Р Е Ш Е Н И Е
№ 141/29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Монтана ,касационно-административен
състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети март ,през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при секретаря….Антоанета Лазарова .............…..и с
участието на прокурора……………Галя Александрова …..…като разгледа докладвано
от……съдията БОЙЧЕВА…………КАНД№89/2022 г. по описа на съда за да се произнесе взе
предвид
Производството
е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение№160/30.12.2021г.,постановено
по АНД№675/2021г., Районен съд-Монтана е потвърдил наказателно постановление №26-0000295/05.05.2021г.
на директора на РД “АА“-Враца ,с което на Г.Ц.Г. *** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАПр. ,за
нарушение на чл.87,т.3 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ.
Горното решение е обжалвано с касационна жалба
от касатора Г. ,с искане да бъде отменено решението на МРС ,като неправилно и
незаконосъобразно.В съдебно заседание,не се явява и не се представлява.
Ответникът
по касацията – директора на РД “АА“-Враца
не изпраща процесуален представител ,но в писмено възражение против
касационната жалба моли съда да отхвърли касационната жалба ,като неоснователна
и да потвърди решението на съда.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата
за неоснователна,а решението на съда за правилно.
Настоящият състав
на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по
чл.211 АПК ,поради което се явява
процесуално допустима,а разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по
посочените по-долу съображения.
От
фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето
производство е съставен акт за установяване на
административно нарушение№282326/26.04.2021г. и наказателно
постановление №26-0000295/05.05.2021г. за това ,че на 26.04.2021г. около 11,00ч.в
област Монтана по главен път Е-79 при разклона за с.Т*** в посока на движение
към гр.Монтана управлява влекач ДАФ Ф*** от кат N3 с рег.№С***
и прикачено към него полуремарке „А*** “ от категория О4 с рег.№М*** ,извършващ
обществен превоз на товари ,като в момента на проверката водачът не представя валидна
карта за квалификация на водача ,има карта със срок на валидност до
17.07.2020г.,който в момента на
проверката е изтекъл,с което е нарушил чл.87,т.3 от Наредба №33/03.11.1999г. на
МТ,за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. ,на основание
чл.93,ал.1,т.1 от ЗАПр.Така установената фактическа обстановка се подкрепя от
доказателствата по делото и не е спорна между страните.
Решението
на въззивния съд е правилно и законосъобразно.За да потвърди наказателното постановление,въззивният съд е
приел ,че нарушението е доказано с писмени и гласни доказателства,при което
правилно е наложена санкция на виновното лице.Тези негови изводи се подкрепят
от доказателствата по делото и се
споделят от настоящата касационна инстанция,а относно мотивите касационната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд ,на основание
чл.221,ал.2 АПК.Установи се по делото ,че касатора притежава карта за квалификация на
водача ,чиято срок на валидност е изтекъл на 17.07.2020г., което по закон е
приравнено на липса на такава и е основание да му бъде ангажирана административно-наказателна
отговорност. В чл.87,т.3 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ се съдържа
императивно изискване при проверка от контролните орган водачът да притежава и
покаже карта за квалификация на водача на МПС .Безспорно същият не разполага с такава в срок ,при което като е
потвърдил НП първоинстанционния съд не е нарушил материалния закон.Не са налице
основания за прилагане на чл.28 ЗАНН за маловажност на извършеното нарушение според
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г., постановено по тълк. н. д. № 1/2007 г.,
на ОСНК на ВКС ,при което решението на съда като правилно следва да бъде
потвърдено. Не са налице и касационни
основания за отмяна на решението по чл.209,т.1-3 АПК ,при което същото следва
да се потвърди.Водим от гореизложеното, административният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение№160/30.12.2021г.,постановено
по АНД№675/2021г.по описа на Районен
съд-Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.