№ 1920
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100511491 по описа за 2021 година
С решение № 20129442 от 02.06.2021г., постановено по гр.д. № 23070/ 2020г. по
описа на Софийския районен съд, 176 състав, са отхвърлени предявените от “ВиК” АД
гр. Ловеч срещу Б. Д. Д. искове за установяване на вземането на “ВиК” АД за сумата
444,67 лева, представляваща начислено за периода от 30.05.2014г. до 31.03.2015г.
задължение за доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода, ведно със законната
лихва от 29.09.2016г. до окончателното изплащане и за мораторна лихва, в размер на
83,53 лева, за периода от 01.07.2014г. до 26.09.2016г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 59327/2016г.
по описа на 176 състав на СРС, поправена по реда на чл. 247 от ГПК с разпореждане
20220879 от 09.10.2020г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от “ВиК”АД. Жалбоподателят е
навел доводи за незакосъобразност на първоинстанционното решение, като излага
доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон. Навежда искане за отмяна
на атакувания съдебен акт и постановяване на решението, с което исковете да бъдат
уважени,
В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с която
се изразява становище за неоснователност на същата.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
1
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално
легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението в неговата цялост, а по допустимостта му- в обжалваната
част, като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си
правомощия, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. При постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма, като относно релевираните в подадената жалба доводи за
неправилност на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 от Закона за водите вр. чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ВиК” АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу Б. Д. Д. за сумата 444,67 лева, представляваща цена на питейна
вода, доставена в обект намиращ се в гр. Ловеч, бл. “******* за периода от 30.05.2014г.
до 31.03.2015г., ведно със законната лихва от 29.09.2016г. до окончателното
изплащане, сумата 83,53 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
01.07.2014г. до 26.09.2016г.
След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни
искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на неформален договор за предоставяне на В и К услуги при публично
известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника В и К услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на
отпадни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както
и обезщетение за забава върху нея.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се
изразява становище за неоснователност на исковете. Релевират се доводи за оспорване
наличието на облигационно правоотношение между страните, количеството доставена
питейна вода. Оспорва, че е обвързан от общите условия. Навежда възражение за
изтекла погасителна давност.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1
2
от Закона за водите:
За уважаване на иска в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е потребител
на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в
процесния период ищецът е доставял В и К услуги в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само
един оператор може да извършва тази дейност- арг. чл.198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В
настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр.
Ловеч е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на пар. 1, буква "а" от ДР на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители са
юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти,
за които се предоставят В и К услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 4
от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи промяната на носителя на
правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има
действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда,
определен в договора или в общите условия.
В конкретния случай от представеното извлечение от карнети се установява, че
ответникът е положил подпис при индивидуалните отчети за периода м. януари 2015г.-
м. март 2015г. Същият не е оспорил подписа си, поради което следва да се приеме, че с
действията си той е признал съществуването на облигационно правоотношение между
страните, по което ищецът е доставил питейна вода, а за ответникът е възникнало
задължение да плати цената на същата в размер на 53,79 лева.
Конкретиката на случая сочи, че ищецът не е представил доказателства, че
ответникът е носител на правото на собственост или вещното право на ползване върху
имота за периода 30.05.2014г. до 31.12.2014г. Ето защо, доколкото фактът на
съществуване на облигационно отношение за периода 30.05.2014г.- 31.12.2014г. не се
доказа от ищеца, и при прилагане на чл. 154 ГПК, предявеният иск за този период е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При извод за частична основателност на иска, следва да бъде разгледано
възражението за погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са
3
за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт– договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 27.09.2016г., от която дата
установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Съгласно чл. 31, ал. 2 Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор “ВиК” АД гр. Ловеч, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за питейна вода в 30- дневен срок след датата на
фактуриране. Следователно, задълженията за периода от 02.04.2014г.- 30.04.2014г.
(фактурирано на 30.05.2014г.) е станало изискуемо на 01.07.2014г., като към момента
на предявяване на иска- 27.09.2016г., тригодишната погасителната давност за него не е
изтекла.
По иска по чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл.86,ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл. 31, ал. 2 Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор “ВиК” АД гр. Ловеч, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за питейна вода в 30- дневен срок след датата на
фактуриране. Следователно, задълженията за периода от 01.01.2015г.- 31.03.2015г.
(фактурирано на 31.03.2015г.) е станало изискуемо на 30.04.2015г. Следователно
следва да се приеме, че след изтичане на визираният срок, ответникът е изпаднал в
забава.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20129442 от 02.06.2021г., постановено по гр.д. №
23070/ 2020г. по описа на Софийския районен съд, 176 състав, в частта, в която е
отхвърлен предявеният от “ВиК” АД, с ЕИК ******* срещу Б. Д. Д., с ЕГН **********
иск за установяване вземането на “ВиК” АД за цена на доставена питейна вода в
периода 01.1.2015г.- 31.03.2015г. над сумата 53,79 лева до сумата 444,67 лева, както и в
частта, в която “ВиК” АД е осъдено да плати на Б. Д. Д. направено в производството по
гр. дело 23070/ 2020г. на СРС разноски за адвокатско възнаграждение над сумата 88,36
лева до сумата 100 лева, като вместо това постановява
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Д. Д., с ЕГН
********** съществуване на вземането на “ВиК” АД, с ЕИК ******* за сумата 53,79
4
лева, представляваща цена на питейна вода, доставена в обект, намиращ се в гр. Ловеч,
бл. “*******, за периода 01.01.2015г.- 31.03.2015г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите вр. чл. 40 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи и сумата 7,69 лева за периода
01.05.2015г.- 26.09.2016г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.10.2019г. по ч.гр.дело № 59327/ 2016г. по
описа на СРС, 176 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Б. Д. Д., с ЕГН ********** плати на “ВиК” АД, с ЕИК *******
сумата 8,73 лева, представляваща направени в производството по ч.гр.дело №
59327/ 2016г. по описа на СРС, 176 състав разноски, съобразно уважената част от
исковете.
сумата 8,73 лева, представляваща направено в в производството по гр. дело
23070/ 2020г. на СРС разноски, съобразно уважената част от исковете.
сумата 78,57 лева, представляваща направено във въззивното производство
разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “ВиК” АД, с ЕИК ******* да плати на Б. Д. Д., с ЕГН **********
сумата 70,69 лева, представляваща направени във въззивното производство разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5