МОТИВИ към Присъда № 260007 от 14.04.2021
г. по НОХД № 55/2021г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ****
Районна
прокуратура Стара Загора ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ **** е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия Д.Д.Д., роден на ***
г. в гр. Нова Загора, с постоянен адрес *** и адрес на призоваване в гр. ****,
ул. „****” № *, вх. *, ет. *, ап. *, българин, български гражданин, със средно
образование, работи като механик минни машини в рудник „Трояново-3“, с.
Медникарово, общ. Гълъбово, разведен, реабилитиран, ЕГН **********–
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Производството
по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ
от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия Д.,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата
правна квалификация на деянието. Заема становище, че събраните по делото
доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият
е автор на възведените спрямо него обвинения. По отношение на реализиране на
наказателната отговорност предлага подсъдимият Д. да бъде признат за виновен в
извършване за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК и му бъде наложено
наказание от една година лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с една
трета и глоба в размер на 500лв. Счита, че няма основания наложеното наказание
да бъде търпяно ефективно и на осн. чл. 66, ал.1 от НК бъде отложено за
изпълнение с изпитателен срок от три години. Пледира за приложение и на
разпоредбата на чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, като счита, че подсъдимият
следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година. Пледира
на осн.чл.53, ал.1, б. „а” от НК да се отнеме в полза на държавата МПС – лек
автомобил ****с рег. „ ****който принадлежи на подсъдимия и е послужил за
извършване на престъплението.
Защитникът на
подсъдимия - адв. Д., пледира при индивидуализиране на наказанието да бъдат
отчетени изтъкнатите от нея смекчаващи отговорността на подзащитния ѝ
обстоятелства. По отношение на размера на наказанието моли съда за прилагане на
минимално наказание със съответната редукция, както и наложената глоба да бъде
в минимален размер. Възразява относно искането на прокурора за приложението на
чл.53 от НК, тъй като има достатъчно съдебна практика в обратния смисъл, моли
съда да не се уважава искането на прокурора.
Подсъдимият Д.Д.Д.
в съдебно заседание признава вината си и съжалява за стореното. Декларира, че
желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда на
Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не оспорва
фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства. В
хода на съдебните прения изцяло поддържа защитника си, а при дадената му
последна дума моли за налагане на минимално наказание.
Съдът, въз
основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият Д.Д.Д., роден на *** г. в гр. Нова Загора, с
постоянен адрес *** и адрес на призоваване в гр. ****, ул. „****” № *, вх. *,
ет. *, ап. *, българин, български гражданин, със средно образование, работи
като механик минни машини в рудник „Трояново-3“, с. Медникарово, общ. Гълъбово,
разведен, реабилитиран, ЕГН **********.
Подсъдимият Д.Д.Д.
притежава СУМПС №**** валидно до
04.10.2017 г.
На 15.01.2021 г. около
12:20 часа, в гр. ****, след като употребил алкохол, подсъдимият Д.Д.Д. се качил
да управлява собствения си лек автомобил ****с рег. № ****. Извършвайки маневра
десен завой на кръстовището на ул. „Г. Д.”***, същият не преценил добре
очертанията на пътя и се качил с десните гуми на автомобила върху тротоара.
Това му действие било забелязано от свидетелите мл. автоконтрольор А.П.В.и мл.
инспектор К.С.С.- служители в група ОП при РУ - ****, които били позиционирали
патрулния автомобил срещу входа на СУ „Гео Милев” на ул. „Г. Д.”.
След като служители
последвали подсъдимия Д., същият бил спрян за проверка на ул. „****” до бл. №8.
По време на извършената проверка, на служителите направило впечатление, че подсъдимия
Д. мирише силно на алкохол, поради което същият на място бил тестван с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с №ARВB-0092, което отчело 2,95 промила
алкохол в издишания въздух.
Подсъдимият Д. отказал
да даде кръв за изследване, тъй като приел показанията на техническо средство,
което написал собственоръчно в протокола.
На подсъдимият Д. бил
съставен АУАН за извършеното нарушение и въпреки приемането от негова страна на
показанията на тех. средство му бил издаден талон за медицинско изследване и
полицейските служители го придружили до ФСМП гр.****, където той отказал да
даде кръв за изследване.
С протокол за
доброволно предаване от 15.01.2021 г. подсъдимият Д.Д.Д. е предал на водещия
разследването полицай л.а. ****с рег. №
****.
Със Заповед на
Началник Районно управление гр. **** при ОДМВР – Стара Загора № 21-0327-000009
от 15.01.2021 г. на подсъдимия Д.Д.Д. е била наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП – „Прекратяване на регистрацията на ППС ****с рег. № **** за срок от 6
месеца, като са били отнети СРМПС № ********* и 2 броя рег. табели с № ****.
С разписка от 12.02.2021
г. л.а. ****с рег. № ****
е бил върнат на подсъдимия Д..
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите
А.П.В.и К.С.С., депозирани в хода на досъдебното производство, надлежно
приобщени към доказателствата по делото. Показанията на цитираните свидетели,
съдът намира за обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви,
незаинтересовани, в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото,
подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание. Противоречие относно
релевантните факти от предмета на доказване в събраните гласни доказателства –
свидетелски показания, не се наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели
описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в
зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен
очевидец.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и
от приложените по делото писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното и
съдебното производство и прочетени на основание чл.283 от НПК.
На база на
събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът
намира, че подсъдимият Д.Д.Д., ЕГН ********** е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на 15.01.2021 г. в гр. ****,
управлявал лек автомобил ****с рег. № ****с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда, а именно 2,95 на хиляда, установено по надлежния ред,
регламентиран с Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, на Министерство на
здравеопазването, Министерство на вътрешните работи и Министерство на
правосъдието, с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510”, с фабричен номер
ARВB-0092.
От обективна
страна подсъдимият не е спазил забраната да не управлява пътното превозно
средство под въздействие на алкохол, в кръвта над 1.2 на хиляда. Същият е
управлявал лек автомобил марка и модел - ****с рег.№ **** с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,95 на хиляда.
От субективна
страна деянието е извършено по непредпазливост, тъй като подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици на престъплението, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
За
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказания от
една до три години лишаване от свобода и глоба от двеста до хиляда лева.
В конкретния
случай производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията
на чл.371, т.2 от НПК и съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК
съдът следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.58А от НК /в
редакцията, действаща към 30.10.2017г./. При индивидуализиране на наказанието
лишаване от свобода, съобразно разпоредбата на чл.58А, ал.1 от НК съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия
/реабилитиран/, оказаното от него съдействие в хода на досъдебното и съдебното
производство, признаването на вината, както и материално му положение.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете множеството нарушения по ЗДвП и управлението
на МПС с изтекъл срок на СУМПС.
Като анализира
така индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав и
при превес на смекчаващата вината обстоятелства съдът счете, че наказанието на подсъдимия
„лишаване от свобода” следва да бъде в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което на осн. чл.58А, ал.1 от НК да се намали с една трета, като наказанието
„лишаване от свобода”, което следва да се изтърпи от подсъдимия следва да бъде
в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Наред с наказанието „лишаване от свобода” следва на
подсъдимия да бъде наложено и кумулативно предвиденото в закона наказание
глоба. Съдът определи размера на глобата от 500 /петстотин/ лева, съобразявайки
изложените по – горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и
имущественото състояние на подсъдимия.
С оглед посочената липса на предходни осъждания
/реабилитиран/, както и за постигане целите на индивидуалната и генералната
превенция, настоящият състав е на становище, че така наложеното на подсъдимия
наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА не е необходимо да се
изтърпи от същия реално. Поради това и на основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на наказанието следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на настоящата присъда в законна сила.
На основание
чл.343г, вр. чл.37, ал.1,т.7 от НК на подсъдимия Д.Д.Д. следва да бъде наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА. Както се
каза по – горе извършеното от подсъдимия престъпление е с по – високата степен
на обществена опасност в сравнение с престъпленията от този вид, като
поведението му е съществено укоримо. Срокът на наложеното наказание съдът
определи като отчете посочените по – горе смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да
управлява МПС” в по – висок размер би се явило твърде тежко с оглед личността
на дееца.
На основание чл.59, ал.4 от НК, от наказанието
лишаване от право да се управлява МПС, съдът приспадна времето, през което
подсъдимият Д. е бил лишен от това право по административен ред, считано от 15.01.2021г.,
когато със съставянето на АУАН е било иззето СУМПС на водача, до влизане на
присъдата в сила.
Причините за
извършване на инкриминираното деяние съдът намира в ниското правосъзнание и
пренебрежително отношение към установените общо задължителни правила за
движение по пътищата.
Това наказание
съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността
на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и
превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило
възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.
Във връзка с направеното от прокурора искане за отнемане в
полза на Държавата на управляваното от подсъдимия моторно превозно средство -
лек автомобил л.а. ****с рег. № **** г,
съдът съобрази следното:
Действително от представената справка за регистрация на
лекия автомобил, той е собственост на подсъдимия и именно него Д. е управлявал
при извършване на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК. Тези
обстоятелства обаче не могат да обосноват приложение на чл.53 ал.1 б. „а НК.
Съгласно чл.53 ал.1 б. „а” НК независимо от наказателната отговорност
отнемат се в полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са били
предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление, т.
е. средството на престъплението, докато според буква „б” на същия текст
предметът на престъплението се отнема, само когато това е изрично посочено в
норма на Особената част на НК, а такава изрична норма при транспортните
престъпления не съществува.
Според правната теория основен разграничителен белег между
„предмет” и „средство” на престъпление е, че при първото се касае или за
елемент на общественото отношение, което се защитава от наказателния закон, или
за материална предпоставка за съществуването на това обществено отношение, но
винаги е част от самото отношение, а при второто – за нещо външно на последното,
с което деецът избира да си послужи, за да го увреди. Превозното средство няма
как да бъде нещо външно за защитените обществени отношения по регулиране на
транспорта, с което деецът си е послужил, за да ги увреди, напротив –
превозното средство е важен елемент на самите обществени отношения по
транспорта, защото цитираните престъпни състави визират нарушения на правилата
за безопасна експлоатация именно на превозни средства, които биха били напълно
безсмислени без последните. Поради това, че автомобилът е предмет на
престъплението и предвид липсата на изрична разпоредба при транспортните
престъпления за отнемане, съдът не уважи искането на прокурора.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: