№ 7373
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Весела Т. Аврамова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20241100510302 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 27.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 45691/ 2023 г. на Софийски
районен съд, ГО, 39 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД- гр. София
установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е
признато за установено, че А. Н. С. /ЕГН **********/ и Д. Т. С. /ЕГН **********/
дължат на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД /ЕИК *********/ солидарно сумата 2
219.24 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, жк „********, аб.№********, за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 24.11.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 407.04 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
1.11.2022 г.; и сумата 19.50 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
24.11.2022 г. до изплащане на вземането, като исковете са отхвърлени: относно
главницата за топлинна енергия- за сумата над уважения размер от 2 219.24 лв. до
пълния претендиран размер от 2 747.22 лв., ведно със законната лихва от 24.11.2022 г.
до окончателното изплащане, и за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. г.; относно
лихвите за забава върху тази главница- за сумата над уважения размер от 407.04 лв. до
пълния претендиран размер от 508.80 лв.; относно главницата за дялово
разпределение- за сумата над уважения размер от 19.50 лв. до пълния претендиран
размер от 20.50 лв., ведно със законната лихва от 24.11.2022 г. до окончателното
изплащане, и за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г.; и относно лихвите за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 01.11.2022 г.-
за сумата 4.60 лв. /изцяло/. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците А. Н. С. и Д. Т.
С. са осъдени да заплатят на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата 226.78 лв.-
разноски за исковото и заповедното производства, а на основание чл.78, ал.1 ГПК
1
ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на ответниците А. Н. С. и Д.
Т. С. сумата 58.08 лв.- разноски за исковото и заповедното производства.
Постъпила е въззивна жалба от А. Н. С. и Д. Т. С. /ответници по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от
СРС решение в частта му, в която е призната дължимостта на сумата 407.04 лв.- лихви
за забава при плащане на главницата за цена на топлинна енергия, и в частта относно
несъразмерно присъдените на ищеца разноски, с искане да бъде постановена отмяната
му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска за посочената сума, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ищец по делото/
оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като
неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице- помагач на ищеца- „Нелбо инженеринг“ ЕООД- гр. София не
изразява становище по повод жалбата на ответниците.
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
/установителните искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД не са предмет на въззивното
производство/.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
По същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната част и
следва да бъде отменено относно признатата дължимост на сумата 407.04 лв.- лихви за
забава върху главното вземане за цена на топлинна енергия, претендирани за периода
от 15.09.2020 г. до 1.11.2022 г., и в частта относно несъразмерно присъдените на ищеца
разноски.
По делото не е спорно, че през процесния период страните са били обвързани от
облигационно правоотношение с предмет- доставка на топлинна енергия до
топлоснабден имот: апартамент № 35 на V етаж в бл.******** в жк „********“- гр.
София, с аб.№********, собственост на ответниците, както и че в същия е доставена
топлинна енергия с претендираните от ищеца количество и стойност. Относно
признатата дължимост на главно вземане в размер на 2 219.24 лв., представляващо
стойност на потребена в имота топлинна енергия, решението на СРС е влязло в сила и
се ползва със сила на присъдено нещо.
Неправилно е прието от първоинстанционния съд, обаче, че следва да бъде
призната дължимост и на вземания на ищеца за лихви за забава при плащане на
горепосочената главница за периода от 15.09.2020 г. до 1.11.2022 г., тъй като не е
установено от доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от
ищеца пълно главно доказване на производящите това спорно материално право
факти, същият да притежава такова ликвидно и изискуемо вземане срещу ответниците.
2
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Задълженията на
ответниците за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна
енергия са възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията между
страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия. В забава за
изпълнение длъжникът може да изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е.
установено по основание и по размер. В случая прогнозно начислените за процесния
имот суми, видно от представените от ищеца справка /л.37 от делото на СРС/ и общи
фактури от 31.07.2020 г. и 30.06.2021 г., както и от представените от третото лице-
помагач изравнителни сметки за двата отоплителни сезона, включени в процесния
период /л.72- 73 от делото на СРС/, са в размери, различни от сумите за реално
потребление. Ликвидността на произтичащите от реалното потребление вземания е
установена едва с изравнителните сметки, като относно изискуемостта и забавата на
дължимите за консумирана през процесния период топлинна енергия суми, за които са
издадени процесните общи фактури, приложение намират Общите условия на
„Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., одобрени е Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР. В ал.3 на чл.32 ОУ- 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в
срока по ал.2. Тъй като според събраните доказателства отчитането на ИРРО,
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за процесния
период е настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45- дневен срок за плащане
/общите фактури за отчетния период са издадени на 31.07.2020 г. и 30.06.2021 г., а 45-
дневният срок е изтекъл на 14.06. на съответната година- 2020 г., 2021 г., считано от
30.04./, цитираните клаузи на Общите условия са неприложими, като съобразно
разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след покана, каквато не
се твърди, нито доказва, да е отправена от ищеца до тях.
Искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 407.04
лв.- обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия, дължимо
за периода 15.09.2020 г. до 1.11.2022 г., следователно подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
Поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по основателността
на посочения акцесорен иск обжалваното решение следва да бъде отменено в
обжалваната от ответниците част, в която е призната дължимостта на сумата 407.04
лв.- лихви за забава, и вместо това да бъде постановено решение, с което искът на
„Топлофикация София“ ЕАД по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за тази сума да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора следва да бъде преразпределена и отговорността за
разноски между страните, съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от
исковете, като дължимите от ответниците на ищеца съобразно чл.78, ал.1 ГПК
разноски за исковото и заповедното производства следва да бъдат определени на
185.54 лв. и за разликата над тази сума решението следва да бъде отменено. На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците
суми от 10.56 лв.- разноски /допълнително/ за първоинстанционното производство.
3
При този изход на въззивното производство съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.1
ГПК въззиваемата страна дължи да заплати на въззивниците общо сумата 77.52 лв.-
разноски за платена държавна такса.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 27.05.2024 г., постановено по гр. дело № 45691/ 2023 г. на
Софийски районен съд, ГО, 39 състав, в обжалваната част, в която по предявен от
„Топлофикация София” ЕАД- гр. София установителен иск /искове/ по чл.422, ал.1
ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че А. Н. С. /ЕГН **********/ и Д. Т.
С. /ЕГН **********/ дължат на „Топлофикация София“ ЕАД /ЕИК *********/
солидарно сумата 407.04 лв., представляваща мораторна лихва при плащане на
главницата от 2 219.24 лв. /стойност на топлинна енергия/ за периода от 15.09.2020 г.
до 01.11.2022 г., а също и в частта относно присъдените на „Топлофикация София“
ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК за заповедното и исковото производства над сумата
185.54 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД- гр. София /ЕИК
*********/ срещу А. Н. С. /ЕГН **********/ и Д. Т. С. /ЕГН **********/
установителен иск /искове/ по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че А. Н. С. и Д. Т. С. дължат солидарно на „Топлофикация София" ЕАД
сумата 407.04 лв.- мораторна лихва при плащане на главницата от 2 219.24 лв.
/стойност на топлинна енергия/, претендирана за периода от 15.09.2020 г. до 01.11.2022
г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 64180/
2022 г. на СРС, 39 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ да
заплати на А. Н. С. /ЕГН **********/ и Д. Т. С. /ЕГН **********/ суми от по 10.56
лв. /десет лева и 56 ст./ на всеки- разноски /допълнително/ за първоинстанционното
производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, и общо сумата 77.52 лв. /седемдесет и
седем лева и 52 ст./- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението от 27.05.2024 г. по гр. дело № 45691/ 2023 г. на СРС, ГО, 39 състав,
като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението е постановено при участието на „Нелбо Инженеринг“ ЕООД- гр.
София- като трето лице- помагач на ищеца „Топлофикация София" ЕАД- гр. София в
производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4