Решение по дело №650/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260045
Дата: 21 октомври 2020 г. (в сила от 8 октомври 2021 г.)
Съдия: Йонко Георгиев
Дело: 20205600500650
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

  260045                           21.10.2020 г.                           гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО......................................................................... ………….

на  седми октомври…………………………две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав :

                                                             Председател: ТОШКА ИВАНОВА              

                                                                    Членове: АННА ПЕТКОВА          

                                                                                    ЙОНКО Г.

Секретар Красимира Николова

като разгледа докладваното от чл. съдията Йонко Георгиев ............................... …….

В.гр. дело №650.............. по описа за 2020год....................................................................

За да се произнесе взе предвид:

                   

                           Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

               Обжалва се от Н.Т.С. от Хасково,чрез адвокат Д.Н. решение №896/23.12.2019г. постановено по г.д. №805/2019г. на РС Хасково, с което  е прието за  установено по отношение на Н.Т.С. и А.Т.Д. с, че не са собственици по давностно владение за разликата над 1007/1557ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.705.740 по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, находящ се на административен адрес местност „****“ с площ от 1557кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана и начин на трайно ползване : ниско застрояване до 10м.

             Отменен е на основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт №72 от 14.03.2014г., том 1, рег.№1330, дело №66/2014г. на нотариус Владилена Сиртова с рег.№079 по регистъра на нотариалната камара, в частта, с която Н.Т.С. с ЕГН:********** и А.Т.Д. с ЕГН:********** са признати за собственици върху недвижим имот, придобит по давност и наследство, а именно над 1007/1557ид.ч. от спорния имот.

                     Допусната е съдебна делба между Ч.И.С. , Р.И.С. с , Н.Т.С.  и А.Т.Д. , наследствения имот при квоти: 275/1557ид.ч. за Р.И.С.; 275/1577ид.ч. за Ч.И.С.; 503,5/1557ид.ч. за Н.Т.С. и 503,5/1577ид.ч. за А.Т.Д..

                        В жалбата на Н.Т.С.  се правят оплаквания за неправилност,незаконосъобразност и нарушения на съдопроизводствените правила.Съдът едностранчиво е възприел гласните доказателства,което е довело до погрешни изводи и неправилно решение. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска като неоснователен

                        В срок по чл.263 от ГПК  е постъпил писмен отговор от ответната страна,в който се оспорва жалбата като неоснователна..

                       Хасковският окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за установено от фактическа страна.

 

               Производството пред Районен съд Хасково е образувано по искова молба от Ч.И.С. и Р.И.С. с против Н.Т.С. и А.Т.Д., в която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1, чл.341 и чл.537 ал.2 от ГПК.

                         Правния интерес обуславят от факта,че страните са пълният кръг от наследниците на общия им наследодател А.А.П. /А.К.С./, починала на 08.06.1979г. и оставила в наследство имот,по отношение на който двете ответници били признати за собственици върху  по давност и наследство на 433/1533ид.ч. от поземлен имот, целият с площ от 1533кв.м., находящ се в местността „****“ в землището на ****. Впоследствие с нотариален акт от 14.03.2014г. двете ответници били признати за собственици върху спорния имот, придобит по давност и наследство, а именно поземлен имот с идентификатор 77195.705.740 по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, находящ се на административен адрес местност „Куба 1“, с площ от 1557кв.м. С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 29.04.2014г. отв.А.Т.Д. дарява на сестра си отв.Н.Т.С. ½ ид.ч. от съсобствения им поземлен имот с идентификатор 77195.705.740 с площ от 1557кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор 77195.705.740.1 със застроена площ от 23кв.м. на един етаж с предназначение – друг вид сграда за обитаване.Това са безспорно установените факти по делото.

                  Спорният по делото въпрос,очертан от исковата молба в първоинстнационното производство и въззивната жалба пред въззивна инстанция е относно  придобиването на правото на собственост върху целия имот на основание непрекъснато и необезпокоявано давностно владение в период от 10 години от ответниците

        В развилото се пред районния съд производство защитаваната теза от ищците е,че спорния имот има наследствен характер и въпреки снабдяването  от страна на ответниците с нотариален акт по давност и наследство,по същество не са загубили наследствените си права. Противаната теза на ответниците,че са придобили имота по силата на давностно владение повече от 10години не се подкрепя от доказателствата по делото.Напротив субективния момент своенето на имота  се опровергава се от гласните доказателства.В този смисъл правилно и обосновано съдът е приел установителния иск за собственост за основателен и го е уважил.като последица е уважили и иска с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК, като е отменил констативния нотариален акт акт №72 от 14.03.2014г., том 1, рег.№1330, дело №66/2014г. на нотариус Владилена Сиртова с рег.№079 по регистъра на нотариалната камара, в частта, с която Н.Т.С. с ЕГН:********** и А.Т.Д. с ЕГН:********** са признати за собственици върху недвижим имот, придобит по давност и наследство до размера на притежаваните от ищците идеални части от имота а именно над 1007/1557ид.ч.

             При така установената фактическа обстановка съдът е уважил и предявения иск за делба на наследствен имот съобразно притежаваните квоти.

              Въззивната инстанция намира изводите на районния съд за правилни и законосъобразни, ,поради което намира,че не се нуждае решението от ревизиране,като жалбата се явява неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде потвърдено.Съвпадането на фактическите и правни изводи на двете инстанции обуславят и препращане към мотивите на районния съд на основание чл.272 от ГПК.

                  Разноски в размер на 400лв. адвокатско възнаграждение следва да бъдат заплатени от въззивницата  Н.Т. с оглезд изхода на спора.

                   Водим от горното,съдът.

 

 

                                                             Р  Е  Ш  И:

 

                  Потвърждава решение  №896/23.12.2019г. постановено по г.д. №805/2019г. на Районен съд Хасково.

                  Осъжда Н.Т.С. с ЕГН:********** ***, да заплати на Ч.И.С. с ЕГН:********** и Р.И.С. с ЕГН:**********сума в размер на 400лв. адвокатско възнаграждение.

                   Решението  подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на Република България.

 

Председател:                                                     Членове:1/

 

                                                                                             2/