МОТИВИ
към Присъда № 260028
от 10.12.20 г.
по НОХД № 1043/20 г.
Обвинението
срещу подс. Х.И.С. е по чл. 325б, ал. 1 от НК за това, че на 09/10.05.2020 г. в гр. К., общ. К. е
проявил жестокост към гръбначно животно, безпороден котарак на възраст около 4
години, като го е прострелял с
пневматична пушка марка „Метеор В1-1“, кал. 5,5 мм, без индентификационен
номер, собственост на Й.А.С., с което е причинил противозаконно смърт на
животното.
Подсъдимият в с.з. не се признава за
виновен.
Защитникът му адв. М. Т. в с.з.
пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Представителят на РП К. в с.з.
поддържа обвинението.
Граждански иск не е предявен.
От събраните по делото
доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Свидетелите А.С. и Й.С. от една
страна и подс. Х.И.С. от др. страна, били съседи в гр. К., общ. К. на ул. „К.“
№ * и № * съответно. Свидетелите отглеждали няколко котки, сред които и
котарака Т.. Те обаче влизали в двора на подсъдимия и изяждали храната на
неговата котка. На подсъдимият не му харесвало това обстоятелство. Подсъдимият
притежавал пневматичнта пушка „Метеор В1-1“, калибър 5,5 мм. С нея той често
стрелял по котките на Стоянови и заради животните не бил в добри отношения с
тях. На 09.05.2020 г. вечерта св. А. С. бил на терасата си, а подс. С. бил на
остъклението си, по което се стигало по стълби. Подсъдимият бил с пушката си в
нетрезво състояние и стрелял по котките. Свидетелят му направил забележка, но
подсъдимият не само непреустановил действията си, но насочил пушката към
свидетеля и му се заканил, след което продължил да стреля по котките. С един от
изстрелите подсъдимият улучил котарака Т. отдясно на страничната ребрена стена
в горната третина на гръдния му кош между XI-то и XII-то ребро, проектилът минал през десния бял
дроб като нарушил целостта му, разкъсал перикарда на сърцето и част от лявата
камера, където заседнал, причинявайки масивен кръвоизлив в гръдната кухина.
Животното изпитало болка и страдание и умряло почти веднага. Било тъмно и
свидетелите не забелязали смъртта на котарака, но на следващия ден сутринта св.
С. го намерил мъртъв пред гаража на съседите и св. Й. С. сигнализирала органите на Полицията. Преди
деянието подс. С. с влязло в законна сила на 28.01.20 г. решение по АНД №
365/19 г. на РС К., бил осъден на глоба по реда на чл. 78а от НК
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите Й.С., А.С., П. Ф. и Н.Н.,***,
експертните заключения на двете ветеринаромедицински експертизи и балистичната
експертиза, нова сачма за въздушна пушка, предоставена по делото от подсъдимия
за сравнение, вещественото доказателство проектил, 4 бр. фоТ.мки, протокол за
оглед на местопроизшествие, справка за съдимост, протокол за доброволно
предаване, договор за продажба и предавателноприемен протокол, които напълно
кореспондират помежду си и отчасти на обясненията на подс. С..
В с.з. подс. С. не се признава за
виновен и отрича деянието, а защитникът му пледира за постановяване на
оправдателна присъда. Обратно, представителят на РП К., позовавайки се на
изявлението на подсъдимия в протокола за доброволно предаване излага довод за
доказване авторството на деянието. В с.з. адв. Т. възразява, че това изявление
не е било събрано по реда на НПК.
Съдът приема възражението за
основателно.
Според Р 361-03-III на ВКС „саморъчното обяснение, което не е
потвърдено в разпит на подсъдимия по реда на НПК, не може да се цени като годно
доказателствено средство“, защото противоречи на чл. 13, ал. 2 и чл. 105, ал. 2
от НПК.
Следователно поясненията, дадени от
подс. С. в протокол за доброволно предаване на л. 44, че е стрелял по котките
на св. Йорданова, следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност.
Но авторството на деянието се
установява от др. доказателства по делото.
Подсъдимият не отрича, че притежава
пневматична пушка „Метеор“, но твърди, че двама от съседите му също притежават
пневматични пушки – К. Н. и Г.
От справка на РУМВР К. се
установява, че лице на име Г. не живее в гр. К., а на името на лицето Н.Д.Н.
нямало регистрирана пневматична пушка и това се потвърждава от неговия разпит.
Свидетелят установява, че знае от бащата на А., че подсъдимият им убил котката.
От показанията на свидетелите
Стоянови се установява, че вечерта на 09.05.20 г. подсъдимият стрелял по
котките им.
От показанията на св. Ф. се
установява, че в разговор с него подсъдимият е признал, че е стрелял по
котките. Показанията са производни и дадени от полицейски служител, но поради
това, че не са единствени, могат да бъдат ползвани при постановяване на
присъдата (пак там Р 361-03-III).
От сравнението на проектилът,
установен в животното и сачмата, предоставена от подсъдимия в с.з. е видно, че
те са сходни по общи белези, които могат да бъдат забелязани с невъоръжено око.
В този смисъл е т. 3 от заключението на балистичната експертиза, но в т. 2
заключението установява проектилът и предоставените сачми са от същия вид.
Цитираните доказателства са косвени,
но са в хармонично единство и водят до единствения извод, че подс. С. е автор
на деянието.
В хода на съдебното производство не
се установи, че по същото време и място др. лица са стреляли, а предположенията
не са допустими и по отношение на оправдателните присъди (Р 12-90-ВК, Р 80-07-І
(последното решение не е публикувано в “Апис”, вж. Бюлетин ВКС бр. 10/07 г.
стр. 5)).
Имайки предвид установената в с.з.
фактическа обстановка, съдът намира, че подс. С. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на чл. 325б, ал. 1 от НК.
Жестокостта представлява проява на
насилие, акт водещ до болка, страдание или смърт спрямо жертвата (пострадалия).
От експертното заключение на
ветеринаромедицинската експертиза се установява, че котката като гръбначно животното
е изпитало болка и страдание, а засягането на жизненоважни органи е довело до
смърт.
Следователно подс. С. е осъществил и
двете форми на изпълнително деяние – „Прояви жестокост“ и „причини смърт“.
От обективираните действия на
подсъдимия следва извода, че същият е действал с пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасните последици
и е искал тяхното настъпване.
Няма умишлено престъпление без мотив
се казва в Р 4-90-ВК. В случая подсъдимият е имал мотив да извърши
престъплението – обстоятелството, че котките на св. С. са изяждали храната на
неговата котка.
Имайки предвид изложените мотиви
съдът намира, че подс. С. следва да бъде признат за виновен и наказан.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – необремененото
съдебно минало, добрите характеристични данни и мотивът за извършване на
престъплението. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се приеме
некритичното отношение.
На подс. С. следва да се наложи
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като съдът счита, че
целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при наказание в размер на четири
месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лв., съобразена с имотното
му състояние.
Целите на чл. 36 от НК ще бъдат
постигнати ако наказанието лишаване от свобода не бъде изтърпяно ефективно, а
изтърпяването му се отложи за срок от три години съгл. чл. 66, ал. 1 от НК.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК
направените по делото разноски в размер на 424,90 лв. за експертизи следва да
се заплатят от подсъдимия по сметка на ОДМВР Стара Загора.
Оръжието като средство за извършване
на престъплението следва да се отнеме в полза на държавата, а останалите
веществени доказателства следва да се унищожат като малоценни.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия,