ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 66
гр. Бургас, 10.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20232000500044 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.407 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№ 19384/20.12.2012 г. на Бургаски
окръжен съд, подадена по пощата на 19.12.2022 год. от Г. О. К., чрез
процесуален представител адв. Н. Н. АК - С., против разпореждане №
3941/21.11.2022 год. по в.гр.д.№ 1101/2022 год. по описа на Бургаския
окръжен съд, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза
на А. О. Д. срещу Г. О. К. за присъдените суми по решение № 184 от
18.09.2019 год. /датата е 17.09.2019 год./ по гр.д. № 150 по описа на РС -
Поморие за 2017 год., само в частта в която е уважена претенцията по чл.
31, ал. 2 ЗС, за сумата в размер на 6247,50 лв.
В частната жалба са изложени твърдения за нарушено право на защита
на частния жалбоподател, като се твърди, че ЧСИ му е връчил покана за
доброволно изпълнение, но не му е връчил разпореждането за издаване на
изпълнителен лист и справка-образец. Твърди се, че при издаване на
разпореждането за издаване на изпълнителен лист е нарушена разпоредбата
на чл.404, ал.2 от ГПК, тъй като компетентен да се произнесе по молбата е
бил първоинстанционният съд- РС-Поморие. Изложени са множество
възражения относно липсата на материалното право на молителката да
получи обезщетение от 6247,50 лв., като се сочи, че по делото ще бъде
1
депозирана й молба за тълкуване на решение № 15/23.01.2018 год. Направено
е искане за отмяна на обжалваното разпореждане и на издадения въз основа
на него изпълнителен лист, ведно с останалите суми посочени като дължими
в поканата за доброволно изпълнение.
В дадения срок е постъпил отговор на частната жалба от А. О. Д. ЕГН
**********, чрез процесуален представител адв. М. К. АК - Б. Твърди се, че
частната жалба е нередовна, тъй като представените от частния жалбоподател
доказателства не сочат момента на връчването на поканата за доброволно
изпълнение - респ. не става ясно дали не е пропуснат срока за обжалване.
Евентуално се твърди, че частната жалба е неоснователна, като са изложени
подробни съображения за неоснователност на оплакванията на
жалбоподателя и за правилност на обжалваното разпореждане. Направено е
искане за връщане на частната жалба на подалото я лице, евентуално-за
оставянето й без уважение. Заявено е евентуално възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение поискано за присъждане като съдебни
разноски от частния жалбоподател и искане за присъждане на съдебните
разноски за заплатеното от ответника по частната жалба адвокатско
възнаграждение.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е
ДОПУСТИМА. По делото е представено копие от връчената на частния
жалбоподател от ЧСИ покана за доброволно изпълнение въз основа на
издадения изпълнителен лист. Поканата е с изх.№39983/06.12.2022 год., а
частната жалба е подадена по пощата на 19.12.2022 год. което сочи, че дори
връчването да е най-рано на датата на изготвянето на поканата - 06.12.2022,
срокът по чл.407, ал.1 от ГПК е спазен, а възраженията на ответника по
жалбата за нейната недопустимост поради неспазен срок за обжалване са
неоснователни.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател за
нередовното му уведомяване от ЧСИ за обжалваното разпореждане. В
съответствие с изискванията на чл.407, ал.1 от ГПК, жалбоподателят е
уведомен за обжалваното разпореждане и издадения въз основа на него
2
изпълнителен лист с връчване на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ.
Законът не поставя други изисквания, включително не изисква връчване на
препис от разпореждането или на други книжа. Независимо от това, след като
правото на жалба срещу акта на съда е редовно упражнено, правото на защита
срещу обжалваното разпореждане не би могло да бъде нарушено на соченото
основание.
Бургаският окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, пред
когото делото за делба във втора фаза е висящо в частта по извършване на
съдебната делба, е бил сезиран с молба от А. О. Д. в качеството и на
съделител в делбеното производство, с която е поискано издаване на
изпълнителен лист в нейна полза срещу другия съделител Г. О. К., за
присъдената й по делото на осн. чл.31, ал.2 от ЗС сума в размер на 6247,50 лв.
С обжалваното разпореждане Бургаският окръжен съд е констатирал, че
е налице валидно изпълнително основание по смисъла на чл.404 т.1 от ГПК,
поради което на осн. чл.406 от ГПК е постановил издаване на изпълнителен
лист в полза на молителката, за сумата от 6247,50 лв.
Издаденият изпълнителен лист изцяло съответства по съдържание на
обжалваното разпореждане. Видно от приложеното по делото копие,
изпълнителният лист е издаден само и единствено за главницата от 6247,50
лв. – без законни лихви и разноски. Посочените в поканата за доброволно
изпълнение други суми, представляващи разноски в изпълнителното
производство, са извън съдържанието на изпълнителното основание и на
издадения изпълнителен лист, поради което срещу тях в настоящото
производство длъжникът не разполага с възможност за възражение.
От решение № 184/17.09.2019 год. по гр.д.№150/2017 год. по описа на
Поморийския районен съд, се установява, че в делбеното производството във
фазата по извършване на делбата, съдът се е произнесъл и по претенции по
сметки, като е осъдил Г. О. К. да заплати на А. О. Д. сумата от 6247,50 лв.
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на ¾ ид.ч. от
делбения имот, за периода от 23.01.2016 год. до 23.11.2018 год. Решението
на първата инстанция е потвърдено, включително в частта относно сумата
от 6247,50 лв., с решение на въззивния съд № II-7/21.06.2021 год. по гр.д.
№2700/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд. С определение
№93/15.03.2022 год. по гр.д.№4086/2021 год. по описа на ВКС, 2-ро г.о. не е
допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му по
3
претенцията по сметки. Допуснато е касационно обжалване на въззивното
решение в частта му по извършване на делбата, като с последващо решение
№64/13.07.2022 год. по гр.д.№4086/2021 год. по описа на ВКС, 2-ро г.о.
въззивното решение е отменено в допуснатата до касационно обжалване част
по извършване на делбата и в тази част делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на Бургаския окръжен съд.
От горното става ясно, че решение № 184/17.09.2019 год. по гр.д.
№150/2017 год. по описа на Поморийския районен съд, в частта му по
претенцията по сметки е влязло в сила на 15.03.2022 год. Молбата на А. Д.
за издаване на изпълнителен лист е подадена до Бургаския окръжен съд, пред
когото делото е било висящо в частта за извършване на делбата, на 17.11.2022
год. – т.е. след влизане в сила на решението в частта, с която в нейна
полза и в тежест на Г. К. е присъдена сумата от 6247,50 лв.
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на ¾ ид.ч. от
делбения имот, за периода от 23.01.2016 год. до 23.11.2018 год.
Действително съгласно чл. 405, ал. 2 предл. първо от ГПК, когато е
налице влязло в сила решение, молбата за изпълнителен лист следва да се
подаде до първоинстанционния съд, който е разгледал делото и той следва да
се произнесе по нея. В случая по молбата за издаване на изпълнителен лист не
се е произнесъл първоинстанционният съд – РС-Поморие, а се е произнесъл
неговият горестоящ въззивен съд – ОС-Бургас, което поставя въпроса, дали
това е порок на обжалваното разпореждане и от какъв характер е този порок.
Съгласно разпоредбата на чл.279 от ГПК, правилата на чл.274-278 от
ГПК – т.е. за обжалване на определенията, се прилагат съответно и за
частните жалби срещу разпорежданията. Съгласно чл.278, ал.4 от ГПК, ако
няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат
съответно правилата за обжалване на решенията. При обжалване на
решенията пред въззивен съд, /какъвто е АС-Бургас в хипотезата на чл.274,
ал.2, предл.второ в случая/, съгласно чл.270, ал.4 от ГПК е, решението на
окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е
бил подсъден на районен съд. Утвърдена е непротиворечива съдебната
практика, че в тази хипотеза, само на това основание /иззети правомощия на
РС от ОС/ решението не може да бъде отменено като неправилно. При
изричните законови препратки, посочени по горе, няма основание да се
счете, че произнасянето на ОС-Бургас по молбата за издаване на
4
изпълнителен лист е недопустимо или неправилно на това основание.
Извън специфичните правни норми за обжалване на всяко от трите вида
съдебни постановления, с препратките посочени по-горе законодателят е
уеднаквил критериите по отношение на останалите изисквания за валидност,
допустимост и правилност за решенията, определенията и разпорежданията
на съда, което препятства възможността за прилагането на по-строги
правила при обжалване на разпорежданията, спрямо тези, които са
приложими при обжалване на решенията. В този смисъл са постановени
множество актове на ВКС, между които:
Определение № 205 от 17.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1930/2017
г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова, в което е посочено
следното: “Действително съгласно чл. 405, ал. 2 ГПК молбата за издаване на
изпълнителен лист въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 ГПК, включително и
въз основа на осъдително решение на въззивен съд, което не е влязло в сила,
се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото. С оглед
разпоредбата на чл. 270, ал. 4 ГПК обаче следва да се приеме, че съдебен
акт, постановен от по-висш по степен съд съобразно правилата за
родовата подсъдност по конкретното дело, не е недопустим, нито само
поради тази причина неправилен и не може да бъде обезсилен, респ.
отменен само поради това, че компетентен да се произнесе по искането е
по-низшия по степен съд, който е разглеждал спора като първа
инстанция. Още повече, че в случая с подаване на искането за издаване на
изпълнителен лист съдът не е бил сезиран с разрешаване по същество на
правен въпрос от значение за изхода на спора.“ Определение № 82 от
7.02.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 225/2014 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Боян Балевски, в което е посочено следното: „В действителност
родово компетентен да издаде ИЛ в случая е бил първоинстанционният съд,
гледал делото-чл405, ал. 2 ГПК, а не въззивният, който се е произнесъл по
искането за издаването на ИЛ, но само на това основание обжалваното
определение не може да бъде обезсилено-аргумент от чл. 270, ал. 4 ГПК“ .
Определение № 377 от 4.08.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 318/2010 г., III г.
о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска, в което е посочено следното:
„С обжалваното разпореждане от 25.03.2010 г., Окръжен съд [населено място]
е постановил издаването на изпълнителен лист за сумата 9,71 лв.,
представляваща присъдените за въззивната инстанция разноски в полза на Е.
5
търговец "Й.-999-Й. Й." и 5 лв. разноски за държавна такса. Изпълнителният
лист е издаден по молба на Едноличния търговец въз основа на въззивно
решение № 3/28.01.2010 г. по в. гр. д. № 365/2009 г., което като необжалваемо
е влязло в сила на датата на неговото постановяване. Следователно и съгласно
разпоредбата на чл. 405, ал. 2 ГПК компетентен да издаде изпълнителния лист
е Т. районен съд. Независимо от това сумата е дължима и подлежи на
принудително изпълнение, поради което частната жалба следва да се остави
без уважение. Още повече, че компетентността по издаването на
изпълнителния лист в случая е била иззета от по- горестоящия по степен
съд.“ и др.
Предвид горното настоящият съд намира, че обжалваното
разпореждане е валидно и допустимо.
При проверката по чл. 406, ал. 1 от ГПК се установява, че вземането за
което А. Д. е поискала издаване на изпълнителен лист, е подлежащо на
изпълнение спрямо Г. К., тъй като е установено с влязло в сила съдебно
решение - валидно изпълнително основание по чл.404, т.1 от ГПК, поради
което са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист. Като е
приел същото, Бургаският окръжен съд е постановил правилно
разпореждане.
Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател относно
недължимост на сумата, за която е издаден изпълнителен лист – този въпрос
не може да бъде пререшаван в настоящото производство и по тези
възражения не се дължи становище на настоящия съд. Правноирелевантно за
производството е и соченото от частния жалбоподател инициирано от него
тълкуване на решение № 15/23.01.2020 год., което е различно от решението
представляващо изпълнително основание за процесното вземане.
Ето защо неоснователната частна жалба следва да бъде оставена без
уважение.
В полза на ответника по частната жалба следва да се присъдят
направените в настоящото частно производство разноски, които са в размер
на 600 лв., съгласно отразяването в приложения договор за правна защита и
съдействие от 25.01.2023 год., в частта в която има характера на разписка.
Разноските следва да бъдат възложени в тежест на частния жалбоподател.
Мотивиран от изложеното, Бургаския апелативен съд,
6
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 19384/20.12.2012 г. на
Бургаски окръжен съд, подадена от Г. О. К., чрез процесуален представител
адв. Н. Н. АК - С., против разпореждане № 3941/21.11.2022г. по в.гр.д.№
1101/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. О. К., ЕГН ********** от гр. П., ул. "К.“, № ***, ет. * да
заплти на А. О. Д., ЕГН ********** от гр. П., кв. “С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап.
** направени по настоящото дело разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен
съд с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7