Решение по НАХД №491/2025 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 262
Дата: 3 октомври 2025 г.
Съдия: Мариела Викторова Йосифова
Дело: 20251320200491
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Видин, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно
наказателно дело № 20251320200491 по описа за 2025 година
Административно-наказателното производство е с правно основание по чл.59, ал.1 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена от Н. В. Г. , от гр.Троян обл. Ловеч чрез адв.Г. Г. -ПАК
ПРОТИВ: Наказателно постановление /НП/ №9123/ 10.02.2025 г. на и.д. Началник отдел
Контрол по РПМ към Дирекция "АРОК" при Агенция "ПИ" гр. София - оправомощен със
Заповед № РД-11-96/ 29.01.2025 г на Председателя на УС на АПИ.
Н. В. Г. обжалва НП, с което му била наложена глоба в размер на 1 000.00 / хиляда / лева за
извършено от него нарушение на чл. 139 ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по
пътищата, във връзка с чл. 7, ал.1 т.4 б.А и чл.7 ал.1 т.3 б.Б от Наредба № 11/03.07.2001 г на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а именно, за това че на 31.01.2025
г. около 10:30 часа на път П-11, км 1 в посока гр. Видин - гр. Лом на отбивна площадка,
жалбоподателя е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси -
МПС с 2 оси марка МАН, модел ТГХ с peг. № В8621ВН и полуремарке с 3 оси с peг. №
В4889ЕН, като е извършвал превоз на пшеница, и при направеното измерване с техническо
средство електронна мобилна везна е констатирано че:1. Измереното натоварване на
задвижващата (2ра) единична ос на МПС е 12.135т, при максимално допустимо натоварване
на задвижващата ос 11.5т, съгласно чл.7, ал.1, т.4, буква „а“ от Наредбата, като
превишаването е с 0.635 т;2. При измерено разстояние между осите 1.34м, сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 26.060т при максимално допустимо
натоварване на оста 24т, съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), като превишаването е
с 2.060 т, видно от кантарна бележка от измерване №724/31.01.2025 г.
1
Нарушението било за първи път, видно от обжалваното НП.
В законоустановения 14 - дневен срок по ЗАНН, обжалва същото, тъй като счита, че е
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява. От редовно
упълномощен процесуален представител по делото е получена молба – становище в която
излага доводи по съществото на делото. Моли съда да постанови решение, с което да се
отмени атакуваното наказателно постановление.
За АНО се явява процесуален представител , който взема становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно. Моли за потвърждаването му.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите на страните,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото
от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за
обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение, с който е констатирано, че жалбоподателят на 31.01.2025 г.
около 10:30 часа на път П-11, км 1 в посока гр. Видин - гр. Лом на отбивна площадка,
жалбоподателя е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси -
МПС с 2 оси марка МАН, модел ТГХ с peг. № В8621ВН и полуремарке с 3 оси с peг. №
В4889ЕН, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва
превоз на пшеница, видно от нареждане за експедиция № **********/31.01.2025г.
При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване
на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118807 и ролетка № 1313/18/5 м,
е констатирано следното:
1. Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на МПС е 12.135т, при
максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5т, съгласно чл.7, ал.1, т.4, буква
„а“ от Наредбата, като превишаването е с 0.635 т;
2. При измерено разстояние между осите 1.34м, сумата от натоварването на ос на тройната
ос на полуремаркето е 26.060т при максимално допустимо натоварване на оста 24т, съгласно
чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), като превишаването е с 2.060 т, видно от
кантарна бележка от измерване №724/31.01.2025 г.
Нарушението е за първи път.
При предявяването на акта жалбоподателят не е оспорил констатациите.
Въз основа на АУАН наказващият орган е издал атакуваното НП.
Наложената от наказващия орган санкция на жалбоподателя се основава на нормата на чл.
177, ал. 3 т.1 от Закона за движението по пътищата, съгласно която се наказват с глоба
водачите , който, без да спазва установения за това ред управляват пътно превозно средство
2
с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява , че към момента на
проверката водача Н. В. Г. е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с
5 оси - МПС с 2 оси марка МАН, модел ТГХ с per. № В8621ВН и полуремарке с 3 оси е per.
№ В4889ЕН.
Управляваното превозно средство е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно чл.3, т.2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по
чл.7, ППС е тежко.
Вмененото на жалбоподателя нарушение се явява доказано от събраните по делото
доказателства. Безспорно установено е, че при направеното от контролните органи
измерване са установени стойности на посочените показатели над максимално допустимите.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че техническите средства, с
които е направено измерването са изправни.
Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на
чл.3, т.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка е чл.
7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от
Наредбата.
Не е установено осъществяване на превоз в рамките на специалното ползване на пътищата,
разрешено в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид
транспорт, или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките
на общественото ползване на пътищата.
Не е установено наличие на „неделим товар“ по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11
от 03.07.2001 г., който не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото
превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от
нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от
моторно превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря на
изискванията на наредбата.
Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Същото е
формално. От събраните по делото доказателства не се установява то да се отличава със
значително по - ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения
от посочения вид. Напротив, Съда се солидаризира с изводите на на АНО , че като е
3
извършил превоз с тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 1 и т. 2 от Наредбата, водачът е създал
потенциална опасност за движението по републиканския път, водеща до повреждане и
преждевременно износване на пътната инфраструктура.
Предвид на изложеното, законосъобразно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение са спазени всички
правила и не са допуснати процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. Съдът намира, че акта за установяване на административно
нарушение отговаря на всички формални изисквания на чл. 42 от ЗАНН, има необходимото
по закон съдържание, което е с степен такава , че да не пречи на жалбоподателя да разбере за
какво е обвинен ,подписан е от лицата посочени в чл. 43, ал.1 от ЗАНН. При установяване на
нарушението са спазени всички процесуални правила, и правото на защита на
жалбоподателя е било гарантирано в пълен обем. Нарушението е описано коректно,
приложени са. Разпитан е и актосъставителя , както и свидетеля по констатиране на
нарушението и по съставяне на АУАН , които поддържат констатациите в АУАН.
На се установиха и съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от
наказващия орган при издаване на наказателното постановление. От обективна страна
признаците на състава на нарушението са описани в оспорения акт, както и обстоятелствата,
при които то е извършено. Издаденото наказателно постановление отговаря на формалните
изисквания на чл. 57 от ЗАНН и при издаването му не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
Установено е по несъмнен начин в производството, че е извършено нарушението, за което е
наложена санкцията.
Административно наказващия орган е определил по вид и размер, наказанието, наложено на
жалбоподателя с атакуваното наказателно постановление.
Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато Съдът от хвърли оспорването, ответникът има право
на разноски. Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски. Съдът намира , че не е налице правна и фактическа сложност на делото, поради
което юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. е справедливо.
С оглед гореизложеното Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл.
63, ал.1, пр. І-во от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №9123/ 10.02.2025 г. на и.д.
Началник отдел Контрол по РПМ към Дирекция "АРОК" при Агенция "ПИ" гр. София -
оправомощен със Заповед № РД-11-96/ 29.01.2025 г на Председателя на УС на АПИ, с което
4
на Н. В. Г. , от гр.Троян обл. Ловеч на основание чл.177 ал.3 т.1 от Закона за движение по
пътищата е наложена Глоба в размер на 1 000 лева за извършено нарушение на чл. 139 ал. 1,
т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата, във връзка с чл. 7, ал.1 т.4 б.А и чл.7 ал.1
т.3 б.Б от Наредба № 11/03.07.2001 г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.
ОСЪЖДА Н. В. Г. от гр.Троян обл. Ловеч ДА ЗАПЛАТИ на Агенция "Пътна
инфраструктура", със седалище и адрес на управление: гр. София сумата от 100 лева /сто
лева/, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в 14- дневен срок от съобщението, че е
изготвено пред Административен съд гр. Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5