О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260050
гр.Пловдив, 08.01.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на осми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.дело № 3085/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила
е частна жалба от "Ай Тръст" ЕООД, гр.София, чрез юрисконсулт В.Г. против Разпореждане
№ 280824/05.11.2020г. по ч.гр.д. №13966/2020г. на ПРС, ХІХ гр.с., с което е отхвърлено
заявление на „Ай
тръст” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Витоша” № 146, сграда А, Бизнес център „България” с искане за издаване на
заповед за изпълнение срещу Й.Р.П за сумата от 336,45лева главница, 11.32 лв. административни
разноски, 16.03 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство;
18,98 лв.-договорна лихва, 12,31 лева обезщетение за забава по договор за
кредит, 4,84 лв. лихва по договор за поръчителство, както и законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и немотивирано. Иска се отмяна
на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Съдът,
като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения,
приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в
законния по чл.275 от ГПК срок,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
РС
Пловдив е приел, че евентуалната неравноправност произтича от несъответствието на уговорка с
изискването за добросъвестност и последващо значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Приема се и че липсва
посочване на методика за определяне на ГПР.
РС Пловдив е приел, че е невъзможно
да извърши преценка относно това дали е налице хипотезата на чл.22 от ЗПК,
защото това предполага събиране на доказателства при условията на състезателно
начало, то констатацията на съда за
евентуалната неравноправност на дадена клауза е достатъчно основание за отказ
за издаване на заповед за изпълнение и отхвърляне на заявлението, по аргумент
на чл. 411, ал. 1, т. 3 ГПК.
В частта относно клаузите за
лихви и други допълнителни плащания извода на ПРС е правилен, при вероятна неравноправна
клауза в договора свързана с тях за тези плащания заповед не се издава. Мотивите
на първата инстанция са достатъчни за този негов извод, защото в заповедното
производство, не се изисква пълно доказване на неравноправна клауза в договора,
а констатиране само на наличие на обоснована вероятност за това. За такава
вероятност се е обосновал и РС Пловдив в обжалвания си акт.
По правилото на чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо заповед в казуса се издава само за посочената
неплатена главница. С оглед на характера на заповедното производство по чл.410
от ГПК заповед за изпълнение се издава без да се посочват доказателства за
дължимост и изискуемост на сумите. Ето защо е недопустимо съдът да изследва
писмени доказателства в това производство и да решава дължима ли е заявената
сума и в какъв размер. При подаване на възражение по чл.414 от ГПК въпросът се
решава евентуално в исков процес по чл.420 от ГПК. Ето защо в казуса при
спазване на нормата на чл.23 от ЗПК следва да се издаде заповед само за
неплатената главница, без да се изследва въпроса тя плащана ли е или не. Това
касае и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и
разноските по делото.
По така изложените съображения,
частната жалба се намери за частично основателна. Обжалваното
разпореждане ще следва да бъде отменено в частта за претендираната главница,
като се даде указание на първоинстанционния съд да издаде заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК. в тази част, а в останалата му част разпореждането следва да
се потвърди, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане №
280824/05.11.2020г. по ч.гр.д. №13966/2020г. на ПРС, ХІХ гр.с., В ЧАСТТА в която е отхвърлено заявление
на "Ай Тръст" ЕООД, гр.София, чрез
юрисконсулт В.Г. против Разпореждане № 280824/05.11.2020г. по
ч.гр.д. №13966/2020г. на ПРС, ХІХ гр.с., с което е отхвърлено заявление
на „Ай тръст” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Витоша” № 146, сграда А, Бизнес център „България” с искане за
издаване на заповед за изпълнение срещу Й.Р.П., за сумата от 336,45лева
главница, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане и разноските по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на „Ай тръст” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 146,
сграда А, Бизнес център „България” срещу Й.Р.П., за сумата от 336,45лева главница, както и
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
изплащане и разноските по делото.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата му част.
ВРЪЩА делото на РС Пловдив за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в горепосочената част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.