№ 247
гр. Ловеч, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
в присъствието на прокурора Кр. Р. Й.
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20224310100537 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила молба от
СТ. ИВ. Г. за установяване датата на смъртта на ****** Г. Н..
Молителят твърди, че баба му и дядо му по бащина линия - Г.Н.
Николов и Мария Данкова Николова са имали трима сина: Иван Г. Н., баща
на молителя, Нанко Г. Н., починал през 1998 г. и оставил за свои наследници
по закон низходящите Мариета Нанкова И. и Г. Н. Н. - заинтересовани лица в
производството по делото и ****** Г. Н.. ****** Н. в молбата се казва, че е
роден през 1924 г., учил е шивашки занаят Ловеч, след което се върнал в с.
Дренов и станал член на РМС. От началото на 1943 г. ****** Н. започнал да
подпомага партизаните от народната бойна дружина “Чавдар” и партизански
отряд “Христо Кърпачев”, впоследствие преминал в нелегалност и също
станал партизанин.
На 11-ти декември 1943 г. полицията и жандармерията провели акция в
с. Дренов и започнали репресии срещу близки и роднина на партизани. При
акцията родителите и братята на ****** Н. били задържани и интернирани в
Момчилград. В селото останали майката на Н. и майката на молителят, която
била бременна.
В началото на 1944 г. започнали гонения срещу партизаните, отрядът, от
1
които бил част ****** Н., с партизанско име Богданов, бил разбит. Група
партизани, сред които и Н., потърсили помощ при роднини в с. ****** като
били предадени на полицията от Кольо Миленков. На ****** г. Н., заедно със
сподвижника си Атанас Атанасов от същото село, успели да го напуснат, но
полицията ги открила в местността “Ментов мост”. Н. и Атанасов били убити
в престрелка, след което телата им закарани в селото. На близките на Н. било
отказано да погребе тялото му
След 09.09.1944 г. се казва, че на къщата на ****** Н. е поставена
паметна плоча, а на лобното му място паметна плоча. На паметните плочи е
отразена датата на смъртта на Н. - ****** г. Сведения за смъртта на Н. се
казва, че се съдържат в доклад от 1984 г., но за смъртта му не е съставен
смъртен акт.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ****** Г. Н., роден на ****** г. в с. ****** ******, е починал
на ****** г. и разпореди съставянето на смъртен акт за установяване факта на
настъпилата му смърт.
В хода на делото молителят участва лично и с адв. Ц.Т., която същество
излага становище за основателност на молбата и съображения в тази насока.
****** не взема участие чрез свои представител, а становище за
основателност на молбата излага в отговор от 29.04.2022 г. /л. 47 от делото/.
Заинтересованото лице М.И. по същество не взема становище,
предоставя решението на съда.
Представителят на Районна прокуратура Ловеч излага становище за
основателност на молбата.
След анализ на събраните по делото доказателства, при съобразяване
доводите на участниците в процеса, съдът приема за установено следното от
фактическа страна.
Г.Н. Николов е починал на 15.03.1974 г. и оставил за свои наследници
по закон преживяла съпруга - Мария Данкова Николова, починала на
11.05.1979 г. и низходящите Иван Г. Н., Нанко Г. Н. и ****** Г. Н.. Иван Г. Н.
е починал на 18.06.1998 г. и е оставил за свои наследници сина си СТ. ИВ. Г..
Нанко Г. Н. е починал на 30.10.1998 г. и оставил за свои наследници
преживяла съпруга - Петранка Димитрова Н.а, починала на 23.05.2013 г. и
2
низходящите - Мариетка Н.а И. и Г. Н. Н.. Казаното се установява от
удостоверение за наследници изх. № 14-490/08.02.2022 г., издадено от
община Плевен.
От показанията на свидетеля Петко Илиев се установява, че той е родом
от с. Дренов. Илиев познава С.Г. и Мариета И. и Г.Н., които са деца на
братята - Иван и Г.Н.и. Те имали още един брат - ******, който бил
партизанин и е убит през 1944 г. Илиев си спомня, че във времето, която е
убит брата на Иван и Г.Н.и, той бил на 9-10 години, ученик в местното
училище. В селото докарали телата на убити партизани, сред които било и
тялото на ****** Н., положили ги до плодно дърво в близост до старата
община, като изкарали всички ученици да ги видят. Илиев разказва, че това се
случило преди 9-ти септември 1944 г., времето било студено, прехвърчал
сняг. След като учениците видели телата на убитите те били натоварили в
камион и откарани в неизвестна посока. Според Илиев партизаните са убити в
местността “Ментов мост”, от където са докарани в селото. На мястото на
смъртта им Илиев казва, че след 09.09.1944 г. е поставен паметник. Паметна
плоча е поставена и в центъра на с. ****** до останките на двата местни
партизани - ****** и Атанас, пренесени след 9-ти септември 1944 г. според
показанията на свидетеля Личева и обясненията на заинтересованото лице И..
Близките на ****** и Атанас ги поменували ежегодно на паметната плоча в
центъра на селото. Ежегодно паметта им се почитала и от хората в селото.
Чествания имало и на лобното им място в местността “Ментов мост”.
Свидетелите Илиев и Личева потвърждават, че на приложените по делото
снимки са заснетите паметните плочи, поставени на дома на ****** Н. и на
лобното му място в местността “Ментов мост”.
От извършения оглед на представени по делото снимки се установява,
че на тази на стр. 9-та от делото се вижда паметна плоча, върху която е
изписан надпис: „ Тук е родната къща, в която живя, работи и се бори
партизанина ****** Г. Н. /Богдан/, род. на 25.06.1924 г. – убит на 28.11.1944
г.”. На снимка на стр. 10 и 11 се вижда в близък и в общ план паметна плоча,
върху която в горния ляв ъгъл е обозначена петолъчка, с вписан сърп и чук в
нея и надпис: „ Слугите на фашизма убиха в бой другарите партизани от с.
Дренов ****** Г. Н.а на 20 год., Атанас Р. Атанасов на 19 год. Техният
пример е и ще бъде безсмъртен“, а стр. 13-та, в горния десен ъгъл, се вижда
3
черно бяла снимка на млад мъж, до която в лавата част са изписани имената
на ****** Г. Н. /Богдан/, роден на 25.06.1924 г. в с. Дренов.
Според извадка от албум на загиналите в борбата против фашизма 1923
-1944 г. ****** Г. Н. от с. Дренов е млад ремсист, който подпомагал
партизаните, включил се е в отряда “Чавдар”, а след тежки сражения край
родното му село е убит в местността “Ментов мост” на ****** г.
В слово по повод на 40 годишнината от смъртта на ****** Г. /Богдан/ и
Атанас Атанасов /Страхил/ на Начко Цветанов, от 27.01.1984 г., е отбелязано,
че Атанасов и Г. са убити в местността “Ментов мост”, близо до спирка
“Драсов”, на ****** г. Речта е част от сбирката на “Държавен архив” Ловеч.
****** е удостоверила на 26.04.2022 г., че на името на ****** Г. Н.,
роден на ****** г., не е съставен акт за смърт на ****** г.
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени и веществени доказателства, показанията на разпитаните свидетел и
обясненията на едно от заинтересованите лица. Всички събрани и обсъдени в
хода на производството доказателства са последователни и непротиворечиви
относно смъртта на ****** Н., обстоятелствата при която тя е настъпила и
момента на настъпването й, с оглед на което съдът им дава вяра.
При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с искане за установяване факта на смъртта на
физическо лице, с правна квалификация чл. 38, ал. 4 ЗГР.
Събитията раждане, брак и смърт подлежат на регистриране от
длъжностното лице по гражданска регистрация, като за тях се съставят актове
за гражданско състояние /чл. 2, ал. 2 ЗГР/. Актовете за раждане и смърт се
съставят въз основа на писмени съобщения, представени пред съответното
длъжностно лице по гражданското състояние /чл. 36, ал. 1 ЗГР/. При
унищожени актове за гражданско състояние, липса на съставен акт за
раждане или смърт заинтересуваните лица установяват правата си по съдебен
ред /чл. 38, ал. 4 ЗГР/. Длъжностното лице по гражданското състояние няма
право по своя инициатива или по заявление на заинтересуваните лица да
съставя акт за смърт на погребано без разрешение лице, като в такъв случай
актът за смърт се съставя само въз основа на влязло в сила решение на съда
4
/чл. 56 ЗГР/.
****** Н. е починал на ****** г. в каквато насока са събраните в хода
на делото гласни, писмени и веществени доказателства. Те по несъмнен
начин установяват факта на настъпилата смърт, обстоятелствата относно
настъпването й и момента на събитието. Тленните останки на Н., след
смъртта му, са пренесени и погребани в с. ****** като ежегодно неговите
близки са го поменували на паметната плоча, постановено по повод
кончината му и са посещавали лобното му място. Смъртта му е поменувана и
от партийната организация, част от която Н. е бил приживе.
За смъртта на Н. не е съставен смъртен акт, удостоверяващ
настъпването й и момента й. Настъпването й може да бъде установено само
по съдебен ред, като въз основа на решение на съда да се издаде документ,
който да я удостоверява.
С оглед на изложеното, съдът приема, че молбата на С.Г. за
установяване смъртта на неговия чичо - ****** Г. Н., е основателна. Н. е
починал на ****** г. Той е погребан в селото, от което е родом, но за
събитието не е подадено съобщение и не е издаден смъртен акт. Издаването
на такъв следва да бъде разпоредено след влизане в сила на решението.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ****** Г. Н., роден на ****** г. в с.
****** е починал на ****** г.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението, след влизането му в сила, на
****** за отразяване в регистрите на населението настъпилата смърт на
****** Г. Н. и издаване на смъртен акт.
Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването
му на молителя, заинтересованите лица и РП Ловеч, пред Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5