РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Троян, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20244340100171 по описа за 2024 година
за да се произнесе – съобрази:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.557 КЗ.
В Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба на
„Гаранционен фонд”, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.
София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представлявано от Изпълнителните
директори М.К. и С.С., чрез адв. И. К., срещу А. О. Е., с постоянен и настоящ
адрес: ***, ЕГН: **********, за сумата 4 200,00 - четири хиляди и двеста
лева, представляваща изплатена сума на М. С. Д. по претенция №
21110244/25.08.2021 г. на „Гаранционен фонд” и ликвидационни разноски по
обработка на претенцията, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
17.11.2023 г. до окончателното й изплащане, за която е издадена Заповед по
реда на чл.410 ГПК.
Ищецът „Гаранционен фонд” гр. София излага, че на основание чл. 557
ал.1, т.2, б.“а“ КЗ е изплатил обезщетение по щета № 21110244/25.08.2021г.,
за причинени имуществени вреди в размер на 4 200,00 - четири хиляди и
двеста лева, настъпили при реализирано на ***г. ПТП, в с. *, на товарен
автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на М. С. Д..
Сочи се, че на *** г. А. О. Е. виновно причинява ПТП, в резултат на което
са причинени имуществени вреди на товарен автомобил „***“ с рег. № ***,
собственост на М. С. Д.. Твърди се, че същият бил неправоспособен водач,
1
съгласно влязло в сила НП от ***г., който управлявайки л.е. „*“ с рег.№ ***,
излязъл от платното си за движение и навлязъл в лентата на насрещно
движещият се правомерно в платното за движение водач на товарния
автомобил. Сочи се, че в нарушение на разпоредбата на чл.461, вр.чл.483 от
КЗ, ответникът управлявал автомобила без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Излага се, че на 25.11.2021 г. по
претенция № 21110244 от 25.08.2021 г. „Гаранционен фонд“ на основание чл.
557, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Кодекса за застраховане е изплатил на М. С. Д.
сума в размер на 4 200 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди при ПТП, настъпило на *** г. на товарен автомобил „***“ с рег. № ***.
Твърди се, че ответникът бил поканен да възстанови изплатеното от
Гаранционен фонд, но тъй като не сторил това, било инициирано настоящото
производство.
Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество претендираната
сума, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
упълномощен защитник, който поддържа становището си за основателност на
исковата претенция в хода на производството и по съществото на спора.
Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и
разноските в заповедното производство.
При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е
представил писмен отговор, чрез пълномощника си адв.В. Г. от ЛАК, с който
счита иска за допустим, но неоснователен. Аргументите си излага по
съществото на спора и в представена по делото писмена защита.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването
на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на
доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на
доказване е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и
пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната
сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на
които претендира отхвърлянето на предявения иск.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на ***
година е настъпило ПТП по вина на ответникът А. О. Е. - неправоспособен,
който управлявайки л.а. „*" с peг. № *** излиза от платното си за движение и
навлиза в лентата за насрещно движение, като удря правомерно движещият се
товарен автомобил "***" с peг. № ***. Ищцовото дружество е изплатило
обезщетение за имуществени вреди за в размер на 4200лева, за увредения при
2
ПТП, настъпило на ***г., т.а "***" с per. № ***, собственост на М. С. Д. по
щета № 21110244/25.08.2021 година.
От приложената справка от Информационния център към Гаранционен
фонд, изготвена на база ежеседмично предоставяне на информация от самия
застраховател за сключените и прекратени от него полици, съгласно чл.573 КЗ
е видно, че л.а. „*" с peг. № *** няма действаща застраховка по риска
"Гражданска отговорност" към датата на ПТП. Не се оспорва обстоятелството,
че на пострадалия е изплатено обезщетение по щета № 21110244/25.08.2021г.,
за причинени имуществени вреди в размер на 4 200,00 - четири хиляди и
двеста лева, настъпили при реализирано на ***г. ПТП, в с. *, на товарен
автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на М. С. Д..
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпит на
свидетелите Й. Б. Ц. и М. С. Д..
От показанията на свид.Ц. се установява, че работи в РУ-Троян. На
въпросната дата посетил мястото на произшествието след подаден сигнал за
настъпило ПТП. Сочи, че водачът на л.а. „*" с peг. № ***нямал свидетелство
за управление на МПС и автомобилът нямал застраховка „ГО“, за което му
съставил два акта за адм. нарушение. Пробата му за алкохол доколкото си
спомня била отрицателна. Спомня си, че лекият автомобил ударил товарен
автомобил, като ПТП е реализирано в лентата за движение на товарния
автомобил, в посока за с. Гумощник. Спомня си, че товарния автомобил след
инцидента не можел да се движи, поради което „…. тогава търсиха друг по-
голям камион, който да може да го натовари. В предната лява част на
товарния камион имаше вреди, които аз съм описал като външните вреди, като
вътрешни вреди не мога да кажа какви са били, но не беше в движение
камиона, със сигурност.
На свидетелят беше предявен Протокол за ПТП № 1613147, рег.№ 54,
находящ се на л. 78 и 79 от делото. Същият заяви, че в частта, в която започва
описанието на „Застраховка „Гражданска отговорност“ в полица
№/валидност“ до края на протокола, съдържанието е изписано от него, а в
другата част най-вероятно е от колегата му, с който са били на смяна, за да му
помогне.
От показанията на свид. М. С. Д. се установява, че е собственик и водач
на товарния автомобил "***" с peг. № ***. Спомня си, че на *** г. в 19:45 часа
тръгнал от гр. *. По пътя нямало движение, но около 22.15 часа отдалеко
видял насрещно движещ се автомобил, който криволичи в двете платна.
Автомобила се движел с „бясна скорост“, поради което той отбил в дясно с
надежда да се разминат, но последвал удар челно в камиона, при което колата
„… излезе от дясната страна на средата на камиона. Ако беше карал по-бавно
щеше да остане под камиона. Представете си с каква скорост се е движил,
щом той влезе и излезе от дясната страна на средата под камиона….“. Спомня
си, че лекият автомобил бил „…в ужасно състояние. Аз извадих двете
момчета от колата, бяха леко замаяни, нямаха щети, като единият беше леко
3
ударен по рамото. Това имам, като спомени….“. Сочи, че от удара „…ми
хвръкна предницата на камиона, резервоарът ми беше счупен и имаше разлято
гориво, скоростната кутия ми беше на земята. Репатракът като дойде да ме
вдигне се чудеше как да ме дърпа. Камионът беше накъсан, усукан, на
собствен ход не можеше да продължи да се движи. Камионът беше в
състояние или да се нареже на парчета или да се вдигне с кран….“, като
уточнява, че към момента камионът му е бракуван и представя като
доказателство ксерокопие на голям талон с прекратена регистрация.
От събраните в производството доказателства съдът намира, че с оглед
тежестта на доказване, която носи ищецът по предявеният специален
установителен иск на кредитора по чл.422 ГПК, същият е установил по пътя
на главно и пълно доказване, че съществува вземането му против
ответника по заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК на посоченото основание за посочените в нея суми, като в
производството са представени доказателства за заплатено обезщетение по
щета № 21110244/25.08.2021г., за причинени имуществени вреди в размер на 4
200,00 - четири хиляди и двеста лева, настъпили при реализирано на ***г.
ПТП, в с. *, на товарен автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на М. С. Д..
Встъпването на Гаранционен фонд се осъществява по деликтното
правоотношение, част от съдържанието на което е задължението на
причинителя на вредата да заплати обезщетение на увредения. Причинител на
вредата е лицето, по чиято вина е настъпило пътнотранспортното
произшествие – в конкретния казус ответникът А. О. Е.. В процесния случай
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД са доказани по делото – установено е
деянието на водача А. О. Е., неговата противоправност, както и вината му.
Заплатените от ищеца суми за обезвреда на вредите от процесното ПТП, ведно
с лихвите и разноските по изплащането му, също са доказани пълно и главно
посредством приетите и подробно обсъдени писмени документи, приети като
доказателства по делото.
Съобразно с горните мотиви, съдът намира за основателен и доказан
предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл.557 КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.11.2023 г.
до окончателното й изплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №365 от 20.11.2023година, по ч.гр.д.№763/2023г. на РС-
Троян, по реда на чл.410 ГПК.
Относно разноските:
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе и за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сторените
4
по делото разноски в размер на 574.00 лева, съобразно представен по реда на
чл.80 от ГПК списък на разноските.
Мотивирано от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Троянски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. О. Е., с постоянен и настоящ адрес:
***, ЕГН: ********** дължи на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД”, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4,
представлявано от законните представители М.Н.К. и С.Г.С, по предявения
иск с правно основание чл.422, във връзка с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, сумата 4
200,00 - четири хиляди и двеста лева, представляваща изплатено обезщетение
на М. С. Д. по щета № 21110244/25.08.2021 година и ликвидационни разноски
по обработка на претенцията, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 17.11.2023 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. О. Е., с постоянен и настоящ адрес: ***, ЕГН: **********
да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД”, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представлявано от
законните представители М.Н.К. и С.Г.С. направените по настоящото дело и
по ч.гр.д.№763/2023година на РС-Троян разноски в общ размер на 574.00
/петстотин седемдесет и четири/ лева, съобразно представен по реда на чл.80
от ГПК списък на разноските.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Ловеч.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
5