РЕШЕНИЕ
№ 1161
гр. Пловдив, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20235300501458 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
София против решение № 1513/04.04.2023 г., постановено по гр.д. №
5525/2022 г. на Районен съд - Пловдив, ІХ гр. състав, с което са отхвърлени
предявените от същия против Община Пловдив искове с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 1 676,81 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение и 136,94 лв. обезщетение за забава за периода 24.06.2021 г. –
13.04.2022 г., ведно със законната лихва от 15.04.2022 г. до окончателното
изплащане. Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че обжалваното
решение е неправилно, като се иска неговата отмяна и постановяване на
друго решение по същество, с което предявените искове да бъдат уважени в
пълен размер. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Община Пловдив оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира заплащането на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.
Според чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
1
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът намира, че обжалваното решение е валидно, но е недопустимо.
ПРС е приел, че с исковата си молба ищецът е изложил твърдения за
това, че на 22.02.2021 г., около 21:00 часа, при движение в гр. П., на ул. „***“
до № ***, лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ***, собственост на С.И.Л.,
управляван последния, преминава през необозначена и необезопасена дупка с
големи размери. Сочи, че при преминаването на автомобила през
необезопасената дупка на автомобила са нанесени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на предна врата – лява, праг – ляв, задна врата –
лява и праг – десен. Произшествието настъпило в срока на валидност на
застрахователна полица № *** от 14.04.2020 г. за сключена застраховка
„Каско +“ при „ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД на увредения лек автомобил.
Твърди, че полицата била със срок на действие от 16.04.2020 г. до 15.04.2021
г. Сочи, че за застрахователното събитие била заведена щета № ***. Твърди,
че с възлагателно писмо за извършване на ремонта последният е възложен на
автосервиз „С. Мотърс“ ООД, за което била издадена фактура №
**********/25.03.2021 г. на стойност от 1 676, 81 лв. С ликвидационен акт от
05.04.2021 г. била установена общата стойност на вредите от 1 676,81 лв.,
която сума била заплатена на „С. Мотърс“ ООД с нареждане за групово
плащане от 05.04.2021 г. Посочено е, че ищецът счита, че със заплащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения кредитор
срещу Община Пловдив. Такива са били и твърденията на ищеца относно
фактическата обстановка в исковата му молба.
В диспозитива на съдебното решение след формиран извод за
неоснователност на иска, съдът е постановил отхвърлянето на предявените от
„ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД против ответника Община Пловдив искове с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответната община да заплати сумата от 1 676,81 лв., представляващо
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и сумата от 136, 94 лв. –
обезщетение за забава за периода от 24.06.2021 г. до 13.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
15.04.2022 г., до окончателното изплащане.
С диспозитива на решението, с който се формира силата на пресъдено
нещо, съдът изобщо не е конкретизирал кои са правопораждащите факти,
обосноваващи възникването на задължението на ответника за плащането на
исковата сума. Вземането на ищеца не е индивидуализирано по никакъв
начин по основание, чрез посочване за какво застрахователно събитие е било
изплатено застрахователното обезщетение, на кое лице е било изплатено
същото, нито защо ответната община следва да носи отговорност за
причинените вреди. При това положение не е ясно какъв именно иск е
разгледан. За индивидуализацията на предявения иск е необходимо да се
конкретизират всички факти, от които произтича вземането, понеже тези
обстоятелства представляват основанието на предявения иск и само чрез
тяхното отразяване в диспозитива на решението може да се формира сила на
пресъдено относно конкретно повдигнатия правен спор.
2
Ето защо се приема от въззивния съд, че с решението си районният съд
не се е произнесъл по предявения иск. Поради изложеното съдът приема
решението за недопустимо, поради което същото следва да се обезсили, а
делото следва да се върне на друг състав на първостепенния съд за
произнасяне по предявения иск.
Предвид обезсилването на решението, въпросът за разноските не следва
да се разглежда, а такива следва да се присъдят при решаване на спора по
същество.
По тези съображения и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1513/04.04.2023 г., постановено по гр.д. №
5525/2022 г. на Районен съд - Пловдив, ІХ гр. състав.
ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд – Пловдив за
произнасяне по предявения иск.
Решението е окончателно и на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3