Присъда по НОХД №139/2025 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 39
Дата: 16 октомври 2025 г. (в сила от 1 ноември 2025 г.)
Съдия: Владимир Йорданов Минчев
Дело: 20251720200139
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 39
гр. П****, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П****, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ
СъдебниК.а Д. Стоилкова

заседатели:Рени Пл. Ваклинова
при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА
и прокурора А. Огн. М.
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Наказателно дело
от общ характер № 20251720200139 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата С. А. Ц. с ЕГН ********** и адрес: гр. П****, ул. „****"
***, българка, с българско гражданство, основно образование, омъжена, не работи,
неосъждана, ВИНОВНА в това, че на **** г., около 04.45ч. в гр. П****, ул. „****“ *** в
магазин Нон-стоп е отнела чужди движими вещи - пластмасова прозрачна кутия с размери
25 х 25 см на стойност 12.00 лв, съдържаща парична сума в размер на 1165.00 лв. или вещи
на обща стойност 1177.00 (хиляда сто седемдесет и седем лева) от владението на Р. М. Г.,
собственост на И. Х. М. без тяхно съгласие, с намерение протИ.законно да ги присвои, като
употребила сила чрез дърпане на кутията от ръцете на Г. и заплашване като предупредила Г.
да се отдръпне и да я остави да си тръгне, защото има пистолет, за да запази владението
върху откраднатите вещи, поради което на основание чл. 198, ал. 3, вр. ал.1 от НК, вр. с чл.
54 ал. 1 и чл. 58а от НК, налага наказание „лишаване от свобода“ в размер на ДВЕ ГОДИНИ.

ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЛОЖЕНОТО
наказание "Лишаване от свобода" за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
1

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК С. А. Ц., с установена по делото
самоличност ДА ЗАПЛАТИ 464,23 (четиристотин шестдесет и четири лева и 23 ст.),
представляващи разноски по делото, в полза на бюджета по сметка на ОД на МВР гр. П****.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в петнадесетдневен срок от
днес пред Пернишки окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към ПРИСЪДА № 39/16.10.2025 г. по НОХД № 139/2025 г.
по описа на РС-Перник.

Настоящото производство се развива по реда на диференцираната
процедура по Глава двадесет и седма от НПК, чл. 371, т. 2 НПК.
Подсъдимата С.А.Ц. е предадена на съд с обвинение за извършено
престъпление по чл. 198, ал. 3, вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът от РП-Перник поддържа обвинението
така както е предявено с обвинителния акт. Счита, че самопризнанията на
подсъдимата се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства. Намира, че подс. Ц. следва да бъде призната за виновна в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира
за определяне на наказание при условията на чл. 58а от НК предвид
диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2
НПК в производството пред първата инстанция.
Подсъдимата Ц., редовно призована, участва лично и със служебно
назначения си защитник, адв. М.. Признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съгласява се да не се събират
доказателства за тези факти, съответните доказателства от досъдебното
производство и самопризнанията му по чл. 371, т. 2 НПК да се ползват от съда
при постановяване на присъдата и производството да протече по реда на
съкратеното съдебно следствие.
Служебният защитник пледира признаването на подсъдимата за виновна
по предявеното й обвинение. Моли за определяне на наказание по реда на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК, поради изключително и многобройни смекчаващи
обстоятелства
За да постанови присъдата си и след формирана положителна
констатация, че съответните действия по разследването са извършени при
условията и по реда на НПК, а самопризнанието на подс. Ц. се подкрепя
изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, на основание
чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т.2 НПК, съдът прие за
установени от фактическа страна изложените от прокурора в обвинителния
акт обстоятелства, а именно:
Подсъдимата С.А.Ц. с ЕГН ********** и адрес: гр.
П., ул. *****. Българка, с **** образование. Омъжена. Неосъждана.
******.
През 2020 г. свид. И.М. започнал кампания по събиране на средства за
лечение на болното си дете И., страдащо от тежко заболяване. За целта бил
поставил кутия за парични дарения в маганин, находящ се в гр. *****. Кутията
била прозрачна, изработена от плексиглас, с капак, с приблизителни размери
20см х 20см х 25см. и отвор за дарения в горната си част. Върху нея имало
снимка на И. и текст с призив за финансова помощ. Кутията стояла до друга
кутия за дарения, предназначена за друго дете върху щанда на магазина, така,
1
че клиентите, които желаят да дарят, да имат лесен достъп до нея.
От 2020 г. на два пъти свид. М. отварял кутията на сина си и събирал
дарените суми, които внасял по сметка на И. в Пощенска банка. Така до
17.05.2021г. в кутията се била събрала парична сума в размер на 1165.77 лв, а
до 02.10.2023г.- сума от 382.99 лв. Веднага след последното събиране на
парите свид. М. оставил кутията за дарения в магазина и до 11.08.2024 г.
парите не били събирани, като през това време различни граждани дарявали
различни парични суми.
Подс. С Ц. била посещавала няколко пъти посочения магазин като
клиент. На 11.08.2024 г. през нощта на смяна като продавач в магазина
работила свид. Р.Г.. Около 04.45ч. на 11.08.2024 г. свид. Г. излязла пред входа
на магазина, за да пуши. По същото време в търговския обект влязла подс. С
Ц., облечена в тъмни дрехи с поставена на главата черна шапка с козирка и
качулка. Забелязала кутиите с дарения и взела решение да се възползва от
отсъствието на продавача и да открадне едната кутия за дарения със събраната
парична сума в нея. В изпълнение на решението си подс. Ц. взела в ръце
предназначената за И. кутия за дарения на стойност 12.00 лв, в която се
съдържала сумата от 1165.00 лв. и се насочила към изхода на магазина. В
същото време в търговското помещение влязла свид. Г. и двете жени се
сблъскали на стълбите. Свид. Г. възприела, че подс. Ц. държи в ръце кутията с
дарения и се опитва да излезе. Инстинктивно свид. Г. хванала кутията, за да
попречи на подс. Ц. да я изнесе. На свой ред обвиняемата започнала да дърпа
кутията и не пожелала да я пусне. Заплашила свид. Г. да се отдръпне и да я
остави да си тръгне, защото има пистолет. Обвиняемата успяла да изтръгне
кутията от ръцете на свид. Г. и с кутията с парите в нея напуснала търговския
обект.
Същия ден след подаден сигнал на място била изпратена дежурна
оперативна група и в присъствие на помени лица бил извършен оглед на
местопроизшествие в търговския обект. В резултат на проведените
оперативно- издирвателни мероприятия било установено, че извършител на
деянието е подс. С Ц.. На 14.08.2024 г. в дома на обвиняемата в гр. Перник, ул.
***** било извършено претърсване при което била намерена и иззета черна
шапка с козирка. При извършеното на 14.08.2024 г. разпознаване, свид. Г.
разпознала подс. Ц. като извършител на престъплението.
Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза и
комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза се
установява предмета на престъплението и неговия извършител.
Така установеното от фактическа страна е несъмнено.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства (показанията
на свидетелите И. В. М., Р.Г., Д.Х. и В. Д.), които са безпротиворечиви,
взаимнодопълващи се, еднопосочни и убедително установяват релевантните
факти, включени в очертания от разпоредбата на чл. 102 НПК предмет на
доказване. Съдът кредитира изцяло (свидетелство за съдимост), така както и
заключението по съдебно-оценителната експертиза и комплексна видео-
2
техническа и лицево-идентификационна експертиза При формиране на
изводите си по фактите и в съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК
съдът се позова на направеното от подсъдимата Ц. самопризнание на
досъдебната фаза на наказателното производство, което не се конфронтира, не
се опровергава, а хармонира напълно с доказателствената съвкупност.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, РС
постанови следните правни изводи:
С деянието си подсъдимата С.А.Ц. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението грабеж по смисъла на чл. 198,
ал. 3, вр. ал.1 от НК, затова защото на 11.08.2024 г., около 04.45ч. в гр. ***** в
магазин Нон-стоп е отнела чужди движими вещи - пластмасова прозрачна
кутия с размери 25 х 25 см на стойност 12.00 лв, съдържаща парична сума в
размер на 1165.00 лв. или вещи на обща стойност 1177.00 (хиляда сто
седемдесет и седем лева) от владението на Р.М. Г., собственост на И.Х. М. без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребила
сила чрез дърпане на кутията от ръцете на Г. и заплашване като предупредила
Г. да се отдръпне и да я остави да си тръгне, защото има пистолет, за да запази
владението върху откраднатите вещи.
По своята същност грабежът представлява сложно престъпление,
включващо във фактическия си състав две проявни форми - принуда и
противозаконно отнемане на чужда вещ, всяка от които самостоятелно
осъществява състав на престъпно деяние и при наличието на обективна и
субективна връзка между тях разкрива определена по-висока обществена
опасност. При това взаимовръзката между двете престъпни деяния, елемент от
съставомерността на грабежа, се изразява в това, че принудата се явява
средство, начин и условие за осъществяване на противозаконното отнемане на
чуждите вещи, като е възможно тя да се осъществи преди, едновременно или
след отнемането, а в последния случай при т.н. грабежоподобна кражба,
квалификацията на деянието е при условията на чл. 198, ал. 3 от НК, тъй като
принудата е употребена с цел запазване владението върху отнетата вещ
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се
установява, че с действията си подсъдимата Ц., е прекъснала владението на
собственика върху описаните вещи и противоправно, без съгласие на
последните е приложила сила и заплашване, за да запази своята фактическа
власт върху тях. Ето защо, подс. Ц. е участвала както в прякото отнемане на
вещите, предмет на престъплението, така и в приложената сила и заплашване
за запазване на своята фактическа власт върху същите.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимата Ц. е съзнавала
общественоопасния характер на извършеното, че лишава от фактическа власт
върху вещите техния собственик, св. Г. и св. М., предвиждала е преминаването
им в своя фактическа власт и пряко е целяла настъпването на
общественоопасния резултат и е приложила е сила и заплашване за запазване
на владението над откраднатите вещи.
РС внимателно и в пълнота обсъди комплекса от обстоятелства, от
3
значение за правилната индивидуализация на наказателната отговорност на
подсъдимата Ц..
Прецени завишената обществена опасност на престъпното деяние,
предвид и високия ръст на престъпления против собствеността.
Като смекчаващи обстоятелства прецени чистото съдебно минало на
подсъдимата.
При преценка на изложените по-горе обстоятелства РС постанови извод,
че следва да се определи наказание в предвидения в закона специален
минимум от една година лишаване от свобода. В настоящия казус наказанието
следва да се намали с една трета по чл. 373, ал. 2 НПК, вр. 58а, ал. 1 НК.
Неоснователни са доводите на адв. М. за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК, тъй като чистото съдебно минало и това, че Ц. наскоро е станала майка не
са изключителни и многобройни, поради което наказанието следва да се
определи по реда на чл. 58а от НК.
Според РС така индивидуализираното наказание се явява справедливо,
съответства на обществената опасност на извършеното деяние и на дееца,
балансирано ще допринесе за постигането на целите на чл. 36 НК,
включително и на генералната превенция, без да е прекомерно сурово спрямо
подсъдимия.
Съдът обсъди и начина на изтърпяване на така определеното по размер
наказание лишаване от свобода.
По отношение подс. Ц. настоящият състав счита, че условното осъждане
не противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква
съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава приоритет на
личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл. 66, ал. 1 от
НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание “лишаване от
свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото. В настоящия случай подобен извод би могъл
да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане целите на
генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и
без ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в размер на 3
години. В този смисъл е и константната практика на ВКС /Решение №
401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на ВКС, Решение № 386/1973г. на
ВКС и др./.
Съдът счита, че така наложеното на подсъдимата С.А.Ц. наказание е
необходимо и достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в чл.
36 НК и преди всичко намира, че същото ще окаже предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху самият подсъдим, така
и върху останалите членове на обществото. Обществото трябва от една страна
да бъде предпазено от развитието на подобен род наказателни
правоотношения, но също така и да бъде предупредено, че подобни
посегателства неотклонно и строго се наказват.
По разноските:
Съдът, на основание чл. 189, ал. 3 НПК възложи в тежест на подсъдимия
4
направените по делото разноски в размер на по 464,23 лева, които да заплати в
полза на ОД МВР Перник.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни