Определение по дело №1073/2019 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 241
Дата: 20 юли 2020 г.
Съдия: Атанаска Стоянова Павлова
Дело: 20195240101073
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е241

гр. Пещера, 20.07.2020 г.

 

РАЙОНЕН СЪД ПЕЩЕРА, четвърти граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанаска Павлова

 

като разгледа докладваното от съдия Павлова гр. д. № 1073/2019 г. по описа на РС- Пещера, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК/проект за доклад/.

Предявен е от иск от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със  седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец", бул. "Никола Вапцаров" № 55, ЕКСПО 2000, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК: *********, представлявана от Ани Василева Ангелова - Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков - Прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Р.А.К., против: Х.Д.М., ЕГН: **********,адрес: *** ,  иск с правно основание  чл. 422  във вр. чл.415 ал. 1от ГПК.

Твърди, че в законоустановен срок по чл.415, ал.1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане на Районен съд - гр. Пещера по гр. дело № 1404/2018 г. по описа на Районен съд Пещера, II състав предявява на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до размера на  12 917.84 лева (дванадесет хиляди деветстотин и седемнадесет лева и осемдесет и четири стотинки), от които изискуема главница в размер на 8428.68 лева [осем хиляди четиристотин двадесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща редовно падежирали главници за периода 15.11.2013г. до 15.08.2017г. включително; изискуема редовна лихва в размер на 398.06 лева (триста деветдесет и осем лева и шест стотинки), начислена за периода от 15.11.2015 г. до г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 4091.10 лева (четири хиляди деветдесет и един лева и десет стотинки), представляваща изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода от 15.11.2015 г. до г. включително; ведно със законна лихва за забава за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (25.10.2018 г.) до окончателно изплащане на вземането.

            Искането на ищеца се основава но следните обстоятелства: С Договор за банков кредит от 26.02.2008г., сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя Георги Д.М., EM: ********** Банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 14157.50 лева(четиринадесет хиляди сто петдесет и седем лева и петдесет стотинки). Кредитът е напълно усвоен на 26.02.2008г.

            Съгласно чл. 1 от Договора целта на кредита е за потребителски цели. Договорът е изменен и допълнен с Анекс № 1/27.01.201 Ог., Анекс N° 2/20.08.2010г., сключени между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя Георги Д.М., ЕГН:**********.

Със смъртта на кредитополучателя Георги Д.М., ЕГН: **********, както и по искане на брата на същия - Х.Д.М., с ЕГН **********, с Договор за встъпване в дълг от 20.04.2011г., сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и Х.Д.М., последният встъпва изцяло в дълга на кредитополучателя. Краен срок за погасяване - 15.08.2017 г. (чл. 5.2. от Договор за встъпване в дълг от 20.04.2011г.).

"Райфайзенбанк(България)"ЕАД разполага с лиценз за банкова дейност, поради което процесният договор за кредит е кредитна сделка. Договорът за банков кредит е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 от ТЗ.Поетото от банката задължение по договор за банков кредит за отпускане/ предоставяне на заемателя на парична сума и съответно усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента на заверяване на разплащателната сметка на заемателя и за доказване на този факт не е необходимо издаване на нарочен документ.Основно задължение на кредитополучателя според чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок, като редовно да погасява месечните погасителни вноски.Съгласно чл. 1, буква а) Договор за встъпване в дълг от 20.04.2011г„ във вр. с чл. 3 от Анекс № 2/20.08.2010г. към Договора, кредитополучателят заплаща лихва, представлява стойност на банкови ресурс (СБР) за лева + 6.20 (шест цяло и двадесет стотни) пункта надбавка годишно. Редовната лихва се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на годишна база за реалния брой дни на ползване на сумата по кредита.

Страните са определили отнапред размера на обезщетението в случай на забава в заплащането на дължими вноски по кредита - наказателна лихва, чийто размер се определя последно в чл. 1, буква 6) от Договор за встъпване в дълг от 20.04.2011г., във вр. с чл. 8. от Анекс № 2/20.08.2010г. към Договора, а именно: редовна лихва + 10 (десет) пункта надбавка годишно. Наказателната лихва се начислява на годишна база върху просрочената сума/част от кредита (вноска или част от вноска) за времето на забавата до окончателното й погасяване.

Съгласно чл. 5.1. и чл. 5.2. от Договор за встъпване в дълг от 20.04.201 1 г., Кредитополучателят се задължава да погасява остатъка от кредита по следния начин: за периода от 15.05.2011 г. до 15.04.2012 г. - гратисен период, през който се заплаща само дължимата лихва, съгласно чл. 1, буква а) от последния. След изтичане на гратисния период: 64 (шестдесет и четири) месечни вноски, дължими на 15- то число от съответния месец, считано от 15.05.2012 г. до 15.08.2017 г.

В чл. 5.2. от Договор за встъпване в дълг от 20.04.2011 г., във вр. с чл. 4 от Анекс N2 2 към договора, е уговорен краен срок за погасяване на кредита, а именно 15.08.2017 г.

Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за кредит. На кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване.

Основно задължение на заемателя, съгласно чл. 430 от ТЗ, е да върне заетата сума в уговорения срок.

Кредитополучателят, встъпил в дълга на починалия Георги Д.М., Х.Д.М., е изпаднал в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски. Не са заплатени месечни погасителни вноски (включващи главница. Длъжникът е изпаднал в забава по отношение на месечните вноски, което се явява неизпълнение на договора.

Задължението на кредитополучателя да върне на Банката сумата по кредита и да заплати уговорената по договора лихва в рамките на уговорените частични срокове и до изтичане на крайния договорен срок, а именно 15.08.2017 г., е парично, носимо и срочно задължение с изрично определен от страните срок, съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ.

Изискуемостта на задължението е настъпила с изтичане на крайния срок на погасяване на кредита съгласно чл. 5.2. от Договор за встъпване в дълг от 20.04.2011г., във вр. с чл. 4 от Анекс № 2/20.08.2010г. към Договор за банков кредит от 26.02.2008г., а именно 15.08.2017 г.

Изискуемостта на всички вземания на Банката по Договор за банков кредит от 26.02.2008г., Анекс № 1/27.01.201 Or., Анекс Ne 2/20.08.201 Or., сключени между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя Георги Д.М., ЕГН: ********** (починал), и Договор за встъпване в дълг от 20.04.2011г., сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и Х.Д.М., е осчетоводена на датата на крайния срок за погасяване на кредита/падежа, а именно 15.08.2017 г.

След настъпването на изискуемостта на вземанията ни по Договор за банков кредит и последващите анекси, с изтичане срока на договора и неизпълнение на задълженията за връщане на дължимите по същия суми от страна на кредитополучателя, до датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение, не са постъпили от страна на кредитополучателя плащания на дължимите към Банката суми, поради което Банката предприе действия за принудителното им събиране.

Издадена ни бе Заповед за незабавно изпълнение № 500 от 29.10.2018 г. и изпълнителен лист № 572 от 29.10.201 8 г. по ч. гр. дело № 17744/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив, XV състав, по силата на които длъжникът: Х.Д.М., с ЕГН **********, беше осъден да заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД дължимите по Договора за кредит и анеските суми, а именно: изискуема главница в размер на 8428.68 лева (осем хиляди четиристотин двадесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща редовно падежирали главници за периода 15.11.201 Зг. до 15.08.2017г. включително, ведно със законна лихва за забава за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (25.10.2018 г.) до окончателно изплащане на вземането; изискуема редовна лихва в размер на 398.06 лева (триста деветдесет и осем лева и шест стотинки), начислена за периода от 15.11.2015 г. до 14.08.2017 г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 4091.10 лева (четири хиляди деветдесет и един лева и десет стотинки), представляваща изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода от 15.11.2015 г. до 24.10.2018 г. включително; както и направените по частното гражданско дело съдебно-деловодни разноски в размерна: сумата от 258.36 лева (двеста петдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки) платена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева (сто и петдесет лева) за защита в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Против издаването заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист  ответникът е възразил в законоустановения срок.

Считат, че доказателствата,  обуславят несъмнения извод, че по силата на сключения Договор за банков кредит и анексите към същия, между страните по делото са възникнали валидни облигационни отношения.

Предвид гореизложеното, молят да ги призове съда и  постанови решение, с което  да признае  спрямо ответника: Х.Д.М., с ЕГН **********, съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, съществуването и изискуемостта на вземанията на ищеца, произтичащи от Договор за банков кредит от 26.02.2008г., Анекс № 1/27.01 2010г„ Анекс № 2/20.08.201 Ог., сключени между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя Георги Д.М., ЕГН: ********** (починал), и Договор за встъпване в дълг от 20.04.201 1г., сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и Х.Д.М., съгласно издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 1404/2018 г. по описа на Районен съд Пещера, II състав, а именно:изискуема главница в размер на 8428.68 лева (осем хиляди четиристотин двадесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки), представляващо редовно падежирали главници за периода 15.11.201 3г. до 15.08.2017г. включително, ведно със законна лихва за забава запериода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (25.10.201 8 г.) до окончателно изплащане на вземането;изискуема редовна лихва в размер на 398.06 лева (триста деветдесет и осем лева и шест стотинки), начислена за периода от 15.11.2015 г. до 14.08.2017 г. включително;изискуема наказателна лихва в размер на 4091.10 лева (четири хиляди деветдесет и един лева и десет стотинки), представляваща изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода от 15.11.2015 г. до 24.10.2018 г. включително;направените по частното гражданско дело съдебно-деловодни разноски в размер на: сумата от 258.36 лева (двеста петдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки) платена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева (сто и петдесет лева) за защита в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Претендират разноски и правят доказателствени искания.

    В срока за отговор такъв  е постъпил от ответника Х. Тодоров  М. , чрез адв. К. Алекснадров. Оспорва иска по размер и основание. Прави доказателствени искания.

               Съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация 422 от ГПК във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК,

Съдът намира, че не са налице права и обстоятелства, които да се признават от страните.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154 ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва: подлежи на пълно и главно доказване от страна на ищеца:  налието на изискуемо вземане по отношение на ответника.

По доказателствата: Ищецът прави доказателствено искане пред съда за допускане на  писмени доказателства, съдът намира, че същото е редовно, допустимо, и следва да бъде уважено.

Следва да бъде уважено и искането за прилагане на ч.гр.д.№1404/2018 на РС Пещера и гр.д.012308/2019г.на РС Пловдив.

Водим от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2020 г. от 11:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА  И ПРИЕМА  писмените доказателства към исковата молба

ПРИЛАГА ч.гр.д.№ 1404/2018 на РС Пещера и гр.д.№12308/2019г.на РС Пловдив.

ДОПУСКА изслушване на съдебно счетоводна експертиза по въпросите поставени в исковата молба и отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Любомир Црънчев.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца да внесе депозит за експерта в размер на 150,00 лева в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190 от ГПК да представи в едноседмичен срок от получаване на съобщението на кредитното досие на ответника.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Препис от определението да се върчи на страните по делото, а на ищеца препис от отговора на ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

                                                            

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: