МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 31, постановена
на 28.02.2019г.
по НОХД № 102/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора
Районна прокуратура – Стара Загора е
внесла обвинителен акт срещу К.И.И. за това, че на
12.06.2018г. в гр. Стара Загора е извършил действия с цел да възбуди полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а
именно Б.А.Г., на 11 години - опипвал половия й орган с ръка - престъпление по чл.
149, ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия К.И.И..
Според представителя на обвинението от признанията на подсъдимия, направени по
реда на чл. 371, т. 2 НПК и от събраните по делото доказателства се установява
по несъмнен начин, че от обективна и субективна страна И. е извършил вмененото
му престъпление така, както същото е описано в обвинителния акт. Прокурорът предлага
да му бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от три години,
което да бъде намалено с 1/3 и така определеното наказание лишаване от свобода
за срок от две години да се изтърпи при първоначален строг режим. Предлага на
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК да се приспадне времето, през което И. е бил
задържан по настоящото наказателно производство, считано от 12.06.2018г., а на
основание чл. 68, ал. 1 НК да бъде приведено в изпълнение отложеното наказание
лишаване от свобода, наложено на И. по НОХД № 342/2018г. по описа на Районен
съд - Стара Загора. По отношение на предявения граждански иск заявява, че
същият е допустим по размер, а по отношение на разноските, направени в хода на
досъдебното производство заявява, че същите следва да бъдат възложени в тежест
на подсъдимия.
Гражданския ищец и частен обвинител Б.А.Г.
/малолетна/ чрез своята майка и законен представител А.А.Г.
и чрез повереника си - адв. А.А. заявява, че описаната
в обвинителния акт фактическа обстановка се установява по един безспорен начин
не само от признанията на подсъдимия, направени по реда на чл. 371, т. 2 НПК,
но и от останалите доказателства, събрани в хода на съдебното следствие. Счита,
че на подсъдимия И. следва да бъде наложено наказание малко над предвидения от
законодателя среден размер, а именно 4 години, който съобразно чл. 58а НК да
бъде намален с 1/3. Моли предявеният граждански иск, приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство, да бъде уважен изцяло, тъй като е
доказан по основание и размер.
Защитникът на подсъдимия К.И. – адв. Д.А.
– заявява, че предвид признанията, направени от неговия подзащитен, не следва
да се спира по-подробно на фактическите обстоятелства по делото. Същевременно пледира
за постановяване на оправдателна присъда, тъй като поради употребата на
наркотични вещества от страна на подзащитния му не може да се приеме, че
деянието е извършено умишлено. В случай, че съдът постанови осъдителна присъда,
моли на И. да бъде определено наказание лишаване от свобода към минималния,
предвиден от законодателя размер. Заявява, че не счита за доказан предявения
граждански иск и моли съда да го отхвърли. Счита, че на основание чл. 59 НК
следва да бъде приспаднато времето, през което И. е бил задържан.
Подсъдимият К.И.И.
по реда на чл. 371, т. 2 НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В личната си защитата заявява, че
поддържа казаното от адвоката си.
При осъществяване на правото си на
реплика - адв. А. заявява, че употребата на наркотично вещество следва да се
приеме като отегчаващо отговорността обстоятелство. А по отношение на
гражданския иск заявява, че същият е доказан с оглед приетата по делото съдебна
психолого-психиатрична експертиза и от показанията на
свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство.
В последната си дума подсъдимият И.
заявява, че предоставя на съда да прецени.
Въз основа на самопризнанието,
направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, съдът прие за установено следното:
ПО ФАКТИТЕ:
Подсъдимият К.И.И.,
с ЕГН ********** е роден на ***г***. Българин е. Български гражданин. Живее в
гр. Стара Загора, ул. Витоша № 75. С начално образование е. Безработен. Не е
женен. Осъждан е.
Свидетелката А.А.Г.
живеела заедно с дъщеря си – пострадалата Б.А.Г. /на 11 години/, останалите си
три деца и свидетелят Д.Р.Д. в двуетажна къща, находяща се в кв. Лозенец в гр.
Стара Загора, където обитавали втория жилищен етаж.
На 11.06.2018 г., пострадалата Б.А.Г.
се намирала в дома си заедно с останалите членове на семейството си. След 21,30
часа майката ѝ тръгнала за работа. Малко след 22,00 часа Д.Р.Д., който се
считал за биологичен родител на Б.Г., сложил децата да спят. Б.Г. и сестра й З.спели
заедно в едно легло, а другите две деца на А.Г. - в съседното легло.
Свидетелят Д. останал да гледа
телевизия, но малко по-късно и той заспал. Събудил се около 3,00 часа на 12.06.2018
г., потърсил цигари, но се оказало, че нямал и решил да излезе от дома си и да си
купи.
На улицата срещнал свой познат –
свидетеля Д.В.М. и двамата започнали да разговарят. В един момент към тях се
приближил подсъдимият К.И., който всички в квартала познавали като „Я.“ и също
се включил в разговора.
Д. ги поканил на гости в дома си и там
на терасата тримата изпушили една цигара и след това влезли в стаята, в която
спели децата.
Подсъдимият И. седнал на намиращия се
в стаята диван и скоро заспал.
Д.Д. попитал
Д.М. има ли в себе си други цигари и след като получил отрицателен отговор, му
предложил да отидат до намиращ се в близост денонощен магазин, за да си купят.
Свидетелят М. се съгласил, двамата тръгнали, а подсъдимият останал в дома на Д..
След известно време подсъдимият К.И.
се събудил. Легнал в леглото, където спели Б.Г. и сестра й З., от външната
страна, до пострадалата Б.Г.. Тогава тя усетила, че някой е легнал до нея. Била
облечена с тениска и къс панталон. Докато още била в просъница, подсъдимият К.И.
бръкнал с ръката си под панталона и бельото ѝ, с което била облечена и започнал
да я гали в интимната област, като с ръка започнал да опипва половия ѝ
орган, който разтворил с пръсти, без да осъществява проникване.
Докато галел малолетната Б.Г. по
половия ѝ орган, същата се събудила. На светлината, идваща от отворения
прозорец видяла лицето, легнало до нея – подсъдимия К.И., когато познавала като
„Я.“, изплашила се и рязко махнала ръката на подсъдимия, който станал от
леглото. Той ѝ казал да не казва нищо на никого за случилото се, тъй като
в противен случай щяло да стане лошо, след което излязъл през прозореца на
стаята.
След известно време Д.Д. се върнал в дома си и с учудване установил, че подсъдимият
И. вече не се намирал в стаята, в която останал да спи. Същевременно Б.Г., била
будна и изглеждала притеснена. Те се разплакала, след което обяснила, че „Я.“ започнал
да я опипва „отдолу“, а после си тръгнал.
Свидетелят Д. се ядосал от това, което
Б.Г. му разказала и тръгнал да търси подсъдимия И., за да разбере дали наистина
е сторил това, което малолетната пострадала била споделила, но не го намерил.
След това Д. подал сигнал за
извършеното престъпление и по-късно било образувано настоящото наказателно
производство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена освен въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия
К.И.И. – още и от следните доказателства и
доказателствени средства:
Показанията на свидетелите Б.А.Г., А.А.Г., Д.Р.Д., И. И. В. и Д.В.М., дадени в хода на досъдебното
производство, които са последователни и непротиворечиви.
Писменото доказателство - препис
извлечение от акт за раждане на Б.А.Г..
Заключенията на назначените и
изготвени в хода на досъдебното производство експертизи:
- съдебномедицинската експертиза на
живо лице № 151/2018г., от която е видно, че при прегледа на Б.А.Г. на
12.03.2018г.: девствена ѝ ципа с пръстеновидна форма е здрава,
недопускаща полово сношение без разкъсване и липсват травматични увреждания по
главата, шията, тялото, крайниците, областта около половия орган и задния
проход;
- комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиза от 02.08.2018г., от която
се установява, че Б.А.Г. не страда от същинско психично заболяване. Прието е
наличието на смесено разстройство на училищните умения за четене, писане и
смятане. Г. е могла правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите и
обстоятелствата, свързани с инкриминираното деяние, както и да дава достоверни
обяснения за тях. Към момента на извършване на деянието тя е била в състояние
да разбира в достатъчна степен свойството и значението на извършеното спрямо
нея. Вследствие на процесното деяние при нея е настъпила остра стресова
реакция. Симптомите са претърпели бързо обратно развитие - в значителна степен
се редуцирали за период от около 3 дни и напълно отзвучали за около 2-3
седмици. След този период при освидетелстваната се възстановило обичайното личностово и социално функциониране. Според експертите при
освидетелстваната Б.Г. не се установяват медицински данни за преживяването на
силен страх, дезориентиране или объркване, които биха нарушили психическата
ѝ годност достатъчно правилно да възприема и анализира цялостната
обстановка, както и да запази поведенческата си адекватност.
Във връзка с личността на подсъдимия К.И.И. са приети: справка за съдимост с рег. №
2143/12.06.2018г. и с рег. № 778/26.02.2019г.,
и двете по описа на Районен съд – Стара Загора; декларации за семейно и
материално положение и имотно състояние от 12.06.2018г. и от 09.10.2018г., справка
от затвора Стара Загора ЗД №449/2018г. и справка от унифицираната информационна
система на Прокуратурата на Република България от 15.06.2018г.
Съдът прие, че не са налице спорни
въпроси относно авторството на деянието, обстоятелствата и начинът, при които е
извършено.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият К.И.И.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 149,
ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият на
12.06.2018г. в гр. Стара Загора е извършил действия с цел да възбуди полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а
именно Б.А.Г., на 11 години - опипвал половия й орган с ръка.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, а именно, че с цел да възбуди полово
желание без съвкупление извършил действия по отношение на лице, ненавършило 14
– годишна възраст, а именно - по отношение на Б.А.Г., на 11 години, като опипвал
половия й орган с ръка.
Съдът намери за несъстоятелни
възраженията на защитата, че поради употребата на наркотично вещество
подсъдимият И. не е разбирал свойството и значението на извършеното.
В случая е важно да се отбележи, че
част от самопризнанията му, направени в хода на съдебното следствие касаят
факти, описващи поведението му непосредствено след извършване на
инкриминираното деяние, а именно: след като станал от леглото, той казал на
пострадалата Б.Г. да не казва нищо на никого за случилото се, тъй като в
противен случай щяло да стане лошо, след което излязъл през прозореца на
стаята. Ако И. не е разбирал какво прави, то тогава не е било необходимо да
казва на Г., че случилото се следва да остане между тях и да я заплашва.
Освен това, от показанията на
свидетелите Д.Д. и Д.М. се установява, че той се е
държал съвсем адекватно преди да заспи на дивана в дома на Д.. Самото му
заспиване следва да се обясни не с употребата на наркотични вещества, които по
принцип превъзбуждат организма и го правят
по-активен, а с късния час на нощта, в който се развива действието.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, а също и с неговите цели – постигане на генерална
и специална превенция.
За престъплението по чл. 149, ал. 1 НК
законодателят предвижда наказание лишаване от свобода до една до шест години.
При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия К.И.И. съдът прие, че е налице баланс на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
От една страна, като смекчаващо вината
обстоятелство, отчете сравнително младата му възраст, а от друга, като
отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете, обремененото му съдебно минало,
като взе предвид, че едно от осъжданията му - това по НОХД 369/2011г. по описа
на Районен съд - Стара Загора касае извършено престъпление по чл. 159а, ал. 2,
т. 1, т. 2, т. 6, вр. с ал. 1 НК, въпреки че е било извършено от него като
непълнолетен.
Съдът не прие направеното от
подсъдимия самопризнание като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като то е
самостоятелно основание за прилагането на чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 58а НК.
Водим от горното, съдът определи на
подсъдимия И. наказание лишаване от свобода малко под средния размер, предвиден
от законодателя, а именно: лишаване от свобода за срок три години.
На основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл.
58а НК съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две години, което съобразно
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален строг
режим.
Доколкото още на 12.06.2018г.
подсъдимият И. е бил задържан по настоящото наказателно производство, съдът
прие, че следва на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. с ал. 2 НК да приспадне
при изпълнение на така определеното му наказание лишаване от свобода, времето,
през което е бил задържан, считано от посочената дата.
ОТНОСНО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 68, АЛ. 1 НК
От приложените по делото справки за
съдимост се установява, че със споразумение от 08.02.2018г. по НОХД №
342/2018г. за престъпление по чл. 195,ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1 НК,
извършено на 23.01.2018г. на И. е било наложено наказание лишаване от свобода
за срок от четири месеца, чието изтърпяване е било отложено на основание чл.
66, ал. 1 НК за срок от три години
Съдът констатира, че престъплението,
предмет на настоящото разглеждане е извършено в 3-годиншия изпитателен срок,
определен по НОХД № 342/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора и
следователно са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 НК за привеждане в
изпълнение на наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца, наложено
на осъдения К.И.И. именно по това дело - НОХД №
342/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА
ЧЛ. 25, АЛ. 1, ВР. С ЧЛ. 23, АЛ. 1 НК
От приложените по делото справки за
съдимост се установява, че със споразумение от 22.06.2018г. по НОХД №
1648/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, за престъпление по чл. 197,
т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1 НК, извършено на 22.01.2018г. на И. е било е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изтърпяване е
отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
Преди влизане в сила на горното
споразумение, а именно: на 22.06.2018г. И. е извършил престъплението, за което
е привлечен към наказателна отговорност в настоящото наказателно производство.
От изложеното е видно, че са налице
условията за определяне на общо наказание на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл.
23, ал. 1 НК относно наказанията, наложени на подсъдимия К.И.И. с присъдата по НОХД № 1648/2018г. по описа на Районен
съд – Стара Загора и настоящата
присъда, а именно най-тежкото от тях – две години лишаване от свобода, което
следва да изтърпи при първоначален строг режим.
Съобразявайки се с цялостната
престъпна дейност на осъденото лице и целите на чл. 36 НК, съдът прие, че в
случая не следва да се прилага разпоредбата на чл. 24 НК и да се постановява
увеличаване размера на определеното общо наказание.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В хода на съдебното производство е
приет за разглеждане граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен срещу
подсъдимия К.И.И. от Б.А.Г., чрез нейната майка и
законен представител А.А.Г. за сумата от 6000 /шест
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени
вреди – претърпяна остра стресова реакция, непосредствено след извършените на
12.06.2018г. от подсъдимия К.И.И., действия спрямо
нея - опипване на половия орган с ръка, имащи за цел да възбудят у подсъдимия
полово желание без съвкупление.
Съдът прие, че са налице всички
елементи от състава на непозволеното увреждане – виновно поведение от страна на
подсъдимия, причинени на гражданския ищец Б.Г. неимуществени вреди и причинна връзка
между тях.
Съдът определи размера на дължимото
обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД – по справедливост – в размер на 2000 лева, с
оглед вида и характера на причинената ѝ остра стресова реакция.
В тази връзка съдът взе предвид
показанията на пострадалата Б.А.Г., на нейната майка А.А.Г.,
на Д.Р.Д. и на Д.В.М., както и заключенията на съдебномедицинската експертиза
на живо лице № 151/2018г. и комплексната съдебна психолого-психиатрична
експертиза от 02.08.2018г.
Доколкото извършените спрямо
пострадалата блудствени действия са преустановени
непосредствено след като тя рязко е махнала ръката на подсъдимия и преживяната
от нея остра стресова реакция е отшумяла напълно в рамките на 2-3 седмици, съдът
прие, че предявеният граждански иск над сумата от 2000 лв. до 6000 лв. следва
да бъде отхвърлен.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът
осъди подсъдимия К.И.И. да заплати на Б.А.Г., с ЕГН: **********, чрез
нейната майка и законен представител А.А.Г. сумата от
800 лева, представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение за
повереника - адв. А.А..
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът
осъди подсъдимия К.И.И. да заплати в полза на Държавата по бюджетна
сметка на ОД на МВР, гр. Стара Загора сумата от 516,12 лева, представляваща
направените разноски по досъдебното производство № 8245 зм 505 /2018г. по описа
на Второ РУ – Стара Загора, от които 398,82 лв. - възнаграждение за вещите
лица, изготвили комплексната съдебна психолого-психиатрична
експертиза от 02.08.2018г. и 117,30 лв. - възнаграждение за вещото лице,
изготвило съдебномедицинската експертиза на живо лице № 151/2018г.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът
осъди подсъдимия К.И.И., да заплати в полза на Държавата по бюджетна
сметка на Районен съд - Стара Загора сумата от 80 лева, представляваща държавна
такса за разглеждането на гражданския иск съобразно уважения му размер.
С оглед на изложеното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: