№ 81
гр. Б.С., 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20241410101896 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от Л. Ю. Б. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл. В., ул.
„К.Д.“№76, чрез пълномощника си адв.К. К. - ВрАК против Н. И. М. с ЕГН ********** от
гр.Б.С., обл. В., ул. „Ц.А.“№43 с което да бъде признато за установено, че ответницата не е
собственик на Поземлен имот с идентификатор 07702.501.2597, номер по предходен план
2343, квартал 122, парцел IV с площ от 872 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, ведно с находящите
се в него Сграда с идентификатор 07702.501.2597.1, със застроена площ от 79 кв.м., брой
етажи – 2, предназначение – жилищна сграда – многофамилна, Сграда с идентификатор
07702.501.2597.2 – сграда 2, със застроена площ от 4 кв.м., брой етажи – 1, предназначение
постройка на допълващо застрояване, Сграда с идентификатор 07702.501.2597.3-сграда 3,
със застроена площ от 104 кв.м., предназначение: сграда със смесено предназначение и
Сграда с идентификатор 07702.501.2597.4-сграда 4, със застроена площ от 34 кв.м., брой
етажи 1, предназначение: постройка за допълващо предназначение с адрес на имота гр.Б.С.,
ул. „Ц.А.“№43, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б.С., одобрен със
Заповед №РД-18-267/25.08.2017 г. на изп.директор на АГКК, при граници:№07702.501.2286,
07702.501.2285, 07702.501.2284, 07702.501.3592, 07702.501.2598 и 07702.501.2596.
Твърди се, че страните по делото на 18.10.1987 г. са сключили граждански брак. На
25.10.1999 г. чрез покупко – продажба ищеца е придобил дворно място ведно с първия етаж
от масивна жилищна сграда, лятна кухня и стая – склад, находящи се в двора подробно
описани в нот.акт за покупко – продажба на недвижим имот №81, том III, рег.№1174 от
25.10.1999 г. на нотариус №010 гр.Б.С..
1
Посочва се, че с Решение от 26.08.2010 г. по гр.д.№706/2010 г. по описа на РС-Б.С.
брака между него и ответницата е прекратен, като придобитият по време на брака процесен
имот е предоставен за ползване на ответницата.
Сочи се, че ответницата с нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по давностно владение №111, том 1, дело №107 от 20.04.2021 г. на нотариус №10 с
район на действие РС – Б.С. е станала собственик на: Поземлен имот с идентификатор
07702.501.2597, номер по предходен план 2343, квартал 122, парцел IV с площ от 872 кв.м.,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, ведно с находящите се в него Сграда с идентификатор
07702.501.2597.1, със застроена площ от 79 кв.м., брой етажи – 2, предназначение –
жилищна сграда – многофамилна, Сграда с идентификатор 07702.501.2597.2 – сграда 2, със
застроена площ от 4 кв.м., брой етажи – 1, предназначение постройка на допълващо
застрояване, Сграда с идентификатор 07702.501.2597.3-сграда 3, със застроена площ от 104
кв.м., предназначение: сграда със смесено предназначение и Сграда с идентификатор
07702.501.2597.4-сграда 4, със застроена площ от 34 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
постройка за допълващо предназначение с адрес на имота гр.Б.С., ул. „Ц.А.“№43, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б.С., одобрен със Заповед №РД-18-
267/25.08.2017 г. на изп.директор на АГКК, при граници:№07702.501.2286, 07702.501.2285,
07702.501.2284, 07702.501.3592, 07702.501.2598 и 07702.501.2596.
Иска се, ответницата да бъде осъдена да отстъпи собствеността и да предаде
владението върху описания имот придобит по давностно владение. Желае с решението си
съдът да отмени на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по давност № 111, т.I, н.д.№ 107/2021 год. на нотариус А.К. рег.
№010 на НК .
Претендират се разноски.
Исковата молба е вписана на 11.12.2024г.
ИСКОВЕТЕ СА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 108 ЗС
и чл. 537, ал. 2 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответницата Н. И. М., не е депозирала
писмен отговор.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази се с доводите на страните по делото, приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните по делото на 18.10.1987 г. са сключили граждански брак, съставен е акт
№0015/18.10.1987 г. за сключен граждански брак. По силата на Решение от 26.08.2010 г.
постановено по гр.д.№706/2010 г. по описа на Районен съд – Б.С., сключения между
страните граждански брак е прекратен.
2
От приложеният по делото Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот
№81, том III, рег.№5869, дело №1174 от 25.10.1999 г. се установява, че по време на брака
ищеца Л. Ю. Б. е придобил дворно място от 580 кв.м., ведно с първи етаж от масивна
двуетажна жилищна сграда с площ от 80 кв.м., мазе под южната стая, с право на
преминаване през стълбището водещо до втория етаж и тавана, и една втора идеална част от
тавана, без входа за втория етаж, лятна кухня със застроена площ от 81,78 кв.м., стая – склад
долепена до кухнята с площ от 38,07 кв.м., външна тоалетна на канал, метален кош за
царевица, стопанска сграда от 29,70 кв.м. и др. подобрения, представляващо парцел IV, пл.
№2343, в кв.122 по регулационния план на гр.Б.С., одобрен със Заповед №4321/10.05.1971 г.,
при съседи: улица М.П.К., П.И.Г., С.В.Г. и К.Х.Г.
След прекратяване на брака по силата на посочения по – горе съдебен акт, процесният
недвижим имот е предоставен за ползване на Н. М..
По силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение №111, том I, рег.№872, дело №107 от 20.04.2021 г., ответницата Н. М. е
призната за собственик на поземлен имот с идентификатор 07702.501.2597, номер по
предходен план 2343, квартал 122, парцел IV с площ от 872 кв.м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, ведно с
находящите се в него Сграда с идентификатор 07702.501.2597.1, със застроена площ от 79
кв.м., брой етажи – 2, предназначение – жилищна сграда – многофамилна, Сграда с
идентификатор 07702.501.2597.2 – сграда 2, със застроена площ от 4 кв.м., брой етажи – 1,
предназначение постройка на допълващо застрояване, Сграда с идентификатор
07702.501.2597.3-сграда 3, със застроена площ от 104 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
сграда със смесено предназначение и Сграда с идентификатор 07702.501.2597.4-сграда 4, със
застроена площ от 34 кв.м., брой етажи 1, предназначение: постройка за допълващо
предназначение с адрес на имота гр.Б.С., ул. „Ц.А.“№43, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Б.С., одобрен със Заповед №РД-18-267/25.08.2017 г. на
изп.директор на АГКК, при граници: №07702.501.2286, 07702.501.2285, 07702.501.2284,
07702.501.3592, 07702.501.2598 и 07702.501.2596.
Представени са скици на поземлен имот №15-1220382-28.11.2024 г. съгласно, които по
данни на КРНИ собственици на имота са Л. Ю. Б. и Н. И. М..
Изискано и прието по делото е нотариално дело №107/2021 г. по описа на нотариус
А.К. район на действие РС – Б.С., с което ответницата е призната за собственик на
процесния имот по давностно владение.
Не са представени други относими доказателства.
С оглед гореизложената фактическа обстановка и доказателствата по делото,
съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС.
Предявяването на установителния иск за собственост се обуславя от наличието на
правен интерес като положителна процесуална предпоставка. Правният интерес е винаги
3
налице когато ответника оспорва правото на собственост. От фактическа страна оспорването
се обективира със заявяване на собственически права върху имота от ответницата, която се е
снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 111, том I, рег. № 872, н.
дело № 107/20.04.2021 г. по описа на нотариус с рег. № 010 на НК. По настоящето дело е
предявен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се цели установяването
на правото на собственост на ищеца към настоящия момент, което следва да се извърши по
реда на пълното и главно доказване, т. е. да се установят правопораждащите факти,
обективиращи правото на собственост към момента. Ищецът се позовава на придобиване
правото на собственост върху процесния имот на основание покупко – продажба, чийто
имот е придобит по време на брака му с ответницата.
Ответницата от своя страна се е снабдила с констативен нотариален акт на база
давностно владение, продължило повече от десет години.
Съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Характерно за способите за
придобиване на вещни права е това, че те са установени от закона.
Давностното владение е първичен способ за придобиване право на собственост върху
недвижим имот, когато вещното право не произтича от правото на друго лице и липсва
правен акт с транслативен ефект.
Ревандикационният иск е искът на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. За да е основателна една ревандикационна претенция, е необходимо ищецът
да докаже, че е собственик на имота-предмет на иска, че същия е във владение на ответника,
както и че последния упражнява това владение без правно основание.
Съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл. 108 ЗС както в случаите,
когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобствеността лице, така и
по отношение на друг съсобственик, който владее цялата съсобствена вещ без да има
основание за това, тъй като основанието да се владее имота е обусловено от обема на
притежаваното право. При съсобственост правото на собственост се съпритежава от
отделните съсобственици. Искът по чл. 108 от ЗС гарантира съдебна защита на това право
на съсобственика в обема на притежавания от него дял. Макар и в обем на идеална част,
правото на собственост на съсобственика включва трите правомощия - да се владее
собствената идеална част, да се ползва съвместно с другите съсобственици и да се
разпорежда е нея, макар и при известни ограничения предвид правото на изкупуване.
За да се уважи ревандикационен иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС,
предявен от един съсобственик срещу друг съсобственик, по силата на чл. 154, ал. 1 ГПК, на
ищеца принадлежи правното задължение да установи, че с ответника са съсобственици на
процесния имот и съответно дяловете им в съсобствеността, както и че ответникът-
съсобственик владее или държи целия имот, респ. идеална част, надхвърляща неговите
права в съсобствеността, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е длъжен да
установи, че упражнява фактическата власт върху цялата вещ, респ. върху идеалната част,
4
надхвърляща неговите права в съсобствеността, на вещноправно или облигаторно
основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно.
В настоящото производство е установено, че страните по делото на 18.10.1987 г. са
сключили граждански брак. На 25.10.1999 г. чрез покупко – продажба ищеца по време на
брака му с ответницата е придобил дворно място ведно със първия етаж от масивна
жилищна сграда, лятна кухня и стая – склад находящи се в двора подробно описани в
нот.акт за покупко – продажба на недвижим имот №81, том III, рег.№1174 от 25.10.1999 г. на
нотариус №010 гр.Б.С..
С Решение от 26.08.2010 г. по гр.д.№706/2010 г. по описа на РС-Б.С. брака между
страните е прекратен, като придобитият по време на брака им процесен имот е предоставен
за ползване на ответницата.
Впоследствие ответницата М. се е снабдила с Н.А. за собственост на недвижим имот
придобит по давност №111, том I, рег.№872, дело №107 от 20.04.2021 г. за процесния имот.
За да се признае правото на собственост на основание придобивна давност,
разпоредбата на чл. 79 ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал
фактическа власт в продължение на 10 години при недобросъвестно или 5 години при
добросъвестно владение и демонстриране по отношение на невладеещия собственик
поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си.
Според задължителните за органите на съдебната власт, дадени в Тълкувателно решение №
4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г., ОСГК, придобивната давност е способ за
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време,
като изискуемото от чл. 120 ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС. Владението като фактическо
състояние е несмущавано, явно и непрекъснато упражняване съдържанието на вещно право,
в случая това на собственост, през определен период от време, което състояние включва
обективен елемент - фактическа власт и субективен - намерение за своене на обекта. В
разпоредбата на чл. 69 ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се установи, че я държи за другиго. До
момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез
волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на
позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на
изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС.
Фактическият състав на чл. 79 ЗС изисква упражняване на фактическа власт в нужния
срок и това следва да е непрекъснато, явно и несмущаващо и с ясно изразено намерение у
владелеца за своене на вещта. От приетото по делото нотариално дело се установява, че
ответницата е живяла, в имота, поемала е разходите за неговата поддръжка, като ищецът е
пребивавал в чужбина и не е възразявал и оспорвал това обстоятелство.
5
В настоящият казус следва да се посочи, че заплащането на консумативи и разноски за
имота не представлява действие на отричане правото на ищеца, тъй като те са в тежест
именно на ползвателя. Няма писмени данни по делото кой е плащал данъците на имота, но
евентуалното им неплащане би съставлявало само неизпълнение на административно
задължение. Плащане на данъци за имота не съставлява действие по отричане правата на
ищеца, а само би породило облигационни отношения между страните. Дори и да е била
адресно регистрирана ответницата в спорния имот, това е законово задължение и не е
доказателство за промяна в намеренията.
В конкретния случай владението на ищеца нe може да се счете за изгубено или
застрашено до момента, в който ответницата не го уведоми, че установява самостоятелна
фактическа власт за себе си. С оглед данните по делото, според настоящият съдебен състав
това е станало едва с вписване на констативния нотариален акт, с който М. е призната за
самостоятелен собственик на целия имот на основание давност.
По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от
несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след
изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което
владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя. То се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване
на фактическа власт върху вещта (corpus), и субективен намерението да се държи вещта като
своя (animus domini). Съдебната практика последователно приема, че материалното държане
на вещта и волята фактическата власт да се упражнява за себе си, дават понятието на
владението, но те не са достатъчни да го направят годно да произведе гражданските
последици, които произтичат от владението, в това число и придобиването по давност на
владяната вещ. За да е налице владение, годно да произведе тези правни последици, е
необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато
(да няма случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин,
препятстващ евентуалното владение на други лица), да е спокойно (да не е установено с
насилие), да е явно (да не е установено по скрит начин, да се упражнява така, че всеки
заинтересован да може да научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът
държи вещта, както и за това, че я държи за себе).
Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ,
но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да
продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не
може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени
намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече
придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо
промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго,
изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които
недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от
6
изискването владението да не е установено по скрит начин.
ВКС приема в своята практика, че за придобиване правото на собственост върху един
недвижим имот на основание давностно владение е необходимо осъществяване на
фактическата власт върху имота с намерение за своене, като владението следва да бъде
постоянно, непрекъснато, спокойно и явно (решение № 116 от 24.11.2014 г. по гр. д. №
2592/2014 г. на ІІ г. о. на ВКС). Спокойно е това владение, което не е установено с насилие
(решение № 115 от 07.11.2018 г. по гр. д. № 3954/2017 г. на І г. о. на ВКС), вкл. като е
предадено от предишния собственик или владелец и няма данни фактическата власт да е
била отнета (решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на І г. о. на ВКС; решение №
60/07.06.2018 г. по гр. д. № 2420/2017 г. на І г. о. на ВКС; решение № 55/08.10.2015 г. по гр. д.
№ 3255/2014 г. на ІІ г. о. на ВКС). Придобивната давност е въведена в българското
законодателство като основание за придобиване на вещни права с оглед виждането на
законодателя, че ако едно лице през определен период от време фактически упражнява
правомощията, свързани с притежание на вещно право, като собственикът бездейства и не
защитава правата си, то фактическото състояние следва да бъде приравнено на
юридическото (решение № 70/16.08.2017 г. по гр. д. № 3991/2016 г. на І г. о. на ВКС; решение
№ 98 от 04.07.2018 г. по гр. д. № 3546/2016 г. на I г. о. на ВКС).
Относно субективният признак на владението - намерението на ответницата М. да
държи идеалната част на ищеца от имота като своя, следва да бъдат съобразени
постановките на Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК
на ВКС относно приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между
съсобствениците. В същото е посочено, че презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между
съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което
първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. В решението се прави
разграничение на основанията, на които е установена фактическата власт върху съсобствен
имот и тяхната връзка с презумпцията по чл. 69 ЗС. При едни основания възниква
съвладение, а при други - самостоятелно владение. При съвладението имотът се владее за
всички съсобственици, независимо от това, че фактическата власт се упражнява само от
един или няколко от тях. Обратно - при самостоятелната фактическа власт владението се
упражнява само от този, който упражнява фактическата власт, независимо, че има и други
съсобственици.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства може да се
направи извод, че ответницата е манифестирала поведение, което недвусмислено счита, че
владее имота като свой собствен и това да е демонстрирано явно по отношение на всеки.
Съдът намира, че полагането на грижи за имота означава, че лицето го счита за свой.
Дали ответницата, е владелец или държател, зависи от установените по делото факти,
доказващи наличието на обективния и субективен елемент на отношенията й по повод на
имота. Съгласно правната теория търпими са всички онези действия, които представляват
според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един
недвижим имот, извършват се с изричното или предполагаемо негово съгласие и за които
може да се допусне, че той би търпял да се извършват само от обикновена любезност,
добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и това да се смятат за
извършени с неговото съгласие.
7
Търпимите действия са именно действия, а не фактическа власт и по това трябва да се
различават от държането и от владението, което и не могат да служат за основание за
придобиване на владение. Тези действия се различават от държането и по това, че
държането се упражнява по силата на съгласие със собственика (носителя на вещното право)
или владелеца, т. е. по силата на договор, затова държането на вещта е право на държателя
срещу лицето, което предоставя държането. Тъй като държането почива на договор с лицето,
което предава държането, то е по дефиниция правомерно. За преустановяването на
търпимите действия е достатъчно едностранното изявление на собственика или владелеца.
Разпоредбата на чл. 108 от ЗС урежда възможността собственикът на една вещ или
имот да го иска от всяко лице, което го владее или държи, без да има правно основание за
това. За да бъде основателна тази претенция, ищецът трябва да докаже както правото си на
собственост, така и факта на владението от страна на ответника, като то трябва да е без
правно основание. Липсата на която и да е от предпоставките има за последица
неоснователност на иска и неговото отхвърляне. Съгласно разпределението на
доказателствената тежест в производство по чл. 108 от ЗС ищецът е този, който следва да
докаже правото си на собственост върху процесния имот и то на заявеното от него правно
основание.
От приложеното по делото решение за развод се установява, че правото на ползване на
семейното жилище придобито по време на брака, в случая и процесния имот е предоставено
на ответницата. Следва да се има предвид, че съдебното решение, с което при развода съдът
е предоставил ползването на семейното жилище на единия от съпрузите (който ще
упражнява родителските права) не учредява вещно право на ползване, а само
облигационно наемно правоотношение, като правата и задълженията със собственика се
уреждат по реда на чл.228 – 238 ЗЗД.
Семейната имуществена общност е бездялова съсобственост, при която
съсобствениците нямат определени дялове. Тя обхваща правата върху движими и
недвижими вещи, които са придобити по възмезден начин по време на брака, без да е от
значение от чие име е придобиването и дали другият съпруг знае за него. След
прекратяването на брака съпружеската имуществена общност се трансформира в обикновена
/дялова/ съсобственост.
След влязлото в законна сила решение по гр. д. №706/2010г. на БлРС за развод, Н. М.
е собственик на 1/2 идеални части от недвижимия имот, т.е. тази част от имота е нейна
собственост и се владее от нея на законово основание. По отношение останалата част от
имота, ответницата се явява наемател по силата на възникнало наемно правоотношение, при
условията на чл. 57 от СК и за тази част дължи наем. В случаите, когато в съдебното
решение не е определен срок /както в настоящия случай/, за който ползването се предоставя
при условията на чл. 56, ал.5 от СК, наемното правоотношение възниква като безсрочно с
произтичащата от това възможност за приложението на чл. 238 от ЗЗД.
С оглед горното, съдът приема, че ответницата владее имота в едната част на
собствено правно основание като собственик на 1/2 идеални части, а в останалата част – 1/2
8
идеални части, държи като наемател, поради което искането за предаване на владението на
целия недвижим имот спрямо нея, следва да бъде отхвърлено като неоснователно и
недоказано.
С Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г., постановено по тълк. д. № 1/2012 г. на
ОСГК на ВКС е прието, че независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия
държането на чуждите части във владение, като докаже, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните части за себе
си. Прието е и това, че в отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията
на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което фактическата власт
е установена първоначално, признава такава и на останалите съсобственици. Затова
съсобственикът, който владее цялата вещ, е владелец на своите части и държател на частите
на другите съсобственици, и трябва да докаже, че е престанал да държи идеалните части за
другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по давност.
Действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по явен и недвусмислен начин,
че се отрича владението на останалите съсобственици, да се манифестират пред тях и да се
доведат до знанието им. Следва да се посочи също така, че действията, с които
съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе си,
могат да бъдат различни, поради което и не може да се даде общ отговор, валиден за всички
случаи, какви конкретни факти и с какви конкретни доказателства той следва да установи
това. Във всеки отделен случай, обаче, обстоятелствата, установяващи преобръщане на
владението, следва да бъдат доказани конкретно. Това разрешение важи и когато
основанието за упражняване на фактическата власт е предоставяне ползването на семейното
жилище след прекратяване на брака. В този случай съпругът, който живее в семейното
жилище на посоченото правно основание, следва да демонстрира явно и категорично по
отношение на бившия си съпруг, че променя намерението си и започва да владее за себе си.
С Тълкувателно решение № 05.01.2022 г., постановено по тълк. д. № 2020 г. на ОСГК
на ВКС е прието, че правомощието владение е най-характерният и съществен елемент от
съдържанието на единното субективно право на собственост. То е правото на собственика да
упражнява, чрез съответни материални действия, фактическа власт върху вещта.
Упражняването му, лично или чрез трето лице, е предпоставка за пълноценно
реализиране и на другите правомощия на собственика. Затова лишаването на титуляра от
правната възможност да осъществява фактическата власт върху вещта е сериозно
посегателство върху неговото право на собственост. Ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е
средство за съдебна защита на правомощието владение като елемент от състава на правото
на собственост или друго вещно право. Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ
от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Не може да се приеме,
че това средство за защита принадлежи единствено на изключителния собственик или на
съсобственика срещу трето за съсобствеността лице, но не и на съсобственика в случаите,
когато владението на последния е било отнето от друг съсобственик. Интерес от иск по чл.
9
108 ЗС ще е налице както когато ответникът упражнява фактическа власт върху цялата
съсобствена вещ и не допуска ищеца също да упражнява фактическа власт съобразно
правата му, така и когато владението на ищеца не е отнето напълно, но е нарушено поради
надхвърляне правата на ответника, доколкото основанието да се владее един имот е
обусловено от обема на притежаваното право. Без значение е дали ответникът се явява
владелец или държател на частите на ищеца.
Доколкото ответницата Н. М. е призната за собственик на процесния имот по
давностно владение и покупка, за което е съставен констативен нотариален акт, то всяка
страна следва да докаже своето право, т. е. фактическият състав на съответното
удостоверено от нотариуса придобивно основание.
Обстоятелството, че ищецът от дълги години живее в чужбина и епизодично
посещава съсобствения имот в гр. Б.С., само по себе си не може да доведе до изгубването на
правото му на собственост върху него, тъй като обикновеното неползване на един имот не
води до изгубване на правото на собственост. Неупражняването на фактическа власт върху
съсобствения имот, само по себе си, не представлява отказ от права.
С Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС
е дадено разяснение, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила
по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото
на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти, като при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване
се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 от ГПК.
Издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от
проверка, дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и
при съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази проверка се извършва
въз основа на представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или чрез т. нар. обстоятелствена
проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал. 2 ГПК/. След преценка на тези
доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на
собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава
собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от
закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост,
констативният нотариален акт по чл. 587 от ГПК /както и нотариалният акт за сделка/
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да
приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява
легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на
собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен
до доказване на противното с влязло в сила решение.
Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК, когато бъде уважена претенция на трето лице
срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното
удостоверяване на правото на собственост, нотариалният акт се отменя.
10
В настоящия случай съдът приема, че нотариален акт № 111, т. 1, рег. № 872, д. №
107/2021 г. за собственост по обстоятелствена проверка е призната Н. М. на основание
давностно владение на процесния недвижим имот установява неверни факти относно
принадлежността на правото на собственост. Същият не е годен да легитимира ответницата
като собственик на посоченото придобивно основание - давностно владение за целия
процесен имот.
Както бе изложено интерес от иск по чл. 108 ЗС ще е налице както когато ответникът
упражнява фактическа власт върху цялата съсобствена вещ и не допуска ищеца също да
упражнява фактическа власт съобразно правата му, така и когато владението на ищеца не е
отнето напълно, но е нарушено поради надхвърляне правата на ответника, доколкото
основанието да се владее един имот е обусловено от обема на притежаваното право. Без
значение е дали ответникът се явява владелец или държател на частите на ищеца.
В хода на съдебното производство ответницата не представи доказателства, че е
владяла имота и е имала намерението да го свои, както и че е собственик на целия имот на
основание давностно владение.
Н. М. е била владелец на собствената си идеална част от имота и държател на
идеалните части на ищеца, поради което същата не е придобила идеалните части на ищеца
въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност.
Не се събраха по делото доказателства, които да установяват, че съсобственика - ищеца
Л. Б., е изгубил по какъвто и да е било начин своя дял от правото на собственост върху
процесния имот.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото не се установиха предпоставките на
уредения от чл. 79, ал. 1 ЗС фактически състав за придобиване по давност от ответницата Н.
М. на идеалните части на ищеца върху целия процесен имот.
С оглед направените дотук изводи, съдът намира иска с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за частично основателен и доказан.
С иска по чл. 108 ЗС се цели да се установи спрямо владелеца или държателя на
спорната вещ, че правото на владение, като елемент от правото на собственост върху нея,
принадлежи на ищеца и въз основа на това да се заповяда на ответника, който я владее или
държи без основание, да я предаде във владение на ищеца.
За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е придобил
собствеността върху процесното дворно място на сочените в исковата молба основания, а
именно: покупко - продажба.
На първо място ищецът по ревандикацията следва да докаже по някой от законно
установените способи активната си легитимация, т. е. правото си на собственост върху
вещта, а от друга страна трябва да установи и пасивната легитимация на ответника, т. е., че
вещта се намира в ръцете именно на това лице, което поради липсата на основание да я
държи, следва да му я върне.
11
Съдът намира, че първата предпоставка за уважаване на предявения иск с правно
основание чл. 108 ЗС е доказана по делото и ищеца се легитимира като собственик на ½
ид.ч. от процесния недвижим имот, като в тази връзка важи изложеното по-горе по
отношение на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК. Безспорно е по делото, а се установява и от
събраните писмени доказателства от приетото по делото нотариално дело, че ответницата
владее целия имот, с оглед на което съдът намира за доказана по делото и втората
кумулативно дадена предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно: ответникът да
владее, респ. да държи без основание целия недвижим имот. Липсват доказателства по
делото за какъв период ответницата е владяла имота и то в срока по чл. 79 ЗС, поради което
съдът намира предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС за основателен и доказан за
притежаваната от ищеца ½ ид.ч. от имота.
С оглед на изложеното, съдът намира, че ищецът по делото Л. Б. доказа правото си на
собственост в процесния имот в размер на 1/2 идеална част, поради което предявеният
ревандикационен иск следва да се уважи в установителната си част по отношение на
ответницита в посочения размер. Искът следва да бъде отхвърлен в установителната си част
по отношение на останалата претендирана част от правото на собственост на ищеца,
надхвърляща 1/2 идеална част.
Съдът намира, че е налице и втория елемент от фактическия състав на иска по чл.108
ЗС, предявен срещу ответницата Н. М..
При иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална
част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението
върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху
имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца. Интерес от иск по
чл. 108 ЗС ще е налице, както когато ответникът упражнява фактическа власт върху цялата
съсобствена вещ и не допуска ищеца също да упражнява фактическа власт съобразно
правата му, така и когато владението на ищеца не е отнето напълно, но е нарушено поради
надхвърляне правата на ответника (Тълкувателно решение № 3 от 5.01.2022 г. на ВКС по т.
д. № 3/2020 г., ОСГК). Тежестта за доказване на владението на идеалната част на ищеца от
ответника лежи отново върху ищцовата страна.
С оглед изложеното, съдът приема за доказана претенцията на ищеца за предаване на
владението от ответницата Н. М. върху притежаваната от него идеална част от процесния
имот, поради което същата следва да уважи, като основателна.
По иска с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК.
Съгласно чл. 537, ал. 2 от ГПК при уважаване на иск за собственост срещу лице, в
полза на което е издаден констативен нотариален акт за собственост на имота, то
нотариалният акт се отменя или изменя. Отмяната или изменението на нотариалния акт за
констатиране правото на собственост се явява предвидена в закона последица от уважаване
на иска, поради което се постановява от съда, дори без да има направено искане за това от
страната.
12
Практиката на ВКС, така ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК,
приема, че отмяната на констативния нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК винаги
е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават права в полза на
лицето, срещу което се противопоставя издадения в полза на друго лице акт, т. е. този, който
иска отмяна по реда чл. 537, ал. 2 ГПК следва да докаже правото си на собственост върху
вещта. Само ако е уважен предявен иск за установяване правото на собственост срещу
ответник, който се позовава на констативен нотариален акт за собственост, издаден въз
основа на обстоятелствена проверка, нотариалният акт следва да се отмени съгласно
разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК.
В случая нотариалния акт за придобиване право на собственост въз основа на
давностно владение № 111, том I, рег. № 872, дело № 107 от 20.04.2021 г. на нотариус А.К. с
рег. № 010 и район на действие РС- Б.С., вписан под № 79, том 3, дело № 386 от 20.04.2021 г.
по описа на СВ- Б.С. следва да бъде частично отменен като законна последица от уважените
искове за собственост,
В случая с оглед изрично предвидената с последното изречение на процесуалната
норма алтернативна последица от уважаването на предявения за защита на засегнатото
материално право иск, ищецът е поискал да бъде отменен нотариален акт за собственост
върху поземлен имот придобит по давностно владение. Поради уважаването на предявения
иск за собственост частично за 1/2 идеална част от правото на собственост по отношение на
ответницата Н. М. (която се ползва от нотариалния акт), следва да се измени този
нотариален акт съобразно установените в настоящото производство права на тази
ответницата, като й се признае право на собственост само върху 1/2 ид. части от
недвижимия имот, посочен в акта.
По разноските по делото:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сторените от последния разноски в настоящото производство
съобразно уважената част от исковете в общ размер на 1352,79 лева, от които: 323,19 лева –
внесена държавна такса, 1000,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 5,00 лева –
такса за издадени съдебни удостоверения, държавна такса за издаване на скица на поземлен
имот – 10,00 лева и 8,60 лева – такса за вписване на исковата молба.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. И. М. с ЕГН ********** от
гр.Б.С., обл. В., ул. „Ц.А.“№43, че Л. Ю. Б. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл. В., ул.
13
„К.Д.“№76 е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ Дворно място от 580
кв.м., ведно с първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 80 кв.м., мазе под
южната стая, с право на преминаване през стълбището водещо до втория етаж и тавана, и
една втора идеална част от тавана, без входа за втория етаж, лятна кухня със застроена площ
от 81,78 кв.м., стая – склад долепена до кухнята с площ от 38,07 кв.м., външна тоалетна на
канал, метален кош за царевица, стопанска сграда от 29,70 кв.м. и др. подобрения,
представляващо парцел IV, пл.№2343, в кв.122 по регулационния план на гр.Б.С., одобрен
със Заповед №4321/10.05.1971 г., при съседи: улица М.П.К., П.И.Г., С.В.Г. и К.Х.Г.
ОСЪЖДА Н. И. М. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл. В., ул. „Ц.А.“№43 ДА
ПРЕДАДЕ на Л. Ю. Б. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл. В., ул. „К.Д.“№76 владението върху
½ ид. ч. от Дворно място от 580 кв.м., ведно с първи етаж от масивна двуетажна жилищна
сграда с площ от 80 кв.м., мазе под южната стая, с право на преминаване през стълбището
водещо до втория етаж и тавана, и една втора идеална част от тавана, без входа за втория
етаж, лятна кухня със застроена площ от 81,78 кв.м., стая – склад долепена до кухнята с
площ от 38,07 кв.м., външна тоалетна на канал, метален кош за царевица, стопанска сграда
от 29,70 кв.м. и др. подобрения, представляващо парцел IV, пл.№2343, в кв.122 по
регулационния план на гр.Б.С., одобрен със Заповед №4321/10.05.1971 г., при съседи: улица
М.П.К., П.И.Г., С.В.Г. и К.Х.Г.
ОТМЕНЯ на основание на чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение № 111, том I, рег. № 872, дело № 107 от
20.04.2021 г. на нотариус А.К. с рег. № 010 и район на действие РС- Б.С., вписан под № 79,
том 3, дело № 386 от 20.04.2021 г. по описа на СВ- Б.С. В ЧАСТТА, в която Н. И. М., ЕГН
********** е призната за собственик на над ½ идеална част от правото на собственост върху
описания в акта недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Ю. Б. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл. В., ул.
„К.Д.“№76 против Н. И. М. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл. В., ул. „Ц.А.“№43
установителен иск за ГОРНИЦАТА НАД ½ ИДЕАЛНА ЧАСТ от процесния имот.
ОСЪЖДА Н. И. М. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл. В., ул. „Ц.А.“№43 ДА
ЗАПЛАТИ на Л. Ю. Б. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл. В., ул. „К.Д.“№76 сумата в размер
на 1352,79 лева, представляваща сторени от ищеца деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ОС-В. от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
Препис от решението на основание чл.7, ал.2 от ГПК да се връчи на страните по
делото.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
14