Р Е Ш
Е Н И Е
№ ......................./30.07.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на четиринадесети май през 2021
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 5732 по
описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 74880 от 22.04.2020 г., постановено по гр.д. № 5168/2019 г. на СРС, 157 състав, е осъдeно З. „А.Б.” АД да заплати на „А.“ ЕООД, на основание чл. 405,
ал.1 от Кодекса за застраховането сумата 3019,87 лв., представляващи
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС”, сключен на 09.10.2018 г., за вреди, причинени на лек автомобил марка
марка „Пежо”, модел „508”, ДК № ********от настъпило на 10.11.2018г. застрахователно
събитие „ПТП“, настъпило на Автомагистрала „Тракия“, малко след гр. Пазарджик,
изразяващо се в изгасване на двигателя на автомобила по причина на скъсване от
гризач на аксесоарния ремък и попадане на парчета от него в зоната на
агренажния ремък, вследствие на което е разместено газоразпределението, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
25.01.2019г. до окончателното погасяване и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
41,09 лв. - лихва за забава за периода 06.12.2018 г. - 23.01.2019 г., както и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1219,75 лв. - разноски по делото за
държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Това решение е
обжалвано в срок от ответника З. „А.Б.” АД с оплаквания за неправилност поради необоснованост
при формиране на правния извод за наличие на покрит застрахователен риск, в
несъответствие със събраните по делото доказателства и приложимите ОУ на
ответника към застрахователния договор. Счита, че в случая събраните
доказателства сочели, че причината са инцидента е настъпила на по-ранен
етап-когато МПС е било в покой и гризач е повредил ремъка, при което не е
налице ПТП по смисъла на ЗДвП, и след като повредата не е настъпила при
движение на МПС то не е налице и ПТП по смисъла на легалната дефиниция със
ЗДвП. Позовава се с въззината жалба за първи път и на изключващо възражение
отговорността си по т.16.16 от ОУ, според който “не се изплаща обезщетение за
щети, причинени на тапицерията, части и детайли, разположени в купето или
кабината на МПС, причинени от водача, намиращи се в МПС лица или животни“. Моли
решението да се отмени и исковете да се отхвърлят, претендира разноски .
Въззиваемата страна-ищец „А.“ ЕООД с писмен отговор оспорва жалбата
като неоснователна. Счита решението за правилно, не намира допуснати
процесуални нарушения от първоинстанционния съд, и възразява, че е установено
по делото, че вредата енастъпила по време на движение на МПС по автомагистрала
Тракия поради скъсване на акцесорния ремък, причинило проблем с ангренажния
ремък и газоразпределението и спиране на двигателя, при което е налице покрит
застрахователен риск- пътно транспортно произшествие“ . Моли решението да се
потвърди, претендира
разноски.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции за
главница и лихви за забава.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
С оглед оплакванията
във въззивната жалба, отнасящи се до процесуални нарушения от СРС относно
установяване на спорния по делото факт, предмет на въззивна проверка е установяване
налице ли е покрит застрахователен риск поради скъсване на акцесорния ремък от
гризач и кога е причинена повредата- при покой на МПС или в движение.
Първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за главница като е
приел, че съгласно чл.7.1.2. и чл. 132.3
от ОУ, приложими към процесното правоотнопение, покрит риск при тази клауза са
вреди от пътно - транспортно произшествие /ПТП/, последното определено като събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване
или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство; път; пътно съоръжение,
товар или други материални щети, а според същитге ОУ застрахователно събитие е
инцидент или всички инциденти от серия такива, които са в резултат или свързани
с един и същ източник или първопричина и които имат вредоносни последици,
представляващи реализиране на покрит риск в периода на застрахователното
покритие, което причинява щета, като не са застрахователни събития загуби и/или
повреди, в резултат на изхабяване, износване и ръжда по частите на автомобила,
както и всякакви видове технически увреждания ( механични и/или електрически ),
които могат да се квалифицират като повреда, настъпила в резултат
експлоатацията на ППС. Така е формирал извод, че ПТП като покрит риск е налице, когато е
възникнало от инцидент, под въздействието на външни фактори, който инцидент не
е свързан с техническата изправност на автомобила и не е по причина на повреди,
свързани с експлоатацията на автомобила. Приел е още, въз основа на приетото
заключение на вещото лице по САТЕ, че причина за повредата е скъсване от гризач
на аксесоарния ремък и попадане на парчета от него в зоната на агренажния
ремък, вследствие на което е разместено газоразпределението, че скъсването н
аремъците не е по причина на тяхното износване /предвид датата на производство
на автомобила, пробега и огледа при свалянето им/ и така е счел, че спирането
на двигателя по време на движение на процесния автомобил е по причина на
повреда, която повреда обаче не е резултат от нормалната експлоатация на
автомобила, а е резултат от един инцидент ( случайно попаднал гризач ), който
инцидент е поставил началото на поредица от увреждания ( скъсване на ремъци и
промяна на газоразпределението ), довели в крайна сметка до изгасване на
двигателя на автомобила по време на движение, и това представлява
застрахователно събитие по смисъла на приложимите ОУ, тъй като не се дължи на
проявена небрежност от собственика на МПС. Така е определил и дължимото
обезщетение според цените по приетата САТЕ по цени на
официалния представител е 3019,87 лв., и
лихвата за забава от 15 дни след поканата за плащане, размерът на лихвата
определен по реда на чл.162 от ГПК на 41,39 лв., и е уважил исковете за тези
размери като и предявени такива. В мотивите на обжалвания съдебен акт са
изложени правни изводи, формирани въз основа на доводите и възраженията на
страните и преценка на събраните доказателства, и приетите за безспорни факти.
Въззивната инстанция споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд
мотиви поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на решението, без да е нужно да ги повтаря подробно.
По повод оплакванията с жалбата, въззивният съд намира възраженията на
ответника за неоснователни.
Установено е по делото, че първопричина за настъпване на събитието-
скъснане на акцесорния ремък, е попадане
на гризач на пътя на акцесорния ремък при движение на МПС, а не поради
прегризване на този ремък от гризача. Това събитие –спиране на двигателя, е
настъпило по време на движение на МПС по автомагистрала Тракия, който факт се е
опроверга по делото. Не се доказва по делото и акцесорният ремък да е бил
прегризан от гризача /както твърди ответника/, а се установява, че на пътя на
същия този ремък е попаднал гризач. Не съответства на нормалната логика МПС да
е започнало да се движи и да е стигнало до автомагистрала и да се е движело по
нея при скъсан ремък, при което се налага единствения извод, според
доказателствата по делото, че нарушаване движението на акцесорния ремък по
време на движение на процесното МПС по автомагистрала Тракия е причинено от
попадането на тялото на гризача на пътя му и така е причинило поредицата от
двигателни нарушения, вкл. и скъсване на този и на ангренажния ремъци, което
като последица е довело и до спирането на двигателя. Това сочи, че е налице ПТП
по смисъла на самите ОУ, тъй като е станало по време на движение на МПС, и
не е причинено от небрежност на
собственика или водача, нито от неизправност или дефект на ремъците, като не е
налице и никое от посочените в ОУ изключение.
Едва с въззивната жалба ответникът сочи ново възражение, което изключва
отговорността му- по т.16.16 от ОУ,
което не е било заявено в
преклузивните срокове, поради което не подлежи на обсъждане. Дори и същото да се счете за допустимо, е
неоснователно, защото то касае изключване на отговорността за повреди в
купето/кабината на МПС, а в случая повредите са в част на МПС, която е извън –
такива по двигателя и двигателните системи, които се намират извън купето на
МПС.
Искът за главница се явява основателен и доказан, и поради липсата на
други оплаквания с въззивната жалба по отношение на фактите по този иск, нито
такива по акцесорния иск за мораторна лихва за забава, въззивният съд, с оглед
и ограниченията по чл.269, изр. второ от ГПК приема, че исковете са основателни
и доказани в уважените с обжалваното решение размери. При извършената служебна
проверка не се установи нарушение на приложима материално правна норма.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди, вкл. и обусловената то
това отговорност за разноски.
По разноските за въззивната инстанция: При този изхода на въззивника-ответник
не се дължат разноски. На въззиваемата страна-ищец ответникът дължи разноски съгласно
чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК за адвокат в минимален размер от 444,33 лв. по чл.7,
ал.2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, като счита заявеното своевременно
възражение на ищеца за прекомерност на платеното адв. възнаграждение от
ответника от 840 лв. за основателно,
като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на спора пред въззивния
съд. Воден
от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74880 от 22.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 5168/2019 г. на СРС, 157 състав.
ОСЪЖДА З.А.Д.„А.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК********, и седалище и адрес на
управление ***, сграда 6, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.5 ГПК, сумата от 444,33
лева разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.