О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№. . . . . . . ./07.02.2020 г., гр. Варна
Административен
съд – гр. Варна, ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на седми
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ
: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 119/2019 г. на Административен съд
– гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК,
вр. чл. 144 АПК.
Образувано е по искане от
заместник – кмет на Община Варна, чрез
процесуален представител юрисконсулт /редовно упълномощена – л. 177/ за
изменение на Решение №2182/13.11.2019 г. по адм. дело №
119/2019 г. на Административен съд - Варна, като се присъди на Община Варна
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. С
молба с.д. № 361/10.01.2020 г. е уточнено, че се иска допълване на решението. Изложено
е, че от ответника е направено своевременно искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в молба от 27.02.2019 г. Не следва да се доказва
пряко направения разход съгласно ТР № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на
ОС на ВАС. Жалбата на Н.Д. Т. и С.Д.И.
срещу Заповед № 4663/06.12.2018 г. на зам. кмет на Община Варна е отхвърлена в
частта относно прокарване на временен път през ПИ 10135.3506.257. На основание
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144, вр. чл. 248 от ГПК е отправено искане за допълване
на Решение №2182/13.11.2019 г. по адм. дело № 119/2019 г. на Административен
съд – Варна в частта за разноските.
Н.Д.Т. и С.Д.И., чрез адв. К.
считат, че искането за изменение на решението е недопустимо, поради липса на
представен списък на разноските. Относно направеното уточнение от зам. кмет на
Община Варна, че се иска допълване на решението намират, че същото представлява
злоупотреба с право по смисъла на чл. 37, ал.2 от Конституцията и принципа на
законност прокламиран в чл. 4, ал.3 от АПК.
Съдът
установява следното:
С Решение № 2182/13.11.2019
г. по адм. д. № 119/2019 г. на Адм. съд – Варна, съдът е решил:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от Н.Д.Т. и С.Д.И. срещу Заповед № 4663/06.12.2018 г. издадена от зам.
кмет на Община Варна, в частта относно прокарване на временен път през ПИ с ид.
10135.3506.257.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите от Н.Д.Т. и С.Д.И. срещу: Заповед № 4663/06.12.2018 г.
издадена от зам. кмет на Община Варна, в частта относно прокарване на временен
път през ПИ с ид. 10135.3506.1089 и ПИ с ид. 10135.3506.1659; Заповед №
2577/27.06.2019 г. издадена от зам. кмет на Община Варна и Заповед №
2991/24.07.2019 г. издадена от зам. кмет на Община Варна.
ОТМЕНЯ Заповед № 4663/06.12.2018 г. издадена
от зам. кмет на Община Варна, в частта относно прокарване на временен път през
ПИ с ид. 10135.3506.1089 по жалба от „Лотос 2007“ ООД.
ОТМЕНЯ
Заповед № 2577/27.06.2019 г. издадена от зам. кмет на Община Варна по жалба от
„Лотос 2007“ ООД.
ОТМЕНЯ
Заповед № 2991/24.07.2019 г. издадена от зам. кмет на Община Варна по жалба от
„Лотос 2007“ ООД.
ИЗПРАЩА административна преписа на зам. кмета на Община Варна за
произнасяне в 14 - дневен срок от влизане на решението в сила, по
Заявление рег. № АУО049345ВН/05.06.2017
г. по описа на Община Варна от „Де принт“ ЕООД, при спазване указанията по
тълкуването и прилагането на закона дадени с решението.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати в полза на „Лотос 2007“ ООД, ЕИК ********* сумата
от 1582, 24 лева /хиляда
петстотин осемдесет и два лева и двадесет и четири стотинки/.
С
молба с.д. № 3802/01.03.2019 г. зам. кмет на Община Варна /рег. №
РД18024565ВН_002ВН/27.02.2019 г. по описа на Община Варна/, чрез процесуален
представител е изразил становище по жалбата на Н.Д.Т. и С.Д.И., като е отправил
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева /л.
175- 176/.
В
о.с.з. на 22.10.2019 г. процесуален представител на зам. кмет на Община Варна е
изразил становище по същество на спора и е отправил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед установеното съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно т. 8
от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на представен списък
по чл.
80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по
искането за разноски, както е в конкретния случай, не е основание да се откаже допълване на решението, в частта му за
разноските. Молбата е постъпила в срока по чл.
248, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради това, че
решението е съобщено на зам. кмет на Община Варна на 21.11.2019 г., а искането
е подадено на 05.12.2019 г. От установеното следва, че искането е допустимо.
Разгледано по същество е основателно.
Условие за настъпването на
последицата от ангажиране на отговорността за разноските е да са налице
следните предпоставки: 1.Страната да е направила своевременно искане до съда;
2. Изходът от делото е благоприятен за страната, претендираща за разноски и 3.
Реално да са понесени разноски от
претендиращия.
Съгласно
чл. 143, ал.4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или
оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по
делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв.
Съгласно,
Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., случаите, в които съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван
от юрисконсулт в съдебно-административното производство.
Зам. кмет на Община
Варна е представляван от юрисконсулт в производството по делото. До приключване
на устните състезания по делото е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, налице е отхвърляне на жалбата от Н.Д.Т. и С.Д.И. срещу Заповед №
4663/06.12.2018 г. издадена от зам. кмет на Община Варна. Следва, че искането
на зам. кмет на Община Варна за допълване на решението е основателно. Делото не
е с фактическа и правна сложност. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 144
от АПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП на Община Варна към която се числи
административния орган следва да се присъди сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, платима поравно от жалбоподателите Н.Д.Т. и С.Д.И.,
а именно по 50 лева от всяка.
Наличието на нормативноустановена възможност за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, води до извода, че искането не е в
противоречие с чл. 37, ал.2 от Конституцията на РБългария и чл. 4, ал.3 от АПК,
поради което и доводът на Н.Д.Т. и С.Д.И. в тази насока е неоснователен.
Предвид изложеното и на
основание на основание чл. 248, ал.3 от ГПК,
вр. чл. 144 АПК,
Административен съд – гр. Варна,
О П Р
Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА Решение №2182/13.11.2019 г. по адм.
дело № 119/2019 г. на Административен съд – Варна като:
ОСЪЖДА Н.Д.Т. ЕГН ********** *** сумата от
50 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Д.И. ЕГН ********** *** сумата от
50 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: