установените 50 броя статични изображения, които
полицейският служител И. Иванов е удостоверил, се съхраняват по
надлежния ред и във вида, изготвен от АТСС на компютърна конфигурация,
тъй като системата включва стационарно преносими уреди за контрол на
скоростта, специализиран софтуер, интегриран със софтуера за проверка и
автоматизираната система „Администратинонаказателна дейност” за
обработка на нарушенията за скорост и генериране на съответния ЕФ. При
това положение са спазени изискванията на чл.5, ал.2 и чл. 9, ал.4 от Наредба
5
№ 8121з-532 от 12.05.2015г.
Данните в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., ведно с приобщения снимков материал от записа, кореспондират
с приетото като писмено доказателство писмо с изх. № 24/слу-1866-(1) от
21.03.2024г. на Община Перник и приложената към него схема за организация
на движението, удостоверяващи, че в района на бензиностанция Шел,
намираща се на северното платно за движение на ул. „Юрий Гагарин” в гр.
Перник с посока на движение от кв. „Изток” към кв. „Тева” не е въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26, поради което важи
общовалидната такава за населено място, което категорично потвърждава и
визираната от наказващият орган правна квалификация на нарушението като
такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира за безспорно установено, че посочената в създаденото
статично изображение № 11743D0/035503 от 29.04.2021г. скорост от 98 км/ч,
с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на
констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното
техническо средство. Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. От приложения по делото снимков
материал, генериран от конкретното използвано АТСС, се установява, че е
заснето на пътното платно моторно превозно средство в състояние на
движение, предвид отчетената скорост на движение. Реално автомобилът е с
ясно видим в цялост регистрационен номер, заснет при отдалечаващ трафик,
каквато посока е била зададена за задействие на автоматизираното техническо
средство, предвид направеното отбелязване в протокола по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Вярно е, че всяко регистрирано нарушение се съпровожда от
последователни снимки от камерата на АТСС, но само снимката, направена
по време на самото измерване на скорост, има данни за измерената скорост и
дистанция до измерваното моторно превозно средство. В конкретния случай е
налична такава и същата еднозначно определя нарушителя.
Съдът не споделя направеното възражение, че посочените географски
координати на мястото на нарушението, които са визирани в създаденото
снимково изображение е следвало да намерят отражение при описание на
нарушението, тъй като в случая в ЕФ е посочено мястото съответстващо на
географските координати отразени от автоматизираната система за контрол
на скоростта на моторни превозни средства, предвид съдържащите се данни в
протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е
редуцирана на 95 км/ч, като е конкретизирана и разликата между
6
установената и разрешената скорост - 45 км/ч. Следва да се отбележи, че във
фиша изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, поради което и не е налице
несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост,
предвид на което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не
този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото
не ограничава правото на защита на санкционираното лице.
Не съставлява отменително основание лансираната теза в жалбата
относно административнонаказващия орган, който е издал обжалвания
документ, тъй като единствените изисквания на разпоредбата на чл. 189, ал.4
от ЗДвП, която се явява специална по отношение на чл. 57 от ЗАНН е ЕФ да
съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, което
категорично в случая е изпълнено, предвид направено вписване, че това е ОД
на МВР Перник.
Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на
нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него недвусмислено е
посочено, че местоизвършването на нарушението е в населено място – ул.
„Юрий Гагарин” в гр. Перник, бензиностанция „Шел” за движещите се в
посока към кв. „Тева”, което е напълно достатъчно да се индивидуализира и
конкретизира този реквизит, описващ твърдяното нарушение. Съдът не
споделя като основателно възражението на защитата на жалбоподателя за
липса на яснота относно мястото на извършване на деянието, водеща до
съществено процесуално нарушение при издаването на ЕФ, като
съображенията са следните:
За да е съществено едно нарушение, то следва да се изразява в
неизпълнение или нарушение на императивна законова норма или да е от
такова естество, че да е накърнило правото на защита на визираното като
нарушител лице. В преценката на тези обстоятелства следва да се изхожда от
спецификите на всеки конкретен случай. В настоящият случай не е
ограничена възможността да се извърши преценка за точното приложение на
материалния закон и дава възможност на жалбоподателя да разбере
административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем
защитата си по него, защото нарушителят се е защитавал срещу ясно
предявени му с ЕФ факти - че нарушението е на ул. „Юрий Гагарин” в гр.
Перник, където е действало „ограничение от 50 км/ч валидно за населено
място”. Същите са напълно достатъчни за установяване и доказване на
действащия скоростен режим.
В случая, обаче е налице липса на описание на съставомерни елементи
на деянието във връзка с приложената санкционна норма.
С ЕФ е наложено наказание глоба в размер на 1200 лв на основание чл.
189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП. Съгласно чл. 182, ал.4 от
7
ЗДвП когато нарушението по ал.1, т.1-5, ал.2 и ал.3, т.1-5 на чл. 182 е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер
От описаното в обстоятелствената част на оспорения ЕФ не може да се
изведе извод, че административното нарушение е извършено в условията на
повторност, тъй като не е вписан този квалифициращ признак. За същия може
да се съди единствено от посоченото основание за санкционирането на
жалбоподателя по чл. 182, ал.4 от ЗДвП. Едновременно с това не са налице
каквито и да са твърдения за издаден друг ЕФ за същото нарушение, който да
е влязъл в сила на определена дата, за да може този факт да бъде включен в
предмета на доказване и съдът да го изследва в хода на съдебното
производство. По този начин е препятствана възможността съдебният състав
да извърши преценка относно правната квалификация, като такова,
извършено в условията на повторност. По този начин, макар и извършеното
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП да е доказано по несъмнен и категоричен
начин, то нарушителят не следва да отговаря по квалифициращия състав на
чл. 182, ал.4 от ЗДвП. В тази връзка няма пречка съдът да измени ЕФ и
намали санкцията по следните съображения:
Настоящият съдебен състав, като първа инстанция, разполага с
правомощие по арг. от т.1 на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г. на
ВАС по т.д. № 1/2020г. ОСС, І и ІІ колегия, а и според действащата към
настоящия момент уредба в ЗАНН – чл. 63, ал.7, т.1, вр. ал.2, т.4 от ЗАНН
(изм., ДВ. бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) при еднородност на
фактите и обстоятелствата по нарушението и наличие на обвинение за такова
нарушение да измени ЕФ, като преквалифицира нарушението без
квалифициращия признак „повторно” и в съответствие с това да приложи
закон за по-леко наказуемо административно нарушение в сравнение със
санкционната норма на чл. 182, ал.4, а именно тази по чл. 182, ал.1, т.5 от
ЗДвП, в която хипотеза попада деянието на жалбоподателя, който е
управлявал моторно превозно средство в населено място с превишена скорост
от 45 км/ч. Разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда глоба във
фиксиран от законодателя размер от 600 лв, поради което и в този размер
следва да бъде намалена наложената глоба на В. Х..
Предвид тези съображения обжалвания ЕФ следва да се измени, като
се преквалифицира основанието, на което е наложено административното
наказание от чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП на чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП и наложената глоба бъде намалена от 1200 лв на
600 лв.
По разноските:
По силата на чл. 63д от ЗАНН (нов-ДВ, бр. 109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.) в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационните производства страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Именно с приемането на коментираното
8
съдържание на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН при завареното действие на чл. 84 от
същия закон (обв. ДВ, бр. 92 от 1969г., изм. ДВ, бр. 59 от 1998г. и ДВ, бр. 39
от 2011г.) законодателят недвусмислено е заявил волята си разноските да се
присъждат по реда на АПК, като условие за това е те да се направени и това
обстоятелство да е удостоверено по надлежния ред със съответните
документи.
Редът по АПК е регламентиран в чл. 143, ал.1-4, но в него не е
включена хипотеза на изменение на акта, респективно на ЕФ. На основание на
чл. 144 от АПК е приложима нормата на чл. 78, ал.1 от ГПК като разноските
следва да се присъдят съразмерно на изхода от спора. В случая само е
намален размерът на наказанието, с оглед на което релевантно е
съотношението между наложеното наказание и определения от съда размер.
При наложена глоба от 1200лв, намалена с настоящото решение на 600лв и
доказано направени разходи за адвокатска защита от 450лв, на жалбоподателя
са дължими 225 лв.
Възражението на административнонаказващия орган за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, съдът намери за неоснователно, предвид
осъществената реална защита от страна на пълномощника на жалбоподателя.
Предвид изложеното искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски следва да бъде уважено в размер на 225 лв, който Областта дирекция
на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес: гр. Перник, ул.
„Самоков” № 1 следва да заплати на В. Н. Х..
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.1
от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4785336 на ОД на МВР Перник,
с който на В. Н. Х., ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 1200 лв (хиляда и двеста лева) на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата за
нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, установено и заснето на
29.04.2021г. в 11:27 часа, в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин”, бензиностанция
Шел-Перник с автоматизирано техническо средство № 1174d0, като за
същото нарушение ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за налагане на
административното наказание на чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП и
НАМАЛЯВА размера на глобата на 600 лв (шестстотин лева).
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков” № 1, да заплати на В. Н. Х., ЕГН
********** сумата в размер на 225 лв (двеста двадесет и пет лева),
представляваща направени от лицето разноски за адвокатско възнаграждение
за един адвокат в производството по АНД 20241720200302 по описа за 2024г.
на Районен съд Перник.
9
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10