№ 183
гр. Сливен, 11.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
частно гражданско дело № 20222200500146 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Й. Д. Й. чрез пълномощника адв.
И.Н. от АК - Бургас против протоколно определение от 21.02.2022г. по гр.д.
№3147/2021г. на Сливенски районен съд, в частта за разноските.
В частната жалба адв. Н. посочва, че протоколното определение в частта за
разноските е неправилно и незаконосъобразно. Небрежността на заповедния съд и на
ищеца не можела да освободи последния от задължението му да заплати на ответната
страна съдебно-деловодните разноски, сторени във връзка със защитата й по
неоснователно воденото срещу нея дело. Моли въззивният съд да присъди на Й.Й.
сторените в исковото производство разноски, съгласно представения списък.
По делото в законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от
насрещната страна – „ОББ“ АД, гр. София чрез пълномощника адв. Ж.Д. от АК –
Стара Загора, който намира обжалваното определение за правилно относно разноските.
Посочва, че ответникът най-добре знаел кога му е връчена заповед за изпълнение и
кога подава възражение по чл.414 от ГПК, поради което не му се дължат разноски.
Моли съда да остави без разглеждане частната жалба.
При извършване на проверката за редовност и допустимост на частната
жалба, съдът констатира, че същата е недопустима.
Предмет на частната жалба е протоколно определение от 21.02.2022г. на СлРс, с
което е обявена заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №6346/2010г. на СлРС за
1
влязла в сила, като редовно връчена на 04.04.2012г. и е прекратено производството по
гр.д. №3147/2021г. на СлРС, поради недопустимост на предявените положителни
установителни искове по чл.422 от ГПК. С диспозитива на това определение съдът не
се е произнесъл по претенциите на страните за присъждане на разноски, но в мотивите
е изложил съображения, че не следва да се присъждат такива на никоя от страните.
Въпросното протоколно определение е връчено на двете страни, като нито една
от тях не го е обжалвала в законоустановения срок относно прекратяване на
производството. Следователно, в прекратителната си част същото е влязло в сила.
При това положение – прекратено, с влязло в сила определение, производство,
искането на страна за присъждане на разноски, респ. за изменение на определението в
частта за разноските, може да бъде направено с молба по реда на чл.248 от ГПК, като
това е именно процесуалния ред за упражняване на правото по чл.78, ал.4 от ГПК в
тези хипотези на прекратяване на производството.
В случая, ответникът в първоинстанционното производство е следвало да
подаде молба по чл.248 от ГПК до първоинстанционния съд с искане за присъждане на
сторените от него разноски. Запознавайки се подробно с частната жалба и изложените
в нея съображения и искане, съдът намира, че всъщност тя представлява именно молба
по чл.248 от ГПК, по която следва да се произнесе с нарочен акт първоинстанционният
съд. Разглеждането и произнасянето по искането за изменение на съдебния акт в частта
относно разноските е в компетентността на СлРС, като не може въззивната инстанция
за пръв път да се произнесе по това искане. Едва акта на първоинстанционния съд по
чл.248 от ГПК подлежи на обжалване пред въззивния съд по реда на чл.248, ал.3, изр.
второ от ГПК и едва в този случай частна жалба против него ще бъде допустима – чл.
274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3, изр. второ от ГПК.
Поради това, настоящата частна жалба, представляваща искане за присъждане
на разноски по прекратеното първоинстанционно производство, респ. за изменение на
съдебния акт в частта за разноските, се явява недопустима и като такава следва да се
остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - да се
прекрати. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд – Сливенски районен
съд за разглеждане на направеното с жалбата от 04.03.2022г. искане за присъждане на
разноски по прекратеното производство по гр.д.№3147/2021г. по описа на СлРС, Така
постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК от СлРС ще подлежи на
самостоятелно обжалване.
Ръководен от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, подадена от Й. Д. Й. чрез
2
пълномощника адв. И.Н. от АК - Бургас против протоколно определение от
21.02.2022г. по гр.д.№3147/2021г. на Сливенски районен съд, в частта за разноските,
като НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по частно възз. гр. дело №146/2022г. по
описа на Сливенски окръжен съд, като недопустимо.
ВРЪЩА гр.д.№3147/2021г. по описа на СлРС на РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН
за разглеждане и произнасяне по реда на чл.248 от ГПК на направеното от Й. Д. Й.
чрез пълномощника адв. И.Н. от АК - Бургас искане за присъждане на разноски, респ.
за изменение на протоколно определение от 21.02.2022г. по гр.д. №3147/2021г. на
СлРС в частта относно разноските, обективирано в жалба вх.№3411 от 04.03.2022г.
по входящия регистър на СлРС.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред АС – Бургас в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3