РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Сандански, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Валентина Евг. Томова
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20241250101216 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Я. Я., с ЕГН-
**********, с адрес-гр.С***, ул.“С****“, № ** срещу „Изи Асет Мениджмънт“-АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление-гр.София, ж.к.“Люлин 7“, бул.“Джавахарлал
Неру“, № 28, ет.2, ап.40-46, с която са предявени два обективно съединени иска, а именно: за
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 4019367 от 30.12.2020г.,
поради наличието на неравноправни клаузи, поради противоречие със закона и поради
заобикаляне на закона, с правно основание чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143 от ЗЗП; чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр.с ЗПК, и за
заплащане на сумата от 1 лев- частичен иск от 400лв., представляваща недължимо платена
сума по нищожен договор за потребителски кредит № 4019367, с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата сочи, че на 30.12.2020г. е сключила с ответното дружество
договор за паричен заем № 4019367, като е договорено отпуснатия заем да бъде в размер на
800лева, видът на вноската-двуседмична. Сочи се още, че в чл.4 от договора е уговорено, че
страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант-две физически лица,
поръчители, които да отговарят на определени условия, или банкова гаранция в полза на
институцията отпуснала кредита. Сочи се също, че на същата дата е сключен договор за
предоставяне на гаранция №4019367, по силата на който „Файненшъл България“-ЕООД е
поело задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищцата, а
тя се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сума в размер на 476,68лв., която
сума е разсрочена за изплащане заедно с месечната вноска по договора за кредит. Изтъква
се, че съгласно договора за поръчителство ищцата е следвало да предоставя дължимите
парични средства на „Изи Асет Мениджмънт“-АД, което е упълномощено от „Файненшъл
България“- ЕООД да събира в негова полза сумите по договора. Твърди се, че относно
договора за предоставяне на поръчителство има влязло в сила решение № 194/30.07.2024г.,
постановено по гр.д.№ 374/2023г. по описа на Районен съд Сандански, което дело е било
1
образувано по предявени от Т. Я. Я. срещу „Файненшъл България“-ЕООД искове за
прогласяване нищожността на договор за прогласяване на поръчителство
№4019367/4223460/03.08.2021г. и за връщане на платено без основание възнаграждение за
поръчителство. Твърди се, че сключеният между страните договор за потребителски кредит
№ 4019367/30.12.2020г. е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи, а именно
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя-задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение
да заплати необосновано високо възнаграждение за поръчителство. Твърди се, че договор за
потребителски кредит № 4019367/30.12.2020г. е нищожен и поради противоречие със закона-
чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като ГПР в процесния договор вследствие на сключения въз основа
на него договор за поръчителство става по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, както и нищожен поради заобикаляне на
закона, защото посочения в договора ГПР е различен от действителния. Твърди се, че в
изпълнение на процесния договор за заем ищцата е заплатила на ответника сума в размер на
750лева, представляваща 500лв. главница и 250лева лихва. По изложените съображения
ищцата предявява настоящите искове, в подкрепа на които представя писмени
доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като
неоснователни. Същият оспорва твърдяната нищожност на договора. Твърди, че условията
на договора за паричен заем са били предмет на предварително индивидуално договаряне;
че в договора са спазени изискванията на ЗПК, като ГПР и общата дължима сума са
изчислени към момента на сключване на договора и ГПР е изчислен по определения в
приложение 1 на ЗПК начин, както и че посочените параметри са коректни и ГПР е коректно
изчислен. Ответникът оспорва ищцата да е заплатила по договора лихва в размер на
250лева. В тази връзка твърди, че в договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент
в размер на 35%; че лихвеното задължение в размер на 100,32лв. е било редуцирано в
размер на 95,57лв., поради предсрочното погасяване на задълженията по договора.
По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо лице.
С протоколно определение от 25.09.2025г. съдът е допуснал изменение размера на предявения
частичен осъдителен иск, като същият се счита предявен за заплащане на сумата от 95,57 лева-
пълния размер на вземането.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.12.2020г. между „Изи Асет Мениджмънт“-АД, в качеството на заемодател и Т. Я. Я., с
ЕГН-**********, в качеството на заемател, е сключен договор за паричен заем № 4019367, по
силата на който заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 800лв., а заемателят се
задължава да върне същата на заемодателя в срок от „ 17 четиринадесетдневки“ чрез двуседмични
погасителни вноски в размер на 52,96лв., с дати на плащане посочени в погасителния план-
неразделна част от договора, при уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема – 35,00%, и
годишен процент на разходите на заема- 40,50%., при което общата сума дължима от заемателя е
900,32лева. В договора е посочено и какво е взето предвид при изчисляване на ГПР.
Съгласно чл.4 от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно-две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на посочени в договора
изисквания или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която
да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем, или
одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
На същата дата (30.12.2020г.) Т. Я. Я., в качеството си на потребител, е сключила с
„Файненшъл България“-ЕООД (финансова институция с основен предмет на дейност-предоставяне
на гаранционни сделки), в качеството му на поръчител, договор за предоставяне на поръчителство
№ 4019367, по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с
„ИзиАсет Мениджмънт“-АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред
2
„ИзиАсет Мениджмънт“-АД за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали
съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за паричен заем, срещу платимо от потребителя на
поръчителя възнаграждение в размер на 476,68лв. В договора е предвидено, че възнаграждението
на поръчителя е платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 28,04 лева на падежни
дати посочени в договора, като плащането на възнаграждението се извършва по начините
установени в договора за паричен заем, както и че „Изи Асет Мениджмънт“-АД е овластено да
приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждението на поръчителя по този договор.
И двата гореописани договора са подписани от Ю. Р. Д., действаща като представител на
„ИзиАсет Мениджмънт“-АД и на „Файненшъл България“-ЕООД. Едноличен собственик на
капитала на „Файненшъл България“-ЕООД е „ИзиАсет Мениджмънт“-АД, като двете търговски
дружества имат и един и същ адрес на управление(справка в търговския регистър).
Видно от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза е, че Т. Я. е извършила плащания по договора в общ размер на 895,57лв., с
които е погасила главницата в размер на 800лв. и е заплатила възнаградителна лихва в размер на
95,57лв., а също и че е платила на ищеца и сумата от 476,68лв. за поръчителсво. Вещото лице сочи,
че при включване в ГПР на вноската за поръчителство, то ГПР възлиза на 434,08%.
Съдът не обсъжда представеното от ищцата решение № 194 от 30.07.2024г., постановено по
гр.д.№ 374/2023г. по описа на Районен съд-Сандански, тъй като липсват доказателства същото да е
влязло в сила.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба, че ищцата и
ответника са страни по договор за заем, който договор е нищожен и по който ищцата е извършила
недължими плащания.
По основателността на предявените искове:
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че на 30.12.2020г. между Т. Я. Я. и
„Изи Асет Мениджмънт“-АД е сключен договор за паричен заем № 4019367, както и че между Т. Я.
Я. и „Файненшъл България“-ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство №
4019367 относно изпълнение на паричните задължения на Т. Я. Я. към „Изи Асет Мениджмънт“-
АД по договора за паричен заем.
Ищцата твърди няколко основания за нищожност на процесния договор за паричен заем,
които следва да бъдат разгледани според тежестта на сочения от ищцата порок в последователност
от най-тежкия към по-леките, както и според това дали наведените основания са специални
/предвидени в специален закон/ или общи /предвидените в чл.26 от ЗЗД/.
Твърдението на ищцата, че договорът за паричен заем е нищожен, тъй като съдържа
неравноправна клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на негово задължение да
заплати необосновано високо възнаграждение за поръчителство, която уговорка е във вреда на
потребителя, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е
неоснователно, тъй като в договора за паричен заем липсва твърдяната уговорка/клауза (такава
клауза се съдържа в договора за предоставяне на поръчителство, а не в договора за паричен заем,
който е предмет на настоящото производство). За прецизност следва да се отбележи, че наличието
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, не винаги води до нищожност на целия
договор/чл.146, ал.4 от ЗЗП/.
Съдът намира за основателно наведеното от ищцата основание за нищожност на договора за
паричен заем поради противоречие със закона, поради следните съображения:
Сключеният между страните договор за паричен заем по своята същност представлява
договор за потребителски кредит (страните имат качествата съответно потребител и кредитор по
смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК), поради което за него важат разпоредбите на специалния закон
за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, договорът се изготвя на разбираем
език и трябва да съдържа определени реквизити, един от които е годишния процент на разходите
по кредита (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
3
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в приложение № 1 към закона начин, като ГПР не следва да надвишава пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България (чл.19, ал.4 от ЗПК). Нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице, както когато в договора изобщо не е посочен
ГПР, но и когато е посочен такъв, но той не съответства на действително прилагания между
страните. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, а съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Установи се, че в договора за паричен заем е посочен ГПР в размер на 40,50%, както и че при
изчисляването му са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в
него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да
бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава, неустойки за неизпълнение на някое от
задълженията по договора, както и други разходи, освен посочените в договора. Установи се също,
че в договора е предвидено задължение за заемополучателя да осигури до три дни, считано от
датата на сключване на договора, едно от трите вида обезпечения посочени в договора, както и че в
тази връзка ищцата е сключила с „Файненшъл България“-ЕООД (финансова институция, която
предоставя гаранционни сделки) договор за предоставяне на поръчителство, като е поела
задължение да плати възнаграждение на поръчителя в размер на 476,68лв. Този разход на
потребителя не е бил взет предвид от „Изи Асет Мениджмънт“-АД при изчисляване на ГПР по
договора за паричен заем, а е следвало да бъде взето предвид, тъй като представлява сигурен
разход, пряко свързан с договора за заем, който разход е известен на заемодателя. В тази насока
съдът съобрази, че в чл.4 на договора задължително е предвидено заемателят да осигури
обезпечение, като изхождайки от краткия срок за осигуряването му, както и поставените условия
към другите два възможни вида обезпечения, заемодателят е целял насочване на потребителя
именно към „Файненшъл България“-ЕООД, което е свързано лице с него. Освен това, предвид
факта, че двата договора са сключени в един и същи ден и от едно и също лице на страната на
заемодателя и на поръчителя, както и предвид отразеното в договора за предоставяне на
поръчителство, че заемодателят е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждение на поръчителя, както и уговорения
начин на това плащане, то е естествено този разход за заемателя да бил известен на заемодателя.
Последният като не е взел предвид този разход е въвел в заблуждение потребителя относно
реалните разходи по заема, които ще направи, а с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
законодателят цели да защити правата на потребителите като им гарантира, че те ще имат
информация за максималната цена, която биха заплатили за предоставената им услуга за периода
на погасяване на кредита. Като не е взел предвид този разход при определяне на посочения в
договора размер на ГПР/отразеният в договора ГПР не отразява реалната му стойност/,
заемодателят е нарушил чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а това води до недействителност на договора за
паричен заем по силата на чл.22 от ЗПК.
Предвид на изложеното съдът намира, че следва да уважи предявения иск за прогласяване
нищожността на сключения между страните договор за паричен заем № 4019367 от 30.12.2020г.,
поради противоречие със закона-ЗПК.
Съдът не следва да разглежда наведеното от ищцата основание за нищожност на договора
поради заобикаляне на закона-ЗПК, тъй като никоя сделка не може да е нищожна на повече от едно
основание, като заявените основания съдът разглежда като предявени при условията на
евентуалност.
Следва да се уважи и втория предявен иск от ищцата за осъждане на ответника да заплати
сумата от 95,57 лева поради следните съображения:
Установи се, че по процесния договор на ищцата е предоставена в заем сумата от 800лв.,
както и че тя е заплатила на ответника по този договор сумата от 895,57лв. Съгласно чл.23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно,
сумата от 95,57лв. е недължимо платена от ищцата на ответника, поради което подлежи на
4
връщане /чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба-04.09.2024г.
Относно разноските:
С исковата молба ищцата претендира заплащане на направените в производството разноски.
Същата е направила разноски в размер общо на 455 лева, от които 100лв. за платена държавна
такса, 5лева за съдебно удостоверение и 350 лева за първоначално възнаграждение на вещо лице по
допусната експертиза (депозит). С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1, от ГПК
ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 455лв. за направени от нея разноски по делото.
Ищцата е представлявана по делото от Еднолично адвокатско дружество „Д*****“, представлявано
от Д. М. М., който претендира разноски. Ищцата е сключила с Едноличното адвокатско дружество
„Д*****“ договор за правна защита и съдействие, като правната помощ е предоставена безплатно
по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Предвид посоченото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът
следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата по делото –Едноличното адвокатско
дружество „Д*****“, представлявано от Д. М. М., адвокатско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 480лв. с ДДС.
Водим от горното и на основание чл. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за паричен заем № 4019367 от
30.12.2020г.,сключен между Т. Я. Я., с ЕГН-********** , и „Изи Асет Мениджмънт“-АД, с ЕИК:
*********, поради противоречие със закона-Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“-АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, ж.к.“Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“, № 28, ет.2, ап.40-46, ДА
ЗАПЛАТИ на Т. Я. Я., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С******, ул.“С*****“, № ** сумата от 95,57
лева (деветдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки), съставляваща недължимо платена сума
по договор за паричен заем №4019367 от 30.12.2020г., ведно със законната лихва от 04.09.2024г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“-АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, ж.к.“Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“, № 28, ет.2, ап.40-46, ДА
ЗАПЛАТИ на Т. Я. Я., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С****, ул.“С******“, № ** сумата от 455
лева (четиристотин петдесет и пет лева) за направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“-АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, ж.к.“Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“, № 28, ет.2, ап.40-46, ДА
ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество ”Д****”, вписано в регистър БУЛСТАТ под №
*********, с адрес на упражняване на дейността-гр.София, бул.”А****”, № , ет.*, офис ***,
представлявано от Д. М. М.-управител, сумата от 480лева (четиристотин и осемдесет лева),
съставляваща възнаграждение за предоставена правна защита и съдействие на ищцата по делото Т.
Я. Я..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5