Решение по дело №5173/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 септември 2019 г. (в сила от 4 октомври 2019 г.)
Съдия: Явор Петров Джамалов
Дело: 20181720105173
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2018 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

№1324

гр. П., 11.09.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Божура Антонова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 05173 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

             Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

По изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., е поискала да бъде установено по отношение на А.А.М. ,че следва да заплати сумата от 823.59 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П., ул.”Б.Г.”, бл**вх*ап*за периода от  01.05.2014г. до 30.04.2017г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 234.13 лева, за периода от  08.07.2014г. до 04.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и изплащане, както и да заплати направените по делото разноски и юристконсултско възнаграждение.

Ответника А.А.М., чрез назначения му особен представител, адв.Л. е оспорила исковете по основание и размер, като моли същите да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни. Направено е и възражение, че част от претендираните суми са погасени по давност.    

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

От приложеното към настоящето, гр.дело №*****/****г. по описа на ПРС е видно, че въз основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнени е за сумите от 823.59 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П., ул.”Б.Г.”, бл**вх*ап*за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на  234.13 лева, за периода от 08.07.2014г. до 04.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и изплащане.     

От изслушаната съдебно-техническа експертиза, на вещото лице З.З. се установява, че ответника е  потребител на топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот находящ се в гр.П.,   ул.”Б.Г.”, бл**вх*ап*с абонатен № 00150130002,   в която връзка е представен и нотариален акт за продажба на недвижим имот №**том***дело №***/****г. на нотариуса при ПРС, видно от който ответника е собственик на топлоснабденото жилище.  Предвид горното съдът приема за доказано по делото, че съгласно чл.154 ал.1 от ЗЕ,  ответника е потребител на топлоенергия. От посоченото заключение се установява, че за процесния период редовно са били отчитани показанията от общия топломер, като фирмата за топлинно счетоводство ги е разпределяла ежемесечно, като изравнителните сметки са били изготвяни по правилата за дяловото разпределение и действащата нормативна уредба. Няма данни за подавани възражения срещу изравнителните сметки за процесния период.  В банята на жилището е монтирано отоплително тяло щранг-лира, което не може да се отдели о сградната инсталация. 

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

 Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ  е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ.  Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през банята щрангове, а що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост.    

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.  От заключението на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице Е.Н., в което заключение са посочени по компоненти задълженията образуващи крайната цена, се установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на 823.59 лева главница и 234.13 лева лихва.  Не се ангажираха доказателства, че фирмата за топлинно счетоводство е подала неверни данни на дружеството ищец при проведено годишно отчитане. Няма данни и ответника да е възразявал срещу годишното отчитане и изготвянето на изравнителните сметки, по предвидения в закона ред. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.

           Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. По делото не са представени доказателства  до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид обстоятелството, че е плащанията са били ежемесечни, то съдът приема, че плащането е следвало да стана до последната дата на съответния месец. Предвид на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата установена от вещото лице, считано от 08.07.2014г. до 04.01.2018г., в размер на  234.13 лева. На същото правно основание следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.01.2018г. до окончателното и изплащане. 

           Както бе посочено от ответната страна с депозирания отговор на исковата молба е направено възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност с изтичането на три години. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия за периода преди 18.01.2015г. / предвид момента на депозиране на молбата за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК -  18.01.2018г. / са били погасени по давност. Предвид горното, съдът възприема заключението на вещото лице, видно от което  дължимата се сума за периода от 18.01.2015г. до 30.04.2017г. от ответника е 549.35 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П.,  ул.”Б.Г.”, бл**вх*ап*и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 161.66 лева, за периода от 18.02.2015г. до 04.01.2018г.            

               С оглед изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати направените в настоящето производство  и разноските сторени от ищеца в заповедното производство в общ размер на 544.49 лева.  

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.М. ***, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 549.35 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П., ул.”Б.Г.”, бл**вх*ап*за периода 18.01.2015г. до 30.04.2017г., лихва за забава на месечните плащания в размер на 161.66 лева, за периода от  18.02.2015г. до 04.01.2018г., заедно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение  -  18.01.2018г. до окончателното и изплащане,  като за разликата до пълния претендиран размер от 823.59 лева, главница за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., както и разликата до пълния претендиран размер от 234.13 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014г. до 04.01.2018г., ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни и недоказани.  

ОСЪЖДА А.А.М. ***, да заплати  на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, направени разноски по делото и направени разноски в заповедното производство по частно гражданско дело №*****/****г. по описа на ПРС, изчислени съобразно уважената част на исковите претенции в общ размер на   544.49 лева.    

              След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №*****/****г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                     

 

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: