№ 345
гр. Варна, 03.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20253000500236 по описа за 2025 година
намира следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от А. Г. Й.
от гр. Варна, чрез адв. Д. В. от АК-Варна и адв. Св. Ш. от АК-Хасково,
насочена срещу решение № 145/13.02.25г. по гр. д. № 754/24г. на ВОС, с което
са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове против А. К. В. от гр.
Добрич, за прогласяване нищожността поради липса на подпис,
евентуално - за унищожаване поради това, че към момента на неговото
съставяне завещателката не е могла да действа разумно, съответно не е
могла да ръководи и разбира постъпките си, на завещание на Йорданка
Павлова Цонева, б.ж. на гр. Варна, починала на 13.09.2022г., обективирано в
акт № 3, том 1, рег. № 1569, зав. рег. № 3, дело № 3/10.03.2021г., по описа на
нотариус Красимира Кангалова, рег. № 513 с район на действие Варненски
районен съд, вписано в Служба по вписванията – гр. Варна под вх. рег. на
завещанията № 63, том1, стр.10/11.03.2021г., на осн. чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24,
ал. 2 ЗН, евентуално на осн. чл. 43, ал. 1, б „а“, вр. чл. 13 ЗН. Счита се, че
решението по главния иск е незаконосъобразно и необосновано и се отправя
искане за отмяната му и за уважаване на иска за прогласяване нищожността на
посоченото завещание поради неспазена форма, ведно с присъждане на
разноските за двете инстанции. Сочи се, че съдът не е установил точно
фактическата обстановка по делото. Не се споделя и приетото от съда относно
правната квалификация на термина „недъгавост“ в нормата на чл. 579, ал. 2 от
ГПК. Поддържа се, че от събраните по делото експертни заключения на КСМЕ
и на СГЕ е било установено, че завещателката е имала намалено зрение и
артрозни промени в ставите на ръцете, но това не я е възпрепятствало да
положи саморъчно подписа си, което е правила върху други документи,
подписвани от нея в същия период (вкл. и на разписки за получена пенсия на
10.03.21г. и на 09.04.21г.). Поради това не следва да се дава вяра на
1
показанията на разпитаната като свидетел по делото нотариус. Предвид
липсата на недъгавост, завещателката е могла да подпише саморъчно
завещанието и след като това не е било сторено, предявеният иск е
основателен, тъй като не са изпълнени изискванията за форма на завещанието,
закрепени в специалния материален закон. Поддържа се още, че причините за
невъзможността лицето да се подпише, е следвало да бъдат посочени от
нотариуса като изявление на завещателя, което да стане преди прочитането на
завещанието, а не да се отбележат в акта изводите на самия нотариус относно
тези причини, както е станало в процесния случай. Претендира се отмяна на
обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се
уважи главния иск, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна А. К. В. чрез адв. П. А. от АК-Добрич, с който същата е
оспорена като неоснователна, тъй като се поддържа, че обжалваното решение
съответства изцяло на материалния и на процесуалния закон. Единственият
пропуск на решаващия съд се счита, че се изразява в неуважаването на
доказателствено искане на ответника за установяване на това как
завещателката е подписвала разписките за получаване на пенсията си.
Поддържа се становището, изразено и пред първата инстанция, че съобразно
практиката на ВКС, в хипотезата на чл. 24, ал. 2 от ЗН е необходим подпис на
завещателя, който може да бъде положен чрез отпечатък от десния му палец
(равносилно на подписване с графичен подпис) и без да се посочва причината
за това, а в хипотезата на чл. 24, ал. 3 от ЗН - изявлението на завещателя
замества неговия подпис. Последната норма е неприложима в процесния
случай, тъй като завещателката е положила отпечатък от десния си палец,
което съответства на нормата на чл. 579 от ГПК, приложима за нотариалните
актове. Отделно от горното се поддържа, че по делото са били събрани и
доказателства относно конкретната причина за невъзможността завещателката
да положи саморъчен подпис – заболявания, удостоверени с медицински
документи, писменото заключение на КСМЕ, свидетелските показания.
Извършен е анализ на становищата, дадени от двете вещи лица-лекари, за да
се обоснове тезата, че същите относно възможността завещателката към
датата на извършване на завещанието да изпълни саморъчно подписа си, са
необосновани. Поддържа се, че показанията на нотариуса следва да бъдат
кредитирани изцяло по подробно изложени съображения, вкл. и след
съпоставяне с останалите гласни доказателства. Сочи се, че фактът, че
завещателката саморъчно е подписвала разписките си за получаване на
пенсията, е без значение за настоящия спор – защото в тези случаи тя е била
подпомагана от своя близка или от пощальона; защото в тези случаи е
полагала само един подпис, а при нотариалната сделка е следвало да се
изписват трите имена няколко пъти с полагане на подписа. Изложени са
подробни съображения и за неоснователност на жалбата, ако същата има за
предмет и първоинстанционното решение в частта му за отхвърляне на
предявения в евентуалност иск. Претендира се обжалваното решение да бъде
2
потвърдено, ведно с присъждане на разноските по настоящото дело.
Позовавайки се на нормата на чл. 266, ал. 3 от ГПК е отправено искане за
допускане до разпит на един свидетел при режим на водене от въззиваемия, за
установяване на това как Йорданка Цонева е полагала графичен подпис при
получаване на пенсията си, в това число и дали е ползвала чужда помощ,
включително и по отношение на представените по делото служебни бонове от
10.03.21г. и 09.04.21г. (неточно посочена дата на втория документ като
10.04.21г.). В тази връзка е изложено, че това искане е било своевременно
отправено до съда – в съдебното заседание, когато са били представени
описаните документи, поради което е било допустимо, а с оглед поддържаната
от насрещната страна теза – и относимо към предмета на делото.
Настоящият състав на съда намира, че е налице противоречие във
въззивната жалба, което не дава възможност да се прецени дали се обжалва
първоинстанционното решение и в частта му, с която е бил отхвърлен
предявеният в евентуалност иск за унищожаване на процесното завещание на
посоченото основание. Така от една страна в жалбата се посочва, че страната
не е доволна от решението, с което се отхвърлят предявените в евентуалност
два иска, а от друга страна се отправя искане решението да бъде отменено
само в частта, с която е отхвърлен главният иск и се претендира уважаването
на последния. На въззивника следва да се предостави възможност с препис за
насрещната страна изрично да заяви дали обжалва първоинстанционното
решение и в отхвърлителната му част по евентуалния иск.
Съдът намира, че доказателственото искане на въззиваемата страна е
допустимо и относимо към предмета на делото. Видно от протокол №
1790/26.11.24г. от заседание от 21.11.24г., че веднага след представяне на
разписките (служебни бонове) за получаване на пенсия от завещателката,
постъпили по делото от трето неучастващо лице, въз основа на издадено на
ищеца съдебно удостоверение, процесуалният представител на ответника е
оспорил автентичността на тези частни удостоверителни документи. Наред с
това е било наведено твърдението, че завещателката е получавала своята
пенсия лично в дома си от пощенски служител, като е полагала подпис, но с
помощта на трето лице, което е насочвало ръката й, за да може да се подпише
заради тремора и проблемите с очите. Тези лица били нейната зълва, а често и
самият пощенски служител. Въз основа на така предприетото оспорване на
документите е било открито производство по чл. 193 от ГПК с назначаване на
СГЕ. Въз основа на наведеното твърдение относно начина на подписване на
оспорените документи страната е отправила искане за допускане до разпит на
един свидетел, който да бъде разпитан за това помагано ли е и по какъв начин
на завещателката да полага подпис върху служебните бонове при получаване
на пенсия. Искането е било оставено без уважение от първоинстанционния
съд поради настъпила процесуална преклузия (неотправянето му с отговора
на исковата молба и в първото по делото съдебно заседание), както и поради
неотносимост – доколкото било без значение по делото дали завещателката е
могла да полага подпис върху боновете за получаване на пенсия.
3
Съдът намира, че доказателственото искане е било своевременно
релевирано – в съдебното заседание, в което са били представени частните
удостоверителни документи (единият от които е с датата на завещанието) и не
е било възможно искането да бъде отправено на по-ранен етап. Поради това
същото не е било преклудирано. От друга страна искането е относимо към
предмета на делото, предвид необходимостта от изследването на факта дали
завещателката е била в състояние да положи саморъчен подпис към датата на
завещанието. Поради наличието на хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК
искането следва да бъде уважено.
Делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника А. Г. Й. от гр. Варна
(да се уведоми чрез адв. Д. В. на посочения адрес в гр. Варна) в 1-седмичен
срок от съобщението и с препис за насрещната страна, да уточни дали
обжалва първоинстанционното решение и в частта му, с която е бил отхвърлен
предявеният в евентуалност иск за унищожаване на процесното завещание на
посоченото основание.
При липсата на уточнение, съдът ще приеме, че решението се обжалва
изцяло.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззиваемия А. К. В. (да се уведоми чрез
адв. П. А. от АК-Добрич) да се ползва от показанията на един свидетел, при
условието на воденето му от страната в открито съдебно заседание, за
установяване на това как Йорданка Цонева е полагала графичен подпис при
получаване на пенсията си, в това число и дали е ползвала чужда помощ,
включително и при подписването на представените по делото служебни
бонове от 10.03.21г. и 09.04.21г.
НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 02.07.25г. от 09:15 часа, за която
дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4