№ 9035
гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Т. С.А ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Т. С.А ВЛАДИМИРОВА Гражданско
дело № 20211110142427 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 150 ЗЕ.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Т. С.” ЕАД срещу П. Д. СТ.,
ЕГН **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на
главница в размер на 3579,36 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от
8.9.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на доставена
топлинна енергия в размер на 475,32 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 25.8.2020 г., сумата от
47,85 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.7.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 8.9.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 9,93 лв. за периода от 31.8.2017 г. до 25.8.2020 г. По така
подаденото заявление било образувано гр.дело № 43101/2020г. по описа на СРС, 25 състав,
по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По отношение на П. Д. СТ. е
изчерпана в цялост процедурата по чл.47, ал.5 ГПК, поради което на “Т. С.” ЕАД са указани
правата й по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, като исковата молба е подадена в срок. При така
изложените факти и като поддържа, че ответникът, като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в гр., ж.к. Н., бл., вх., ет., ап., аб. № е потребявал топлинна енергия за посочения
период от 01.05.2017г. до 30.04.2019 г., която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че същия дължи посочените суми.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът П. Д. СТ., чрез
назначения особен представител адв.Н.Ч., с който исковите претенции се оспорват по
1
основание и размер. На първо място се сочи нередовност на исковата молба. Оспорват се
всички твърдения на ищеца в исковата молба. Оспорва се ответника да е собственик или
ползвател на имота, като се твърди липса на облигационно отношение. Излагат се подробни
доводи за недължимост на сумите. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
Трето лице помагач на страната на ищеца „М.Х. Е.” ООД не оспорва претенциите.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
2
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Видно от исковата молба, ищецът претендира П. Д. СТ. да е собственик на имота,
поради което се явява потребител на ТЕ. По делото са представени достатъчно писмени
доказателства, установяващи наличието на право на собственост по отношение на
процесния апаратмент. От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №101,
том I, дело 97/04.07.2001г. се установява, че П. Д. СТ., чрез законния си представител е
закупил апартамент №4, находящ се в гр., ж.к. Н., бл., вх., ет.. Действително продавачът е
запазил за себе си и съпругата си правото на ползване на имота, но купувачът, чрез своята
майка и законен представител, се е задължил да поеме всички консумативни разходи,
такси и данъци, последица от ползването на имота. Поради което независимо, че се явява
гол собственик на апартамента, П. Д. СТ. е задължен за стойността на потреблението на ТЕ
в имота. Отделно от това, единя вещен ползвател, видно от Препис-извлечение от акт за
смърт на стр.18 от делото е починал на 13.03.2006г., а другия вещен ползвател е подала
заявление за закриване на партидата на нейно име на 07.01.2012г. и откриване на партида на
името на ответника.
Поради изложеното П. Д. СТ. се явява собственик на имота за исковия период, поради
което има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ и между него и ищеца е възникнало облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, за описания по – горе имот, за
процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2019 г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза.
От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че процесната сграда е с непрекъснато
топлоподаване за процесния период, като количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, на който са били извършвани
периодични проверки съгласно БДС 1434 – 2001 през м.09.2017г. и м.05.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата
през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Действително определени разпоредби на Наредбата са отменени с Решение № 8294 от 26
юни 2020 г. по административно дело № 14350 от 2019 г. на ВАС, но тази отмяна не засяга
периода на претенциите доколкото е последваща и касае изчисляването на разход за отчетен
период след процесния.
3
Oт заключението на СТЕ се установява, че дялово разпределение на топлинна енергия
за ЕС през процесния период се извършва от „М.Х. Е.” ООД, като за абоната се изчислява
ТЕ за отопление с три радиатора с топлинни разпределители. Установено е и, че за абоната
се начислява ТЕ за битово горещо водоснабдяване по данни от редовни отчети на 1 бр.
водомер, като дяловото разпределение, извършвано от „М.Х. Е.” ООД е в съответствие с
методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и
имота.
Според заключението на СТЕ за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019 г. общо
начислената ТЕ за имота е в размер на 3112,92лв., от която 2446,68лв. за отопление на имот
и сградна инсталация и 494,37лв. за битово горещо водоснабдяване. Установено е, че
изравнителната сума за процесния период е -73,20лв. за получаване, т.е. сумата следва да се
извади от сумата, получена по фактури за отопление и да се приеме, че задължението за
периода е в размер на 666,24лв. Установено е, че изравнителната сума за процесния период е
+466,41лв. за доплащане, т.е. реалното потребление е на стойност 3579,33лв. За определяне
размера на дължимата цена съдът кредитира заключението на СТЕ, като компетентно
изготвено и обосновано.
От заключение на допусната ССчЕ се установява, че към 28.04.2022г. няма данни за
извършени плащания. Установено е, че за периода е начислена такса за услуга дялово
разпределение в размер на 47,85лв.
Съдът кредитира размера на установеното от вещото лице реално потребление, като
намира, че няма пречка същия да се установява посредством техническа оценка на
представените от ищеца и ТЛП документи.
По възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира следното:
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г.
на ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 от ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД.
Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на
потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период
(месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния период,
длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви.
Съгласно чл. 116, б. “б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение.
Съгласно чл. 422 ГПК, искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на
4
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.
415, ал. 1 ГПК. От тази дата и докато трае съдебният процес относно вземането, давност не
тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД. С влизане в сила на решението, с което искът е уважен
(респ. на заповедта по чл. 410 ГПК), давността се прекъсва. Прекъсване на погасителната
давност може да настъпи само когато за определено притезание тя е започнала да тече, но
още не е изтекла.
В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
е постъпило в съда на 08.09.2020г., така че към момента на подаването му вземанията на
ищеца за главница, възникнали след м.08.2017г. не са били погасени по давност. Вземането
за м.08.2017г. е станало изискуемо на 30.09.2017г., поради което не е погасено по давност.
Видно от заключението на СТЕ задължението за реално доставена ТЕ през периода
м.08.2017г. –м.04.2019г. е в размер на 3510,97лв. до която сума следва да се уважи
претенцията.
Върху главницата от 3510,97лв. се дължи законната лихва, считано от датата на
подаване в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК–
08.09.2020г. до плащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. За периода на претенцията са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Т. С.“ ЕАД на клиенти в гр., одобрени с Решение N OУ –
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. /приложими по отношение на забавата в
плащанията на сумите за доставена и консумирана топлинна енергия от и след 01.05.2013 г./
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиенти в гр., одобрени с Решение N OУ – 02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за
отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача, като в чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът въпреки забавата на месечно дължимите суми не дължи лихва за забава
върху тях, а само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период.
По делото въпреки изричното указание, че ищеца следва да докаже публикуването на
фактурите и кога, не са представени доказателства в тази насока, поради което и
претенцията следва да се отхвърли.
5
По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, ксто редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от „Т. С.“ ЕАД и се обявява по подходящ начин на потребителя.
По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от Общите условия на договорите за продажба
на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора
сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 от ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение
на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение
дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на
купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. От вещите лица е установено, че услугата е извършена, а
ССчЕ установява, че цената на услугата съответства на заявеното с исковата молба. По
отношение на това вземане също се прилага три годишната давност, поради което
претенцията за цена на услугата за м.07.2017г. е погасена по давност. От заключението на
ССчЕ е видно, че таксата за м.07.2017г. е в размер на 2,08лв., като същата се явява
недължима и иска следва да се уважи до размер от 45,77лв.
Върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение не следва да се
присъжда мораторна лихва доколкото няма данни ответникът да е поканен да заплати
сумата и да е поставен в забава.
6
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответника дължи на
ищеца разноски в производството съобразно с уважената част от исковете в общ размер от
1012,52лв. за заплатена държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение /при приет размер от 100лв., определен в минимален размер съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.
По разноските присъдени по ч.гр.дело № 43101/2020г. по описа на СРС, 25 състав:
С оглед частичното уважаване на исковете, присъдените разноски за заплатена
държавна такса следва да се намалят до размер на 71,13лв. Присъденото юрисконсултско
възнаграждение следва да се намали до сумата от 43,24лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, предявен от “Т. С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр., ул. №, против П. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр., ж.к. Н., бл., вх.,
ет., ап., че П. Д. СТ. ДЪЛЖИ на “Т. С.” ЕАД сумата 3510,97лв. - главница, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г.,
за топлоснабден имот, находящ се в гр., ж.к. Н., бл., вх., ет., ап., аб. № и сума в размер на
45,77лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.7.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 8.9.2020 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.дело № 43101/2020г. по описа на СРС, 25 състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
установяване дължимост на главница за сумата над 3510,97лв. до пълния предявен размер от
3579,36 лв., претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за
цена на доставена топлинна енергия в размер на 475,32 лв. за периода от 15.9.2018 г. до
25.8.2020 г., претенцията за установяване дължимост на сума за цена на услуга дялово
разпределение за сумата над 45,77лв. до пълния предявен размер от 47,85 лв. и претенцията
за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 9,93 лв. за периода от 31.8.2017 г. до 25.8.2020 г.
ОСЪЖДА П. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр., ж.к. Н., бл., вх., ет., ап. да заплати
в полза на “Т. С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр., ул. № направените
по ч.гр.дело № 43101/2020г. по описа на СРС, 25 състав разноски в размер на 71,13лв. за
заплатена държавна такса и 43,24лв. юрисконсултско възнаграждение, както и на основание
чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК разноски в исковото производство съобразно уважената част от
исковете в размер на 1012,52лв.
Решението е постановено при участието на „М.Х. Е.” ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
7
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8