Решение по дело №2803/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5211
Дата: 31 август 2020 г. (в сила от 1 октомври 2020 г.)
Съдия: Валерия Тодорова Банкова-Христова
Дело: 20201100102803
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                         31.08.2020г.                            Град     София

                                                          

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                          Първо ГО, 30 състав                                                  

На четиринадесети август                                                           Година 2020

В публичното заседание в състав:                         

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА

 

и секретар ДИАНА БОРИСОВА

като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 2803 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен е иск с пр. осн. чл.23, ал.1 от СК.

         Ищецът В.М.С. поддържа в исковата молба, че с ответницата Б.А.С. били съпрузи в продължение на повече от 30 години, като гражданският им брак бил прекратен с Решение №28381 от 07.02.2017г. по гр. д.№49572 по описа за 2016г. на СРС, 91 с-в. Страните били във фактическа раздяла още от 2013г., като от 2014г. живеели в различни държави – ищецът в България, а ответницата в Канада. По време на брака, но след фактическата им раздяла и с лични средства на ищеца, същият придобил подробно описани в исковата молба недвижими имоти, представляващи апартамент в гр. София, на ул. „********, ведно с мазе и паркомясто. Ответницата нямала принос за закупуването на посочените имоти, което оборва презумпцията по чл.21, ал.3 от СК. Ето защо, предявява иск да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик на въпросните имоти, поради трансформация на негови лични средства при закупуването им.

         В депозирания в срок писмен отговор ответницата признава иска. Поддържа, че са верни изложените от ищеца факти, а именно, че процесните имоти са придобити по време на брака, но след фактическата им раздяла и изцяло с негови лични средства. Ето защо, няма претенции спрямо същите и ги счита за лична собственост на бившия си съпруг, придобита чрез трансформация на лични средства.

         Още преди първото по делото заседание ищецът е поискал произнасяне на решение при признание на иска, а в съдебно заседание, проведено на 14.08.2020г. и двете страни поддържат такова искане.

         Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Съгласно, ал. 2 на същия член в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Поради изложеното и като съобрази, че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, от друга страна е признато право, с което страната може да се разпорежда, съдът намира, че следва да бъде уважена исковата претенция в цялост по реда на чл.237 от ГПК.

С оглед изложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Б.А.С., ЕГН **********, че ищецът В.М.С., ЕГН ********** е единствен собственик, по силата на пълна трансформация на лични средства, на следните недвижими имоти, придобити по време на брака между страните:

АПАРТАМЕНТ № А-6-07, находящ се в гр. София, район „Витоша", ул. „********, във вход А на сградата, на шести етаж, със застроена площ от 63.97 кв.м., заедно с МАЗЕ № 7, находящо се в сутерен -1, с площ от 2.24 кв.м., заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 1.183 % или 10.65 кв.м. и 0.628 % идеални части от правото на строеж върху мястото, както и заедно с 0.628 % идеални части от урегулирания поземлен имот, описан по-долу, равняващи се на 12,4909 кв.м., който АПАРТАМЕНТ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 68/02.12.2010 г. на Изпълнителен Директор на АГКК представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.2182.1.37, както и заедно с ПАРКОМЯСТО № 8, находящо се в подземния паркинг 1, разположен в сутерен -1, на кота -2,90 м., с площ от 25,66 кв.м., заедно с припадащите се на това паркомясто 2,037 % идеални части от общите части на подземния паркинг на двете нива, равняващи се на 33,68 кв.м., заедно с 0.500 % идеални части от правото на стрбеж върху мястото, върху което е построена сградата, подробноно описано по-горе, както и заедно с 0,500 % идеални части от урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата, подробно описан по-долу, равняващи се на 9,945 кв.м., което ПАРКОМЯСТО по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 - 68/02.12.2010 г. на Изпълнителен Директор АГКК, представлява част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.2182.1.82, с адрес на имота: град София, район „Витоша", улица „********, гараж: 31 бр. паркоместа, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в долуописания поземлен имот, като сградата, в която се намират описаните по-горе недвижими имоти е построена върху УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /УПИ/ II - 497, 568 в квартал 31, по плана на град София, местност „Манастирски ливади - запад", целият с площ от 1 989 кв.м., който УПИ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 68/02.12.2010 г. на Изпълнителен Директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър представлява поземлен имот с идентификатор № 68134.1932.2182.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                         СЪДИЯ: