№ 455
гр. Бургас, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20202100502048 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивната
жалба подадена от Ж.И.И. с ЕГН **********, гр.*** ул.*** № **, чрез чрез
адв. Ели Димова, против Решение № 1512 от 03.07.2020 год., по гр. дело №
293/2020 год. по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил исковете на
въззивника предявени срещу ГД „Национална полиция“ към МВР да бъде
осъдена да му заплати сумата от 1279.44 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 174.46 часа, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и
приравняването му към дневен за периода 08.03.2017 год. - 17.07. 2020 год.,
ведно с мораторна лихва в размер на 116.52 лева. Със същото решение
въззивникът е осъден да заплати на ГД „Национална полиция“ към МВР
сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски по делото.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и
претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът
да бъде уважен.
Твърди се, че решението на БРС е постановено в противоречие с
установената практика на БРС и БОС и на др. съдилища в страната. Излага
съображения, че статутът му на държавен служител съгл. чл.142, ал.1, т.1
ЗМВР, вр. чл.50а, ал.2 ЗДС налага субсидиарно приложение на общото
трудово законодателство, в т.ч. КТ и наредбите, за да не бъде поставен
държавният служител в по-неблагоприятно положение, в сравнение с
останалите работници и служители. Поради това при определяне на
1
продължителността на положения от ищеца нощен труд, следва да се
извърши приравняване с коефициент 1.143, след превръщане на нощните
часове в дневни, което време има характер на извънреден труд. Посочва се
практика на ВКС и БОС. Претендира се отмяна на решението на БРС и
уважаване на предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ГД „Национална
полиция“ към МВР. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор.
С протоколно определение от 20.04.2022 г. на основание § 83, ал.2 ПЗР
към ЗИД на ЗМВР като въззивник-ответник е конституирана ГД
„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на
изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството е образувано по искова молба на Ж.И.И. срещу ГД
„Национална полиция“ при МВР като на мястото на последната във
въззивното производство е конституирана ГД „Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма“, за осъждане на ответната дирекция да му
заплати, след приетото изменение в размера на иска, сумата от 1279.44 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 174.46 часа,
положен в периода 08.03.2017 год. - 17.01.2020 год., ведно с мораторна лихва
в размер на 116.52 лв., начислена върху всяко неплатено възнаграждение за
извънреден труд за периода от съответния падеж до 16.01.2020 год., както и
законната лихва върху главницата, начиная от 17.01.2020 год. до
окончателното й изплащане.
Исковете са с правна квалификация чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, както и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Процесуалният представител на ответната дирекция оспорва исковете,
моли за отхвърлянето им.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори, че ищецът в производството – Ж.И.И. е държавен
служител през процесния период. Не се спори по делото, че за периода от
08.03.2017 г. до 17.01.2020 г ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение в системата на МВР. Не се спори по делото и относно
обстоятелството, че за този период от време ищецът е полагал и нощен труд.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното
заключение на която се установява, че разликата между преизчисления по
1,143 нощен труд, представляващ извънреден труд и реално положения труд
2
за процесния период възлиза на 174,46 часа, който не е отчетен в протоколите
за положен труд. Вещото лице посочва, че общият размер на трудовото
възнаграждение за извънреден труд за тези часове възлиза на сума в размер
от 1279, 44 лева.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд
(178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Съгласно чл. 50а от Закона за държавния служител относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на
извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето
на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя
извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
(чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3
ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т.
2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За процесния период е действала
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
(обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано
на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014
3
г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия
нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в
сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била
отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ,
бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното
относно темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови
нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков период са
действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., а след нея Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане
на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това
общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и
служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
4
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо
съдът намира за неоснователни изложените във отговора на исковата молба
възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
коефициент към процесното служебно правоотношение.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява
доказана по основание. От събраните доказателства – приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, се установява, размера на незаплатеното
трудово възнаграждение за положен нощен труд в процесния период,
посочено по-горе.
Следва да се посочи, че действително преизчисляването с коефициент 1,
143 не води до извода, че е реално положен извънреден труд от работника
или служителя, каквито аргументи са изложени в първоинстанционното
решение. Прилагането на коефициент, предвиден в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и
преизчислението представлява въведена от законодателя фикция. Изводът
обаче, че така фингираните часове, явяващи се горница над реално
отработените след прилагане на коефициента, не са извънреден труд не може
да бъде споделен. В този смисъл е и позоваването в решението на изложените
в теорията механизми за компенсиране на работещите нощен труд именно
чрез преизчисляване на нощните часове в дневни.
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което е установен срок, поради което и на основание
чл.84, ал.1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в
който е трябвало да изплати съответното възнаграждение, което обосновава
извод, че претенцията на ищеца с правно основание чл.86 ЗЗД е основателна
за периода от падежа на всяко изизкуемо вземане до датата на завеждане на
исковата молба.
Основателността на главната претенция води до основателност и на
акцесорната такава за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявените искове с
правно основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД се явяват
основателни, а обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 273 ГПК следва да бъде уважено
искането на иищеца-въззивник за присъждане на разноски съобразно
представените по делото доказателства за извършването им, представляващи
възнаграждение за един адвокат, платено при подписване на сключения
между страните Договор за правна защита и съдействие. Възнаграждението
не е прекомерно и е съобразено с минималните размери по Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемата страна следва да понесе
разноските за държавна такса по делото за производството пред първата
5
инстанция и за производството пред въззивната инстанция, както и за
възнаграждение на вещото лице, платено от бюджета на съда, които следва да
бъдат заплатени по сметка на Окръжен съд - Бургас в полза на бюджета на
съдебната власт.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, изречение I-во от ГПК,
Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1512 от 03.07.2020 год., по гр. дело № 293/2020
год. по описа на БРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“,
със седалище: гр. София, ул. „Патриарх Герман“ № 202, да заплати на Ж.И.И.
с ЕГН **********, гр.*** ул.*** № **, сумата от 1279,44 лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за 174,46 часа
извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него
нощен труд през периода 08.03.2017 г. - 17.01.2020 г. и преизчисления такъв с
коефициент 1,143 ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.01.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 116,52 лева,
представляваща мораторна лихва за всяко неплатено възнаграждение за
периода от съответния падеж до 16.01.2020г., както и сумата от 800 лева,
представляваща направените от ищеца разноски пред двете инстанции.
ОСЪЖДА ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“,
със седалище: гр. София, ул. „Патриарх Герман“ № 202, да заплати по сметка
на Бургаския окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от
83,74 лв.– дължима държавна такса за първоинстанционното и въззивното
производство, и сумата от 200 лв.– заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6