Присъда по дело №2266/2021 на Районен съд - Плевен
| Номер на акта: | 41 |
| Дата: | 6 април 2022 г. |
| Съдия: | Асен Иванов Даскалов |
| Дело: | 20214430202266 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 6 декември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
описа на РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН е сезиран с тъжба на основание
чл.161 ал.1 НК от страна на М. П. М. ЕГН: ********** срещу р.И. ЕГН:
**********:
за това, че на 26.10.2021 година, в село***, обл.Плевен, причинил на М.
П. М. ЕГН: ********** охлузване на главата, челно- теменно вляво, оток
и кръвонасядане под левия лакът; оток по остреца на лявата длан;
охлузване на дясна подбедрица, съставляващи лека телесна повреда -
страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130 ал. 2
НК;
за това, че на 26.10.2021 година, в село***, обл.Плевен, казал нещо
унизително за честта и достойнството на М. П. М. ЕГН: **********, в
негово присъствие - „ще ти еба майката“ - престъпление по чл. 146 ал.1
НК.
В съдебно заседание, частния тъжител се явява лично и с
упълномощен повереник. Считат, че от събраните по делото доказателствени
материали се установяват по несъмнен начин извършените от страна на
подсъдимия престъпления по чл. 130 ал. 2 НК и по чл. 146 ал.1 НК; пледират
за постановяване на справедлива осъдителна присъда, като за престъплението
по чл. 130 ал. 2 НК бъде наложено наказание пробация, а за това по чл. 146
ал.1 НК – глоба, както и за присъждане на всички направени разноски по
делото.
Подсъдимият р.И. се явява лично и с упълномощен защитник. Не
се признава за виновен и се ползва от правото да даде обяснения, в които
развива собствена версия за случилото се. Пледира да бъде признат за
невинен и да бъде оправдан. Защитникът пледира в същия смисъл, като
изтъква, че в хода на наказателното производство не са събрани надлежни
доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение. Счита, че същото се
основава на показанията на свидетели, които са предубедени спрямо
подсъдимия И.; отбелязва, че при предприетите от негова страна действия, И.
е бил убеден, че спасява имота си от крадци; че в действителност, му е бил
нанесен побой и е бил обиждан от страна на свидетелите *** М., *** и
частния тъжител М.М., а на свой ред – *** И. е действал в условията на
„неизбежна отбрана“; че дори посочения в частната тъжба адрес в с.*** – ул.
„Т***, не е коректен, тъй като се касае за ул. „***. При условията на
евентуалност изтъква, че дори да се приеме, че подсъдимият умишлено е
причинил на частния тъжител лека телесна повреда и му е отправил обида, то
в такъв случай, на самия *** И. също са причинени лека телесна повреда и му
е отправена обида – поради което, пледира за прилагане на реторсия на
1
основание чл.130 ал.3 НК. Отправя искане за присъждане на направените
разноски по делото пред настоящата инстанция.
След като обсъди задълбочено събраните по делото доказателства
и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира
за установено следното:
р.И. е роден на *** година в село***, Плевенска област,
постоянен адрес в град Плевен, ул. *** живее в село ***8, българин,
български гражданин, с висше образование, работи, женен, неосъждан, ЕГН:
**********.
Към 26.10.2021г., подсъдимият *** И. и частният тъжител М.М.
не се познавали и нямали отношения помежду си. От друга страна, към
същата дата, подсъдимият И. и свидетелят *** *** М. стопанисвали съседни
/един до друг/ имоти в с***, ОБЛ.ПЛЕВЕН, като отношенията помежду им,
не били добри.
На 26.10.2021г. около 14:00 часа, свидетелят *** М. се намирал в
дома си в с***. По същото време, бил ангажирал частния тъжител М.М. и
свидетеля ***, в качеството на техници/монтажници, да извършат монтаж на
климатик. Частният тъжител се качил на стълба, за да монтира външното
тяло на климатика - на стена от имота на св.*** М., която обаче граничела с
дворното място на имота на подсъдимия. За целта, стълбата била подпряна от
външната страна, на оградата на имота на подсъдимия *** И.. По същото
време, св.*** работел по монтажа на вътрешното тяло на климатика, като бил
подпомаган от свидетеля *** М.. Прозорецът на стаята, в която работел
св.***, бил отворен, за да може да се подава електрически ток навън,
посредством разклонител.
В определен момент от така извършвания монтаж, подсъдимият
*** И. пристигнал пред дома си, управлявайки автомобил. Слязъл от
превозното средство и се запътил към работещия на стълбата частен тъжител.
Взел от земята камък, хвърлил го по посока на М.М. и му разпоредил да слиза
от стълбата, като го напсувал – „ще ти еба майката“. Учуден, частният
тъжител се опитал да обясни на подсъдимия, че извършва монтажна работа,
но *** И. не пожелал да се вслуша. Вместо това се приближил бързо до
стълбата, хванал я в долната част и я бутнал настрани, при което М.М. паднал
на земята, удряйки се както в паважа, така и в стълбата. В резултат на това,
получил телесни увреждания - охлузване по главата челно-теменно вляво,
оток и кръвонасядане под левия лакът, оток по остреца на лявата длан,
охлузване по дясната подбедрица. Частният тъжител успял да се изправи, но
подсъдимият продължавал с агресивното си поведение – опитвал се да го
удари в лицето. В отговор, М.М. нанесъл удар на подсъдимия по гърба вляво,
посредством нивелир, с което му причинил ивицовидно кръвонасядане,
достигащо мишничната ямка. Междувременно, свидетелят *** М., виждайки
през отворения прозорец така развиващата се конфликтна ситуация, заедно
със свидетеля ***, се притекли на помощ на М. П. М. и възпрели подсъдимия
2
от по-нататъшни агресивни действия. От своя страна, *** И. им се заканил, че
ще „видят“ и се отдалечил.
За така извършеното от страна на подсъдимия, в 14:23 часа, М.М.
сигнализирал посредством ЕЕН 112. На място пристигнали дежурни
служители на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, свидетелите *** И. и *** *** ***
Същите беседвали с находящите се на място лица, а впоследствие, съставили
на св.*** М. и на подсъдимия р.И., Протоколи за предупреждение на
основание чл.65 ЗМВР.
Във връзка с претърпените телесни увреждания, на 27.10.2021г. на
М.М. било издадено СМУ №421/2021г.. от страна на д-р ***; аналогично, на
същия ден, на подсъдимия И. било издадено СМУ №422/2021г.. от страна на
д-р ***.
Така приетата от Съда фактическа обстановка се основава на
следните доказателствени материали:
показания на свидетелите *** *** М., *** ***, *** *** И., *** *** ***
дадени в хода на съдебното следствие, от които се изяснява времето,
мястото на гореописания инцидент, участниците в същия, техните
действия един спрямо друг;
СМУ №421/2021г., издадено от д-р *** /л.6 от делото/;
Заверен препис на СМУ №422/2021г., издадено от д-р *** /л.26 от
делото/;
Справка от РЦ 112 МОНТАНА и компакт-диск, съдържащ аудиозаписи
/л.49, л.92 от делото/;
Заверени преписи на Протоколи за предупреждение на основание чл.65
ЗМВР /л.57 – 58 от делото/;
експертно заключение по единична съдебно-техническа експертиза /л.73
- 76 от делото/, от което се установява, че на представения за изследване
компакт-диск се съдържа аудиозапис -
“povikvane_14,23,26ch_26.10.2021.wav”, представляващ запис на
телефонен разговор към диспечер на ЕЕН112, от 26.10.2021г., 14:23 часа;
вещото лице отбелязва, че не са налице данни за манипулация на същия
запис, като е извършено словесно отразяване на проведения телефонен
разговор между лице, представило се като М.М. и диспечер. Съдът
намира представеното експертно заключение за обосновано, обективно и
небудещо съмнение в неговата правилност, поради което му отдава вяра;
експертно заключение по единична съдебномедицинска експертиза /л.79
- 81 от делото/, от което се установява, че на М. П. М. са причинени
охлузване по главата челно-теменно вляво, оток и кръвонасядане под
левия лакът, оток по остреца на лявата длан, охлузване по дясната
подбедрица. Според вещото лице, тези телесни увреждания са довели до
болка и страдание за срок около една до две седмици, при нормално
протичане на оздравителния процес; уврежданията са резултат от тъпи
травми, като е възможно да са получени по съобщения от пострадалия
3
начин - уврежданията по лявата ръка - при падане на земята от малка
височина, с бутната стълба и удар на ръката върху повърхността на
падане, а уврежданията по главата и дясната подбедрица - от удари от
паднала върху пострадалия стълба. При съобразяване на задължителните
указания, дадени с Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС
/т.16/, че „По своята същност болката представлява неприятно
физическо усещане, а страданието е продължителен процес на
болката.“, както и възприетия в т.18 от Постановлението, принцип на
поглъщане, Съдът приема, че в случая се касае за причинено страдание.
Извън тази бележка, Съдът намира представеното експертно заключение
за обосновано, обективно и небудещо съмнение в неговата правилност,
поради което му отдава вяра;
експертно заключение по единична съдебномедицинска експертиза /л.82
- 84 от делото/, от което се установява, че на р.И. е причинено
кръвонасядане по гърба вляво, което е довело до болка и страдание.
Според вещото лице, увреждането е резултат от тъпа травма, като е
възможно да е получено по съобщения от лицето начин – удар с дълъг,
тесен предмет, възможно нивелир. При съобразяване на задължителните
указания, дадени с Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС
/т.16/, че „По своята същност болката представлява неприятно
физическо усещане, а страданието е продължителен процес на
болката.“, както и възприетия в т.18 от Постановлението, принцип на
поглъщане, Съдът приема, че в случая се касае за причинено страдание.
Извън тази бележка, Съдът намира представеното експертно заключение
за обосновано, обективно и небудещо съмнение в неговата правилност,
поради което му отдава вяра;
писмени материали във връзка с трудова заетост на подсъдимия /л.25 от
делото/;
характеристични справки за частния тъжител и подсъдимия /л.17, л.21 от
делото/;
справки за съдимост /л.23, л.59 от делото/.
Щателното обсъждане на събраните по делото доказателствени
материали разкрива, че се оформят три групи гласни доказателствени
средства: такива с преобладаващо „обвинителен“ характер - показания на
свидетелите *** *** М., *** ***; такива с преобладаващо „оправдателен“
характер – обяснения на подсъдимия р.И. и показания на свидетелките ***
И.А, ***; такива, които имат, условно „неутрален“ характер, тъй като не
могат да бъдат отнесени към някоя от предходните групи – показания на
свидетелите *** *** И., *** *** *** Между първите две групи, на свой ред, са
налице взаимноизключващи се противоречия, касаещи причините за
възникналия конфликт, неговите участници и развитие.
Според обясненията на подсъдимия *** И., на процесната дата /по
негови думи - 24-то число, непосочен месец и година/, около 14:00 часа
получил телефонно обаждане от своята съпруга – свидетелката *** И.А,
4
която разтревожена го уведомила, че две лица прескачат оградата на техния
имот в с***, като изразила опасения, че са крадци; отбелязва, че в последно
време, в селото е имало домови кражби, в т.ч. – на възрастни хора. Като
земеделски производител, И. по това време се намирал извън населеното
място, в земеделски масив, но в рамките на няколко минути пристигнал с
автомобила си пред къщи и заварил две лица: едното, покачено върху
оградата /дувара/, а другото – на стълба, подпряна на оградата. Попитал
лицата какво вършат в двора му, но те му казали, че си вършат тяхната
работа. На свой ред, подсъдимият започнал да дърпа едното от лицата за
крака /частния тъжител/, но пък то започнало да го рита през ръцете; хванал
стълбата, при което лицето скочило, но не паднало, защото самият И. успял
да го прихване. Междувременно, от оградата слязло и второто лице
/свидетелят ***/, излязъл и свидетелят *** М. и тримата предприели
нападение спрямо *** И. – докато свидетелят *** се боксирал с него и успял
да го удари в лицето, същевременно частният тъжител М.М. поискал *** М. и
*** да хванат И., за да му „ебе майката за секунди“ – и когато те хванали
подсъдимия за двете ръце, М.М. започнал да го налага с нивелира в областта
на кръста; междувременно, св.*** И.А била в близост и умолявала
нападателите да пуснат съпруга й. Подсъдимият успял да се изскубне от
тримата нападатели /които междувременно го псували на майка и му се
заканвали, че ще го запалят, както и да се благодари, че е възрастен, защото
иначе щели да го ликвидират/ - и влязъл в автомобила си, откъдето потърсил
съдействие от органите на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ. Подсъдимият
посочва, че вечерта след инцидента изпитвал силни болки в ребрата, вдигнал
високо кръвно и се чувствал изключително подтиснат.
В подкрепа на обясненията на подсъдимия са показанията на
неговата съпруга – св.*** И.А, която потвърждава, че на 26.10.2021г. около
14:00 часа забелязала две лица – едното върху оградата на техния имот, а
другото – вътре в дворното място и преценила, че се касае за крадци. Обадила
се по телефона на своя съпруг, който бързо се отзовал, но при завръщането си
вкъщи, бил нападнат от *** М., М.М. и ***, като последният нанесъл на ***
И. юмручен удар в областта на лицето, а М.М. – го удрял по гърба с нивелир,
докато същото техническо пособие се счупило; междувременно подсъдимият
бил псуван от тримата и му били отправяни закани, че ще бъде запален, както
и че е можело да го пребият, но добре, че бил възрастен човек. Свидетелката
потвърждава, че вечерта на същия ден, *** И. изпитвал силни болки в
ребрата, вдигнал високо кръвно и се чувствал изключително подтиснат;
потърсили съдействие от свидетелката ***, която в своите показания посочва,
че като близка на семейство И.И, на 26.10.2021г. вечерта ги посетила в техния
дом в с. *** и установила, че подсъдимият е с паник-атака,
дезориентиран и с високо кръвно налягане; св.*** предприела медицински
манипулации за привеждане на кръвното налягане в допустимите граници и
посъветвала подсъдимият да посети катедра „СЪДЕБНА МЕДИЦИНА“, за
издаване на съответно СМУ. Впрочем, още тук следва да бъде отбелязано, че
5
показанията на св.*** са изключително ниско информативни, имат
минимално и само косвено доказателствено значение, тъй като същата не
само не е очевидец на процесния инцидент, но излага единствено свои
възприятия във връзка със споменатите по-горе здравословни оплаквания на
подсъдимия - паник-атака и високо кръвно налягане, вечерта на 26.10.2021г.
Внимателното запознаване с тази група гласни доказателствени
средства с преимуществено „оправдателен“ характер разкрива, че същите не
са в състояние да представят процесната ситуация по логичен и достоверен
начин. Извън всяко съмнение, криминогенната обстановка в малките
населени места предполага гражданите да бъдат бдителни и дори –
подозрителни до определена степен, към действията на непознати лица, в
близост до или вътре в имотите им. Същевременно обаче, представената от
страна на подсъдимия и неговата съпруга версия, че са останали с
убеждението, че частния тъжител и св.*** са крадци, е крайно неубедителна.
Тук следва да бъде подчертано, че с изключение на обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелката *** И.А, липсват други
доказателствени източници, че в техния двор е влизал частният тъжител или
свидетеля ***. На свой ред, самият ***, както и свидетелят *** *** М.,
категорично отричат да е влизано в дворното място на подсъдимия по какъвто
и да било начин. Впрочем, в разглежданата насока, подсъдимият дори си
противоречи, тъй като първоначално заявява, че когато е пристигнал пред
дома си, *** се е намирал в дворното му място /неясно как е установил това,
при положение, че се касае за висока и плътна ограда, по собствените му
думи/, а впоследствие *** И. отбелязва, че когато започнало пререканието с
частния тъжител – *** скочил от същата ограда, за да се боксира. И докато
свидетелката *** И.А заявява, че е наблюдавала от известно разстояние
действията на двамата монтажници /т.е. от разстояние е могло да остане с
погрешно впечатление/, то при подсъдимия, нещата стоят другояче. Налага се
да бъде подчертано, че към 26.10.2021г., *** И. е на 58 години, с висше
образование, земеделски производител т.е. човек със значителен житейски
опит, образование, знания и умения, като наред с това, същият е наблюдавал
от непосредствена близост действията на частния тъжител М.М.. В този
контекст, Съдът счита, че е крайно недостоверно, подсъдимият да е възприел
извършваните от частния тъжител технически действия по монтаж на
климатик, като опит към някаква кражба.
Поставя се обаче един особено щекотлив въпрос – дори
свидетелката И.А и подсъдимият И. да бяха останали с коментираното
погрешно впечатление, защо никой от тях не е потърсил още тогава,
съдействие от компетентните полицейски органи? Също така, при положение,
че подсъдимият евентуално е преценил, че М.М. върши нещо нередно
/независимо какво точно/ - по какви причини не е потърсил съдействие от
компетентните полицейски органи, а вместо това е преминал в директна
конфронтация с частния тъжител, която по негови думи, се ограничила
единствено в дърпане на крака на М.М. и подръпване на стълбата, върху
6
която пострадалият е качен, без да я бута? Тези въпроси, нямат логичен
отговор в обсъжданата група гласни доказателствени средства, но пък е
показателна следната част от обясненията на подсъдимия:
„СЪДЪТ – Казвате, че се е наложило да се приберете по сигнал
от вашата съпруга, която Ви е съобщила. Също така казвате, че в хода на
инцидента сте звънял да търсите познати, които да ви свържат с
полицията?
ПОДСЪДИМИЯТ И. – Да. Не съм се съобразил, не съм звънял в
полицията,нито на тел.112. Изобщо това ми е избягало от главата.
СЪДЪТ – Добре, звъни Ви съпругата Ви и казва, че има проблем,
защо тогава не потърсихте съдействие от полицията или от Ваши
познати, които да съдействат?
ПОДСЪДИМИЯТ И. – Помислих, че са малолетни, понеже
набезите ставаха от едни малки момченца. Те не са малки, на 14 - 15години
са и аз ги познавам горе долу кои са, крадците в селото. Жена ми не познава
хората от село, тя е външен човек. Живеем в града по принцип, сега в
момента просто пребиваваме в селото.
СЪДЪТ - А Вие какво очаквахте да постигнете, като се
приберете и заварите крадеца? Какво очаквахте да направите? По какъв
начин да се справите?
ПОДСЪДИМИЯТ И. – Да ги заловя.
СЪДЪТ – Как щеше да стане тази работа? Имате ли оръжие,
имате ли подготовка да обезвредите човек?
ПОДСЪДИМИЯТ И. – Нямам, но все пак исках да ида при
съпругата си, като беше така уплашена.“
Намерението да бъдат заловени предполагаеми крадци, без
какъвто и да било план за това, без конкретни средства за това и не на
последно място – без съдействието на полицейските органи, не представлява
логичен подход в такава ситуация, още по-малко за човек на 58 години, с
висше образование и сериозна трудова ангажираност. По-същественото обаче
в случая е това, че разкрива ясна тенденция към саморазправа, защото макар
гражданите да имат право да защитават своите права и законни интереси, все
пак единствено съответните държавни органи, в частност – полицейските
органи, могат да се намесят компетентно в подобна ситуация, независимо
дали се касае за непълнолетни извършители или друго. Наред с това, въпреки
че подсъдимият и св.*** И.А описват един, едва ли не, брутален групов побой
над *** И., съпроводен с множество вулгарни псувни и закани по негов адрес,
подсъдимият, някак необяснимо, е оставен необезпокоявано да напусне
местопроизшествието:
„СЪДЪТ – Казвате, че в някакъв момент сте успял да избягате и
да се скриете, в колата си – как успяхте, при условие, че Ви държат двама
7
здрави мъже?
ПОДСЪДИМИЯТ И. – Не знам, дърпах се, не знам и аз дори, но
успях. Те ме наложиха няколко пъти, даже успяха да счупят нивелира и го
скриха в тяхната кола. Аз исках да го взема, като доказателство. Дори
жената ходи да го взима от тях и те се заключиха в колата си.
СЪДЪТ – Успявате по някакъв начин, влизате в автомобила и
тогава търсите съдействие, а те какво правиха през това време?
ПОДСЪДИМИЯТ И. – Седяха отстрани, нищо не предприемаха.
СЪДЪТ – Какво излиза – те са Ви оставили да влезете в
автомобила да се заключите?
ПОДСЪДИМИЯТ И. – Да, не ме гонеха.“
Следва отново да бъде подчертано, че подсъдимият отрича
каквото и да било незаконосъобразно поведение спрямо частния тъжител –
хвърляне на камъни, псувня на майка, бутане на стълбата, на която М.М. е
работел, последвано от падане на паважа, а по този начин напълно отрича и да
е отпочнал процесния конфликт или да е причинил на пострадалия някакво
телесно увреждане. Възниква въпроса – при положение, че *** И. по никакъв
начин не е засегнал частния тъжител /или някое от другите присъстващи
лица/, а единствено любезно е приканил монтажниците да не нарушават
частната му собственост и леко е дръпнал за крака М.М. – на какво се дължи
агресивната настройка на насрещната страна, изразила се в боксиране, удари
в лицето, налагане с нивелир, до неговото счупване, в тялото на И.,
съпроводени с най-грубиянски псувни и закани за лишаване от живот? Този
въпрос също не намира логичен отговор от гласните доказателствени
средства в обсъжданата група. Същевременно, от заключението по съдебно-
медицинската експертиза, касаеща М. П. М. се установяват увреждания,
които напълно съответстват на падане от стълба и удар от стълба на
26.10.2021г. От друга страна, *** И. твърди, че неколкократно е ударен с
юмрук в лицето от страна на *** /свидетелката *** И.А пък сочи, че ударът е
един/, докато от заключението по съдебномедицинската експертиза, касаещо
подсъдимия е видно, че му е причинено единствено кръвонасядане по гърба
вляво, което отговаря да е причинено от удар с нивелир. В своите обяснения
обаче, подсъдимият неколкократно посочва, че ударите с нивелир са били в
областта на кръста му /свидетелката И.А пък говори, че са били в областта на
ребрата му/, но експертното заключение е категорично, че кръвонасядането е
само едно и е локализирано по гърба вляво. Видно е, че естеството на така
установеното от експерта увреждане, съвсем не отговаря на описания от
страна на подсъдимия побой, включително - не са установени никакви
травматични изменения в областта на лицето.
Впрочем, тук е мястото да бъде отбелязано, че показанията на
свидетелите *** *** И., *** *** *** които както беше изтъкнато, имат
условно „неутрален“ характер, също не са в подкрепа на версията,
8
поддържана от подсъдимия И. и свидетелката И.А. Двамата полицейски
служители потвърждават, че при пристигане на място са установили спор на
висок тон между *** И. и *** М.; посочват, че външно не забелязали по никое
от присъстващите лица травми; М.М. се оплаквал, че подсъдимият И. е
бутнал стълбата, върху която е първият работел, при което паднал и се ударил
на земята; от своя страна И. се оплаквал, че М. го е ударил с нивелир;
полицейските служители преценили, че се касае за съседски спор и
отношенията биха могли да ескалират, поради което съставили Протоколи по
чл.65 ЗМВР и на двамата съседи /*** И. и *** М./. Видно е, че пред
компетентните полицейски служители, *** И. не е предявил претенция, че му
е нанесен групов побой от страна на три лица, включително – с удари по
лицето, съпътстван с грозни псувни и закани, за които разказва в обясненията
си, а единствено ги е уведомил, че е ударен с нивелир. Както вече беше
изтъкнато, само последното обстоятелство намира потвърждение в
заключението по съдебно-медицинската експертиза, касаеща подсъдимия.
От друга страна, гласните доказателствени средства с
преобладаващо „обвинителен“ характер - показания на свидетелите *** ***
М., *** ***, не само не страдат от логическите несъвместимости, характерни
за групата на „оправдателните“ гласни доказателствени средства, но наред с
експертното заключение по единична съдебно-техническа експертиза,
експертното заключение по единична съдебномедицинска експертиза,
касаещо М. П. М., експертното заключение по единична съдебномедицинска
експертиза, касаещо р.И. и показанията на свидетелите *** *** И., *** ***
*** способстват за изграждане на ясна, достоверна версия за случилото се.
Показателно е, че от изследвания посредством съдебно-техническата
експертиза аудиозапис се установява, че действително, М.М. е подал сигнал
на 26.10.2021г. в 14:23часа посредством ЕЕН112, като се е оплакал, че
непознато лице /„някакъв човек, който се занимава с някакво си земеделие “/
го е замерил с камък и му е издърпал стълбата, на която работел, при което е
паднал. Липсват каквито и да било разумни съображения да се приеме, че
някое от експертните заключения или показанията на пристигналите на място
полицейски служители, са тенденциозни или по друг начин необективни.
Ето защо Съдът счита, че показанията на свидетелите *** *** М.,
*** *** се ползват с обективност, отразяват действителното фактическо
положение, явяват се убедителни и достоверни – поради което, ги кредитира.
От друга страна, в съответствие с изложените по-горе съображения, като
недостоверни, не кредитира показанията на *** И.А, *** и обясненията на
подсъдимия р.И.. Явно е, че последните имат характера на защитна версия,
която е проявление на правото на защита на подсъдимия, но е крайно
неубедителна и недостоверна като доказателствено средство. Специално във
връзка с показанията на свидетелката *** И.А Съдът счита, че те имат за цел
да осигурят на *** И., удобна защитна версия, като представят развитието на
процесния конфликт и неговите участници по неверен начин; следва да бъде
отбелязано и това, че липсват достоверни доказателства същата свидетелка
9
изобщо да е присъствала на мястото на инцидента до пристигане на
полицейските служители, както например посочват свидетелите *** М. и ***.
Ето защо, след влизане на Присъдата в сила, заверен препис от същата,
включително настоящите мотиви, както и от Протокола от открито съдебно
заседание на 07.01.2022г., следва да бъдат изпратени на РП-ПЛЕВЕН, за
преценка на предпоставките за възбуждане на наказателно преследване, за
извършено престъпление по чл.290 НК.
При така обсъдените доказателствени материали и установена
фактическа обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна
страна, подсъдимият подсъдимият р.И. ЕГН: ********** е осъществил състав
на престъпление по чл. 130 ал. 2 НК - на 26.10.2021 година, в село***,
обл.Плевен, причинил на М. П. М. ЕГН: ********** охлузване на главата,
челно-теменно вляво, оток и кръвонасядане под левия лакът; оток по остреца
на лявата длан; охлузване на дясна подбедрица, съставляващи лека телесна
повреда - страдание, без разстройство на здравето.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.130 ал.2 НК се е
изразило в действие – причиняване на телесна повреда, посредством
избутване от страна на *** И. на стълба, на която се е намирал пострадалия. В
резултат на избутването, М. П. М. бил съборен от стълбата, паднал на земята,
удряйки се както в паважа, така и в стълбата. При така развилия се причинно
следствен процес, за пострадалия настъпили няколко телесни увреждания –
охлузване на главата, челно-теменно вляво, оток и кръвонасядане под левия
лакът; оток по остреца на лявата длан; охлузване на дясна подбедрица. Както
беше изтъкнато и по-горе, според заключението по приетата
съдебномедицинска експертиза, на М.М. било причинено страдание, без
разстройство на здравето, при съобразяване на т.16 от Постановление № 3 от
27.IX.1979 г., Пленум на ВС.
Авторството, изпълнителното деяние и механизма на причиняване
на телесната повреда се доказват пряко от показанията на свидетелите ***
*** М., *** ***, а косвено – от СМУ №421/2021г., справка от РЦ 112
МОНТАНА, аудиозапис - “povikvane_14,23,26ch_26.10.2021.wav”, експертно
заключение по съдебно-техническа експертиза, експертно заключение по
съдебномедицинска експертиза, касаеща М. П. М..
От субективна страна, деецът е действал при условията на пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК – съзнавал е общественоопасния характер
на деянието и е предвиждал неговите общественоопасни последици
/неизбежното настъпване на някакво телесно увреждане, при падане, резултат
от бутане на стълбата, на която работел пострадалия/, като е целял тяхното
настъпване. Субективната страна на деянието се доказва по убедителен начин
от доказателствените източници, които бяха посочени и по – горе и от които
се установява неговата обективна страна.
На следващо място, при така установената фактическа обстановка
Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият р.И.
10
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл. 146 ал.1 НК -
на 26.10.2021 година, в село***, обл.Плевен, казал нещо унизително за честта
и достойнството на М. П. М. ЕГН: **********, в негово присъствие - „ще ти
еба майката“.
Налице е деяние, което се е изразило в действие – вулгарно
изказване /псувня на майка/, което е възприето от страна на пострадалия и по
този начин е настъпил неговия престъпен резултат. Този род псувни – на
майка - съобразно общоприетите морални норми, имат обективно негативен,
унизителен характер, засягат честта и достойнството на пострадалия,
разбирани като положителна собствена и обществена оценка за личността.
Именно такова било поведението на подсъдимия, който при описаните
условия на време, място, обстановка, в присъствие на частния тъжител М.М.
му казал - „ще ти еба майката“.
Авторството на деянието, изпълнителното деяние и престъпния
му резултат се доказват пряко от показанията на свидетелите *** *** М., ***
***.
От субективна страна, подсъдимият е действал при форма на
вината – пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК - съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, съзнавал е обсъдените по – горе
негови обективни признаци, предвиждал е неговите общественоопасни
последици /извършване на вулгарно изказване по отношение на майката на
пострадалия, в негово присъствие, което е обективно унизително за честта и
достойнството на М.М./ - и е целял тяхното настъпване. Субективната страна
на деянието се доказва по убедителен начин от доказателствените материали,
от които се установява и неговата обективна страна, за които стана дума по –
горе.
Съдът намира съображенията на защитата по съществото на
делото, за неоснователни. Не може да се приеме, че показанията на
свидетелите *** *** М. и *** *** са „предубедени“ спрямо подсъдимия И..
Действително, както *** М., така и *** И. потвърждават, че отношенията
помежду им, не са добри от години. Същевременно, *** отбелязва, че работи
с частния тъжител от години, т.е. налице е определена близост на
отношенията помежду им. От друга страна, свидетелката *** И.А е съпруга
на подсъдимия, а *** - близка на тяхното семейство, т.е. формално
погледнато, свидетелите на защитата са помежду си в отношения, които
създават значително по-големи предпоставки за предубеденост или
заинтересованост. Внимателното запознаване с показанията на *** М. и ***
обаче, не дава основание да се обоснове извод за тенденциозност при
изложението на правнорелевантните факти. По-важното в случая обаче е
това, че както вече беше изтъкнато, показанията на свидетелите М. и *** се
потвърждават от различни други доказателствени източници, каквито са
експертните заключения по делото, показанията на свидетелите *** И. и ***
***– и които по никакъв начин не могат да бъдат упрекнати в предубеденост
11
или заинтересованост.
На следващо място, неоснователно се счита, че при процесния
случай, р.И. е бил нападнат от страна на свидетелите *** М., *** и частния
тъжител М.М., поради което е действал в условията на неизбежна отбрана по
смисъла на чл.12 НК. Преди всичко, следва да бъде подчертано, че
свидетелите *** М., *** и частния тъжител М.М. не са започнали
противоправно нападение в случая. Такова е предприел обаче подсъдимият
*** И., който без да се постарае да изясни какви монтажни работи се
извършват и дали имат някакво отношение към собствения му недвижим
имот, е замерил М. П. М. с камък, напсувал го на майка, а впоследствие –
бутнал от стълбата, на която пострадалият работел, причинявайки му телесни
увреждания. Дори тогава обаче, И. не преустановил своето непосредствено
противоправно нападение спрямо частния тъжител, а се опитал да го удари в
лицето, при което на свой ред, М.М. съумял да го удари по гърба с нивелир.
Следователно, на института на неизбежната отбрана би могъл да се позове в
случая частният тъжител, но не и подсъдимият, защото именно последният е
започнал противоправното непосредствено нападение спрямо М.М., а
пострадалият, на свой ред, за да се защити и преустанови нападението, е
нанесъл на *** И. леката телесна повреда, отбелязана по-горе - която защита,
извън всяко съмнение, е в рамките на необходимите предели. В тази насока са
задължителните указания, дадени с Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н.
д. № 11/73 г., Пленум на ВС.
Действително, в частната тъжба се посочва, че двете деяния,
предмет на разглеждане по настоящото дело, са извършени в с***, ул.
„ТРЕТИ МАРТ“ пред дом №40, като в хода на съдебното следствие,
повереникът на частния тъжител уточни, че следва да се има предвид дом
№46. В този смисъл се възразява, че адреса, на който са се развили
процесните събития, е посочен неправилно, тъй като се касае за ул. „***.
Съдът намира, че според показанията на свидетеля *** *** И., посетеният
сигнал за произшествие е бил на адрес с***, ул. „***; този адрес е посочен от
страна на пострадалия и при подаване на сигнал за инцидента, посредством
ЕЕН 1112. Следователно, посочената неточност наистина е налице, но същата
се явява несъществена, тъй като се касае за едно и също населено място и
улица, като наред с това, в частната тъжба е недвусмислено отбелязано, че
събитията са се развили в близост до разположените в съседство домове на
свидетеля *** *** М. и подсъдимия р.И..
Въз основа на изложените фактически и правни съображения
Съдът намира, че извършените от страна на р.И. ЕГН: **********
престъпления по смисъла на чл.130 ал.2 НК и по чл.146 ал.1 НК, се явяват
доказани по несъмнен начин - както от обективна, така и от субективна
страна.
Наред с това Съдът намира, че принципно, спрямо подсъдимия И.
са налице предпоставките на чл.78а ал.1 НК, но същевременно е налице
12
пречка по смисъла на чл.78а ал.7 НК – касае се за множество престъпления –
две престъпления, извършени при условията на т.нар. „реална“ съвкупност -
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Поради това,
подсъдимият не може да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, а за всяко от двете деяния следва да
бъде наложено отделно наказание съгласно НК, след което – на основание
чл.23 НК, да бъде извършено групиране на наложените наказания.
Не може да бъде възприето виждането на защитата, че в случая,
са налице условията за прилагане на т.нар. реторсия – чл.130 ал.3 НК,
респективно – чл.146 ал.2 НК. На първо място, отправянето от страна на
частния тъжител, на обида спрямо подсъдимия *** И. /псувня на майка/ се
установява единствено от доказателствени източници, които не се приемат от
Съда с доверие – обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката
*** И.А. С други думи, по делото липсват надлежни доказателства, че след
като на частния тъжител е била нанесена обсъдената по-горе обида, М.М. е
отвърнал веднага, с аналогична обида и следователно - разпоредбата на чл.146
ал.2 НК е неприложима. Що се отнася до разпоредбата на чл.130 ал.3 НК,
както вече беше изтъкнато, след като на М.М. била нанесена телесна повреда
по смисъла на чл.130 ал.2 НК от страна на подсъдимия, самият частен
тъжител причинил на р.И., лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2
НК. Беше обосновано обаче, че причинената от страна на М. лека телесна
повреда е в условията на неизбежна отбрана спрямо предприетото от страна
на *** И. противоправно непосредствено нападение и следователно, при
съобразяване на задължителното указание по т.5 от Постановление № 12 от
29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС, реторсията в случая е
неприложима.
При решаване на въпросите за индивидуализацията на
наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената опасност на
деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието по чл.130 ал.2 НК, следваща
от предвидената в Закона наказуемост, е относително ниска – предвидено е
алтернативното налагане на наказание лишаване от свобода до шест месеца
или пробация, или глоба от сто до триста лева.
Обществената опасност на деянието по чл.146 ал.1 НК, следваща
от предвидената в Закона наказуемост, е ниска – предвидено е налагане на
наказание глоба от хиляда до три хиляди лева, като е дадена възможност на
Съда да наложи и наказание обществено порицание.
Личната обществена опасност на дееца, следваща от данните в
приобщената по делото справка за съдимост, следва да се определи като
ниска. *** И. е неосъждан и спрямо него не е прилаган института на чл.78а
НК, а от приобщените характеристични данни следва, че се ползва с добро
име по местоживеене, не са налице данни за нарушения на обществения ред,
13
злоупотреба с алкохол или наркотични вещества, както и за контакти с лица
от криминалния контингент; същият упражнява трудова дейност.
Следователно, съвкупно преценено, личната му обществена опасност следва
да бъде преценена като ниска.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, Съдът взе
предвид чистото съдебно минало и вече отбелязаните, добри характеристични
данни.
Доказателства за обстоятелства, които отегчават отговорността на
подсъдимия, не се събраха.
При така приетите и обсъдени обществена опасност на деянието и
дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, Съдът намира,
че се касае за деец с ниска лична обществена опасност и деяние по чл.130 ал.2
НК с относително ниска степен на обществена опасност, деяние по чл.146
ал.1 НК с ниска степен на обществена опасност и формален превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Същевременно, не са налице
юридически аргументи в полза на определяне на наказанията при условията
на чл.55 НК, тъй като не е налице нито изключително по характера си, нито –
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-
леките предвидени наказания, да се явяват несъразмерно тежки. В този
смисъл, по отношение на деянието по чл.130 ал.2 НК Съдът намира, че
измежду алтернативно предвидените наказания, лишаването от свобода и
глобата от сто до триста лева, се явяват неуместни, тъй като по своя
интензитет на въздействие, не отговарят на степента на засягане на
увредените обществени отношения; все пак, касае се за телесна повреда –
страдание, за която би било еднакво несъразмерно да бъде наложено едно от
най-тежките по вид наказания /лишаването от свобода/ или едно от най-
леките такива /глоба/. Съдът счита, че справедливият, балансиран подход в
случая, предполага като най-уместно, наказанието пробация. По отношение
на вида и размера на пробационните мерки, предвид превеса на смекчаващите
отговорността обстоятелства Съдът съобрази, че същото наказание следва да
бъде в самия минимум /чл.42а ал.4 вр.чл.42а ал.3 вр. чл.42а ал.2 т.1 и т.2 НК/ -
т.е. шест месеца задължителна регистрация по настоящ адрес при
периодичност два пъти седмично и шест месеца задължителни периодични
срещи с пробационен служител. По отношението на деянието по чл.146 ал.1
НК, Съдът прецени, че предвид превеса на смекчаващите отговорността
обстоятелства, справедливо би било наказанието глоба да бъде в минималния
размер от 1000 лева, като не следва да бъде налагано наказание обществено
порицание. Не на последно място, на основание чл.23 ал.1 НК, следва да бъде
определено едно общо, най-тежко наказание измежду така наложените, а
именно – пробация, при изтъкнатите по-горе вид и размер на пробационните
мерки. С оглед постигане на достатъчен поправителен и превъзпитателен
ефект върху дееца, Съдът намира, че на основание чл.23 ал.3 НК, следва да
бъде присъединено към така определеното общо, най-тежко наказание
14
Пробация, наказанието глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
В съответствие с тези доводи Съдът:
призна р.И. ЕГН: ********** за виновен в това, че на 26.10.2021 година,
в село***, обл.Плевен, причинил на М. П. М. ЕГН: **********
охлузване на главата, челно- теменно вляво, оток и кръвонасядане под
левия лакът; оток по остреца на лявата длан; охлузване на дясна
подбедрица, съставляващи лека телесна повреда - страдание, без
разстройство на здравето - престъпление по чл. 130 ал. 2 НК, поради
което и на основание чл. 130 ал. 2 НК във вр.чл.54 НК го осъди на
ПРОБАЦИЯ при следния вид и размер на пробационните мерки:
по чл. 42а ал.2 т. 1 НК - задължителна регистрация по настоящ
адрес - село ***8 за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при периодичност -
ДВА пъти седмично;
по чл.42а ал.2 т.2 НК - задължителни периодични срещи с
пробационен служител - за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
призна подсъдимия р.И. ЕГН: ********** за виновен в това, че на
26.10.2021 година, в село***, обл.Плевен, казал нещо унизително за
честта и достойнството на М. П. М. ЕГН: **********, в негово
присъствие - „ще ти еба майката“ - престъпление по чл. 146 ал.1 НК,
поради което и на основание чл. 146 ал.1 НК във вр.чл.54 НК го осъди на
ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА;
на основание чл.23 ал.1 НК определи на р.И. ЕГН: ********** едно
общо, най-тежко наказание измежду така наложените, а именно -
ПРОБАЦИЯ при следния вид и размер на пробационните мерки:
по чл. 42а ал.2 т. 1 НК - задължителна регистрация по настоящ
адрес - село ***8 за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при периодичност -
ДВА пъти седмично;
по чл.42а ал.2 т.2 НК - задължителни периодични срещи с
пробационен служител - за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
на основание чл.23 ал.3 НК присъедини към така определеното общо,
най-тежко наказание ПРОБАЦИЯ, наказанието ГЛОБА в размер на 1000
/ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
Така определените и наложени наказания, в т.ч. – определеното
общо, най-тежко наказание, Съдът приема за съответстващи на целите на
индивидуалната и генералната превенция, както и за достатъчни по своя вид и
размер, щото да способстват за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия. Наред с това, изпълнени се явяват и принципните изисквания на
Закона наказанието да бъде справедливо, както и да бъде съответно на
извършеното престъпление.
При този изход на наказателното производство и на основание
чл.189 ал.3 НПК, р.И. ЕГН: ********** беше осъден:
да заплати направените от частния тъжител М. П. М. ЕГН: **********
разноски, както следва - за адвокатско възнаграждение в размер на 1100
15
/хиляда и сто/ лева, за съдебно-медицинска експертиза - 200 /двеста/ лева
и 12 /дванадесет лева/ - държавна такса за завеждане на делото;
направените по делото разноски в общ размер на 500/петстотин/ лева -
по сметка на РС – ПЛЕВЕН, във връзка с приетите експертни
заключения по съдебно-медицински и съдебно-техническа експертизи.
По така изложените мотиви, Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
16